Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №6923 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 265,84 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 28,36 лв.
Производството по
делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу С.С. С., ЕГН **********,
адрес: ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№5655/19
по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК
е депозирал писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите
по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ
се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в
гр. Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по
смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно
ал.2, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник
„Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите
на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII
от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в
забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е
начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното
производство извлечение от сметка за абонатен № 30816 е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия през периода от 01.10.2018г. - 31.05.2019г. и
не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния
период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните
суми за процесния период са: сума за отопление-0,00 лв. с ИРУ, енергия за
отопление без ИРУ-0,00 лв., енергия, отдадена от сградна
инсталация- 239,56 лв., сума за битово горещо водоснабдяване – 90,26 лв.,
услуга дялово разпределение- 26,28 лв.
Твърди, че сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответника 1
бр. водомери и 1 бр. индивидуални разпределителни уреди. Отправя се искане, за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответника за сумата 265,84 лева/след допуснато изменение в размера
на иска/ за главница за периода 01.03.2017г. – 31.05.2019 г. и лихва върху
главницата в размер на 28,36 лева за периода 03.05.2017 г. до 21.08.2019 г. и
законната лихва върху главницата от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, за
които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 5655/2019г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който оспорва претенцията на ищцовото
дружество.Твърди, че не ползва услугите топла вода и топлинна енергия, за което
е подала заявление с вх.№ А966/31/10/2014 г. Твърди, че индивидуален договор не е подписвала с
топлофикация Плевен и не може да знае какви права има, а ѝ вменяват, че
има само задължения. Твърди, че както е видно от фактурите за 1.12.2018 до
30.12.2018,1.2.2019 до 28.2.2019,1.4.2019 до 30.4.2019,1.5.2019 до 30.5.2019
ѝ е начислена топла вода в различно съотношение за месеците на водомер с
№ ***, а нейния водомер е с №***и е с нулево потребление. Твърди, че както са
водени сметките за топлата вода, така са водени и всички сметки наизуст.
Твърди, че тези сметки с несъществуваща топла вода рефлектират върху всички
сметки на всички абонати и трябва да се преизчисляват защото всички са ощетени.
Твърди, че пробвала да се разбере с ***Плевен и с фирма ***, но ѝ
отговорили, че трябва да се плаща, но не ѝ обяснили за какво.Твърди, че
не е съгласна с това. Твърди, че има спечелено дело срещу ***Плевен с
експертиза, в която пише, че крадат в пъти, а не в проценти и мисли, че са
достатъчно богати за да ползват нечестни практики. Заявява, че знае, че има
закон за енергетиката и те са монополисти и трябва да е крепостен към тях и
трябва да плаща за нещо което няма, но да е в поносими граници, а не така
безскрупулно и нагло,все едно че те ограбват безнаказано.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не
е спорно между страните и се установява от НА за продажба на ***. на ***Г.Б.и справка по
партидата на С. С. в Имотен регистър при АВ, че С. С. е ***на ***, находящ се в ***. Този факт се установява и от извънсъдебното
признание на ответника в подадена молба до *** ЕАД за откриване на партида за
заплащане на отопление и и топла вода от
30.05.2005г., тъй като С.И. е закупила жилището и е посочила описания
нотариален акт.
Със
Заявление от 31.10.2014г., получено от *** ЕАД, С.И. С. е отправила изявление,
че не желае да ѝ бъде доставяне топлинна енергия за отопление /за сградна инсталация, отопление на общите части и за
отопление на имота/ и за горещо водоснабдяване за отоплителния сезон 2014.
Заявила е, че упражнява правото си на отказ от договора във връзка с чл.62 ЗЗП
и ако въпреки това ѝ бъдат предоставени описаните услуги, те на основание
чл.62, ал.1 ЗЗД ще счита за непоискани.
По
делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г
на ***на „***”ЕАД и одобрен с Решение
№ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата
по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при
продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и
потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от
Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, който е ***или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на
собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на
собствеността или вещното право на ползване новият и предишният ***или
ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от
документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на
собственост или вещно право на ползване на имота.
Съдът
възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно,
обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че воденото в
счетоводството на ищеца неплатено задължение на ответника за топлинна енергия
за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2019г. е в общ размер от 239,56 лв.
главница/239,56 лв.-ТЕ за отопление, топлоенергия за битово горещо водоподаване -90,26 лв.
и 26,28 лв.- такса услуга дялово разпределение/. Лихвата за забава върху
горепосочената главница за периода от изпадане на ответника в забава до
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 28.08.2019г. е в
размер на 29,19 лв.
Съдът
възприема заключението на приетата съдебно-техническа експертиза като
обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От заключението в неговия писмен вид, както и
направените уточнения и допълнения в съдебно заседание се установява, че имотът
на ответника С.С.И. се намира в топлофицирана
жилищна сграда на адрес ***, състояща се от 50 апартамента. Общият отопляем
обем на сградата е 9243,29 куб.м., а отопляемия обем на имота на ответника е
146,50 куб.м. Абонатът е с демонтирани отоплителни тела. Не ползва топла вода. Щранг-лирата в баните на всички по вертикалата апартаменти
е елиминирана поради авария. При
така описаните фактически обстоятелства индивидуалната сметка на ответника
трябва да съдържа един компонент- делът
на имота за отдадената топлинна енергия в сградната
инсталация. Абонатната станция е доставяла топлинна енергия в рамките
на процесии период. Жилището на ответника е получавало съответния дял от ТЕ,
отдадена от сгради; инсталация. При изготвянето на индивидуалните сметки са
спазени изискванията на Методиката за разпределение на топлинна енергия към
чл.61, ал.2 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от
06.04.2007 г. Изчисленият дял за сградна инсталация
на жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Поради
неосигуряване на достъп в процесния имот е начислена
служебна консумация на същия за топла вода за месеците; 12.2018 г„ 02.2019
г.04.2019 г. и 05.2019 г. - общо 7 м3. През месец 07.2019 г. фирмата за дялово
разпределение е регистрирала новомонтиран нов водомер
за топла вода с № ***с нулеви показания. Общата ТЕ за сторниране
е общо 7 куб.м. общо 0,9384 мегаватчаса. Начислената
топлинна енергия за дела на апартамента от ТЕ за сградна
инсталация е в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Неправилно е начислена служебна консумация на топла вода, която
трябва да бъде сторнирана.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 265,84 лв.:
Не
е спорно между страните и се установява от
НА за продажба на ***. на ***Г.Б.и справка по партидата на С. С. в
Имотен регистър при АВ, че С. С. е ***на ***, находящ
се в ***. Този факт се установява и от извънсъдебното признание на ответника в
подадена молба до *** ЕАД за откриване на партида за заплащане на отопление
и и топла вода от 30.05.2005г., тъй като
С.И. е закупила жилището и е посочила описания нотариален акт.
Съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при
общи условия. Съгласно редакцията на чл. 153 от
ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ
„Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между
страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител
на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето,
което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно
право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право
на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови
нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150
от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност
съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това,
качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да
заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост
или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо
сключването на последващ договор или откриване на
партида на новия ***или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на
топлинна енергия се придобива ex lege
- по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено
вещно право върху индивидуален обект, находящ се в
сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия.
Установи
се от съдебно-техническата експертиза, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен
договор за топлоснабдяване и през отоплителните
периоди на процесния период до сградата е доставяна
топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна
енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за
топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация,за БГВ и за
услуга дялово разпределение. Клиента на топлинна енергия е задължен да участва
в заплащането на отделената от сградната инстралация топлоенергия, съобразно своя дял в нея,с оглед
разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е
обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ,при което и с оглед
разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки ***следва да участва в ползите и
тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение
№5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на
Конституционния съд на РБ,заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна
енергия от собствениците и носителите на вещни права.То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение,от която
никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект.В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следва да бъде посочено, че според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция,
до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването
към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части
на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът
"клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно
услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в
закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата,
отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на
етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за
прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването
към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват
топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води
до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти,
те са съсобственици на сградната инсталация и на
общите части в сградата. Затова те
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй
като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва
да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Нещо
повече, в § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС, се сочат изрично като разходи за управление и поддържане наред с
другите изброени и разходите за електрическа енергия, вода, отопление. При
невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за
топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и
общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по
себе си до отпадане на дължимостта на останалите
необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо
противоположния резултат, от този, който е неговият ratio
legis и в крайна сметка – прилагане на
по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото
прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно
третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази
гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР
на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от ***И.Р.по повод тълкувателно
дело №2/2016 на ОСГК на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на
ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови
нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищеца доказа с ангажираните по делото
доказателства предявената искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по основание. От приетите съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертиза се установи и този факт не се спори между страните, че до имота на
ответника не е доставяна топлоенергия, отделяна в имота от монтирани в имота отоплителни тела, на които
да е монтиран уред за дялово разпределение. Начислявана е само сума за сградна инсталация и доставена топла вода. От приетата по
делото съдебно-техническа експертиза за установи, че за имота на ответницата е
начислявано служебно количество топла вода, тъй като ответницата не е
осигурявала достъп за отчитане на
водомера, което е неснователно и според ВЛ
начисленото количество за топла вода следва да бъде сторнирано.
Ищеца, след запознаване със заключението на съдебно-техническата експертиза е
направил искане за изменение в размера на претенцията, като е намалил същата с
начислената и претендирана сума за топла вода в
размер на 90,26 лв. Претендираната сума в размер на 265,84 лв. е само за
припадащата се на ответницата топлоенергия отделена за сградна
инсталация.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен и доказан в претендирания си размер от 265,84 лв. за ТЕ за сградна инсталация съобразно заключението на съдебно-икономическата
експертиза, съдебно-техническата експертиза и след самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, поради което следва да бъде уважен.
По искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 28,36 лв.:
Искът
с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен
по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните
задължения на ответника по делото за заплащане на главница за процесния период, се дължи и обезщетение за забавеното им
изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се
спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи
най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения
от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1
от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен
срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора
срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за
забава. Размерът на претендираната лихва за забава се
установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК в
размер на 19,25 лв. за която сума искът се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен, а за разликата до 28,36 лв. следва искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 55,62 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство в общ размер от 411,84 лева / 75 лв.за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда
от 100 лв. и депозит за ВЛ 100 лв+150 лв./ съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията, но по делото няма данни за направени
разноски и не е направено искане
за приждане на такива, поради което съдът
не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД
по отношение на С.С. С., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:*** сумата
265,84 лева, представляваща стойността
на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2019г.,
в едно със законната лихва от 28.08.2019г. за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3202/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5655/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника С.С. С., ЕГН **********,
адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 19,25 лева, представляваща лихва
за забава върху 265,84 лв. за периода 03.05.2017г. – 21.08.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3202/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5655/2019г. по описа на РС-Плевен, а за разликата
до предявения размер от 28,36 лв. отхвърля
иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С. С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 55,62 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.5655/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С. С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес
на управление:***, сумата от 411,84 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и
депозит за ВЛ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: