№ 347
гр. Русе, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско
дело № 20244500500489 по описа за 2024 година
а да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Русенският районен съд с решение 260000 от 1.04.2024г. по гражданско
дело № 7667 по описа за 2015г. отхвърля предявения от ищцата П.
И. В., ЕГН:********** от гр.Русе против Е. П. Т., ЕГН:********** и Т. Ц.
Т., ЕГН:**********, съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за продажба на недвижим имот, сключен между
ищцата и ответника Т. с нотариален акт №138 от 03.10.2005 г., том VII,
peг. №11988, дело №1070 на 221-ви РН Г.Г поради липса на съгласие.
Отхвърля предявения от ищцата П. И. В., ЕГН:********** от гр.Русе
против Е. П. Т., ЕГН:********** и Т. Ц. Т., ЕГН:**********, съдът да
постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за продажба
на недвижим имот, сключен между ищцата и ответника Т. с нотариален акт
№138 от 03.10.2005 г., том VII, peг. №11988, дело №1070 на 221-ви РН Г.Г
поради привидност.
1
Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна
жалба от адвокат В. Р. особен представител на П. И. В.. Жалбоподателката
счита, че и в двете хипотези на чл.26 , ал.2 от ЗЗД, страните нямат намерение
да бъдат обвързани от това, което е обективирано в договора. Не е необходимо
да се установи вида на прикритата сделка, тъй като ответниците не са изявили
желание да се ползват от нея. Жалбоподателят моли окръжния съд да отмени
решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да уважи
предявените искове като основателни и доказани, както и да присъдите
разноските за двете инстанции.
Е. П. Т. и Т. Ц. Т. не са подали отговор на въззивната жалба.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Предмет на делото са обективно съединени искове за нищожност на
правна сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот по
нотариален акт № 138/3.10.2005г., с който ищцата П. И. В. е прехвърлила на
първия ответник Е. П. Т. по време на брака му с втората ответница Т. Ц. Т.
недвижим имот в гр. Русе. Предявени са две отделни основания за
нищожност: поради липса на съгласие и като привидна сделка, прикриваща
обезпечаване на предоставен паричен заем от първия ответник по непозволен
начин.
Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот №
138/3.10.2005 г. на нотариус № 221, с който П. И. В. продава на Е. П. Т. дворно
място с площ 235 кв.м. в гр. Русе, ж.к. Дружба ІІ ул. ********1 в кв. 594
заедно с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и други
подобрения за сумата от 7848,60 лв., които продавачът заявил, че е получил
изцяло и в брой от купувача. Почерковата експертиза по делото дава
заключение, че подписът за продавач е на П. И. В.. Следователно е налице
външно проявление на съгласието й за сключване на тази сделка. Правилно
районният съд е приел, че неоснователно ищцата твърди липса на съгласие.
2
Ищцата П. И. В. твърди, че е налице порок на волята й представляващ
съзнавана липса на съгласие. Тя не е имала намерение да продаде имота си, а
да го предостави като временно обезпечение на паричното си задължение за
заплащане на неустойка към кредитора си Е. П. Т., за който твърди, че е
изисквал допълнително заплащане на 1000 лв. неустойка. По делото няма
убедителни доказателства за това твърдение. Е. П. Т. е предоставил на П. И. В.
заем в размер на 6000 лв. на 19.10.2004г. при поето задължение за връщане на
заема на 19.11.2004г., което задължение се обезпечава с ипотека върху имота –
нотариален акт № 78 от 19.10.2004г. на нотариус № 221. Ипотеката е заличена
на 25.07.2005г. по искане на кредитора Е. П. Т., от което следва, че заемът е
върнат.
Свидетелят С.И.В. установява, че ищцата дошла заедно с дъщеря си при
свидетеля, който посредничи по занятие за покупко-продажби на недвижими
имоти (Агенция „Стеми“)с искане да продадат същия имот. Свидетелят
предложил за купувач Е. П. Т.. Сделката се осъществила пред нотариуса, там
било извършено и плащането на цената. П. И. В. поискала да остане в имота
докато се уреди покупката на гарсониера и купувачът се съгласил. Свидетелят
съдействал на дъщерята на ищцата да получи кредит от банка за покупка на
друг имот, но такъв не й бил отпуснат. Последвала поредица от
прехвърлителни сделки. Предпоследният собственик на имота бил самият
свидетел С.И.В. заедно със съпругата си М.Г.В. – нотариален акт № 23 от
3.07.2007г. Купувачите ипотекирали имота в полза на „Българска пощенска
банка“ АД, която отпуснала кредит на за покупката на този имот. Поради
невръщане на кредита имотът бил изнесен на публична продан и тогава
ищцата П. И. В. била отстранена от имота.
При сключването на оспорваната сделка на 3.10.2005г. страните не са
съставили обратно писмо, в което да са отразени действителните им
намерения, тоест условията по прикритата сделка. Освен твърденията на
ищцата, че е била притискана от Е. П. Т. за заплащане на още 1000 лв.
неустойка, няма доказателства за съществуването на такова задължение.
Обосновано районният съд е приел същото. Ако някой прехвърли
собствеността си на друго лице, но с условие да я върне обратно след
изпълнение на определени условия, например връщане на паричен заем, това
представлява фидуциарна сделка. Този вид сделки нямат изрична правна
3
уредба, допустими са стига да не се използват за заобикаляне на закона. В
случая обаче би имало заобикаляне на чл. 152 от ЗЗД.
Представеният по делото предварителен договор за продажба на
недвижим имот от 18.01.2006г., с който Мая Христова В. – дъщеря на ищцата
се задължила за закупи от Е. П. Т. и Т. Ц. Т. процесния имот правилно е
тълкуван от районния съд като доказателство, че ищцата, която е била
придружавана от дъщеря си при действията във връзка с имота, е била
съгласна, че собствеността е преминала върху Е. П. Т. и Т. Ц. Т. на годно
правно основание. Свидетелят С.И.В. заявява, че П. И. В. никога не му е
пречила да заведе оценител или клиент да огледа имота. От това показание
също следва, че ищцата е съзнавала, че се е разделила със собствеността върху
имота окончателно, че след сключване на оспорената сделка не го е считала за
свой. Свидетелят Вълчев не потвърждава нейните сведения, че е заявявал пред
нея претенцията на Т. за неустойка и че нямало да види къщата си, докато не
плати тази сума.
Исковото производство е било спряно за продължителен срок поради
наказателно производство срещу Е. П. Т. като извършител и С.И.В. като
помагач. Възобновяването на исковото производство е мотивирано от
районния съд с голямата продължителност на наказателното производство,
което не е приключило. Окръжният съд извърши служебна справка и
констатира, че на първа инстанция е постановена оправдателна присъда по
НОХД №837 по описа за 2020 г. на Русенски окръжен съд спрямо Т. и Вълчев
за престъпленията: 1) извършване по занятие банкови сделки без съответно
разрешение (лиценз, издаден от БНБ), като с дейността са причинени на
конкретни лица, между които П. И. В. от гр. Русе, значителни вреди (по
чл.252, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК) и 2) извършване на сделки с
имущество включително с процесния недвижим имот дворно място 235 кв.м. в
гр.Русе, ж.к.„Дружба 2”, ********, и прикриване действителните права върху
тях, като са знаели, че имуществата са придобити чрез тежко умишлено
престъпление по чл.252, ал.2 от НК (чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал.1
от НК). Главният мотив за оправдаване на подсъдимите е несъставомерност на
деянията: не са давали заеми от публично привлечени средства, тези
финансови сделки не подлежат на разрешителен режим.
От мотивите към присъдата се вижда, че подсъдимите са практикували
4
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти в полза на кредитора с
уговорката след връщане на главницата по съответния кредит да ги
прехвърлят обратно на собствениците. Този извод по наказателното дело
обаче не е свързан конкретно с П. И. В. и нейния имот. Поначало фактически
изводи от наказателно дело могат да се използват и в гражданско дело, но ако
наказателното дело е приключило, а в случая това не е така. По гражданското
дело няма доказателства (писмени или гласни) че продажбата от 3 октомври
2005г. се извършва с уговорка, че собствеността ще бъде върната след
изплащане на конкретен остатъчен дълг.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената фактическа обстановка са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявените искове, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така и на основание чл. 272 от ГПК Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260000 от 1.04.2024г. по гражданско дело
№ 7667 по описа за 2015 г. на Русенски районен съд
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5