№ 511
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502963 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3580 от 14.06.2024г., постановено по гр.д.№ 8264/2023 г. по описа на
СГС, ГО, 3 състав, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати в полза на Т. В. А. сумата 8 400 лв. представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар/, както и сумата 85 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
незаконно повдигнато обвинение, по ДП №21-Сл/2019 ВОП Пловдив и НОХД № 73/2020г.
на Военен съд Пловдив, прекратено с Постановление на ВОП, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.05.2021г. до окончателното изплащане и разноски,
съобразно уважената част от исковете - адв. възнаграждение в размер 7 858 лв. и д.т. 8,20 лв.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над 85 000 лева до
пълния му размер от 100 000 лева, като неоснователен.
С определение от 28.08.2024г. по реда на чл.248 ГПК без уважение е оставена молба
вх. № 74964/01.07.2024 г. подадена от ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за
изменение на Решение № 3850 от 14.06.2024 г. в частта за разноските, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец Т. В. А. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
1
за неимуществени вреди, за разликата над присъдената сума от 85 000 лв. до пълния
претендиран размер от 100 000 лв. неимуществени вреди. Посочва, че определеният размер
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е многократно занижен, тъй като
съдът не е отдал дължимата значимост на факта, че ищцата е обвинена в престъпление в
област, в която е професионалната й реализация. Тя е била обвинена в причиняване на смърт
по непредпазливост, вследствие извършено от нея бездействие по служба т.е за небрежно
отношение към нейните служебни задължения. Така формулираното обвинение е
изключително увреждащо професионалното й достойнство и авторитет, тъй като тя е
работила при завишени изисквания за законност и своевременност на предприеманите от нея
действия по ръководство и контрол. Изтъква факта, че СГС не е коментирал и
съответствието на определената й в хода на наказателното производство мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. с характера и естеството на
повдигнатото обвинение. Мярка „парична гаранция“ и то в значителен за един държавен
служител размер от 5000 лева, приложена по обвинение за непредпазливо престъпление е
прекомерна. Към момента на определянето на тази мярка вече е била безработна, като
размерът на приложената гаранция е бил затруднителен за нея. Противно на разпоредбата на
чл.61, ал.2 НПК липсата на доходи за ищцата не е взета предвид от органите на досъдебното
производство при определяне на гаранцията. Т. А. е следвало да депозира гаранцията в
определен срок, под угрозата да бъде взета друга по-тежка мярка за неотклонение, която
вече е задържане. Следователно, в рамките на повдигнатото обвинение мярката „парична
гаранция“ се оказва прекомерна и несъответна на тежестта на престъплението и личността
на ищцата, при което процесуалната принуда спрямо нея е надхвърляла необходимото за
осъществяване на правосъдието. След съставяне на постановлението за привличането й като
обвиняема на 15.07.2019г. тя се е намирала на лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“. Както е
видно от документите, приложени от № 1.1. до 1.21 към молба-становище от 22.02.2022г.,
следователят по делото е провел цяло разследване относно причините, поради които тя е
попаднала в болничното заведение, дали лекарят, който я е приел е бил на работа съобразно
работния график, каква е диагнозата, какви са издадените медицински документи. Под т.1.10
е приложена справка от 23.07.2019, съставена от военния следовател, в която е отразено
дори емоционалното състояние на ищцата по време на проведения разговор с него- „беше
разстроена, гласът й трепереше“. При следващото попадане на ищцата за лечение в болница
„Лозенец“ отново е проведено разследване за имената на лекуващите лекари, диагнозата,
дали постъпването е планирано или по спешност. Цялостната дейност на следовател А. е
била насочена да уличи ищцата в евентуален опит да се отклони от наказателно
преследване, независимо, че тя е държала постоянен контакт с разследващия и своевременно
е изпращала болнични листове и медицинска документация. Начинът на провеждане на тези
действия отново надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието и съставлява
допълнителен психоемоционален стрес за нея.
Отделно от горното твърди, че съдът не е отчел, че първопричината за медийната
гласност, която е дадена на делото, са официални съобщения на Прокуратурата на РБ,
публикувани на официалната им интернет- страница. Така предоставената от ответника на
2
обществото и медиите информация не отговаря на стандартите на Директива 2016 (343) на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно укрепването на някои аспекти
на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в
наказателното производство. Директивата допуска възможност да се разпространява
публично информация относно наказателните производства в две изключения - за
идентифицирането на предполагаемия извършител, или в случаите, когато се предоставя
информация на гражданите от съображения за безопасност - за да се избегне екологично
замърсяване, да се предотврати нарушаване на обществения ред и др. На следващо място
твърди, че размерът на обезщетението за претърпени вреди се очаква да е съответен на
определяното в аналогични случаи обезщетение за лицата, чиято професионална дейност
налага високи критерии за законност и професионализъм. Това е така, тъй като публичното
унизяване на такива лица е в по-висока степен увреждащо. С оглед на високото по тежест и
интензитет негативно отражение на незаконното обвинение върху цялостния личен и
професионален живот на ищцата, в нейния случай обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде определено в предявения с иска размер. Моли за увеличаване размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици.
Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли изцяло претенцията за
неимуществени вреди или да намали размера. Изтъква факта, че анализът на ангажираните
от страна на ищцата доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в
определения размер от 85 000 лв., неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен,
несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-
икономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични
казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. По делото не са събрани
доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото
състояние на ищцата по причина на обвинението. Наказателната репресия спрямо нея е
продължила 2 /две/ години. По делото не е представена писмена медицинска документация,
която да потвърди изводите на първоинстанционния съд за влошено здравословно
състояние. Съдът е кредитирал безкритично свидетелските показания на близки на ищцата
по отношение на преживените емоционални и психически страдания в хода на образуваното
наказателно производство. Не е доказано твърдяното уронване на престижа и личното
достойнството, злепоставяне сред обществеността, накърняване на професионалната
репутацията, които да са в пряк резултат от процесното обвинение. На второ място обжалва
решението и в частта досежно имуществените вреди - присъдените разноските за адвокатско
възнаграждение, възникнали в хода на наказателното производство в размер на 8400 лв. тъй
като липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, релевира възражение, че същият е прекомерен и не съответства на
обема на реално положен адвокатски труд. Моли за намаляване размера на присъдените
обезщетения респ. за отхвърляне изцяло на исковете като недоказани.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
3
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и
чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищцата твърди, че спрямо нея неоснователно е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.122, ал.1 НК, във връзка с което е образувано ДП 21Сл/2019 по реда на
чл.212, ал.2 НПК за това, че на 19.04.2019г. в качеството си на военно длъжностно лице от
Министерство на отбраната е причинила по непредпазливост смъртта на М. С. М..
Образувано е наказателно производство по НОХД № 73/2020 г., ВОС Пловдив, което е
прекратено на основание чл.249, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НПК за допълнително разследване.
Впоследствие делото е прекратено поради недоказаност на повдигнатото обвинение. С
определение от 20.04.2021 г., влязло в сила на 13.05.2021 г., основанието за прекратяване на
разследването е изменено, като вместо по чл.243, ал.1, т.2 НПК е определено на чл.243 ал.1
т.1 вр.чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК. Твърди, че в резултат на образуваното срещу нея наказателно
производство, се е влошило здравословното й състояние, постъпвала в болница с различни
диагнози, ограничила социалните си контакти, накърнено било доброто й име и репутация в
професионални среди. Наред с това от страна на ответника е налице публично оповестяване
на повдигнатото обвинение на интернет страницата на прокуратурата, вкл. прессъобщение
разпространено от медиите. Претендира сумата 8400 лв. обезщетение за претърпени
имуществени вреди /заплатен адвокатски хонорар/, и сумата 100 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете
претенции, считано от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство - 13.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски.
Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на
твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания,
унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване
честта и достойнството в обществото; недоказаност на причинна връзка между твърдените
вреди и обвиненията; липса на пасивна легитимация досежно вредите, причинени от
отразяване на обвиненията в средствата за масова информация; както и за завишен размер
на претендираните неимуществени вреди. По отношение на репутационните вреди
възразява, че ищцата при повдигане на обвинението е била вече пенсионерка. Счита, че
наказателното производство в досъдебната му фаза е протекло в разумни срокове.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че жалбоподателката заемала
длъжността главен директор на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ в
специализираната администрация в Министерството на отбраната. Ръководената от нея
дирекция имала задължението да полага необходимите грижи за освободените войскови
райони /вкл. находящите се в тях сгради/ чрез регионалните отдели „Инфраструктура на
отбраната“. На ул.„Ком“ в гр.Хасково бил разположен освободен войскови район, чиято
тухлена ограда била компрометирана с времето и към м. декември 2018 г. била силно
наклонена към улицата. Това обстоятелство било установено от началник сектор „Хасково“
4
при отдел РИО „Пловдив“ и през м. януари 2019 г., ищцата била уведомена за
необходимостта от спешно премахване на оградата, която вече представлявала реална
опасност за живота и здравето на преминаващите граждани. Обвинението спрямо нея е, че
въпреки създадената опасна ситуация, тя не докладвала на Министъра на отбрана с
предложение да бъдат осигурени изпълнители за премахване на тухлената ограда. В резултат
на бездействието й, на 19.04.2019г. около 18.30ч. оградата се срутила върху случайно
преминаващ по тротоара на улицата 58-годишен мъж. Падналите отломки причинили на
пострадалия черепно-мозъчна и гръдна травми, които довели до смъртта му.
С постановление от 15.07.2019г., връчено на 20.01.2020г. ищцата е привлечена като
обвиняема по ДП №21-Сл/2019г. по описа на ВОП Пловдив за извършване на престъпление
по чл. 122, ал. 1 НК, без да й взета мярка за неотклонение. С Постановление от 31.12.2019г.
на ВОП е разпоредено принудително довеждане на ищцата по ДП на 13.01.2020г. С
Постановление от 14.01.2020г. й е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в размер 5 000
лв.., внесена на 21.01.2020 г. Обвинението е за неизпълнение на служебни задължения чрез
бездействие, довело до самосрутване на северната ограда на бивша военна сграда на ул.
„Ком“ в Хасково, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на 58-
годишен мъж.
След внасяне на обвинителен акт срещу ищцата с разпореждане от 24.09.2020г.
образуваното НОХД №73/2020г. на Пловдивски военен съд е прекратено, а делото - върнато
на Военно окръжна прокуратура, Пловдив за отстраняване на допуснати съществени
процесуални нарушения. Извършено е двукратно предявяване на разследването на ищцата
на 03.06.2020г. и на 03.02.2021г. С Постановление от 25.02.2021г. на основание чл.243,
ал.1,т.2 НПК е прекратено ДП №21- Сл/2019 по описа на ВОП, Пловдив, водено срещу Т. А.,
бивш главен директор на ГД на „Инфраструктура на отбраната“, „Специализирана
администрация в МО - София“ за престъпление по чл.122, ал.2 НК, поради недоказаност на
обвинението.
На основание чл.243, ал.4 НПК на 04.03.2021г. е депозирана жалба от ищцата, във връзка с
която е образувано ЧНД №38/2021г. по описа на Пловдивски военен съд, по което е
постановено Определение №7/19.04.2021г., с което е изменено постановление от 25.02.2021г.
на прокурор при ВОП-Пловдив относно основанието за прекратяване, като вместо това по
чл.243, ал.1, т.2 НПК да се счита по чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК. Определението е
влязло в сила на 13.05.2021г.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на съда, че общата
продължителност на наказателното производство следва да се преценява, считано от датата
на връчване първото постановление за привличане на обвиняем - 20.01.2020г., до влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство - 13.05.2021г., или
общо 1 година и 5 месеца. Била взета мярка за неотклонение парична гаранция в размер на
5000 лева.
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит в о.с.з. на 09.03.2022г. на св. Д. /дъщеря/, чийто показания се кредитират
5
при условията на чл.172 ГПК. Според показанията й, повдигнатото обвинение и водените
досъдебно и съдебни производства се отразили отрицателно на майка й в служебен и личен
план. Бил принудена да напусне работа, като впоследствие изпитвала затруднения при
търсене на нова такава именно поради висящността на обвинението. Контактите й били
ограничени само до най-близките хора. Наказателното преследване се отразило негативно и
на поведението и на здравословното й състояние - по принцип има неврологични проблеми -
дискови хернии и дископатии, които се обострили по време на наказателното производство,
имала и стомашни проблеми. Тъй като е с юридическо образование, тя била наясно какви
могат да бъдат последиците от наказателното дело. При повдигане на обвинението на сайта
на Прокуратурата излязло прессъобщение, идентично с някои статии в различни медии, като
БЛИЦ БГ, колегите и приятелите й разбрали веднага и тя се чувствала много зле защото по
природа е много честен човек. Майка й се чувствала опетнена, тъй като е изключително
съвестен и концентриран човек - както в живота, така и на работното място, затворила се в
себе си, не искала да общува с никого. През зимата на 2022г., месец февруари, я назначили за
парламентарен секретар във Външно министерство, след това, при смяната на управлението,
я освободили. По - късно се явила на конкурс и започнала като главен експерт в Агенция по
кадастър, след това била назначена за главен секретар, а сега отново заема длъжността
главен експерт към същата агенция.
Налице са данни, че ищцата е била хоспитализирана на 22.07.2019г. в УМБАЛ Пирогов,
както и в болница Лозенец, в периода от 09.09.2019г. до 12.09.2019г.
От заключението на депозираната на л.40 СПЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че към момента при ищцата не
се установяват психотични симптоми, наблюдава се невротична симптоматика, свързана с
воденото срещу нея наказателно производство в периода от 2019г. до 2021г. - проблеми със
съня, страх от позвъняване на входната врата, ужас, че ще бъде задържана. Описва как много
хора са се отдръпнали от нея и колко трудно й е било да възстанови доброто си име в
професионалните среди. Социалният й живот понастоящем е възстановен в по - голямата си
част. Не показва психопатологична симптоматика /напр. посттравматично стресово
разстройство/, като това се дължи на силно устойчива личностна конфигурация от качества
и свойства. Последното по никакъв начин не изключва преживения от нея в посочения
период силен психоемоционален стрес, рефлектирал в преживяването на чувства на
унижение, притеснение, загуба на самочувствие, усещане за злепоставяне пред околните и
като резултат - препятстване на нормалната комуникация в личната и професионална
общност. При тази силна личностна конфигурация е възможно, ако травмиращото събитие
продължи по - дълго, защитните механизми на ищцата да не издържат и тя да развие
изключително тежка психопатологична симптоматика. Според вещото лице, стомашно-
чревните оплаквания на ищцата определено сочат към психосоматичен механизъм на
реакция на преживени като травматични събития.
От съществено значение е високата в служебната йерархия на МО длъжност, заемана от нея,
която е дала основание за повдигане на обвинение в длъжностно престъпление по
6
квалифицирания състав на чл. 122 ал.1 НК. Повдигането на обвинение на лице, заемащо
отговорно служебно положение, опетнява неговата репутация и доброто му име, като внася
съмнения в неговите способности, професионализъм и морал. Именно затова се предизвиква
и широк медиен отзвук, поради което правилно е преценено, че Прокуратурата следва да
носи отговорност и за тези вреди.
Досежно имуществените вреди /платен адв.хонорар/ по делото са приложени фактура
№479/20.01.2020г. за сума от 2400лв.- адв.възнаграждение с основание защита по ДП №21-
Сл/2019 ВОП Пловдив и фактура №503/14.09.2020г. за сума в размер на 6000лв. и основание
защита по НОХД №73/2020г. на Военен съд Пловдив. Приложени са и два договора за
правна защита и съдействие с №8000/20,01,2020г. за сумата от 2400лв., с отбелязване че е
платена в брой, за защита по ДП №21-Сл/2019 и договор с №09925/14,09,2020г. за сумата от
6000лв. с отбелязване за плащане в брой, за защита по НОХД №73/2020г. на Военен съд
Пловдив.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на първа
инстанция за правилно по същество по следните съображения:
Първо - образуваното наказателно производство е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено, след прекратяване и връщане за доразследване, с Постановление
на Прокуратурата, чието основание е изменено с определение на съда.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство. Това предполага постановлението за прекратяване да е
съобщено на лицето, което претендира вреди и последното да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В случая е налице
постановлението за прекратяване на наказателното производство, след като веднъж е бил
внесен обвинителен акт в съда. Следователно производството е продължило от датата на
първото постановление за привличане на обвиняем - 20.01.2020г., до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 13.05.2021г., или общо 1
година и 5 месеца, за престъпление, което не е тежко умишлено, при мярка за
неотклонение- парична гаранция от 5 000 лв., както и че от тези действия на прокуратурата
са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения - обстоятелства,
които обуславят кумулативното съществуване на елементите на фактическия състав на
нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по
реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за
неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност,
7
изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание
обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките
на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на
указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако
единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
Отговорността по ЗОДОВ на държавата и общините е деликтна и доколкото няма специални
правила, размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от
общата норма - чл. 52 ЗЗД, която определя справедливостта като единствен критерий.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на
причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство,
претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията
му. Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК.
Правно релевантно е как то се е отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма
как да бъде напълно еднакво за различните лица, а при специфичните за всеки случай
факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищцата е била взета лека
мярка за процесуална принуда - парична гаранция от 5000 лв., че предприетото наказателно
преследване е за престъпление по служба, по чл. 122, ал. 1 НК за причиняване на смърт по
непредпазливост, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, т.е.
не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, продължило 1 година и 5 месеца, което се е
отразило крайно неблагоприятно върху личността й и нейното емоционално и най-вече
психическо състояние - била притеснена, подтисната, изплашена, депресирана. Няма
ангажирани писмени доказателства, сочещи наличието на влошено здравословно физическо
състояние на ищцата, освен хоспитализацията в Пирогов и Лозенец, без трайни последици.
Същевременно от свидетелските показания се доказва наличие на неврологични проблеми,
обостряне на стомашни проблеми, дискови хернии и дископатии при завишени нива на
причинен от образуването на делото и неговата публичност стрес. За последното
свидетелства и вещото лице по изслушаната СПЕ, според което стомашно-чревните
оплаквания на ищцата определено сочат към психосоматичен механизъм на реакция на
преживени като травматични събития. За наличието на тези проблеми са приложени
писмени доказателства от наказателното производство, в цялост приобщено към
8
доказателствата по делото, откъдето е видно, че ищцата двукратно след повдигане на
обвинението се е намирала в болници.
Широко предоставената от ответника на обществото и медиите информация не отговаря на
стандартите на Директива 2016 (343) на Европейския парламент и на Съвета от 9 март
2016г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото
на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Директивата
допуска възможност да се разпространява публично информация относно наказателните
производства в два случая. Те са обосновани със съображения, тясно свързани с хода на
наказателните разследвания, като например показване на видеоматериал, когато
обществеността се приканва да помогне за идентифицирането на предполагаемия
извършител, или в случаите, когато се предоставя информация на гражданите от
съображения за безопасност - за да се избегне екологично замърсяване, да се предотврати
нарушаване на обществения ред и др. Допустимото разпространяване на информация по
дела изисква също така начинът и контекстът, в който се разпространява информацията, да
не създават впечатлението, че лицето е виновно, преди вината му да бъде доказана в
съответствие със закона.
САС отчита факта, че обвинението е за престъпление по служба, осъществено чрез
бездействие т.е. за неоказан своевременно контрол, но това е дало повод за освобождаване от
заеманата длъжност. Последното може и следва да се реализира по предвидените в КТ и
ЗДСлужител основания, а не чрез способите на НК. Следователно и след тези обвинения е
отнета възможността не само за кариерно израстване в системата на МО, но и за намиране
на друга подходяща длъжност с оглед придобитата квалификация и натрупан
професионален опит предвид възрастта й към датата на повдигане на обвинението - 52
години. Същевременно ищцата е юрист по образование и безспорно предвижда по-лесно
евентуалните последици от обвинението. Съгласно длъжностната характеристика, находяща
се в том.1 от приложеното в цялост досъдебно производство, за да заема тази длъжност, у Т.
А. са констатирани високо ниво на стратегическа, лидерска и управленска компетентност,
умения за преговори и убеждаване, възможности за работа в екип и добри познания в
управлението на 90 цивилни и военнослужещи служители. Жалбоподателката-ищца е
притежавала три нива на достъп до класифицирана информация, вкл. такава по линия на
НАТО и Европейския съюз, като в тази насока е преминала всички проверки на ДАНС за
осигуряване на тези нива на достъп. Очевидно при тези налични писмени доказателства, е
доказано нейното добро име и висока квалификация в системата на държавната
администрация в един от най-стриктно контролираните й аспекти- този на националната
отбрана и сигурността. Безспорно професионалната й дейност налага високи критерии за
законност и професионализъм, а публичното унизяване на такива лица е в по-висока степен
увреждащо. С оглед на високото по тежест и интензитет негативно отражение на
незаконното обвинение върху цялостния личен и най-вече професионален живот на ищцата,
в нейния случай обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в
размер от 30 000 лв.
9
Следва да се посочи, че неспазването на разумен срок в наказателно производство с
привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния в степен, която е предмет
на конкретна преценка. Тази степен не следва да намира изражение чрез увеличение на
размера на обезщетението в геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в
решаващата дейност на съда прякото значение, което продължителността има за конкретно
претендираната вреда, с оглед нейното естество. В случая продължителността не се намира
в пряка причинно-следствена връзка с вредите, тъй като е приключило за по-малко от 2
години, а целта очевидно е била да бъде отстранена от заеманата длъжност.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият следва да бъде намален до 30
000 лв. т.е. в осъдителната част решението следва да бъде отменено, а искът за
неимуществени вреди – отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 85 000 лв.
ПО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ
Според разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В чл.82 ЗЗД
имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати ползи. Според т. 11 на
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за имуществени вреди се определя с
оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи, от което е видно, че за да се присъди
обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2 т.2 ЗОДОВ, следва да се установи
причинна връзка между вредата и незаконното обвинение в извършване на престъпление.
Съгласно чл.189 и 190 НПК не съществува правна възможност с присъдата на наказателния
съд да се присъдят направените от оправдания подсъдим разноски, поради което същите се
явяват понесени имуществени вреди - претърпяна загуба, които могат да се обезщетят
единствено по реда на ЗОДОВ. НПК урежда отговорността за разноски в наказателното
производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК (чл. 299, т. 12 НПК
отм.), без обаче да предвижда възможност за лицето, което е признато за невинно или
наказателното производство срещу него е прекратено, да претендира направените в хода на
наказателното преследване съдебни разноски. Липсващата процесуална възможност да се
упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извод, че разходваните
средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или
прекратено в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи
обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ.
В случая са извършени разходи за адвокатска защита в наказателното производство в размер
общо на 8600 лв. платени на два пъти - в размер на 2400лв., с ДДС за адв. защита по ДП и
6000лв. с ДДС във връзка с НОХД 73/2020г. Неоснователни са доводите да не са възникнали
разходи за ищцата, тъй като са представени два ДПП, в които е отразено плащане, с характер
10
на разписка за получената сума. Представени са доказателства и за регистрация на адв.Н. по
ЗДДС. Същите по смисъла на чл.4 ЗОДОВ представляват имуществена вреда, настъпила в
резултат на незаконното обвинение в престъпление и явяваща се пряка последица от
проведеното срещу ищцата наказателно производство. В този смисъл е и практиката на ВКС
/решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и
решение № 126 от 10.05.2010г., постановено по гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. Ето защо
и предвид ангажираните доказателства за реално извършени такива разноски претенцията е
изцяло основателна. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК подлежи на разглеждане
по аргумент от ТР №1/15,03,2017г. но съдът намира същото за неоснователно предвид
характера на обвинението, фактическата и правна сложност на повдигнатото обвинение с
оглед неизпълнение на служебни функции в МО, което предполага познаване структурата на
ведомството и разпределение на задълженията по осъществяване на контрол в Хасково.
Защитата е била необходима предвид квалификацията на деянието за причиняване смърт по
непредпазливост и независимо от юридическата правоспособност на ищцата, която е
специалист в друга правна сфера. Затова в тази част решението следва да бъде потвърдено
като правилно.
ПО РАЗНОСКИТЕ ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС от общо 108 400 лв., като жалбата на
прокуратурата е частично основателна до 55 000 лв. Затова в полза на жалбоподателя-
ответник са дължими разноски, но такива няма направени и не следва да се присъждат.
Жалбата на ищцата е изцяло неоснователна, поради което в нейна полза не се дължат
разноски за тази въззивна инстанция. Пред САС, ГО, 10 състав са били направени разноски в
размер на 4596.19 лв./съгласно списък по чл.80 ГПК на л.37/ От тях дължими са 1628 лв. с
оглед уважената част от исковете и доколкото в крайна сметка размерът на обезщетението е
увеличен от 12 000 лв. до 30 000 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, предвид
уважената част от исковете на основание чл.78 ал.1 ГПК в общ размер от 38 400 лв. На
основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10
платена д.т. и платен адв.хонорар от общо 9120 лв. /два пъти по 4560 лв. платени за
двукратното разглеждане на делото пред СГС с оглед решението на САС, 10 състав, за
прогласяване нищожност на първото, тъй като не е подписано от съдията, за което ищцата
няма вина//в който влиза разглеждане на делото пред СГС, ГО, 14 състав, по гр.д.№
20211100112066 по описа за 2021 г., което решение е прогласено за нищожно /като
неподписано от съдия/ от САС, ГО, 10 състав и върнато обратно на СГС, както и защита по
гр.д.№ 8264/2023г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, което е предмет на обжалване пред
настоящия състав. При първото разглеждане на делото са платени 4560лв. с ДДС, както и
при второто. Видно от приложените към списъка по чл.80 ГПК /51/ фактури и доказателства
за реално плащане, адв.Н. е регистрирана по ЗДДС.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените на два пъти процесуални действия, поради което и
с оглед уважената част от исковете /38 400 лв./ следва да се присъди сумата от 3722 лв. Без
11
ДДС, определен по чл.7, ал.2 т.4 от НМРАВ, или 4466 лв. С вкл.20% ДДС.
С оглед уважената част от исковете жалбоподателят-ответник дължи в полза на
жалбоподателя-ищец направените разноски за явяване пред първа инстанция сумата от общо
3234 лв. с оглед уважена част от исковете/
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3580 от 14.06.2024г., постановено по гр.д.№ 8264/2023г. по описа на
СГС, ГО, 3 състав, В ЧАСТТА, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди за
разликата над 30 000 лв. до 85 000 лв. и разноските за разликата над 3234 лв. до 7858 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. Н., със съд. адрес: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 152, ЛЕГИС ЦЕНТЪР, ет. 2, срещу Прокуратурата на Р.
България гр. София ЕИК *********, адрес: гр. София бул. Витоша” № 2 иск за заплащане на
разликата над 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ до 85 000 лв. /осемдесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени вследствие
незаконно повдигнато обвинение, по ДП №21-Сл/2019г. по описа на ВОП Пловдив и НОХД
№ 73/2020г. на Военен съд Пловдив, прекратено с Постановление на ВОП от 25.02.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.05.2021г. до окончателното изплащане, като
неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. В. А., ЕГН **********, чрез адв. Е. Н., със
съд. адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 152, ЛЕГИС ЦЕНТЪР, ет. 2, сумата от
3234 лв. /три хиляди двеста тридесет и четири лева направени разноски пред първа
инстанция, както и сумата от 1628 лв. /хиляда шестстотин двадесет и осем лева/ направени
разноски пред първата въззивна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12