№ 166
гр. Горна Оряховица, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200743 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА Е.Г.К. е останала недоволна и обжалва
наказателно постановление № 21-0268-001284/28.09.2021 г., издадено от
инспектор И.Т.Н. – временно преназначен на длъжността началник на сектор
„Охранителна полиция“ в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на
МВР – Велико Търново, с което й е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал.
1 от същия закон. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното
производство. По същество поддържа, че причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие е внезапното спиране и предприемането
на забранената от пътните знаци и маркировка маневра завиване наляво от
водача на движещия се пред нея лек автомобил „Д.“. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Г. М. К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление и да присъди в негова полза в
1
качеството му на защитник адвокатско възнаграждение в минимален размер
за една инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (по-
нататък ЗАдв.) за предоставената на жалбоподателката и негова майка
безплатна правна помощ. Претендира и направени от жалбоподателката
разноски за нотариална услуга.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституирано като страна в съдебното производство с
разпореждане от 02.11.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.
ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
началникът на управлението моли съда да разгледа възражението му за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, в случай че
жалбоподателката претендира разноски за такова.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.08.2021 г. в 14:55 часа жалбоподателката управлявала лек
автомобил „Т.“ с рег. № *** по път I-5 в посока към гр. Р.. При км 86+600 на
посочения път с предната си лява част управляваният от К. автомобил се
ударил в задната дясна част на движещия се пред него лек автомобил „Д.“ с
рег. № ***, управляван от К.И.Л. от гр. Велико Търново, който в този момент
намалявал скоростта си на движение, за да извърши маневра завиване наляво,
забранена в този участък от надлъжната пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“ и от поставения забранителен знак В22 „Забранено е
завиването наляво“. В резултат от удара лекият автомобил „Д.“ навлязъл в
лентата за насрещно движение и блъснал в лявата странична част насрещно
движения се в посока към гр. Велико Търново лек автомобил „Х.“ с рег. №
***, управляван от Н.П.А. от гр. Т..
Изпратеният на местопроизшествието свидетел И.С.А. – младши
2
автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица, след като се запознал с
фактическата обстановка, съставил против жалбоподателката в нейно
присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA №
445060/22.08.2021 г. за това, че при управление на посочения по-горе
автомобил нарушила правилото за движение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП да се
движи на такова разстояние от движещото се пред нея друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко, в резултат на което причинила пътнотранспортно
произшествие с материални щети по посочените по-горе три моторни
превозни средства.
К. подписала съставения против нея акт и получила срещу разписка
препис от акта.
На 26.08.2021 г. в РУ – Горна Оряховица било заведено писмено
възражение от жалбоподателката против констатациите на актосъставителя
(л. 13).
На 28.09.2021 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от младши автоконтрольор И.С.А. акт, инспектор И.Т.Н. –
временно преназначен на длъжността началник на сектор „Охранителна
полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, издал
обжалваното наказателно постановление № 21-0268-001284, с което наложил
на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателката на
21.10.2021 г. На 26.10.2021 г. подадената от К. жалба против постановлението
била заведена в деловодството на РУ – Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И.С.А.
и Т. М. Д. и приетите писмени доказателства, фотоснимки и схеми, описани
подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
3
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Жалбоподателката е наказана за това, че е нарушила правилото за
движение (за спазване на дистанция) по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като при
описаното по-горе управление на лек автомобил „Т.“ не се движила на такова
разстояние от движещия се пред нея лек автомобил „Д.“, че да може да
избегне удряне в него, когато този автомобил намали скоростта или спре
рязко, в резултат на което причинила пътнотранспортно произшествие и
осъществила състава на административното нарушение по чл. 179, ал. 2,
предл. 2 от ЗДвП.
В случаите като процесния – когато две пътни превозни средства се
движат непосредствено едно след друго в една посока с еднаква или близка
по величина скорост – е налице конкуренция между най-малко три
предвидени в закона правила за движение: 1) посоченото от наказващия орган
като нарушено правило за спазване на дистанция по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, 2)
правилото за движение със съобразена скорост по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от
същия закон, което задължава водачите при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с изброените в разпоредбата фактори, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, и 3)
правилото по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, според което когато възникне
опасност за движението, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат.
Правилото по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП намира приложение, когато водачът
на движещото се отзад пътно превозно средство има обективна възможност
да възприеме движещото се пред него друго превозно средство известно
време преди да е възникнала опасността за движението. Това е така, защото
само в този случай водачът на движещото се отзад превозно средство би бил в
състояние да осигури предписаната от правилото дистанция с движещото се
отпред превозно средство.
Когато обективната възможност на водача на движещото се отзад
превозно средство да възприеме движещото се пред него превозно средство
настъпи едновременно или след възникване на опасността за движението,
приложение следва да намерят правилата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от
4
ЗДвП.
От събраните в процесния случай доказателства не може да се приеме
за установено по несъмнен начин, че жалбоподателката като водач на лекия
автомобил „Т.“ е имала обективна възможност да възприеме движещия се
пред нея лек автомобил „Д.“ преди момента, в който е възникнала опасността
за движението, и дори преди по-късния момент, в който лекият автомобил
„Д.“ се е озовал в опасната зона за спиране на движещият се след него
автомобил. Нещо повече. Показанията на актосъставителя А., че мястото на
удара е в участък след завой и че самото произшествие е станало бързо (л.
65), потвърждават версията на жалбоподателката, развита в писменото
сведение на л. 9, че не е имала видимост към автомобила пред нея. При това
положение не може да се приеме за доказан по несъмнен начин фактът на
нарушението, за което жалбоподателката е наказана, а именно че е нарушено
правилото по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и че в резултат от това нарушение е
причинено описаното по-горе пътнотранспортно произшествие.
Издаването на наказателно постановление, с което се налага
административно наказание за определено нарушение, без да е доказан по
несъмнен начин фактът на това нарушение, противоречи на изричното
процесуално правило по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Посоченото противоречие е
съществено нарушение процесуалните правила в
административнонаказателното производство, тъй като е довело до краен
резултат на производството, различен от предписания от закона.
В обстоятелствената част на обжалваното постановление няма
фактически констатации относно скоростта на управлявания от
жалбоподателката автомобил (въз основа на която да се прецени съобразила
ли е водачката правилото на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП), нито фактически
констатации относно поведението на жалбоподателката след възникване на
опасността за движението (от значение за преценката спазено ли е правилото
на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП), а също не са изложени факти и обстоятелства
за допуснати от жалбоподателката други нарушения на правилата за
движение. При това положение е безпредметно обсъждането на въпроса има
ли основание за изменение на наказателното постановление с прилагане на
закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН предпоставка за такова
5
изменение на постановлението е да не се налага съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
При това положение и предвид констатираното по-горе съществено
нарушение на процесуалните правила в административнонаказателното
производство съдът следва да отмени обжалваното наказателно
постановление на предвиденото в чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН основание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр.
с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. съдът следва да уважи искането да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на защитника адв. Г. М. К., оказал безплатна
правна помощ на жалбоподателката в качеството си на неин син. Предвид
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност и съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото съдът следва да
определи адвокатското възнаграждението в минималния размер от 300 лв.,
предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. По аргумент от § 1, т. 6
от ДР на АПК за дължимото на защитника възнаграждение следва да бъде
осъдена Областната дирекция на МВР – гр. Велико Търново, която е
юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал
отмененото наказателно постановление.
Неоснователно е искането на жалбоподателката да й бъдат присъдени
разноски в размер на 7,20 лв. за заплатена нотариална такса за нотариално
удостоверяване на верността на преписи от документи – протоколи за ПТП.
Видно от данните в положените от нотариуса щемпели върху преписите (л. 43
и 44), нотариалното удостоверяване е извършено по молба на защитника на
жалбоподателката адв. Г. М. К., който е представил пред нотариуса
оригиналите на съответните документи. С оглед правомощието на защитника
адвокат по чл. 32 от ЗАдв. сам да извърши заверката на верността на
преписите, съдът приема, че ползваната нотариална услуга не е била
необходима за осъществяването на ефективна защита на жалбоподателката,
поради което същата няма право да иска възстановяване на направения
разход за нотариална такса за тази услуга.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0268-001284/28.09.2021
г., издадено от инспектор И.Т.Н. – временно преназначен на длъжността
началник на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД
на МВР – Велико Търново, с което на Е.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв. (двеста
лева) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от същия закон .
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО , код по БУЛСТАТ
*********, с адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 7,
ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТ Г. М. К. от АК – Русе , ЕГН **********, с
личен номер ********** и адрес на кантората ***, сумата 300,00 лв. (триста
лева), представляваща адвокатско възнаграждение за представителство и
защита на жалбоподателката в производството пред районния съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Е.Г.К. за
присъждане на разноски в размер на 7,20 лв. (седем лева и двадесет стотинки)
за нотариално удостоверяване на верността на преписи от документи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7