Решение по дело №1052/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 986
Дата: 11 декември 2023 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20237260701052
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

986

Хасково, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XIII тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ПЕНКА КОСТОВА

Членове:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА

При секретар ДОРЕТА АТАНАСОВА и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА канд № 20237260701052 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от М.А.К. ***, против Решение № 111/11.07.2023 г., постановено по АНД № 164/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Касационният жалбоподател заявява, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно. С процесния електронен фиш му била наложена глоба в размер на 100 лв. Като основание за налагане на наказанието били посочени две законови разпоредби, а именно разпоредбите на чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Във връчения на жалбоподателя от органите на МВР електронен фиш, който същият надлежно представил към жалбата си пред районния съд, такова описание нямало. Имало посочване на две законови норми, а именно чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4. Нормата на чл. 182, ал. 4 касаела нарушение, извършено при повторност и изрично препращала към различни хипотези, съдържащи се в ал. 1 и следващите от същия член на ЗДвП. Административно наказващият орган не посочил коя точно от нормите, изброени в ал. 4, жалбоподателят нарушил и респективно каква била глобата за нея. Не ставало ясно на какво правно основание била наложена глобата, нито как бил изчислен нейният размер преди прилагане на разпоредбата за повторност. В тази връзка жалбоподателят счита, че непосочването на конкретната правна норма, на основание на която било наложено наказание, представлявало съществено процесуално нарушение, с което било нарушено правото му на защита. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика. Счита за недопустимо в решението си и мотивите към него съдът да допълва формулировката на законовите норми, на които се основавало нарушението. Процесният електронен фиш бил връчен с друга, неясна формулировка, поради което жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

Ответникът – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на касационната жалба.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 7294249, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на М.А.К. ***, ЕГН : **********, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на 30.03.2023 г. в *, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал .4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, като законосъобразен.

От фактическа страна съдът е приел за установено, че на 30.03.2023 г. било установено от служители на ОД на МВР - Хасково техническо устройство TFR1-M 596 за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи се в *, по *** до *, в посока запад. В 16:13 ч. била засечена скоростта и съответно заснет движещия се в описаната посока лек автомобил *** с рег.*. Въпреки въведеното ограничение на скоростта в населени места от 50 км/ч. по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, измерената скорост на този автомобил била 61 км/ч. При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил, било установено, че е собственост на М.А.К. ***, ЕГН : **********. Спрямо същия бил издаден процесният електронен фиш.

При излагане на правните си изводи, съдът е посочил, че не възприема посочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на електронния фиш. При извършената проверка не се установявало несъответствие между императивните процесуални изисквания на законодателството и обжалвания фиш, поради което същият е приет за законосъобразен.

Като взе предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което същото е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно, който извод на касационната инстанция е обусловен от следните съображения:

В случая административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, са приели, че извършеното от касатора нарушение е повторно и лицето е санкционирано на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тоест преценено е, че са налице предпоставките на § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус (доколкото нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП не е визирано в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП) е следвало в производството да бъде доказано, че процесното деяние е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш, с който на жалбоподателя е била наложена "глоба" отново за нарушение на чл. 21 от ЗДвП. Действително, в атакувания електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5630476, който е посочен в приложената към административно-наказателната преписка Справка за нарушител/водач на М.А.К., видно от която на касатора е било наложено административно наказание глоба за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но от това доказателство не става ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл в сила, респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на деянието. Информацията от процесната справка от информационната система на органа не може да замести удостоверяващата доказателствена сила на обратната разписка или данните за връчването на ЕФ чрез длъжностно лице в МВР. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че справката не е официален документ и има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи като доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за административнонаказващия орган, нито за съда. От представената справка се установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в информационната система. Тоест налице е само едно твърдение на ответника, че ЕФ е връчен на наказаното лице и е влязъл в сила. Тези факти е напълно възможно да са осъществени, но за да бъдат приети от съда за надлежно доказани, е необходимо да бъдат установени с относимите, допустими и предвидени в закона доказателствени средства. В случая доказателства за връчване на посочения в НП електронен фиш, каквито законодателят е регламентирал с нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, не са налице, респективно не се установява по надлежния ред влизането в сила на ЕФ.

Предвид последното, наказващият орган не е доказал (с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството), че М.К. е извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Поради това не следва да се ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние, извършено "повторно", съответно и не следва да се прилага чл. 182, ал. 4 от ЗДвП при определяне на наказанието.

Предвид горното, настоящият касационен състав на Административен съд – Хасково намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, както и следва да бъде отменен потвърденият с него електронен фиш.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 111/11.07.2023 г., постановено по АНД № 164/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 7294249, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на М.А.К. ***, ЕГН : **********, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: