Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия М.И.А. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на самопризнанията на
подсъдимия,направени по реда на чл. 371 т.2 НПК и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се наложи наказание при условията на чл. 54 НК а именно две
години лишаване от свобода,което след редукцията с една трета по реда на чл.
58а НК да се изтърпи ефективно .
Подсъдимият участва
лично в съдебно заседание и със служебно назначен защитник-адвокат. На осн. Чл. 371 т.2 НПК признава фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти Чрез защитника си изразява становище за доказаност на обвинението и моли за определяне на наказание
при отчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства като се иска
определяне на наказание в минималния , предвиден в закона размер.
Съдът, след като обсъди
самопризнанието на подсъдимия,направено по реда на чл.371 т.2 НПК, съотнесено към събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.
почиствал помещенията на „Заложна къща България груп
АХ“ ЕООД, находяща се в гр.Ямбол ул.“Преслав“ 210.
На 23.06.2018г за
времето от 15:21часа до 15.47часа А. се намирал в „Заложна къща България груп АХ“ЕООД за да почисти и нахрани кучето. Св.Й. пуснал
подсъдимия в помещението, където се намирала касата със заложените вещи. През
работно време същата стояла отключена. Виждайки това А. решил да извърши кражба
на вещи от касата на заложната къща. В
изпълнение на намисленото подсъдимият взел от касата 1 бр. дамска златна
гривна 14 карата с тегло 10.05гр. собственост на Ф.В.Ж., 1 бр. дамска златна
гривна 14 карата с тегло 10.40гр. собственост на П.В. ***, 1 чифт дамски златни
обеци 14 карата с тегло 7.65гр.,
собственост на Л.П.Р., 1 бр. дамски златен пръстен 14 карата с тегло 7.75 гр.
Собственост на И.М.И.. След като взел посочените вещи А. напуснал заложната
къща и ги продал.
На 5.07.2018г била установена липсата на златните накити от
касата на заложната къща. Св.Г. – управител и св. И. извършили ревизия и
прегледали записите от охранителните камери при което установили, че накитите
са взети от подсъдимия. След разговор с последния А. си признал за извършеното
деяние и пожелал да възстанови щетите като майка му св.С.М. предала на св. Г.
златните си накити с общо тегло 25гр.
От заключението на
изслушаната по делото видеотехническа експертиза на
записите от охранителните камери за времето от 15.21ч до 15.47 часа на
23.06.18г. се проследяват действията по
кражба на златни бижута от помещение, където се е намирала касата на заложната
къща на лице от мъжки пол с тъмна коса и
челно оплешивяване, облечено в черно яке с качулка, светли дънки
и бели маратонки.
Съгласно заключението
на изготвената лицевоидентификационна експертиза лицето заснето от охранителните камери на
„Заложна къща България груп АХ“ЕООД и подсъд. М.А.
От заключението на
изготвената по делото стоково оценителна експертиза се установява, че общата
стойност на отнетото от А. имущество възлиза на 2222.70 лв. от които 632.10лв.
собственост на Ф.Ж., 644.80 лв. , собственост на П.В., 474,30лв., собственост
на Л.Р., 480.50лв. собственост на И.И.. Предадените
от майката на подсъдимия А. златни накити на „Заложна къща България груп АХ“ЕООД са оценени на 1550лв.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост А. е многократно осъждан , като с Присъда № *** по
НОХД № *** на ЯРС, влязла в законна сила на
9.12.16г е осъден на четири месеца лишаване от свобода за престъпление
по чл. 195 ал.1 НК. С присъда № *** по НОХД *** на ЯРС, влязла в законна сила
на 11.03.17 е осъден на шест месеца лишаване от свобода за престъпление кражба.
Определеното по двете дела общо наказание в размер на шест месеца лишаване от
свобода е постановено да бъде изтърпяно ефективно.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а
именно показанията на свидетелите Й., Г. И., П., М., В., Р., Ж. ,И., писмените заключения на назначените по делото видеотехническа експертиза, стоково -оценителна експертиза
– 2бр, лицево-идентификационна експертиза
приложените писмени доказателства – протокол за доброволно предаване, приемо-предавателен протокол, удостоверение от Агенцията по
вписвания, Търговски регистър, заложни билети – 4 бр., справка за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият
А. с деянието си е осъществил както от обективна , така и от субективна страна
състава на престъпление по чл. 195 ал.1т.7 вр. чл.
194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 НК, тъй като за времето от
15.21 ч. до 15.47 ч. на 23.06.2018г. от „Заложна къща България груп-АХ" ЕООД, находяща се
гр.Ямбол, на ул."Преслав" № 210 е отнел чужди движими вещи, на обща
стойност 2 222,70 лв., собственост на Ф.В.Ж. ***; П.В. ***, Л.П.Р. ***; И.М.И.
*** от владението на „Заложна къща България груп-
АХ" ЕООД - гр.Ямбол с управител Г.С.Г. без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно и не
представлява маловажен случай.
Налице
са извършено съставомерно
деяние по посоченя текст на наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимия по реда на чл. 371 т.2 НПК, показанията на свидетелите Й.и Г. и
писмените заключения на изслушането видеотехническа и лицево-идентификационна експертизи.
Предмет на деянието са били чужди движими вещи, които към датата на отнемането
им са притежавали определена парична стойност. При определяне на конкретния
размер на същата съдът даде вяра на заключението на вещото лице, като
компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото.
Владението върху процесните вещи се е упражнявало от
„Заложна къща България груп АХ“ ЕООД където вещите са
били оставени от собствениците им в залог на предоставените парични заеми. С
отнемането на вещите от фактическата
власт на заложната къща
подсъдимият е прекъснал упражняваното от нея владение и е установил свое
такова. Липсвало е съгласие на който и да било от собствениците или владелеца
на вещите за тяхното отнемане.
При извършване на нкриминираното
деяние подсъдимият е действал в условията на повторност
по смисъла на чл. 28 ал.1 НК, тъй като го
е осъществил, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда (Присъда №
*** по НОХД № *** на ЯРС, и Присъда № *** по НОХД *** на ЯРС,) за друго такова
престъпление (кражба) и преди изтичането
на предвидения в чл. 30 НК 5-годишен срок.
Съдът
прие, че извършеното
от подсъдимия престъпно деяние не
представлява маловажен случай на престъплението кражба по смисъла на чл. 93
ал.1 т.9 НК, като изходи както от стойността на отнетото имущество, така и от
времето и начина на осъществяване на деянието, а именно в момент, в който му е
бил осигурен достъп до касата на заложната къща , докато е почиствал
помещението. Всичко това свидетелства за една повишена степен на обществена
опасност на деянията в сравнение с обикновените случаи на престъпления от
съответния вид.
Изложеното
по-горе определя съставомерността на деянието, по квалифицирания състав на чл. 195 ал.1 т.7
от НК.
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че
лишава от фактическа власт досегашните собственици на вещите, предвиждал е
преминаването им в негова фактическа власт и пряко е целял нейното
установяване. В съзнанието на подсъдимия е имало ясно изградена представа и досежно осъществяването на деянието при наличието на влезли
в сила осъдителни присъди за престъпление кражба. Налице е била и користна цел
при извършване на престъплението за
което свидетелства обстоятелството, че непосредствено след осъществяването му
подсъдимият се е разпоредил с процесните вещи, отчуждавайки ги в полза на трети лица
При определяне вида и размера на наложеното
на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От една страна взе предвид
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от високата динамика на
този вид престъпления по настоящем в страната,
високата стойност на предмета на кражбата, високата лична обществена опасност
на подсъдимия, предвид наличните му предходни осъждания за престъпления против
собствеността. От друга страна взе предвид обстоятелството, че по-голяма част
от вещите, предмет на кражбата са заместени С оглед на всичко това съдът определи наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към минималния предвиден
в текста на закона размер, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода .
Същевременно
съдът прецени, че изложените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито
изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в закона наказание от
една година лишаване от свобода не е несъразмерно тежко за извършеното поради
което отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказание под
предвидения в закона специален минимум.
Тъй
като производството по настоящото дело е проведено по реда на чл. 371 т.2 НПК съдът, на осн.
Чл. 58 а от НК съдът намали с една трета размера на така наложеното на А.
наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода” на една година
„Лишаване от свобода”. ,
Съдът
прие, че са налице законови пречки за приложение на института на условното
осъждане, предвид предходните осъждания на А. на лишаване от свобода и определи първоначален “строг” режим на
изтърпяване на наложеното наказание.
Тъй
като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение на осн. Чл. 189 НПК го осъди да заплати направените по делото
разноски в размер на 429.41 лв., вносими в полза на
Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР – Ямбол, и 200 лв. вносими в полза на Националното бюро за правна помощ.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: