Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр.Плевен, 18.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети сепетември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ТОДОРОВА
при
секретаря Марина Цветанова, като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №2509 по описа за 2019 г., на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1587,11 лв. и
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 105,46 лв.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К.,
гражданин на ***, срещу А.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***,
в която се твърди, че „Ч.Е.Б.” АД се е намирало в облигационни
правоотношения с ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди, че
съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа
енергия за периода 14.07.2017 г. до 12.09.2018г. От своя страна ответникът, не
е изпълнил/а задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от
ищеца фактури. Твърди, че ищеца е доставчик на електрическа енергия на
обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
Дружеството е доставяло на А.Д.Б. , с ЕГН ********** , с електроснабден имот,
находящ се в ***, с ИТН ***ел.енергия за периода от 14.07.2017 г. до 12.09.2018г.,
за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а
именно: 1. Фактура No ********* от
20.10.2017г. на стойност 62.71 (шестдесет и два лв. и седемдесет и една ст.)
лева за периода 13.09.2017 - 13.10.2017, 2.
Фактура No ********* от 20.09.2017г. на стойност 56.16 (петдесет и шест лв. и
шестнадесет ст.), 3. Фактура No
********* от 21.11.2017г. на стойност 120.53 (сто и двадесет лв. и петдесет и
три ст.) лева за периода 14.10.2017- 13.11.2017, 4. Фактура No ********* от 20.12.2017г. на стойност 227.11
(двеста двадесет и седем лв. иединадесет ст.) лева за периода 14.11.2017 -
14.12.2017,5. Фактура No ********* от
22.01.2018г. на стойност 240.14 (двеста и четиридесет лв. и четиринадесет ст.)
лева за периода 15.12.2017 - 13.01.2018, 6.
Фактура No ********* от 20.02.2018г. на стойност 307.48 (триста и седем лв. и
четиридесет и осем ст.) лева за периода 14.01.2018 - 13.02.2018, 7. Фактура No ********* от 22.08.2017г.
на стойност 59.36 (петдесет и девет лв. и тридесет и шест ст.) лева за периода
14.07.2017-12.08.2017, 8.
Фактура No ********* от 20.07.2018г. на стойност 45.1 (четиридесет и пет лв. и
десет ст.) лева за периода 14.06.2018 - 13.07.2018, 9. Фактура No ********* от 20.06.2018г. на стойност 51.55
(петдесет и един лв. и петдесет и пет ст.) лева за периода 16.05.2018 -
13.06.2018, 10. Фактура No
********* от 20.09.2018г. на стойност 57.53 (петдесет и седем лв. и петдесет и
три ст.) лева за периода 14.08.2018 - 12.09.2018, 11. Фактура No ********* от 21.08.2018г. на стойност 48.84
(четиридесет и осем лв. и осемдесет и
четири ст.) лева за периода
14.07.2018 - 13.08.2018, 12. Фактура
No ********* от 21.04.2018г. на стойност 143.2 (сто четиридесет и три лв. и
двадесет ст.) лева за периода 16.03.2018 - 14.04.2018, 13. Фактура No *********
от 22.03.2018г. на стойност 115.1 (сто и петнадесет лв. и десет ст.) лева за
периода 14.02.2018 - 15.03.2018, 14.
Фактура No ********* от 22.05.2018г. на стойност 52.3 (петдесет и два лв. и
тридесет ст.) лева за периода 15.04.2018 - 15.05.2018г. Твърди, че така
посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като
съгласно Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищецът,
абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за
консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е
ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за
принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя от
задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че на основание чл. 107
от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е подал заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд PC Плевен,
по което е образувано ч.гр.дело 8312/2018г.
Твърди, че ищецът в съответствие със ЗЕ е издал справка за възникналите
задължения, което съдържа всички претендирани и посочени по-горе фактури. По
всички тях до момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило. Твърди, че върху
задълженията по посочените фактури в общ размер от 105,46 лв., считано от
16.09.2017г. до 09.11.2018г. Моли да бъде признато за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 1587,11 лв. главница за използвана и незаплатена
електрическа енергия за периода от 14.07.2017 г.. до 12.09.2018г.. и сумата от
105.46 лева - законна лихва за забава,
считано от 16.09.2017 г. до 09.1 1.2018г., законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата
В срока по чл.131 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника.В съдебно заседание се явява лично и
признава иска.
Съдът,
като прецени събраните
по делото писмени
доказателства и съобрази
доводите на страните,
намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника
е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на
ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по
делото в заповедното производство в общ размер от 91,85 лв. съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 166,63
лв./79,63лв. +87лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на А.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата 1587,11 лева, представляващи
стойността на ползвана, но незаплатена електроенергия за периода 14.07.2017г.
до 12.09.2018г., в едно със законната лихва върху сумата от 20.11.2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 5196/21.11.2018г. по ч.гр.д.№8312/2018
по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на А.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата 105,46 лева, представляващи лихва
за забава върху стойността на незаплатена електроенергия за периода 16.09.2017г.
до 09.11.2018г., в едно със законната лихва върху сумата от 20.11.2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 5196/21.11.2018г. по
ч.гр.д.№8312/2018 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да
плати на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
М., ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на ***, сумата от 91,85 лв. направени разноски
за производството по ч.гр.д.8312/2018 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК А.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да плати на кредитора “Ч.Е.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** М., ***, представляван от Л.В.,
гражданин на ***и К.К., гражданин на ***,
сумата
от 166,63 лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: