№ 4770
гр. София, 09.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея Кехайова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
и прокурора Ж. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Доротея Кехайова Частно
наказателно дело № 20221100205029 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ В. В. М. – редовно призован, явява се лично, доведен от
затвора – гр. София.
Явява се АДВ. И.Ю., определен от САК за служебен защитник на
осъдения, въз основа на разпореждане на съдията-докладчик.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА – ГР. СОФИЯ – редовно призован, не
се явява – за него се явява инсп. Спас Маринов, представящ пълномощно от
началника на затвора.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
представлява от прокурор М..
АДВ.Ю.: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема
защитата.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая адв. Ю. да ме представлява в това производство.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните и на основание чл. 94, ал. 1, т.
6 и т. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА адв. И.Ю. за служебен защитник на осъдения М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по електронна поща справка, относно
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на
осъдения М. към 30.11.2022 г.
1
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните и като намери, че не е
налице процесуална пречка за даване ход на делото
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ по данни от формуляр
за досие, както следва:
В. В. М. – роден на **** година в гр. София, българин, български
гражданин, неженен, средно образование, работи в условията на затвора, като
„бригадир“ в цех-печатница, осъждан, живущ в гр. София, ж.к. „****, ЕГН
**********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на страните в настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателствени искания.
ИНСП.МАРИНОВ: Нямам искания за отводи. Представям и моля да
приемете актуална справка към датата на днешното съдебно заседание
относно изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ от осъдения
М..
АДВ.Ю.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания. Да
се приеме така представената справката.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания. Да се приеме така представената справка.
СЪДЪТ, като разгледа така направеното искане от представителя на
началника на затвора-гр. София, намира, че представеното писмено
доказателство е относимо към предмета на доказване в производството по
реда на чл. 437 и следващите от НПК, необходимо е за разкриване на
обективната истина по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА така представената от инсп. Маринов справка относно
изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на
осъденото лице, актуална към датата на днешното съдебно заседание.
Относно приемането на същата, съдът ще се произнесе преди
2
приключване на съдебното следствие, по реда на чл. 283 от НПК.
СЪДЪТ, като намери, че са изпълнени предпоставките на чл. 271-275, на
основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молбата от осъдения В. М., с
искане за УПО.
Прочете се.
АДВ.Ю.: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата. Нямам доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Считам молбата за допустима. Нямам доказателствени
искания.
ИНСП.МАРИНОВ: Считам молбата за допустима. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните, обстоятелството, че същите
заявяват, че нямат искания за събиране на други доказателства и на основание
чл. 283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА съдържащите се по делото писмени
доказателства, включително днес представената справка от представителя на
началника на затвора-гр. София.
СЪДЪТ, като намери, че делото е изяснено от фактическа страна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.Ю.: Моля да постановите определение, с което да допуснете УПО
от изтърпяване на остатъка на наложеното на подзащитния ми М. наказание 3
г. „лишаване от свобода“ по НОХД 2237/2021 г., по описа на СГС. Считам, че
в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за това.
Подзащитният ми е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му с присъдата
наказание фактически, като остатъкът е малък и с оглед събраните по делото
писмени справки и доказателства, считам, че са налице такива, които да
3
установяват, че той е дал достатъчно доказателства за поправянето си, като
съображенията ми са следните:
Следва да бъде преценявана личността на подзащитния ми, като на млад
човек, който е взел поука от поведението си до момента и с държанието си в
затвора е демонстрирал, че се е поправил, което е довело до редукция на
първоначалните определени стойности на риска от 78 т. на 72 т. В тази
връзка, моля да не кредитирате в частите, в които се сочи по един абстрактен
начин, че подзащитният ми не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне – доклада на инсп. „социална дейност“ И.Д. от 11.11.2022 г. Освен,
че този доклад съдържа няколко абстрактно посочени твърдения – например,
че липсват умения за управление на финансите, което водело до финансова
нестабилност. Този извод не кореспондира с нито един от останалите
материали по делото, нито е част от проблемните зони, набелязани в
първоначалния и препланирания план на присъдата, нито се установява по
някакъв друг начин, напротив – както извън затвора, така и в него
подзащитният ми упражнява трудова дейност, като същевременно в доклада
на инсп. „социална дейност“ се сочи, че той има отговорно отношение към
трудовите си задължения и изпълнява поставените задачи качествено и в
срок. Неколкократно е награждаван именно заради доброто си поведение и
стриктното изпълняване на отговорностите, които му се възлагат в затвора, а
по какъв начин е преценена липсата на умения да управлява финансите, за
мен остава загадка. В същата връзка е изводът, че не може да дефинира ясно
стъпките, които трябва да предприеме за решаване на проблемите. Моля да
обърнете внимание на първоначалния план и препланирания план на
присъдата, където ясно впечатление прави, че умението за мислене е една от
проблемните зони, която според затворническата администрация е останала
непроменена и се нуждае от корекционна дейност. По отношение на тази
проблемна зона „умения за мислене“, при първоначалния план на присъдата е
посочено, че следва да бъдат извършвани разговори и беседи с ИСДВР и
психолог. Касае се за изключително проблемна зона от компетентността на
психолог, а такава работа с подзащитния ми очевидно не е извършвана, тъй
като няма данни по делото. Другата проблемна зона е зоната „нагласи“, която
в препланирания план на присъдата същата зона е там, но в нея има изброени
няколко пункта, т.е. това не кореспондира с намаления брой рискови точки,
тъй като ако нагласите и оценка на миналото поведение е завишено, като
4
проблем, не би трябвало точките да са намалени, доколкото няма други
фиксирани проблемни зони, т.е. това са едни несъответствия, които говорят за
абсолютна абстрактност и несъответствие с обективните данни на
заключението, изложено в доклада. Накрая – прогнозите за личността, които
е дал ИСДВР, сочат колебливо поведение, докато в самия доклад, е посочено,
че осъденото лице притежава способност да упражнява контрол и е с добър
самоконтрол. Ако той е с добър самоконтрол, откъде идва колебливостта в
поведението му – не става ясно. Естествено, липсата на адекватна работа с
лишените от свобода, води до излагането на такива абстрактни твърдения в
докладите по делата, като настоящото и това не е изключение.
Въпреки всичко, считам, че освен младата възраст на подзащитния ми и
посочените ресурси в доклада за лишения от свобода, а именно, че е
жилищно устроен, че има средно образование, има подкрепата на близките
си, но забележете и тук е посочено „липса на емоционални проблеми“, което
отново не кореспондира с колебливото поведение, което по абстрактен начин
е прието от Д. в доклада. Действително, има предишни осъждания, но
наказанията по тях подзащитният ми е изтърпял и считам, че с така
изтърпяното 2 години и 5 месеца наказание „лишаване от свобода“, същият
макар и да не е получил подкрепата на надлежната администрация и
специалистите, които работят в същата, чието задължение е да го
подпомогнат да коригира поведението си, подзащитният ми със
самостоятелни усилия е успял да редуцира рисковите точки и то с немалко – 6
т., като криминалното минало, което има е от категорията на рисковете, които
той, за съжаление, към настоящия момент няма как да редуцира, тъй като
това е факт, случил се в миналото и увеличаващ значително броят на
рисковите му точки. Идеята на УПО е лице, което е успяло да установи
грешките си, да има шанса да продължи живота на свобода, докато разполага
с необходимите ресурси, тъй като те с всеки изминал ден намаляват в
условията на затвора, особено в хипотезата, когато с него не се работи.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам казаното от адв. Ю.. Имах достатъчно време
да помисля върху живота ми, като цяло. Искам вече да създам семейство и
т.н. Мисля, че съм се поправил и няма да продължа по стария път, по който
карах. Имам амбиции вече да се случват други неща с мен, не влизане и
излизане в затвора. Това е, което мога да кажа.
5
ПРОКУРОРЪТ: Безспорно по отношение на В. М. е налице първата
формална предпоставка на закона – същият е изтърпял повече от 2/3 от
наложеното му наказание, но по отношение на втората предпоставка, за това
дали същият се е поправил в периода на изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“, считам, че не са налице категорични доказателства за
това. За да се постанови УПО следва да е налице един завършен, необратим
корекционен процес, какъвто според мен липсва. Нямам основания да се
съмнявам в доказателствата, представени от затворническата администрация.
Същата е дала отрицателно становище. Сочи се, че стойностите на риска от
рецидив и вреди все още са завишени и индивидуалният план за изпълнение
на наказанието не е изпълнен в цялост. М. не е осъждан за първи път. Считам,
че наркотичната зависимост, която е налице, е предпоставка за извършването
на други престъпления, поради което намирам, че времето, което остава до
края на изпълнение на наказанието, следва да се използва в максимална
степен за продължаване на корекционната работа по отношение на осъдения.
М. все още не е готов за ресоциализация в обществото.
ИНСП.МАРИНОВ: Отрицателното становище на администрацията на
затвора-гр. София се базира на безспорно установени факти, приложени по
делото. Лишеният от свобода, след един добър старт в корекционната
дейност, провеждана с него, прилагане на трудова терапия и след като е бил
награждаван, към настоящия момент е с наложено дисциплинарно наказание.
Същото това сочи, че той има не само колебливо, а и силно противоречиво
поведение, което не кореспондира с постигане целите на наказанието. Бих
желал да отбележа, че осъденият продължава да изтърпява наказанието си на
първоначален „строг“ режим, което е препятстващо прекатегоризацията му в
„открит тип“, така че при него отсъстват предпоставките, съгласно
изразеното мнение на затвора-гр. София за УПО.
АДВ.Ю. /реплика/: Очевидно е какво е Вашето решение, но аз искам да
репликирам прокурора и инсп. Маринов със следното:
Корекционният процес е двустранна дейност, в която лице, като
осъдения, с очевидни проблеми и с няколко осъждания, има нужда от
подкрепа и помощ, каквато не му е давана. Няма доказателства пред Вас
каква корекционна дейност конкретно е извършвана с него, по какъв начин е
работено с него, къде конкретно се установяват проблемите и защо не могат
6
да бъдат решени. Такива изявления и твърдения не се чуха и от
представителя на началника на затвора-гр. София, за това каква конкретно
корекционна дейност е извършвана с осъдения.
По отношение на твърдението на прокурора за наркотична зависимост,
извинявайте, но в условията на затвора, след повече от 2 г. „лишаване от
свобода“, ако се твърди, че е налице наркотична зависимост, тя трябва да
бъде установена по някакъв начин и говори много зле за затворническата
администрация, че са допуснали наркотици в затвора. За такива твърдения
няма никакви данни – осъденият не е наказван, никой не е дал докладна, че го
е видял да употребява наркотици, така че тези твърдения бих могъл да ги
категоризирам и като една друга форма на неправомерно поведение.
Като преценявате това, което вече очевидно сте преценили, моля да
обърнете внимание за какво е наказван, а именно за това, че в килията му са
намерени завеси, с които осъденият се е опитал да потърси уединение в
приятната обстановка в килията и за това е бил наказан.
СЪДЪТ, на основание чл. 297 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ последна дума на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ /в последната си дума/: Нямам какво друго да кажа,
освен че ме пратиха и на тестове, които излязоха отрицателни. Това наказание
си го „изсмукаха от пръстите“, за да не могат да ми свалят режима, а и щяха
да ми бъдат намалени много повече рисковите точки, но след измисленото им
наказание, ми намалиха само с 6 т.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЪТ, след кратко тайно съвещание, като разгледа събраните по
делото доказателства и съобрази становищата на страните, включително и
тези, обективирани в молбата на лишения от свобода, с която съдът е сезиран,
намира същата за неоснователна, като съображенията на съда за това са
следните:
В. М. е осъждан многократно с 8 отделни съдебни акта, с които му е
налагано наказание „лишаване от свобода“. Към настоящия момент същият
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено
7
му с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД
2237/2021 г., по описа на СГС, за извършено от него престъпление по чл.
354а, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 от НК.
При това положение спрямо лишения от свобода В. М. следва да се
приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 НК, доколкото се
касае за лице осъдено за престъпление, представляващо опасен рецидив.
Необходимо е следователно М. да е изтърпял фактически 2/3 от наложеното
му наказание. Към настоящия момент от така определеното му наказание в
размер на 3 години „лишаване от свобода” той е изтърпял наказание в общ
размер на 2 години 5 месеца и 13 дни, от които фактически 2 години 1 месец и
12 дни, от работа 4 месеца и 1 ден. Остава му да изтърпи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и 17 дни.
С оглед изложеното съдът намира, че макар да е налице първата визирана
в закона предпоставка, а именно М. да е изтърпял ефективно наказание в
размер на поне 2/3 от определеното му наказание лишаване от свобода, то
при отсъствие на другата кумулативно дадена в закона предпоставка –
осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, молбата му не следва
да бъде уважена, независимо от относително краткия размер на остатъка от
наказанието. Съображенията на съда за това са следните:
Видно от приложените по делото доказателства, М. изтърпява наказание
по осмо по ред осъждане. Всичките, с изключение на едно, за извършени
престъпления, свързани с държане и държане с цел разпространение на
наркотични вещества. Първото му осъждане е за деяние, извършено като
непълнолетен, като впоследствие са му били налагани наказания „лишаване
от свобода“, чието изпълнение не е било отложено по реда на чл. 66 от НК,
изтърпяването на които, обаче, очевидно не е изиграло своя възпиращ и
превъзпитателен ефект. Нещо повече деянието, за което М. е осъден по
хронологично последното му осъждане е било извършвано в изключително
кратък срок, след изтърпяване на предходно определеното му наказание
„лишаване от свобода“. Почти всички наложени му наказания са били
определени при условията на чл. 55 НК.
Това само по себе си налага убедително установяване от доказателствата
по делото на извод за утвърденост и стабилност на поправителния ефект от
изтърпяното до момента наказание. От писмените доказателства, представени
8
от затворническата администрация, се установява, че към настоящия момент
рискът от рецидив е в средни стойности от 72 т. при констатирани
първоначално 78 т. Или – независимо, че лишеният от свобода М. фактически
е изтърпял малко повече от 2/3 от наложеното му наказание, рискът от
рецидив е бил намален с едва 6 т. Продължават да са налице зони, в които не
се установява убедителен прогрес в поведението на осъдения. Независимо от
доказателствата по делото, че лишеният от свобода полага труд и се включва
в изпълнението на плана на присъдата, по делото се установява, че са налице
и доказателства, че е склонен да не спазва правилата за живот в
пенитенциарното заведение. Последното, наложено по отношение на М.
наказание, независимо от това за какво нарушение е било то, е от 11.10.2022
г.
Безспорно е, че криминалното му поведение е със значителна давност.
Данните за злоупотреба с наркотични вещества в условията извън
пенитенциарното заведение продължават да се отчитат, като фактор за
криминално поведение. Осъденият разпознава проблемите единствено
формално, без да осъзнава, че е възможно те да се повторят и в бъдеще.
Отсъства възможност за ясно дефиниране на начините за решаване на
проблемите, които би могъл да срещне в бъдеще. Налице е и склонност към
бързото им разрешаване. Рискът от сериозни вреди за обществото и за самия
него продължава да е среден. Необходимостта от постигане на стабилност на
резултатите от корекционната работа, се налага и от обстоятелството, че се
касае за наказание, наложено във връзка поредно осъждане.
Всичко изложено дотук, както и обстоятелството, че осъденият полага
труд от сравнително кратък период от време, едва 4 месеца, налага извод, че
не са налице двете визирани в закона предпоставки, в условията на
кумулативност и към настоящия момент не е постигната устойчивост на
положителните тенденции в процеса на постигане на целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения М. следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран така и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за УПО по отношение на лишения
от свобода В. В. М., ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част на
наказанието „лишаване от свобода“.
Определението на обжалване и/или протест в 7-дневен срок от днес пред
САС по реда на Глава XXII от НПК.
Препис от протокола да се изпрати на началника на затвора-гр. София,
както и да се издаде на служебния защитник за послужване.
Препис от протокола да се издаде на служебния защитник.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:39
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
10