Р Е Ш
Е Н И Е
№64
Гр.Дулово,09.04.2014 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
на единадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН ДИМИТРОВ
При участието на секретар –
протоколиста Е.Н. и в присъствието на прокурора …………………… , като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело №641/2013 година по описа на ДРС
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано с искова молба по реда на чл.124 от ГПК с правно основание чл.79 от ЗС.
Ищците С.И. И. и А.А.К. ***, чрез процесуалния си представител адв.Н. от САК молят съда да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника , че са собственици по наследство и давностно владение в съотношение 3/4ид.ч. за първата и ¼ идеална част за втората върху полумасивна жилищна сграда от три стаи, салон и маза и кухненска пристройка от две стаи, ведно с припадащата се част от правото на строеж върху дворното място находящо се в **********, за което е бил отреден парцел ******* /*******/ в кв.*******/ по регулационния план на селото с урегулирана площ от 1330 /хиляда триста и тридесет/ кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Х. И.Ш. и Р.Р.С.. да осъди ответника да заплати на първата ищца сумата от 2000 /две хиляди/ лева представляваща стойността на извършените подобрения- гараж,плевня и обор в описания по-горе недвижим имот, ведно със законната лихва . Претендира и за направените по делото разноски. Претендира и за постановяване в тяхна полза правото на задържане до заплащане на подобренията. В съдебно заседание иска по точка две и съответно три беше оттеглен.
Ответникът А. И.Ш. ***, надлежно уведомена по реда на чл.131 от ГПК не представи отговор по исковата молба, но в съдебно заседание се яви с процесуалния си представител адв.Й.М. от СсАК и заяви, че оспорва изцяло исковата претенция. Представи нотариален акт №**,том **, рег.№****,нот.дело №**** от **** година от който е видно ,че е продал процесния имот на 27.12.2013 година.
Съдът след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в съвкупност, прие за установено следното:
От представените към делото скица на имота , и два броя нотариални актове №** том *** по дело ***/**** година по описа на нот.служба при ДРС е видно, че ответникът и двамата му братя Х. И.Ш. и И. И.Ш. са придобили в съсобственост имота по давностно владение на 11.09.1996 година. В последствие с нотариален акт №***, том * дело***/**** година Х. и И. прехвърлят своите идеални части на А. и той става едноличен собственик на имота. Той живее в него заедно със семейството на сина си А. А. И., което включва сина, снахата С.И. и внучката А.А.. А. и съпругата му Ю. Х. Ш. живеят в имота. След като синът му А. се жени той и съпругата му заживяват в голямата къща, а двамата с Ю. в пристройката до нея, която е от две стаи.След екскурзията през 1989 година отношенията между двете семейства се обтягат и въпреки че живеят в един имот почти не поддържат контакт помежду си. През 1993 година А. предприема ремонт на покрива на къщата , като преди това е изпратил св.Х.М. да му каже за това и той му е разрешил. Разноските по ремонта са били поети от А.. В последствие двамата възрастни родители са преместени да живеят в една пригодена за живеене от обор стая в близост до главната порта. Видно от представеното у-е за наследници №*********** година А. А. почива и оставя като свои наследници съпругата си С.И. и дъщеря си А.А. които и след неговата смърт продължават да живеят в този имот. Поради напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на съпругата му Ю. Х. Ш. страдаща от хронична бъбречна недостатъчност и нуждата от постоянни медицински грижи ответникът в продължение на пет години от 2008 до 2013 година отчуждава, чрез покупко продажба всички свои земеделски земи видно от представените нотариални актове. Настоящата искова молба е вписана на 11.12.2013 година, а ответникът получава препис от съдебните книжа на 14.12.2013 година и две седмици по късно прехвърля целия процесен имот чрез възмездна сделка- задължение за издръжка и гледане на сестрата на неговата съпруга Ф. Х. А. осъществена по нотариален ред.
От така представените писмени и гласни доказателства съда стигна до следните изводи: ищцата като съпруга на А. А. и А.А. живеят в семейното си жилище, което обаче е собственост на А. И. баща на А. по силата на родствените си връзки ,още от 1977 година , а А. от самото си раждане. В този имот представляващ парцел *******-** по регулационния план на ********** живее и собственика със съпругата си. Поради неразбирателство младото семейство е живеело в новата част на къщата, а възрастните първоначално в пристройката до нея, но поради неразбирателство са се преместели в една пригодена за живеене стая до входа на имота. Настоящия състав на съда счита, че живеенето или ползването на жилищната сграда от имота по силата на близките родствени връзки не ги прави владелци на този имот , защото може да се приеме, че то владее за себе си само , ако владението му е предадено от собственика с фактически правни действия каквито в случая нямаме. Твърдението на ищцовата страна ,че са да. след завръщането си от Р Т 10 000 лева на ответника да извърши ремонт не бяха потвърдени по безспорен начин, но и да се приеме че е така ,това едно облигационно правоотношение, което няма нищо общо с имуществените правоотношения. Обстоятелството, че са направили ремонт на това жилище се доказа безспорно, както и факта, че преди ремонта съпругът на първата ищца е поискал разрешение за това собственика чрез св.М. и той не се е противопоставил, което говори от една страна, че страните са наясно че това също е облигационно отношение, независимо че ответникът е казал „да прави на този имот ще остане за него”. Охладнелите взаимоотношения, липсата на комуникация между двете семейства , от там търсенето и предлагането на помощ довеждат до там нещата, че собственика на имота го прехвърля на трето лице, даже не на дъщеря си, за да може да осигури необходимите грижи и изповядването на сделката след вписването на исковата претенция не я опорочава в настоящия случай.
От събраните към делото гласни доказателства явства ,че владението на имота от страна на ищците не е имало, макар и ползването да е било явно то си остава ползване защото поддържането на имота е станало след одобрението на собственика. Съгласно текста на чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост над недвижим имот се придобива, чрез непрекъснато владение в повече от десет години, от което следва поради липса на владение иска се явява неоснователен и недоказан. От повечето свидетелски показания се говореше за съвместно ползване на част от имота, индивидуално ползване на друга част, без обаче да се стигне до точна конкретизация, което говори и за липса на една явно изразена воля на владение над точно определен имот.
По отношение претенцията за сумата от 2000 лева и правото на задържане , то поради постъпилата в първото по делото заседание молба за оттегляне в тази му част, то производството следва да бъде прекратено. Предвид изхода на делото претенцията за разноски от страна на ищцовата страна то и в тази и част се явява неоснователна. Напротив ответникът също има право на разноски съразмерно отхвърлената част на иска стига да представи доказателства, че ги и извършил, а такива по време на делото не бяха представени, процесуалния представител се яви в съдебно заседание и упълномощаването му бе заявено от ответника без изрично пълномощно и договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Дуловския районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.И. с ЕГН********** и А.А.К. граждански иск за признаване за установено по отношение на А.И.Ш. *** с ЕГН**********, че са собственици по давностно владение в съотношение 3/4ид.ч. за първата и ¼ идеална част за втората върху полумасивна жилищна сграда от три стаи, салон и маза и кухненска пристройка от две стаи, ведно с припадащата се част от правото на строеж върху дворното място находящо се в **********, за което е бил отреден парцел ******* /****************/ в кв.*******/ по регулационния план на селото с урегулирана площ от 1330 /хиляда триста и тридесет/ кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Х. И.Ш. и Р.Р.С., тъй като е неоснователен и недоказан.
Отхвърля претенцията на страните за присъждане на разноски по делото.
Прекратява производството за присъждане на ищците сумата от 2000 /две хиляди /лева представляваща стойността на извършените подобрения на гараж, плевня и обор владени от ответника и искането за задържане до плащането на сумата поради оттеглянето на претенцията.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: