Присъда по дело №2337/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 197
Дата: 25 юли 2023 г. (в сила от 10 август 2023 г.)
Съдия: Ивелина Христова - Желева
Дело: 20233110202337
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 197
гр. Варна, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
СъдебниОрлин Р. Кисьов

заседатели:Снежана П. Богословова
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
и прокурора С. Ст. С.
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Наказателно дело
от общ характер № 20233110202337 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Н. Й. И. - роден на 30.08.2002г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН
**********

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

1.За времето от 21.00часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр. Белослав,
обл. Варна, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег. № В 10 36 НА, на стойност 1850 лева /хиляда осемстотин и
петдесет лева/, от владението на И. В. И., без негово съгласие с намерение да го ползва, като
превозното средство е изоставено без надзор, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1
вр.ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯ с една трета и
му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което
на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ,
1
считано от влизане на присъдата в сила.

2. За времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр.
Белослав, обл. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 1700 лева, от владението на И.
В. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание и чл. 194, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК му ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯ
с една трета и му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на подс. И. най-тежкото от така
наложените му наказания, а именно наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ОСЕМ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА С ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Вещественото доказателство по делото, а именно 1 брой ДВД диск, съдържащ записи
от охранителни камери на Община – Белослав от 10-11.03.2021 година да остане към
материалите по делото след влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. да заплати сумата от
1205.70 лева, явяваща се направените по делото разноски в полза на Държавата по сметка
на ОД на МВР – Варна.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от днес пред ВОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ

към Присъда №197 от 25.07.2023г. по НОХД № 2337/2023г. по описа на
Варненския районен съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен на
01.06.2023г. обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия: Н.Й.И. - роден на 30.08.2002г. в гр. Варна, с настоящ
адрес гр. Долни чифлик, ул. „Черен връх"№16, българин , български гражданин,
основно образование, не женен, безработен, осъждан, ЕГН:**********, за извършени в
реална съвкупност престъпления :
1.по престъпление по чл. 346, ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК, за това, че:
За времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр.
Белослав, обл. Варна, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ В 1036 НА, на стойност 1850 лв.
/хиляда осемстотин и петдесет лева/, от владението на И.В.И., без негово съгласие с
намерение да го ползва, като превозното средство е изоставено без надзор и
2. по престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за това, че:
За времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр.
Белослав, обл. Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 1 700лв. /хиляда и
седемстотин лева/, от владението на И.В.И., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на подсъдимия
за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК , на
основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на
разпоредително заседание.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК,
като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно следствие. Същият, при
условията на чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът намери, че направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира
доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и ще
ползва съдържанието на протоколите за разпит на обвиняемия , свидетелите и
експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит
на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното срещу
подсъдимия обвинение, като счита, че направените самопризнания от подс. И. в хода
на съдебното производство се подкрепят от всички събрани доказателства в хода на
ДП. Акцентира върху обстоятелството, че както в хода на ДП, така и в хода на
съдебното производство подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната
1
истина и признава деянията. Предвид сравнително младата му възраст, въпреки
предходното му осъждане счита, че може да се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК,
въз основа на което предлага за деянието по чл. 194, ал. 1 от НК да се замени
лишаването от свобода с „пробация“, а за деянието по чл. 346, ал. 2, т. 1 от НК да се
наложи наказание лишаване от свобода към предвидения в закона минимум.
Защитникът на подсъдимия - адв.К. счита, че от събрания по делото доказателствен
материал стана ясно, че подс. И. е извършител на престъплението, в което е обвинен.
Акцентира върху обстоятелството, че подс. се признава за виновен и се разкайва за
стореното от него. Навежда следните смекчаващи вината обстоятелства – пълни
самопризнания, добро процесуално поведение, признаване на вината и критично
отношение към деянието и към себе си като извършител, млада възраст и липса на
подкрепа от семейството. Моли да бъде взето предвид, че деянието е извършено на
10.03.2021г., момент, в който лицето не е било осъждано и е нямало влязла в сила
присада. Предвид гореизложеното, моли на подс. И. да бъде наложено възможно най-
лекото наказание по повдигнатите обвинения, отложено с изпитателен срок.
Подсъдимият Н.И. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява съжаление за извършеното, в
последната си дума моли за по-малко наказание.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.Й.И. е роден 30.08.2002г. в гр. Варна. Той е с основно образование,
неженен, безработен. Притежава ЕГН **********. През месец март 2021г. подс.
пребивавал на територията на гр.Белослав, обл.Варна.
Свидетелят И.И. притежавал лек автомобил марка „Опел Вектра“ с peг. № В 1036
НА. На 10.03.2021г. около 17:30ч., св. И. паркирал автомобила си в гр. Белослав,
обл.Варна , на улицата пред дома си- ул. „Синчец“№14, като заедно със него, бил и св.
Н.Т.. Двамата слезли от автомобила и се отправили към дома на св. И.. След като
слязъл, св. И. оставил автомобила си отключен, а в него оставил ключовете на
автомобила и портмонето си, в което била взетата по-рано през деня от него заплата -
сумата от 1 700лв.
Същият ден, около 21.00 ч., подс. излязъл от дома си и започнал да се разхожда по
улиците на гр.Белослав, като преминал и през района около дома на св. И.И.. Докато
обикалял по улиците, той стигнал до лекия автомобил марка „Опел Вектра“
собственост на св. И. и решил да се качи в него и да го управлява. За целта дръпнал
дръжката на предната лява врата и установил, че автомобилът е оставен отключен.
Влязъл в него, седнал на шофьорското място и след като намерил ключовете, запалил
автомобила и потеглил. Известно време след като потеглил и управлявал автомобила
по улиците на гр.Белослав, той преустановил движение. Подс. И., взел парите от
портмонето на св.И. /сумата от 1700 лв./, слязъл от автомобила, като го изоставил там
където бил спрял и се прибрал у дома си.
Около 06:30ч. на 11.03.21г. св. И.И., установил, липсата на автомобила си и подал
2
сигнал в полицията.
Междувременно, около 19:00ч. на 11.03.2021 г., св. Г.С. и св. Н.Н.- полицейски
служители към ПУ Белослав и Аврен при Четвърто РУ-Варна били дневна смяна , като
автопатрул „495“ и извършвали обход в централната част на гр. Белослав, когато
забелязали, че на ул. „Сан Стефано“ до дом №4 бил оставен горепосоченият лек
автомобил, който бил обявен за издирване- „Опел Вектра“с peг. № В1036НА, и който
подс. Н.И. бил отнел по-рано от владението на собственика му. На свидетелите С. и Н.
им направило впечатление, че въпросният автомобил бил отключен и контактният
ключ бил поставен в гнездото на патрона за запалване. На място незабавно била
извикана дежурна група към Четвърто РУ ОД МВР-Варна, като бил извършен оглед на
местопроизшествие. В хода на това процесуално действие били фиксирани и иззети
отривки за ДНК профилиране от волана, от топката на скоростния лост и от
вътрешността на лявата врата на автомобила.
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно- автотехническа
и оценителна експертиза /САТО/ /л.36-42, т.2 от ДП/ е видно, че средната пазарна цена
за лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ В 1036 НА към датата на инкриминираното
деяние 10/11.03.2021г. е в размер на 1 850 лв.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на ДП ДНК експертиза
/л.60-63, т.1 от ДП/, се установява, че в сместа, определена от вътрешната дръжка на
лява/шофьорска/ врата на лек автомобил „Опел Вектра“ е установено наличие на
биологичен материал от подс.Н.Й.И. и от св.И.В.И..
В хода на ДП била назначени и изготвена съдебно-психиатрична експертиза
/СПЕ/ /л.44-47, т.2 от ДП/, видно от заключението на която подс.И. не страда от
психично разстройство. При него не били налице анамнестични и клинични белези на
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на
деянието /21:00ч. на 10.03.21г. до 06:30ч. на 11.03.21г./ вещото лице сочи, че той е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Сочи, се че физическото и психическо състояние на подс. И. позволява да
възприема правилно фактите, които имат значение по делото и да дава достоверни
обяснения за тях.
От приобщената по делото справка от Сектор ПП-ОД на МВР-Варна, ведно със
справка за нарушител/водач /изискана и приобщена в съдебното производство / е
видно, че подс.И. никога не е притежавал СУМПС и категории. Срещу същия има
издадени три НП, които обаче не са влезли в сила, както и три фиша за различни
нарушения на ЗДвП.
От приетите по делото справки съдимост за подс.И. е видно, че той не е бил осъждан
към момента на инкриминираното деяние по настоящото дело. В последствие обаче
спрямо него са влезли в сила три съдебни акта както следва:
1. Споразумение по НОХД № 202/2021г. на PC – Девня, влязло в сила на
25.10.2021г., за престъпление, извършено на 26/27.06.2021г. по чл.346, ал.2т.1 и т.3 вр.
ал.1 от НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца,
изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.
2. Присъда по НОХД № 419/2021 г. на PC - Провадия, влязла в сила на
17.06.2022 г., за престъпление, извършено на 15.04.21г. по чл.346, ал.2, т.1 и т.3 вр. ал.1
3
от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което е било отложено с изпитателен срок от три години.
3. С Присъда по НОХД № 1846/2022 г. на PC - Варна, влязла в сила на
28.07.2022 г., за престъпление, извършено в периода 26.10.25020г.- 27.07.2021г., по
чл.346, ал.2, т.1, т.2 и т.3 вр. ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и осем месеца, изпълнението на което е било отложено
с изпитателен срок от три години.
От приобщената по делото справка с характеристични данни/л.84 от ДП/ е видно, че
подс.И. живее в с.Дъбравино , обл.Варна заедно с баба си. Подсъдимият имал двама
братя. Той е познат на органите на полицията още преди деянието предмет на
производството. Той не се ползвал с добро име сред съселяните си. Бил тих и
комбинативен, не бил арогантен и не се държал демонстративно пред органите на
полицията.Обкръжението му било предимно от лица от криминалния контингент.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие
за установена въз основа на гласните доказателства по делото- самопризнанията на
подсъдимия И., който изцяло призна фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, от показанията на свидетелите И.В.И., Н.Н.Т., Н.Н.М. и Г.Н.С.,
дадени в хода на досъдебното производство, ДНК експертиза, съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза, съдебно-психиатрична експертиза, протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване, разписки, справка за съдимост ведно с бюлетин, справка с характеристични
данни, справки от сектор ПП-Варна, както и от другите писмени материали по делото,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, не оспорени от страните, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия И., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И.В.И., Н.Н.Т., Н.Н.М. и
Г.Н.С., тъй като същите са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се
и кореспондиращи със заключението на приобщената по делото съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза, ДНК експертиза и с останалия
доказателствен материал.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, ДНК експертиза и съдебно-
психиатрична експертиза като компетентни и безпристрастни, като освен това
кредитира и всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото,
тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената
фактическа обстановка.
Както беше отбелязано по-горе, съдебното следствие протече по реда на
диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият И. доброволно,
съзнателно и при яснота за последиците от това, призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод за
подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Следва да се отбележи, че поради характера на
проведената диференцирана процедура, съдът не дължи анализ на доказателствената
4
съвкупност, в обем който би бил изискуем при мотивиране на съдебният акт ако
делото се разглежданеше по общите правила, а само положителна констатация за
подкрепеност на самопризнанието от събраните на досъдебното производство
доказателства. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение 359/14.01.2016 г. по
н.д. № 1214/2015 на Трето НО, решение № 9/01.04.2016 г. по н.д.№ 1593/2015 г на
Първо НО и др.
При разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които,
заедно с направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно
еднопосочни и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени
факти (ТР № 1 / 2009 год.на ОСНК на ВКС, т. 4). В случая, такива доказателства се
извеждат от показанията на свидетелите по делото И.В.И., Н.Н.Т., Н.Н.М. и Г.Н.С. и от
заключението на съдебно-автотехническа и оценителна експертиза относно
стойността на инкриминираното имущество, както и от заключението на ДНК
експертизата, която е установила наличие на биологични следи от подс. в
инкриминирания автомобил. Всички факти, съдържащи се в гласните доказателствени
източници са преки доказателства, според отношението им към главния факт на
процеса и първични, според източника им. Оценени по действителното им
съдържание, те не пораждат съмнения за достоверността им.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подс. Н.Й.И.- роден на 30.08.2002г. в гр. Варна, с настоящ адрес гр. Долни чифлик,
ул. „Черен връх"№16, българин , български гражданин, основно образование, не женен,
безработен, осъждан, ЕГН:********** е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 346, ал.2, т.1 вр. ал.1 от НК, тъй като за времето от
21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр. Белослав, обл. Варна,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ В 1036 НА, на стойност 1 850 лв. /хиляда осемстотин
и петдесет лева/, от владението на И.В.И., без негово съгласие с намерение да го
ползва, като превозното средство е изоставено без надзор.
От обективна страна състава на престъплението противозаконно отнемане на МПС
/ПЗО/ изисква отнемането на МПС от владението на друг. Както при кражбата, така и
при ПЗО, изпълнителното деяние "отнемане" има два задължителни елемента - първо
-прекъсване на фактическата власт на владелеца/държателя и второ - установяване на
трайно владение от страна на дееца. Изцяло в този мисъл е ТР №42/20.06.84 г. по н.д.
№ 34/84 г. на ОСНК:" Изпълнителното деяние по чл.346 ал.1 от НК завършва с
отнемането на МПС - с прекъсване владението на досегашния владелец и
установяване на свое владение." Освен това, прекъсването на фактическата власт на
владелеца/държателя, следва да е противозаконно. Разликата между престъплението
кражба и престъплението противозаконно отнемане на автомобил е в намерението на
дееца. При кражбата е намерение за своене, а при ПЗО- намерение за ползване. От
субективна страна деянието може да бъде извършено само с пряк умисъл.
5
В настоящия случай, по делото бе безспорно установено, че именно подс.И. на
датата посочена в обвинителния акт- за времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30
часа на 11.03.2021г. и на мястото конкретизирано в него , а именно в гр. Белослав, обл.
Варна е отнел чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег.№ В 1036 НА от владението на И.В.И.. Безспорно бе установено, че
именно той се е качил в отключения автомобил и е поел управлението на същия в
гр.Белослав и то без съгласието на владелеца на автомобила- св.И., като в последствие
е изоставил автомобила без надзор на ул.“Сан Стефано“ в същия град. Автомобилът е
чужд за подсъдимия, тъй като към инкриминираната дата е бил собственост на
физическото лице И.И..
Съдът намира, че обвинението спрямо подс. И. по този пункт от обвинителния акт е
доказано по несъмнен и безспорен начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от
показанията на свидетеля И.И., който сочи че автомобилът е негова собственост,
навежда факти, че е оставил същия незаключен на 10.03.21г. пред дома си, с контактен
ключ в него, като впоследствие на следващата сутрин, около 06:30ч. е установил
неговата липса. В тази връзка са и показанията на св.Н.Т.. Обвинението се подкрепя и
от показанията на полицейските служители Г.С. и Н.Н., които са установили мястото
на което автомобилът е бил изоставен без надзор от подс.Техните показания са в
унисон с приобщените по делото протокол за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум към него. Безспорно обвинението е подкрепено и от заключението на ДНК
експертизата, която е установила биологични следи /ДНК/ от подсъдимия в купето на
инкриминирания автомобил – по вътрешната лява /шофьорска/ дръжка на вратата на
автомобила. Обвинението се подкрепя и от съдебно - автотехническата и оценителната
експертиза, която е категорична, че стойността на инкриминирания автомобил е 1 850
лв.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. И., който в с.з
заявява съжаление за стореното. Нещо повече, същият още в хода на ДП е признал за
стореното. Налице е верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята
съвкупност установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство
и начина на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор. Всички
доказателства водят до единствения възможен извод, че има престъпление и то е
извършено виновно от подсъдимия. Предвид това съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия И. е доказано по несъмнен начин.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано към
инкриминираната дата физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 346 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК е
осъществено и се изразява в противозаконно отнемане на МПС - лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ В 1036 НА от владението на И.В.И. т.е без съгласието
на неговия владелец и без това да е позволено от закона. Престъплението е довършено,
тъй като подсъдимият е установил фактическа власт над автомобила, отдалечавайки се
с него, в последствие го е изоставил на улицата в гр.Белослав. Той е прекъснал
фактическата власт на св.И.И. върху владяното от него моторно превозно средство, без
да има за това съгласие от негова страна. Лекият автомобил представлява моторно
превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 и т. 12, . “а” от ДР на ЗДвП. Подсъдимият е
прекъснал фактическата власт на досегашния владелец –върху владения от него лек
автомобил и е установил своя фактическа власт върху същия. Доколкото по делото не
се установи валидно правно основание, въз основа на което И. да има право да
упражнява фактическа власт върху инкриминираното МПС, то същото е било „чуждо“
6
по отношение на него и държането на това МПС не му се е следвало. Обективно,
владелецът на отнетото МПС не е дал съгласие за упражняване на фактическа власт
върху автомобила, от страна на подсъдимия. Следователно, прекъсването на
досегашната фактическа власт върху инкриминираната вещ е извършено не на законно
основание и поради това е противозаконно.
Квалификацията по т.1 на чл. 346, ал.2 от НК се обуславя от това, че МПС е
изоставено без надзор. Съгласно ТР №42/20.06.84 г. по н.д.№ 34/84 г. на ОСНК
„Изоставяне без надзор на моторното превозно средство“ е налице, когато виновният
след отнемането го остави на друго място и по такъв начин лишава владелеца от
възможността да упражнява обичайния контрол и създава възможност от увреждането
или отнемането му. В случая от доказателствата по делото е установено с
категоричност, че докато МПС е било изоставено от подсъдимия на друга улица в
гр.Белослав, незаключено и по този начин безспорно владелецът е бил лишен от
възможност да упражнява обичайния си контрол върху превозното средство, което той
самият е оставил пред дома си, с което е създадена възможност както за увреждането
на автомобила, така и за отнемането му. С оглед на горното и съдът прие, че този
квалифициращ признак на обвинението спрямо подс.И. е доказан по безспорен и
категоричен начин.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл. И. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял. В съзнанието му е
имало оформени представи, че лекият автомобил представлява чужда вещ, върху които
той не може да упражнява никакви права, както и че по начина, по който въздейства
върху този автомобил – влизайки в него и привеждайки го в движение, се прекъсва
фактическата власт на лицето, което го владее, без да има за това получено съгласие от
това лице. Въпреки наличните в съзнанието си представи, подсъдимият пряко е целял
да установи своя фактическа власт върху чуждото МПС. Съдът намира за безспорно
установено и типичното, за този вид престъпление, намерение - да бъде ползвано
отнетото МПС, като намерението се доказва от последващите действия на подсъдимия
– привеждането на МПС в движение, неговото управление и изоставяне без надзор.
По изложените съображения настоящата инстанция прие, че подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 346, ал. 2,
т. 1 вр, ал. 1 НК и го призна за виновен в извършването на това престъпление.
Като подбуди за извършване на престъплението, съдът установи формиран у
подсъдимия стремеж за ползване на чуждо МПС по неправомерен начин, предизвикан
от ниското му правно съзнание. Тези фактор, в е мотивирал извършване на деянието,
явяващо се в разрез с установения в страната правов ред по отношение транспортната
сигурност .
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. И. за престъплението по
чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК, съдът съобрази обуславящите отговорността
обстоятелства и обществената опасност на деянието и дееца. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимия е
неправоспособен – той не притежава СУМПС и категории. Като отегчаващо вината
обстоятелство бяха отчетени и лошите характеристични данни за подс., както и
обстоятелството, че същият е осъждан за еднородни деяния /по чл.346 от НК/,
извършени в условията на реална съвкупност с настоящото. Настоящата инстанция
счита, че като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат отчетени
чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, младата му
възраст,нездравата среда, в която е отрасъл самопризнанието направено в хода на ДП.
Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата, по която протече
съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността
7
обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това би било в разрез със
задължителната съдебна практика по приложение на института на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение №1 от 06.04.2009г. по
т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне на
наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл. 371, т. 2
НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и изключителност, така щото и
най- лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко и да е
налице необходимост от определяне на наказание под установения законов минимум.
От доказателствата по делото се установява, че е налице завишаване на обществената
опасност на деянието в настоящият случай, тъй като подсъдимият не само, че е бил
неправоспособен т.е. поел е управление на МПС, без да притежава СУМПС и
категории, но и е изоставил същия без надзор. Горното завишава обществената
опасност на деянието и дееца, тъй като застрашава в значителна степен транспортната
сигурност. Предвид горното и съобразявайки изложените по – горе обуславящи
отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите такива, настоящата
инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание за
престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК
вр. чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно
чл.36, ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия Н.И. за това престъпление
бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието е
съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че
наказание именно в този размер / в законовия минимум/ би постигнало целите както на
специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното, и
на личността на извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще
удовлетвори на първо място целта на индивидуалната превенция на наказателната
отговорност. Наложеното наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на
подс. да върши други престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците
на санкцията, като наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало по-скоро
негативно въздействие спрямо И.. Не на последно място, наложеното наказание ще
въздейства предупредително и върху останалите членове на обществото, като ще ги
провокира от въздържане към подобно престъпно поведение. Предвид горното, след
като определи наказание на подсъдимия И. - „Лишаване от свобода” за срок от една
година, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от ОСЕМ МЕСЕЦА. Предвид факта, че до датата на извършване на деянието, предмет
на настоящото производство, подсъдимият И. не е бил осъждан, както и предвид
младата му възраст и семейното му положение, съдът намери, че подсъдимият не
следва да бъде изолиран от обществото, като наложеното наказание следва да бъде
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който е
минимално предвидения от закона. Като намира, че този изпитателен срок би имал
нужното поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия И..
Липсата на правоспособност да управлява МПС, препятства съда да приложи
разпоредбата на чл. 346, ал. 4 НК и да лиши подсъдимия от право да управлява МПС,
тъй като никой не може да бъде лишен от право, което не притежава.
8

Подс. Н.Й.И. - роден на 30.08.2002г. в гр. Варна, с настоящ адрес гр. Долни
чифлик, ул. „Черен връх"№16, българин , български гражданин, основно образование,
не женен, безработен, осъждан, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.194, ал. 1, от НК, тъй като за
времето от 21.00 часа на 10.03.2021г. до 06.30 часа на 11.03.2021г. в гр. Белослав, обл.
Варна, отнел чужди движими вещи - сумата от 1 700лв. /хиляда и седемстотин лева/ от
владението на И.В.И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира, че обвинението спрямо подс. И. е доказано по несъмнен и безспорен
начин. В тази връзка обвинението се подкрепя от показанията на И.В.И., който сочи
къде се е намирала инкриминираната парична сума. Обвинението е подкрепено и от
показанията на св.Н.Т., който потвърждава показанията на св.И.. Присъствието на
обвиняемия в инкриминирания лек автомобил, където се е намирала инкриминираната
сума се доказва и от заключението на приобщената по делото ДНК експертиза.
Възприетата от съда фактическа обстановка не се оспорва от подс. И.. Налице е
верига от преки и косвени доказателства по делото, които в своята съвкупност
установяват безпротиворечиво, както предмета на престъпно посегателство и начина
на осъществяването на деянието, а така също и неговия автор.
Субект на престъплението е вменяемо, непълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК се изразява в
отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи, посочени в диспозитива на
обвинението, собственост на физическото лице И.В.И., при което се
прекъсва владението върху вещите, без съгласието на владелеца и се установява нова
фактическа власт.
Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване
на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с
неговото придобиване, упражняване и запазване.
От субективна страна подсъдимият е съзнавал, че с противоправните си действия
прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа
власт, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се разпорежда с
тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние виновно, при форма на
вината - пряк умисъл.
Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и
незачитане на обществените отношения, свързани с правото на собственост.
Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за облагодетелстване по
неправомерен начин.
При индивидуализация на наложеното наказание на подс. И. за престъплението по
чл.194, ал. 1 от НК, съдът съобрази обуславящите отговорността обстоятелства и
обществената опасност на деянието и дееца. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете обстоятелството, че подсъдимия е неправоспособен – той
не притежава СУМПС и категории. Като отегчаващо вината обстоятелство бяха
отчетени и лошите характеристични данни за подс., както и обстоятелството, че
същият е осъждан за деяния /по чл.346 от НК/, извършени в условията на реална
съвкупност с настоящото. Настоящата инстанция счита, че като смекчаващи
9
отговорността обстоятелства, следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимия към момента на деянието, младата му възраст, нездравата семейна среда,
в която е отрасъл. Самопризнанието в съдебното производство, предвид процедурата,
по която протече съдебното производство, не би могло да се приеме за смекчаващо
отговорността обстоятелство както предлага прокуратурата, тъй като това би било в
разрез със задължителната съдебна практика по приложение на института на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение
№1 от 06.04.2009г. по т.д.№1/2008г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР,
при определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Наличието на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства обаче не води до извод за многобройност и
изключителност, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание да се явява
несъразмерно тежко и да е налице необходимост от замяна на наказанието с по-леко по
вид. Напротив, от доказателствата по делото и справката с характеристични данни е
видно, че е налице завишаване на обществената опасност на деянието в настоящият
случай. С оглед на това настоящата инстанция счита, че налагане на наказание
„Пробация“ в настоящият случай, не би довело до постигане целите на наказанието,
визирани в нормата на чл.36 от НК. Предвид горното и съобразявайки изложените по –
горе обуславящи отговорността обстоятелства, при превес на смекчаващите такива,
настоящата инстанция счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание
за престъплението по чл.194, ал. 1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр.
чл.54, ал.1 от НК. За това престъпление след приложението е предвидено наказание
лишаване от свобода до 8г. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36, ал.1
от НК ще се постигнат ако на подсъдимия Н.И. за това престъпление бъде определено
наказание лишаване от свобода за срок от една година. Наказанието е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът намира, че наказание
именно в този размер би постигнало целите както на специалната, така и на
генералната превенция и би било съответно на извършеното, и на личността на
извършителя. Това наказание според настоящия състав, ще удовлетвори на първо
място целта на индивидуалната превенция на наказателната отговорност. Наложеното
наказание лишаване от свобода ще отнеме възможността на подс. да върши други
престъпления и ще го предупреди за сериозността и последиците на санкцията, като
наказание лишаване от свобода за по-дълъг срок би имало по-скоро негативно
въздействие спрямо И.. Не на последно място, наложеното наказание ще въздейства
предупредително и върху останалите членове на обществото, като ще ги провокира от
въздържане към подобно престъпно поведение. Предвид горното, след като определи
наказание на подсъдимия И. - „Лишаване от свобода” за срок от една година, на
основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и
наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА. Предвид факта, че както до датата на извършване на деянието, предмет на
настоящото производство, подсъдимият И. не е осъждан, както и предвид младата му
възраст и семейното му положение, съдът намери, че подсъдимият не следва да бъде
изолиран от обществото, като наложеното наказание следва да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, който е минимално
предвидения от закона. Като намира, че този изпитателен срок би имал нужното
поправително, възпитателно и възпиращо въздействие спрямо подсъдимия И..

10
По приложението на чл.23, ал.1 от НК

Като отчете, че описаните по-горе две престъпления, за които подсъдимият бе
признат за виновен, са били извършени от него в условията на реална съвкупност
(преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях) съдът приложи
разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК и му наложи едно общо за съвкупността наказание,
а именно най-тежкото наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦ, което отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, тъй като до датата на извършване на деянията, предмет на настоящото
производство, подсъдимият И. не е бил осъждан.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия да заплати
направените по делото разноски за експертизи и фотоалбуми в размер на 1 205, 70лв. в
полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Варна.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.



РАЙОНЕН СЪДИЯ :
11
Съобщи за изтекли лични данни