РЕШЕНИЕ
№ 186/20.09.2021г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети юли, две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Пенка Костова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска...………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Цвета Пазаитова……..………..........…................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №457 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Ф.К.И. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №260056/08.03.2021г., постановено по АНД №1205 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 година.
Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно и
неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния
закон. Счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на закона, довело до
неяснота във волята на наказващия орган и невъзможност да се разбере същата.
Според описаното от фактическа страна в АУАН и в НП, наказанието се налагало
едновременно за това, че МПС е било с маса по-голяма от допустимата съгласно
СРМПС и за това, че масата му надвишавала нормите, установени в чл.6, ал.1,
т.2, б.“а“ от Наредбата. От показанията на разпитаните по делото свидетели се
потвърдило, че установеното от тях нарушение било за управление на МПС с маса
над допустимата съгласно СРМПС, на което съответствала санкционната норма на
чл.185 от ЗДвП, а не приложената такава на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Визираното противоречие било пренесено от АУАН в НП като била посочена обща
допустима маса на МПС както съгласно СРМПС, така и чрез препращане към Наредба
№11/2001г. за тежкотоварните превози. Така било нарушено правото на
жалбоподателя да разбере какво точно нарушение му се вменява, а санкционният
акт бил незаконосъобразен.
Съдът не обсъдил в цялост и дълбочина събраните
гласни доказателства, несъмнено разколебаващи правилността на обжалваното НП.
Съдът не взел предвид, че описаното нарушение въвеждало неяснота относно
визираните за нарушени норми. В НП били описани две различни нарушения, което
представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
При противоречивото описание на нарушението жалбоподателят не бил в състояние
да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и адекватно за се защити. В
тази насока районният съд не изложил съображения , поради което постановил
изцяло неправилно решение при допуснати съдопроизводствени нарушения – липса на
решаващи мотиви по наведените доводи и събраните гласни доказателства.
По изложените съображения, доразвити в писмени
бележки, касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да бъде отменено и наказателното постановление. Претендират се
разноски.
Ответникът не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като законосъобразно и правилно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е изменил
НП №43-000557/ 18.11.2020г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /РДАА/ – Стара Загора, с което на Ф.К.И., за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , във връзка с чл.6, ал.1 т.2,
б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредба №11/03.07.2001г.) и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. като е намалил същата на 500 лв.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Приел е за
неоснователно възражението на жалбоподателя , че извършеното от него деяние е
несъставомерно и не следва да се квалифицира като такова по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказуемо по чл.177, ал.3 от ЗДвП, а по чл.126 от ЗДвП, наказуемо по реда на чл.185 от ЗДвП. Изложил е
съображения, че вмененото нарушение е именно такова по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.2, б.“а“
от Наредба №11/03.07.2001г. като е осъществено
от обективна и субективна страна. Приел е също, че наказанието за извършеното
нарушение е неправилно определено. В
тази връзка е посочил, че при индивидуализацията му от АНО не е съобразена
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е изложил доводи, че същото следва да се
определи в законовия минимум, поради което е намалил размера на глобата от 1000
лв на 500 лв. Присъдил е и разноски
съобразно изхода на спора.
Решението е неправилно.
На първо място настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на
касатора, че е следвало да бъде санкциониран по реда на чл.185 от ЗДвП, а не по
приложената в случая разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Позоваването от
АНО на СРМПС – част I, не обосновава извод, че в случая се касае за
нарушение по чл.126 от ЗДвП, доколкото при описание на изпълнителното деяние
изрично е посочено, че са надвишени нормите за маса , установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а неспазването им обосновава
нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, наказуемо по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Независимо от горното, не се споделя извода на районния съд за
законосъобразност на наказателното постановление. Неправилно е прието, че при
провеждане на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Вмененото на касатора деяние е такова по чл.139 ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП и се изразява в това, че на 08.10.2020г. извършва обществен превоз
на товар със състав от МПС и ППС /влекач от категория N3 и прикачено полуремарке от категория О4, описани
по марка, модел и регистрационен номер/ с маса 42 480 кг, която
надвишава нормите , установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството с 2480 кг. Тези норми се
съдържат в Наредба №11/03.07.2001г. като допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване е регламентирана в чл.6 от
същата.
Разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба
№11/03.07.2001г. установява в седем точки допустимата максимална маса на
различни видове ППС : ремаркета – част от състава на ППС, състав от ППС, съчленени ППС, МПС и автобуси, отчитайки във всички случаи броя на
осите на МПС, на ремаркето/полуремаркето, вкл. когато са включени в състав от
ППС, съотв. в съчленено ППС, като в някои от хипотезите наред с броя оси,
отчита и допълнителни обстоятелства - вида на транспортната операция, броя на
превозваните контейнери, разстоянието между осите и т.н.
В случая визираната от АНО хипотеза е тази по чл.6,
ал.1, т.2, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. Същата е относима към състав от ППС с пет, шест или
повече оси, когато МПС е с две оси, а ремаркето е с две, три или повече оси,
като допустимата максимална маса в този случай е 40 тона.
По делото липсва спор, че процесният влекач е с
две оси и това е видно от приложеното Свидетелство за регистрация - част I. Липсват обаче каквито
и да е данни относно полуремаркето, вкл. относно броя оси на същото и
допустимата му максимална маса, поради което не става ясно защо е прието от
АНО, както и от първоинстанционния съд , че е приложима именно хипотезата по
чл.6, ал.1, т.2 б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. Посочването, че полуремаркето е от категория
О4 не внася яснота в тази насока. Тази категория на ПС /чл.149, ал.1, т.5,
б.“г“ от ЗДвП/ е за нуждите на одобряването на типа превозно средство и е свързана с технически допустимата максимална маса /§6, т.34 от ДР на ЗДвП/, която следва да се различава от допустимата
максимална маса по смисъла на §6, т.35 от ДР на ЗДвП, а именно последната е от
значение при нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП.
Следва също да се отбележи, че в случая съставът от ППС /според описаното в
акта и в НП/ включва полуремарке, което сочи, че се касае за съчленено ППС, за чиято максимална допустима маса е
относима разпоредбата на чл.6, ал.1 т.3
от Наредба
№11/03.07.2001г.
Предвид гореизложеното, не може да се възприеме извода на съда за
законосъобразност на проведената административнонаказателна процедура. Липсата
на обективирани в АУАН и в НП данни относно броя оси и допустима максимална
маса на полуремаркето сочи на непълно описание на санкционираното деяние, респ.
на неспазване на изискванията по чл.42 т.4 от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1 т.5
от ЗАНН . Така допуснатите нарушения не са отчетени от районния съд, а същите са
съществени, доколкото е ограничена възможността на наказаното лице да
организира адекватно защитата си. От друга страна е възпрепятствана преценката
относно правната квалификация на нарушението. В случая не става ясно въз основа
на какви обстоятелства и доказателства съдът е възприел за правилна дадената
такава от АНО като се има предвид, че нормата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е
бланкетна и препраща към Наредба №11/03.07.2001г.
При констатираната непълнота в описанието на нарушението, водеща до
невъзможност за правилно определяне на правната му квалификация, не може да
бъде споделен и извода на районния съд за доказаност на вмененото противоправно
деяние.
По изложените съображения настоящата инстанция счита, че оспореното решение
е постановено в нарушение на закона и следва да се отмени, и вместо него да се
постанови друго, отменящо наказателното постановление.
С оглед изхода на производството, основателна е претенцията на касатора за
присъждане на направените по делото разноски. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 31.03.2021г., в касационното производство
последният е направил разноски в размер на 200.00 лв, за които се установява,
че са изплатени изцяло и в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260056/08.03.2021г., постановено по АНД №1205 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020 година
и вместо него
ОТМЕНЯ НП №43-000557/ 18.11.2020г., издадено от Директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“– Стара Загора, с което на Ф.К.И., за нарушение на чл.139,
ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата, във връзка с чл.6, ал.1 т.2, б.“а“
от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС и на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 1000лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“– Стара Загора, да заплати на Ф.К.И., разноски по делото в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.