Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. Я. ВЛАДИМИРОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 3593
по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 266047/05.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 80322/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 33 състав, Т.М.Ж., е осъден, на
основание чл.109 ЗС, по иска на К.К.К., да преустанови и да прекрати
паркирането на МПС, включително лек автомобил марка „Киа“, модел „Каренс“, рег.
№ *******и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, рег. № *******в имот,
представляваща ПИ с идентификатор 02659.2292.2873, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрени със заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № РД-18-9799 от 03.07.2014 г. на началника на СГКК-София, стар
идентификатор 02659.2292/510, с адрес гр. Банкя, СО, Район „Банкя“, ул. „*******,
с площ от 1 000 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници по
скица: ПИ с идентификатор 02659.2292.507; ПИ с идентификатор 02659.2292.2874;
ПИ с идентификатор 02659.2292.516; ПИ с идентификатор 02659.2292.2872 и ПИ с
идентификатор 02659.2292.2871, с номер по предходен план: УПИ V-184 от кв.9
СТЕЛАВАСКОВА В.е осъдена, на основание чл.109 ЗС, по иска на К.К.К., да
преустанови и да прекрати паркирането на МПС, включително лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, рег. № *******и лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4,
рег. № *******в горепосочения недвижим имот. Ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца, сумата от 820 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана
въззивна жалба от ответниците С.В. В.-Ж.и Т.М.Ж., с която го обжалват изцяло.
Излагат съображения, че обжалваното решение е недопустимо поради недопустимост
на предявените искове. Считат, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване
на исковете, както и липса на подлежащ на защита обект на правото на
собственост. Решаващият съд не е обсъдил тези възражения и не е изложил мотиви
в тази насока. Ищецът притежава 1/6 ид. ч. от процесния поземлен имот.
Ползването на поземления имот, върху който е построена жилищната сграда не е
разпределено по реда на чл.32 ЗС. Същото съставлява обща част по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС. Поддържат, че доколкото ищецът не разполага с право на ползване
върху определена реална част от него, а само идеална част, не е налице годен
обект със съответно установен правен режим на ползване, неоснователното
въздействие върху който да е в състояние да обоснове допустимост и
основателност на предявените негаторни искове. Решаващият съд не е съобразил
решението на проведеното Общо събрание на етажните собственици от 14.04.2016
г., с което е разрешено на живущите в сградата, сред които и жалбоподателите,
да паркират МПС в двора. Така чрез предявяване на иска по чл.109 ЗС ищецът заобикаля
установения ред за обжалване решенията на общото събрание на етажните
собственици. В условията на евентуалност поддържа, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно. Решаващият съд не е обсъдил ангажираните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът
е установил, че ищецът е собственик на 1/6 ид. ч. от поземления имот, а е
осъдил ответниците да не паркират автомобилите си в целия имот. Считат, че по
делото не е установено паркирането на автомобилите в процесния имот. Необосновано
решаващият съд е приел, че фактът на паркиране на МПС в процесния поземлен имот
обосновава извод за нарушаване правото на собственост на ищеца. Разпитаният по
делото свидетел С.Б.е дал показания, че ответниците не паркират автомобилите си
в имота, а преминават през него, за да достигнат до гаража, който притежават.
Автомобилите са паркирани в поземления имот с цел товарене и разтоварване, като
достъпът до сградата и гаража се осъществява през дворното място. Свидетелят не
е виждал ответниците да паркират за продължителен период от време. Същевременно
свидетелят Ф.Ф.не живее в процесната сграда, няма преки наблюдения д„върху
действията на ответниците по управление и паркиране на автомобили в дворното
място. Показанията му считат за неясни и противоречиви. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.
Претендират сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца К.К.К., с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Паркирането се извършва от
несобственици. По силата на чл.31 ЗС, в качеството си на собственик на 1/6 ид.
ч. от поземления имот може да ползва целия поземлен имот, без да пречи на
останалите съсобственици да го ползват. С оглед на това за него е налице правен
интерес от предявяване на иска. Твърди, че паркираните от жалбоподателите
автомобили пречат да ползва имота си в пълен обем. Моли съда да потвърди
обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот от 94.02.2014 г. е придобил правото на собственост върху апартамент № 4,
ет.2, в жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, кв. „Изгрев“, ул. „*******,
състоящ се от две стаи, хол-дневна, кухня, столова и сервизни помещения със
застроена площ от 104, 85 кв. м., при съседи: изток – улица, запад – апартамент
№ 5, север – двор и юг – улица, с принадлежащото избено помещение № 1, с
полезна площ от 5, 08 кв. м., при съседи: изток – мазе № 2, запад – абонатна
станция, север – стълбище, юг – дворно място, със съответните принадлежащи ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, съставляващо УПИ № V-184, от кв. ІХ по плана на гр. Банкя,
с площ от 1 000 кв. м., при съседи: път, А.И., |Н.Т., наследници на М.Л..
Апартаментът съставлява съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на СО – Район „Банкя“, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02659.2292.510.1.4, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 02659.2292.510, с адрес гр. Банкя, ул. „*******, ет.2, апартамент
№ 4, с предназначение на самостоятелен обект – жилище, апартамент, с брой нива
на обекта – едно, със застроена площ104, 65 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 02659.2292.510.1.5,
под обекта – обект с идентификатор 02659.2202.510.1.1 и над обекта – обект с
идентификатор 02659.2292.510.1.7, с прилежащи части: избено помещение № 1, с
площ от 5, 08 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата.
Твърди, че е собственик и на гараж № 5, със застроена площ от 15, 81 кв. м. с
сутеренния етаж на горепосочената жилищна сграда, при съседи: изток – гараж №
6, запад – гараж № 4, север – дворно място, юг – гараж № 7 и гараж № 8, със
съответните принадлежащи ид. ч. от общите части на сградата, който гараж
съставлява съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на СО, Район
„Банкя“, одобрен със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор
на АГКК, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02659.2292.510.1.17,
находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 02659.2292.5.10, с
адрес гр. Банкя, ул. „*******, ет.№, гараж № 5, с предназначение- самостоятелен
обект – гараж в сграда, с брой нива на обекта – 1, със застроена площ 15,81 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 02659.2292.510.1.18, обект с идентификатор
02659.2292.510.1.23, обект с идентификатор 01659.2292.510.1.16, под обекта –
няма, над обекта – обект с идентификатор 02659.2292.510.1.1, с прилежащи части:
съответните ид. ч. от общите части на сградата. По силата на нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот от 18.09.2014 г. е придобил правото на
собственост върху 1/5 ид. ч. от ПИ с 02659.2292.2873, съгласно кадастралната
карта на гр. Банкя, одобрена със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-9799 от
03.07.2014 г. на началника на СГКК-София, стар идентификатор 02659-2292.510, с
адрес гр. Банкя, ул. „*******, с площ от 1 000 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване – до 10 метра, при граници: ПИ с идентификатор
02659.2292.507, ПИ с идентификатор 02659.2292.2874, ПИ с идентификатор
02659.2292.516, ПИ с идентификатор 02659.2292.2872, ПИ с идентификатор №
02659.2292.2871, с номер по предходен план: ПИ № V-184, , от кв.9, които
идеални части се припадат към собствените на купувача апартамент № 4, гараж №
4, изградени в поземления имот.Твърди, че живее постоянно в горепосоченото
жилище. Ответниците ползват апартамент № 1, находящ се в същата жилищна сграда.
Считано от м.09.2017 г. до завеждане на делото ответниците редовно паркират в
процесния поземлен имот следните автомобили: марка „Киа“, модел „Каренс“, рег.
№ ********, който се паркира от двамата ответници, лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, рег. № *******и лек автомобил марка „Ауди“, модел А4, рег. № ********,
които се паркират от ответницата С. Ж., както и лек автомобил марка „Тойта“,
модел „Корола“, рег. № *******, който се паркира от ответника Т. Ж.. Чрез
паркирането на посочените автомобили в имота на ищеца се смущава и пречи да
ползва имота си в пълен обем, доколкото той не може да ползва пълноценно мястото,
върху което ответниците паркира Налице са непрекъснати препирни и разправии,
сезиране на полицията, тъй като често автомобилите са така паркирани, че пречат
на входа и изхода на гаражите, трудно се маневрирало в имота и се пречило на
ползването на другия изход от двора, който е към ул. „Еделвайс“. Твърди, че
ответниците самоволно са решили да паркират автомобилите си в имота, без да са
собственици на същия и без да е налице валидно решение от собствениците на
поземления имот. Счита, че обстоятелството, че ответниците ползват жилище в
етажната собственост, не им дава право да паркират автомобили в двора, в който
е построена сградата на етажната собственост. Тъй като предявяването на
негаторен иск съставлява действие на управление за съдебна защита на ползването
на съсобствената вещ, то е налице правна възможност същият да бъде предявен и
само от един от съсобствениците. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да преустановят да паркират горепосочените МПС в процесния
поземлен имот.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответниците оспорват предявения иск. Излагат съображения, че
искът е процесуално недопустим, тъй като липсва правен интерес от предявяването
му, както и липсва годен, обособен обект на правото на собственост, чиято
защита се претендира от ищеца. Твърдят, че от лятото на 2017 г. ползват по
силата на договор за заем за послужване апартамент № 1 и гараж № 9, находящи се
в процесната сграда. Собственик на същите е заемодателката - майка на
ответника.Твърдят, че паркирането на МПС в двора от живущите – собственици,
наематели, ползватели и др., се осъществява въз основа на приети решения от
Общото събрание на етажните собственици, проведено на 14.04.2016 г. и от
16.11.2017 г. Решението от 14.04.2016 г. не е оспорено от ищеца по реда на
чл.40 ЗУЕС, а решението от 16.11.2017 г.
е оспорено. С решение от 27.02.2019 г. Общото събрание на собствениците на
обекти в сградата, сред които и собствениците на терена, върху който е
построена, на основание чл.11 ЗУЕС е приет правилник за вътрешния ред. В чл.34
от същия е предвидено, че на основание чл.38 ЗС и поради липса на споразумение
на собствениците на идеални части, придружено от чертеж за реалните части на
собствеността, парцел с идентификатор 02659.2292.2873, общото събрание на
етажната собственост разрешава на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата или ползватели на имоти в сградата да паркират ползвани от тях автомобили в двора по начин,
по който не възпрепятстват паркирането и придвижването на автомобилите на
останалите съсобственици. Считат, че с предявяване на негаторния иск ищецът се
стреми да заобиколи предвидения ред за обжалване на решението на Общото
събрание от 14.04.2016 г. По реда на чл.31, ал.1 ЗС етажните собственици са
разрешили паркирането на МПС в незастроената част от същия. Предвид
обстоятелството, че ищецът не разполага с разпределена за ползване от него
реална част от процесния недвижим имот, както и при наличието на данни за
съгласие от останалите съсобственици на имота и на общото събрание на
съсобствениците в етажната собственост
за използване на незастроената част от имота от страна на живущите в
сградата за паркиране на МПС, считат, че правото на собственост на ищеца не е
накърнено. В случай, че съдът приеме предявеният иск за допустимо, то същият се
явява неоснователен. Твърдят, че притежават един единствен автомобил, който
паркират предимно в гараж № 9, находящ се в процесната жилищна сграда. Единственият
подход до този гараж е през дворното място. Действията им са в съответствие с
решението на Общото събрание на етажните собственици за предоставяне на право
на паркиране на МПС на живущите в сградата, поради което същите не са
неправомерни. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендират сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните относно обстоятелството, че
ищецът е собственик на описаните в исковата молба апартамент, гараж и 1/6 ид.
ч. от поземлен имот, върху който е
построена жилищната сграда, в която се намират същите. В тази насока са и
ангажираните по делото доказателства. С нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 27, том №, рег. № 718, дело № 21 от 2014 г., на 24.02.2014 г. М.С.С.
и Ц.С.С.са продали на К.К.К. апартамент № 4, на ет.2 в жилищната сграда,
находяща се в гр. Банкя, кв. „Изгрев“, ул. „*******, описан по – горе, както и
гараж № 6, със застроена площ от 15, 81 кв. м., описан по - горе. С нотариален
акт за покпукпо – продажба на недвижим имот
от 18.09.2014 г. на нотариус Г.Й.– Д.,*** действие СРС № 343, вписан в
службата по вписванията под акт № 125, том СХІІІ, дело № 35780М.С.С. и Ц.С.С.са
продали на К.К.К.1/6 ид. ч. от ПИ с идентификатор 02659.2292.3873, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрени със заповед
№ РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № РД 189799 от 03.07.2014 г.
на началника на СГКК-София, индивидуализиран по – горе.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № 51, том І, рег. № 2769, дело № 43/2017 г. от 28.07.2017 г. А.И.П.е
продала на Л.Г.Г.самостоятелен обект в сграда с идентификатор
32216.2292.2873.1.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: с. Иваняне, район Банкя, ул. „*******, ет.1, ап.1, разположен в ПИ с
идентификатор 32216.2292.2873, предназначение – жилище, апартамент, брой нива
на имот – едно, посочена в документа площ 130, 91 кв. м., прилежащи части:
избено помещение № 3, с посочени съседи. Стар идентификатор на имота е
02659.22.92.3873.1.1, представляващ апартамент № 1, със застроена площ от 130,
91 кв. м., състоящ се от три стаи, хол-дневна, кухня, сервизни помещения, с
посочени съседи, заедно с прилежащо избено помещение № 3 с площ от 5.08 кв. м.,
с посочени съседи, заедно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху
мястото. Продавачите са продали на купувача също така и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 32216.2292.2873.1.24 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. Иваняне, район Банкя, ул. „*******,
ет.0, гараж № 9, разположен в ПИ с идентификатор 32216.2292.2873, с посочени
съседи.
На 16.08.2017 г. между Л.Г.Г.– заемодател, Т. М. Ж. и С.
В.В.– Ж. – заемополучатели, е сключен договор за заем за послужване, по силата
на който заемодател е предоставил безвъзмездно на заемополучателите апартамент
№ 1 и гараж № 9, посочени по – горе, придобити с нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № 51, том І, рег. № 2769, дело № 43/2017 г. от
28.07.2017 г.
По делото е представен протокол от Общо събрание на
гивущите в кооперация с адрес Банкя, ул. „*******, проведено на 14.04.2016 г. в
него е удостоверено взето от етажните собственици решение по т.5 – други,
автомобилите на гостите да не бъдат вкарвани в двора, а да паркират отвън. МПС,
които не са в движение, да бъдат махнати в едномесечен срок от двора, като
крайният срок е 24.05.2016 г. Ако до тази заетата не бъдат махнати, ще бъдат
взети мерки за принудително изнасяне извън пределите на двора. Взето е решение
да не се паркира пред гаражите без знание/разрешение от съответните
собственици, за да не се пречи на нормалното използване на гаражите.
Представен е и протокол от Общо събрание на
кооперацията на ул. „*******, проведено на 16.11.2017 г., на което е взето
решение, предвид ограниченото пространство за паркиране, собствениците,
притежатели на автомобили, се задължават да паркират автомобилите си по начина,
който не възпрепятства паркирането и движението на останалите автомобили.
Собствениците на гаражи, при възможност паркират своите автомобили пред
притежаваните от тях гаражи, без да възпрепятстват паркирането и придвижването на
останалите.
С влязло в сила на 06.08.2019 г. съдебно решение №
51682/26.02.2019 г., постановено по гр. д. № 89793/2017 г. по описа на СРС, І
ГО, 125 състав, е отменено по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС решения
на ОС на ЕС на жилищна сграда, находяща се в гр. Банкя, район Банкя, кв.
„Изгрев“, ул. „*******, предявен от К.К.К., взети на ОС на ЕС на 16.11.2017 г.
Видно от
представения протокол от 27.02.2019 г. от проведеното Общо събрание на етажната
собственост на жилищна сграда с адрес гр. Банкя, ул. „*******, на което е приет
правилник за вътрешния ред. В чл.34 от правилника е предвидено, че на основание
чл.38 ЗС и поради липса на споразумение на собствениците на ид. ч., придружено
от чертеж за реалните части на собствеността на парцел с идентификатор
02659.2292.2873, общото събрание на етажната собственост разрешава на всички
собственици на самостоятелни обекти в сградата или ползватели на имоти в
сградата да паркират ползваните от тях автомобили в двора, начин, по който не
възпрепятстват паркирането и придвижването на автомобилите на останалите
съсобственици.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел Ф.Т.Ф.
се установява, че познава ответниците. Познавал ищеца от 1993 г., били са
колеги. Жилището на К. се намирало над жилището на Ж.. Интересувал се да закупи
жилището. Жилищната сграда била построена в двор, който бил ограден. Свидетелят
е виждал паркирани автомобили в двора. От есента на 2017 г. до края на
м.02.2019 г. е ходил веднъж – два пъти месечно. Свидетелят виждал Ж. да паркира
три различни автомобила, а Ж. паркирал два различни автомобила. Обикновено бил
там вечер, събота или неделя, когато те паркирали. Свидетелят виждал
ответницата два пъти да паркира лек автомобил марка „Киа“ до северната стена на
оградата на двора, което било доста близко до самата сграда. Виждал също така
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ в източната страна до оградата,
успоредно на Иванянско шосе. Свидетелят видял веднъж да паркира лек автомобил
марка +Ауди“, модел А 4. Ответникът паркирал два автомобила – марка „Тойота“,
модел „Корола“ и марка „Киа“. Свидетелят живеел в ж. к. „Полигона. Не е влизал
в имота на ответниците. Разговарял с ответника на входната врата в края на юни –
началото на ю. 2019 г. По – късно разговарял с него пред гаража на ищеца. От
2015 г. до 2019 г. свидетелят пренощувал при ищеца 3-4 пъти. Виждал е
паркираните автомобили през прозорците от дома на ищеца. През зимата виждал ответницата
да паркира автомобила марка „Киа“, а през лятото виждал ответника да паркира
същия автомобил.
Пред СРС е разпитан свидетеля С.М.Б.. От показанията
му се установява, че познава ответниците. Живеели в един и същи блок в гр.
Банкя. Имали автомобил и гараж. Паркирали автомобила си. Виждал е служебните им
автомобили да паркират за престой. Имало ограден двор, като гаражите били в
самия двор. Задължително се минавало през двора, за да се стигне до гаража.
Свидетелят виждал автомобили на ответниците да спират пред входа за временен
престой. Ответниците имали един гараж, както и един личен автомобил. Ползвали
различни служебни автомобили. Свидетелят не е виждал автомобилите да нощуват
там. Виждал пред входа да извършват разтоварни дейности. Свидетелят е виждал
паркиран автомобил, но не е знаел дали е заключен. Виждал е паркиран за 5
минути автомобила, за да разтоварят, след което автомобилът потеглял. Гаражите
в сградата били 9. Свидетелят знаел кой гараж ползвали ответниците. Свидетелят
не е виждал пред гаража на ищеца никой да паркира. Доколкото знаел ответникът
имал уговорка с негов съсед да му ползва мястото за паркиране.
Във въззивното производство е представен нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 005, том ВІ, рег. № 187, дело № 005/2020 г.
от 11.02.2020 г., с който Л.Г.Г.е дарила на сина си Т.М.Ж. 1/2 ид. ч. от
горепосочения апартамент № , находящ се в гр. Банкя, ул. „*******.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 011,
том ВІ, рег. № 243, дело № 011/2020 г. от 24.02.2020 г., С.М.Б. е дарил на Т.М.Ж.
1/2 ид. ч. от притежаваната от него 1/6 ид. ч. или 1/12 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 32216.2292.2873, описан по – горе.
С нотариален акт за учредяване право на ползване върху
недвижим имот № 077, том ВІ, рег. № 950, дело № 077/2020 г. от 18.11.2020 г. е
учредил на С.В. В.-Ж.безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху
притежаваната от него 1/12 ид. ч. от процесния поземлен имот.
Във въззивното производство е отделено като безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът по жалбата – ищец
също паркира личния си автомобил в процесиня поземлен имот, както и че трети
лица паркират там.
От заключението на вещото лице инж. П.Я. по изслушаната
в настоящото съдебно производство съдебно – техническа експертиза се
установява, че от юг процесният поземлен имот граничи д ПИ с идентификатор
32216.2292.2874, с който няма реализирана граница. Той е изцяло озеленен,
затревен, в него се влиза през голяма портална врата от ул. „Еделвайс“,
откъдето може безпрепятствено да се стигне западната празна част от процесното
дворно място, в дъното на имота. Озеленената, затревена част от съседния от юг
имот навлиза в процесния имот в южната граница на дворното място до южната
фасада на сградата, почти по цялата й дължина. От останалите три страни
дворното място е оградено, изпълнена е бетонова настилка за достъп до гаражите,
като върху свободната площ няма отбелязване/разчертаване на място на паркоместата.
Гаражите са 9 на брой и се намират на нивото на терена, с вход към ПИ от ул.
„Иванянско шосе“. Вещото лице приема, че не е възможно паркиране на автомобили
пред гаражите, тъй като не може да се осигурят необходимите разстояния за
изваждане на колите от тях и маневриране. При успоредно паркиране под ъгъл, при
спазване на нормативните изисквания е възможно обособяване на 3 броя
паркоместна под ъгъл 45 градуса, в дъното на имота и едно паркомясто в лицето,
веднага вляво след влизане в имота през порталната врата на лицевата ограда.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че пред
гаражи може да се паркира при минимално разстояние за паркиране пред гаража при
успоредно паркиране от 6 м., а в случая разстоянието е 5 метра. Затова е
приела, че пред гаражите не може да се паркира, тъй като не може да се осигури
достатъчно място за маневриране и излизане от гаражите на автомобилите, които
са там. Ориентировъчно могат да се паркират още 3 автомобила, при наличие на
съгласие между страните. Ако няма план за озеленяване и ако няма плоскости на
място, могат да се обособят още две места за паркиране, а в дъното могат да се
паркират 5 вместо 3 автомобила.
С наказателно постановление № 17-4332-028110 на СДВР –
Пътна полиция от 17.01.2018 г. на С.В. В.Ж. е наложена глоба в размер на 20
лв. за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП за
това, че на 25.11.2017 г., около 18.30 ч., в гр. Банкя, ул. „******* водачът на
лек автомобил марка „Ауди“, модел А 4, рег. № ********, с посока вход към изход
на паркинг на № 50, управлява посочения автомобил и поради недостатъчен контрол
върху МПС реализира ПТП с лек автомобил марка Рено“, рег. № *******При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
Обжалваното съдебно решение е валидно.
По релевираните доводи на жалбоподателите за
недопустимост на съдебното решение:
Негаторният иск с правно основание чл.109 ЗС
предоставя правна защита на правото на собственост или на ограничено вещно
право срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 4 от
06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, т.3, за уважаване на иска с
правна квалификация чл.109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Жалбоподателите поддържат, че липсва подлежащ на
защита обект на правото на собственост в полза на ищеца, поради което не
притежава право на иск по чл.109 ЗС.
На основание чл.30, ал.1 ЗС правото на собственост
може да принадлежи и общо на две или повече лица - държавата, общините и други
юридически или физически лица. В случая ищецът се легитимира като съсобственик
на поземления имот и собственик на апартамент и гараж в жилищната сграда,
построена в поземления имот – обстоятелства, които са безспорни в отношенията
между страните и за които са ангажирани доказателства, обсъдени по – горе.
За допустимостта на негаторния иск е необходимо лицето
да се легитимира като собственик, респ. съсобственик на недвижимия имот, спрямо
който твърди, че ответниците извършват неоснователни действия, които му пречат
да упражнява своето право.
Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, предявяването на иск за собственост, какъвто е и негаторния иск, от един от съсобствениците е действие на обикновено управление на съсобствената вещ, поради което съсобствениците са обикновени, а не необходими другари по това дело и всеки един от тях има право и може да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за ревандикация на цялата вещ - решение № 378 от 28.07.2010 г. по гр. д. № 148 от 2009 г. на ВКС, ГК,, ІV ГО; решение № 424 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 964 от 2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 171 от 10.04.2012 г. по гр. д. № 1328/2010 г., на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974 г. по гр. д. № 63 от 1974 г. на ОСГК на ВС, решение № 879 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 2304 от 2008 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 1711 от 14.12.2000 г. по гр. д. № 293 от 2000 г. на ВКС, ІV ГО и др.
По изложените съображения и доколкото ищецът се
легитимира като собственик на 1/6 ид. ч. от поземления имот, спрямо който
твърди, че ответниците извършват неоснователни действия, които му пречат да
упражнява правото му на собственост, същият се явява надлежно легитимиран да
предяви негаторен иск, който е процесуално допустим. Ето защо релевираните от
жалобоподателите доводи за недопустимост на предявения иск се явяват
неоснователни.
Тъй като в хода на съдебния процес ответникът е
придобил 1/12 ид. ч. от процесния поземлен имот, следва да се отбележи, че е
допустимо предявяване на негаторен иск срещу съсобственик на недвижимия имот. решение
№ 33 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 27/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 23 от 09.04.2014 г. по гр. д. № 5465/2013 г.
на ВКС, ГК, ІІ ГО и др.
Жалбоподателите поддържат, че с решение на общото
събрание на етажните собственици от 14.04.2016 г., от 16.11.2017 г., което в
последствие е отменено и от 27.02.2019 г. е взето решение, с което се разрешава
на живущите в сградата, сред които са и жалбоподателите, да паркират МПС в
двора й. По тази причина считат, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска, предмет на делото
На проведеното на 14.04.2016 г. общо събрание на
етажните собственици е взето решение автомобилите на гостите да не бъдат
вкарвани в двора, а да се паркират отвън. Не е налице обаче взето решение
относно ползването на дворното място за паркиране от етажните собственици. В
проведеното на 27.02.2019 г. общо събрание на етажните собственици също не е
взето такова решение. На същото е приет правилник за вътрешния ред. В чл.34 от
същия е предвидено, че на основание чл.38 ЗС и поради липса на споразумение на
собствениците на ид. ч., придружено от чертеж за реалните части на
собствеността на парцел с идентификатор 02659.2292.2973, общото събрание на
етажната собственост разрешава на всички собственици на самостоятелни обекти в
сградата или ползватели на имоти в
сградата да паркират ползваните от тях автомобили в двора по начин, по който не
възпрепятстват паркирането и придвижването на автомобилите на останалите съсобственици.
С този текст от правилника за вътрешния ред не са установени конкретни правила
за ползване на поземления имот от всеки един от етажните собственици в
жилищната сграда, а са посочени общи правила за ползване на съсобствения имот.
Поначало начинът на ползване и управлението на
незастроена част от дворното място, в което е построена жилищната сграда и
което представлява обща част на същата, се определя по решение на Общото
събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС. Съгласно чл.5,
ал.1, т.1 ЗУЕС собствениците на самостоятелни обекти имат право да използват
общите части на сградата по предназначение, като на основание чл.6, ал.1, т.1 ЗУЕС следва да не пречат на другите собственици да ползват общите части. От
компетентност на Общото събрание на собствениците е вземането на решения
относно използването на общите части - чл.11, ал.1, т.10, б. „и“ ЗУЕС. По
отношение на местата за паркиране е налице правна регламентация в чл.43, ал.3 ЗУТ (ДВ бр. 101/2015 г.). В посочената норма е предвидено, че когато
урегулираният поземлен имот е обща част към сграда - етажна собственост,
необходимите места за паркиране могат да бъда осигурени и в свободната дворна
площ чрез разпределяне на ползването на част от дворното място от общото
събрание на етажните собственици при спазване на нормативите за минималната
задължително озеленена дворна площ.
В разглеждания случай на проведеното 27.02.2019 г.
общо събрание не е обективирано такова решение на етажните собственици.
Съдържанието на чл.34 от приетия на това общо събрание правилник за вътрешния
ред възпроизвежда законоустановени права на етажните собственици, но не
разпределя необходимите места за паркиране в свободната дворна площ. Ето защо
за ищеца е налице правен интерес, както към момента на завеждане на делото,
така и в хода на висящия съдебен процес, от предявяване на иска, предмет а
делото. Ето защо релевираните от жалбоподателите доводи се явяват
неоснователни.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че
неправилно решаващият съд е приел, че са налице неоснователни действия от
страна на ответниците, с които пречат на ищеца за упражнява правото си на
собственост по отношение на притежаваната от него 1/6 ид. ч.
Налице е спор между страните дали ответниците паркират
неправомерно леки автомобили в процесното дворно място и по този начин дали
пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху 1/6 ид. ч. от
него.
На основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже фактическите обстоятелства, на които основава исковата си
претенция. От проведения разпит на свидетеля на ищеца Ф.Ф.не се установи
ответниците неоснователно да паркират МПС в процесния поземлен имот по начин,
по който да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост върху същия
в притежавания от него обем. Свидетелят има спорадични наблюдения относно
обстоятелствата, за които е разпитван, доколкото не живее в жилищната сграда. Същият
е виждал ответниците да паркират в дворното място различни автомобили. От
показанията му обаче не се установява чрез паркираните автомобили ответниците
да са възпрепятствали възможността на ищеца да паркира в дворното място.
Същевременно от показанията на свидетеля С.Б.се установи, че ответниците
паркират служебни автомобили пред входа на жилищната сграда за временен престой
– до разтоварването им, в рамките на около 5 минути. Служебните автомобили не
са паркирани за продължителен период от време, включително и през нощта.
Свидетелят Б. живее в същата жилищна сграда и има преки и непосредствени впечатления
относно обстоятелствата, за които е разпитан. Показанията му са логични и
последователни. Същите изцяло кореспондират с останалите доказателства по
делото. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
достоверността на показанията и тяхната доказателствена стойност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи неправомерно
паркиране на леки автомобили от страна на ответниците в процесното дворно място
по начин, по който да пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху 1/6 ид. ч. от същото. Ето защо релевираните възражения на жалбоподателите
за необоснованост на изводите на решаващия съд за препятстване възможността на
ищеца да ползва общата вещ са основателни.
Доколкото ищецът не е доказал елементите от
правопораждащия фактически състав на предявения негаторен иск, същият се явява
неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не
съвпадат, обжалваното решение следва да се отмени, като предявените искове
следва да се отхвърлят.
По разноските по производството:
При този изход на делото и
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на жалбоподателите следва да се присъдят
сторените разноски във въззивното производство. Техният размер възлиза на 40 лв.
– заплатена държавна такса.
В полза на ответниците
следва да се присъдят и сторените разноски в производството на СРС, чийто
размер възлиза на 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 266047 от 05.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 80322/2018 г. по описа на СРС,
І ГО, 33 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К.К.К., ЕГН **********, с
адрес *** ж. к. „*******, срещу С.В. В.– Ж., ЕГН ********** и Т.М.Ж., ЕГН **********
и двамата с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Я.Д., с правно основание
чл.109 ЗС – за преустановяване и прекратяване паркирането на МПС в недвижим имот,
представляваща ПИ с идентификатор 02659.2292.2873, съгласно кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Банкя, одобрени със заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № РД-18-9799 от 03.07.2014 г. на началника на СГКК-София, стар
идентификатор 02659.2292/510, с адрес гр. Банкя, СО, Район „Банкя“, ул. „*******,
с площ от 1 000 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 метра), при граници по
скица: ПИ с идентификатор 02659.2292.507; ПИ с идентификатор 02659.2292.2874;
ПИ с идентификатор 02659.2292.516; ПИ с идентификатор 02659.2292.2872 и ПИ с
идентификатор 02659.2292.2871, с номер по предходен план: УПИ V-184 от кв.9.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, с адрес *** ж. к. „*******,
да заплати на С.В. В.– Ж., ЕГН ********** и Т.М.Ж., ЕГН ********** и двамата с
адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Я.Д., сумата от 40
(четиридесет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от 600 (шестстотин) лв., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за осъществяване на процесуално представителство в производството пред
СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.