Мотиви към присъда по НЧХД №191 по описа за 2019 г. на ВПРС
На 03.07.2019 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав
частна тъжба от С.С.С. с ЕГН ********** с адрес *** против Ф.Ф.И. с ЕГН ********** ***,
с която е повдигнато обвинение за престъпление от частен характер по чл.130
ал.1 от
НК. В частната тъжба е посочено, че: на 17.03.2019 г. в с.***, общ.***, обл.Шуменска на частната тъжителка от страна на
подсъдимия били нанесени удари в
областта на краката, гърба и таза, с което й причинил временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
С разпореждане от 15.07.2019 г. Ф.Ф.И. е предаден на съд по възведеното с частната
тъжба обвинение.
Преди началото на съдебното следствие ведно с тъжбата частната
тъжителка, представлявана от повереника предявява срещу подсъдимия граждански иск за причинени с
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв.
Моли да бъде конституирана като граждански ищец и да бъда приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявения от нея граждански иск,
ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и да й бъдат
заплатени направените по делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря на изискванията на
чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК се разглежда по
правилата на НПК.
В съдебно заседание частната тъжителка чрез повереника поддържа възведеното обвинение и предявения граждански
иск и предлагат на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с
частната тъжба обвинение и да му наложи справедливо наказание в рамките на
предвиденото в НК такова, да бъде уважен гражданския иск изцяло и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично и със защитник в първото по делото с.з., в
следващите съдебни заседания се представлява от защитника и не дава обяснения по
повдигнатото обвинение. Защитата, счита че обвинението
не е доказано по несъмнен начин от обективна страна и предявения граждански иск
е неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 17.03.2019 г. преди обяд пострадалата С.С., заедно със св.С.С.отишла до дома,
където живеел подсъдимия Ф.И.,***. Двамата съпрузи били във фактическа раздяла
и общите им деца живеели при подсъдимия и неговата съжителка М.К.. Отношенията
между съпрузите били изострени, както по повод контактите на майката с децата,
така и по време на съвместното им съжителство по повод упражнено физическо
насилие от съпруга. С.С. помолила св.С. да я
придружи, за да види децата си. След като пристигнали до дома на подсъдимия,
последният поканил С. да влезе в къщата, за да види децата. Пострадалата отказала и заявила, че иска да
види децата си отвън пред дома, дори не поискала да влезе в двора. Децата,
заедно със св.К., която живеела във фактическо съжителство с подсъдимия били в
двора. След като отказала да влезе в двора С. с много бърз ход, почти бяг се
отдалечила от мястото, защото усетила агресия в поведението на съпруга си. През
това време подсъдимия взел сопа от вътрешната страна на оградата до портата,
настигнал я и започнал да й нанася удари в областта на кръста и крака. К.
направила опит да спре агресията, като дърпала подсъдимия. Побоят бил прекратен
защото пострадалата успяла да избяга в неизвестна посока. Свидетелят С., който
до това време наблюдавал безучастно тръгнал да търси С., но не успял да я открие.
Позвънил на мобилния й телефон, но тя не отговорила. След това С. се обадил на
негова братовчедка, която го прибрала от мястото. След около 40 минути С. се
обадила на С., като му казала, че трябва да намери кола и да я закара до болницата
в гр.Шумен. С. намерил автомобил и заедно с пострадалата пристигнали в СО при МБАЛ-Шумен,
където в 16.55 часа С. били прегледана от лекар и й и били направени рентгенографии. След като не били установени фрактури,
пострадала била освободена в 20.00 часа. На 19.03.2019 г. последната била
освидетелствана от съдебен лекар при МБАЛ-Търговище.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на: показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели –С. С., Ш.С., М.Е., Б.Р., част от
показанията на М.К., заключението на съдебно-медицинската експертиза, приета от
съда, както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение №72/19.03.2019г., изготвено от д-р В. Г. - съдебен лекар, н-к ОСМ при „МБАЛ Търговище“ АД; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО №6589/17.03.2019 г.;Писмо №323р-4784/07.05.2019г. от РУ
В.Преслав, СМУ №72/19.03.2019
г. изд. от ОС при МБАЛ-Търговище, лист от преглед на пациент в КДБ/СО №
6389/17.03.2019г.; писмо с УРИ 323р-4784/07.05.2019г. от ОД МВР-Шумен; както и
приобщените в хода на делото: постъпило писмо с
Вх.№3101/28.08.2019г. от МБАЛ-Шумен с приложени копия от страници от журнал на
Спешно отделение при МБАЛ-Шумен, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, диск с
направено рентгеново изследване и резултат от образно изследване от дата
17.03.2019г. на С.С.;***/20.08.2019г.; справки от
деловодната програма САС на ВПРС за водени, висящи и/или прекратени граждански
производства по реда на чл.49 от СК между страните за периода 2018-2019г., а
именно за гр.д. № 608/2018г. и гр.д. № 739/2019г., съответно етапа на който се
намират производствата и справка за съдимост с рег. № 314/07.10.2019 г., изд.
от БС при Районен съд – Велики Преслав.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява, че на визираната в частната тъжба дата подсъдимият и частната тъжителка са се
намирали на улицата пред дома на подсъдимия в с.***, общ.***, обл.Шумен. Обстоятелството, че на тъжителката били нанесени удари и то именно
от подсъдимия се доказва от показания на свидетеля С.С.и
показанията на св.Ш.С.. Макар свидетелката С., майка на пострадалата да не е
очевидец на случилото се, показанията й, тълкувани в съвкупност и взаимовръзка
показанията св.С. водят до единствения извод, че подсъдимият е нанесъл удари със сопа по крака,
таза и кръста на частната тъжителка. Обстоятелството, че на тъжителката са
причинени травматични увреждания се доказва от заключението на съдебно
медицинската експертиза.
Съдът кредитира показанията на независимият свидетел
очевидец С. С., освен в частта им, в която твърди, че побоят над пострадалата е
станал на 16.03.2019 г. Същият подробно обяснява поводът по който заедно със С.
***, поведението на пострадалата, нанесените удари от страна на подсъдимия на
пострадалата и присъствалите лица. Показанията му се подкрепят изцяло от
заключението съдебно-медицинската експертиза. В некредитираната им час
показанията на С. противоречат на
показанията на св.С. и на писмените доказателства – медицински журнал от СО при
МБАЛ – Шумен. В края на показанията си свидетелят твърди, че е напуснал СО при
МБАЛ-Шумен в 17.30-18.00 часа на същия ден, в който са посетили с.*** и С. е
постъпила в отделението. Противоречи на формалната и житейска логика,
пострадалата да е посетила на следващия ден, след деянието болничното заведение,
която дата 17.03.2019 г. е безспорно установена. Погрешното посочване на датата
на извършване от деянието от св.С. се дължи на отминалия период от време от
датата на деянието до датата на даване на показанията му в съдебно заседание.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ш.С., М.Е.,
Б.Р., от които се изясняват отношенията между съпрузите, състоянието на частната
тъжителка непосредствено след деянието. Показанията им са последователни,
логични и няма индиция за заинтересованост от изхода
да делото, т.к кореспондират с показанията на св.С. и с писмените доказателства.
От показанията на св.С., майка на пострадалата се установява агресивното
поведение на подсъдимия, както по време на брака, така и по време на фактическата
раздяла между съпрузите. Показанията й се подкрепят от показанията на св.Е., на
който са му станали известни по повод служебните му задължения. Сочените от
двама свидетели обстоятелства за проблеми в отношенията между съпрузите се
потвърждават от показанията на св.Б.Р., който след като видял подсъдимия и
пострадалата на улицата, незабавно се отправил в обратна посока, мотивиран от
нежеланието си да бъде свидетел на евентуален конфликт между тях.
Съдът кредитира частта от показанията на св.М.К., в която
посочва че частната тъжителка и
подсъдимия около обяд са се намирали пред дома, в който свидетелката живее с
подсъдимия и децата му, че С. е отишла там заедно със св.С., за да види децата
си. В останалата им част, в която свидетелката отрича подсъдимия да е нанасял
удари на частната тъжителка, съдът намира за изолирани и целящи единствено да
оневинят подсъдимия, поради билките им отношения. Показанията на свидетелката в тази им част противоречат,
освен на кредитираните свидетелски показания на св.С. и св.С. и на заключението
съдебно медицинската експертиза. Съдът счита, че свидетелката К. невярно
посочва и датата на която частната тъжителка е посетила дома им 16.03.2019 г.
Безспорно по делото се установи, освен от свидетелските показания на С., но и
от писмените доказателства – копие от журнал на спешно отделение при
МБАЛ-Шумен, от което се установява, че частната тъжителка е посетила болничното
заведение в 16.55 часа на 17.03.2019 г., което кореспондира с изложеното от С.
за часът на посещението в дома на подсъдимия, като се вземе предвид и времето
за придвижване на пострадалата от с.*** до МБАЛ гр.Шумен и с оглед
непредвидените обстоятелства при които е била изправена.
От заключението на приетата съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни по отношение на частната тъжителка се
установяват следните обстоятелства: нанесените травматични увреждания, времето
и механизма на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частната тъжителка
били причинени едно петнисто охлузване по задната повърхност на левия лакът,
едно петнисто кръвонасядане в лявата поясна област, едно масивно кръвонасядане
по лявото бедро и една разкъсно-контузна рана по
лявата подбедрица. Същите са могли да бъдат
причинени по времето и начина посочен в тъжбата. Вещото лице установява, че
травматичните увреждания не могат да бъдат получени при еднократно падане върху
плоскост. Същите са причинени по механизма на удар, притискане и триене от
действието на твърди тъпи предмети. Установеното масивно лентовидно кръвонасядане по страничната повърхност на лявото бедро е
получено вследствие на рязък удар с тъпотръбест
предмет или цилиндричен предмет с неголям диаметър, в това число със сопа. В
следствие на нанесените травматични увреждания на частната тъжителка е причинено временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема, че подсъдимия Ф.И. е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и
с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130,
ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите
действия е въздействал на организма на частния
тъжител, което е довело до изменение в отделни негови тъкани и системи.
На частния тъжител е причинено временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното
увреждане и е съзнавал общественоопасния му характер,
като е целял настъпването на съставомерния резултат;
Мотивът за извършване на престъплението е конфликт между
подсъдимия и частната тъжителка по повод разногласия за осъществяване на лични
контакти на частната тъжителка и родените от брака й с подсъдимия деца.
Като причина за
извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и
незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и ниската правна
културна на подсъдимия.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента
на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно
минало, ниската обществена опасност на деянието и дееца, изострените отношения
между съпрузите С.С. и Ф.И..
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира
такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме,
че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130,
ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода"
до 2 години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на
чл.78 а от НК, в сила към момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се
освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно
наказание “глоба” в размер от 1000 лв. до 5000лв., когато: за престъплението,
извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или
друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените
от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за
съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност чл.78а от НК. От деянието
няма причинени преки и съставомерни имуществени
вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това,
съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че
подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за
справедливо да му бъде наложено
административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона
размер на 1000.00 лв. Така определения размер
на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По отношение на предявеният граждански иск за
претърпените от частната тъжителка неимуществени в резултат на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита, че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна
последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от
закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди
другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна
на подсъдимият, в резултат на което са възникнали вредите от деянието му и тези
вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Нанесени са множество травматични увреждания на пострадалата – охлузване
по задната повърхност на левия лакът, кръвонасядане в
лявата поясна област, кръвонасядани
по лявото бедро, разкъсноконтузнарана по лявата подбедрица и то част
от които с цилиндричен предмет,
претърпените болки и страдания от уврежданията, поводът по който
пострадалата е отишла до дома на подсъдимия – да види децата си, но вместо това
е получила множество наранявания, което освен физически страдания й е причинило
и психически такива, като майка. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства
във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо така претендирания
граждански иск за неимуществени да бъде уважен до размер 1500.00 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му част до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият следва да
заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в
този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на
държавата държавната такса върху
уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: