Решение по дело №1250/2018 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 98
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 17 декември 2021 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20181870101250
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 98

 

Гр.Самоков, 22.06.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А  Р О Д А

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на четвърти юни две хиляди и деветнадесета  година ,в състав:                                                                   

                     

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиев,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1250/2018 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

„Т.......... 4” ЕООД ,ЕИК:203419...,със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.”Л.С.” 9,офис 712,ет.7, представлявано от Г.Д.Ф.,чрез пълномощника адв.Мадлен Кавръкова предявило срещу И.И.Д. *** искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 004,40 лева за извършени транспортни услуги, вследствие на пътно-транспортно произшествие ,настъпило на 24.07.2017 год., на Федерална автомагистрала 7 в Германия по вина на ответника –работник на ищцовото дружество ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /22.11.2018 год./ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се сочи ,че на 30.01.2017 год. е сключен трудов договор № 074/30.01.2017 год. между ищцовото дружество „Т......... 4” ЕООД-гр.София ,в качеството му на работодател и ответника И.И.Д. ,в качеството му на работник.С трудовия договор /приложен поделото/,работникът е приел да изпълнява в ищцовото дружество длъжността –шофьор ,товарен автомобил /международни превози/с код НКПД: 8332206.С подписването на трудовия договор, работникът се е задължил да постъпи на работа на 31.01.2017 год. На работника са му връчени трудовия договор и длъжностна характеристика,проведен му е начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа ,като работодателят е запознал работника с трудовите му задължения ,които произтичат от заеманата длъжност.Едно от основните задължения на работниците назначени на тази длъжност е познаване и спазване на нормативната уредба ,свързана със Закона за движение по пътищата, нормативните изисквания за безопасност на труда при превоз на товари и противопожарна безопасност.

В молбата се поддържа ,че през месец юли 2017 год. ищцовото дружество е приело да извърши международен автомобилен превоз с изпращач „Б.В.” ЕООД и маршрут България–Германия.Уговорено е ,че товарният пункт е в Драгиново на 22.07.2017 год., а разтоварен пункт Охтруп Германия.В изпълнение на поетия курс, ищецът е издал заповед № 305/21.07.2017 год./ приложена по делото/ ,с която на ответника Д. му е възложено да осъществи курса с камион марка „И....”, модел 440 S 45 Т/Р, рег.№ С. ...4 и полуремарке с рег.№ С 5773 ЕК.На уговорената дата 22.07.2017 год. стоката е натоварена, като е съставен протокол за предаване на стоки от фирмен склад на „Б.В.” ЕООД, в който е отразено ,че стоката е предадена и натоварена на превозвача.Съставено е и ЧМР/приложени по делото/. Поддържа се ,че два дни по-късно ,на 24.07.2017 год. ,пи осъществяване на курса ,ответникът е станал участник в пътно-транспортно произшествие , настъпило на Федералната автомагистрала 7,посока:юг на ниво от км.306, 200 възходящ. За настъпилото ПТП е била образувана преписка. Полицейско управление Северен Хесен е констатирало ,че видът на произшествието е сблъсък с друго превозно средство ,което се движи отпред или чака.В описания ход на произшествието ответникът Д. е отразен като участник в ПТП ,като пореден № 1, а останалите участници съответно пореден № 2, № 3, № 4 и № 5.Превозните средства се движели по крайно дясно и по средното от трите платна .Ответникът се движел в крайна дясна лента ,като пред него се движело друго превозно средство, което заради трафика предприело действия ,за да спре управляваното моторно превозно средство. Отразено е ,че ответникът е забелязал твърде късно спирането на шофьора пред него ,натиснал спирачка и се опитал да се отклони наляво.Вследствие на това ударил с дясната си предна част на автомобила лявата задна част на ремаркето на движещия се пред него товарен автомобил.След тази маневра автомобилът зад ответника натиснал рязко спирачка ,което довело до удар ,нанесен от превозното средство зад него.Отразено е ,че са нарушени разпоредби на законите за движение по пътищата на Германия –ответникът не е спазил законоустановената дистанция от намиращото се пред него превозно средство ,изискваща минимално разстояние от 50 метра ,което да позволява дори и при рязко спиране да остане зад него, както и разстояние ,което да позволява изпреварващо моторно превозно средство да се включи в лентата.

В исковата молба се поддържа ,че предвид доклада на полицейското управление в Северен Хесен,деянието е извършено умишлено ,тъй като ответникът е бил запознат с трудовите си задължения при изпълнение на възложената му работа ,вменени му с длъжностната характеристика ,инструкциите ,както и съществуващите нормативни актове.Сочи се още ,че от описаното в доклада ,приложен по делото ясно личи ,че ответникът И.Д. не е спазвал правилата за движение, поради което носи вина за настъпването на сблъсъка между управляваното от него МПС и автомобила ,намиращ се пред него.

         В исковата молба ищецът описва настъпилите щети след ПТП –фронтални щети в дясно ,повредена броня предна броня ,калници и външни огледала ,счупено предно стъкло ,повредена пътническа врата, разместено арматурно табло.Твърди се ,че поради настъпилите по товарния автомобил повреди ,същият не е могъл да се върне в България и това наложило ищецът да се свърже с най-близкият сервиз на „И....”,на пет километра от мястото на ПТП.Повредите да довели до невъзможност превозното средство да се върне на собствен ход до България.По тази причина ищцовото дружество е ангажирало на 24.07.2017 год. изпращането на платформа ,която да издърпа превозното средство от пътя до сервиз на И.....За извозването до сервиза е издадена фактура от Europe Net в размер на 824 евро ,равняващо се на 1606,80 лева.Поддържа се ,че след това ищецът е ангажирал изпращането на платформа от България до Германия ,която да натовари влекача от сервиза на „И....”.Поддържа се че със заявка –договор № 135/ 26.07.2017 год. е било възложено на „Б. . . И... Т...” ЕООД /приложен по делото/ да натовари повредения влекач на платформа с дата на натоварване 27.07.2017 год. от сервиз „И....” в Германия.За извършената транспортна услуга ищцовото дружество е заплатило сумата в размер на 5 397,60 лева с включен ДДС,за което изпълнителят  Б. . . И... Т...” ЕООД е издало фактура №********** от 27.07.2017 год. Сочи се ,че общата заплатена сума от ищеца за реализиране на извозването на превозното средство от мястото на ПТП до сервиз на „И....” и от сервиза до България са в размер на 7 004,40 лева.Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.И.Д. е депозирал отговор на исковата молба извън законоустановения едномесечен срок .Съобщението до ответника е връчено на 20.12.2018 год. по реда на чл.44,ал.4 от ГПК, а отговорът на ответник по чл.131 от ГПК е представен по делото на 25.01.2019 год.

Ищецът в съдебно заседание се представлява от адв.Тошева,която поддържа предявения иск и изразява становище за основателност и доказаност на иска.

Адв.Карабонева оспорва предявения иск .

Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :

Със сключен трудов договор № 074/30.01.2017 год. между ищцовото дружество „Т......... 4” ЕООД-гр.София ,в качеството му на работодател и ответника И.И.Д. ,в качеството му на работник ,същият е приел да изпълнява в ищцовото дружество длъжността- шофьор ,товарен автомобил /международни превози/с код НКПД: 8332206,при  8 часов работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 463,00 лева.Ответникът е постъпил на работа на 31.01.2017 год., когато е бил запознат с представената му длъжностна характеристика на длъжността „шофьор” на товарен автомобил и му е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при постъпване на работа,като работодателят е запознал работника с трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност.

         Не е спорно по делото ,че през месец юли 2017 год. ищцовото дружество е приело да извърши международен автомобилен превоз с изпращач „Б.В.” ЕООД и маршрут България–Германия.Уговорено е ,че товарният пункт е в Драгиново на 22.07.2017 год., а разтоварен пункт Охтруп Германия.В изпълнение на поетия курс, ищецът е издал заповед № 305/21.07.2017 год. ,с която на ответника Д. му е възложено да осъществи курса с камион марка И....”, модел 440 S 45 Т/Р, рег.№ С. ...4 и полуремарке с рег.№ С 5773 ЕК.На уговорената дата 22.07.2017 год. стоката е натоварена, като е съставен протокол за предаване на стоки от фирмен склад на „Б.В.” ЕООД, в който е отразено ,че стоката е предадена и натоварена на превозвача.Съставено е и ЧМР/приложени по делото/. 

От представената по делото преписка от полицейското управление в Северен Хесен е видно ,че на 24.07.2017 год. ,при осъществяване на курса, ответникът И.И.Д. е станал участник в пътно-транспортно произшествие ,възникнало на Федералната автомагистрала 7,посока:юг на ниво от км.306, 200 възходящ в Германия.Полицейско управление Северен Хесен е констатирало ,че видът на произшествието е сблъсък с друго превозно средство ,което се движи отпред или чака.В описания ход на произшествието ответникът Д. е отразен като участник в ПТП ,като пореден № 1, а останалите участници съответно пореден № 2, № 3, № 4 и № 5.Превозните средства се движели по крайно дясно и по средното от трите платна .Ответникът се движел в крайна дясна лента ,като пред него се движело друго превозно средство, което заради трафика предприело действия ,за да спре управляваното моторно превозно средство.Отразено е, че ответникът е забелязал твърде късно спирането на шофьора пред него, натиснал спирачка и се опитал да се отклони наляво.Вследствие на това е ударил с дясната си предна част на автомобила лявата задна част на ремаркето на движещия се пред него товарен автомобил.След тази маневра автомобилът зад ответника натиснал рязко спирачка ,което довело до удар, нанесен от превозното средство зад него.Отразено е ,че са нарушени разпоредби на законите за движение по пътищата на Германия-парагаф 1, 2, 49,24, 1, 4 от /Правилник за движение по пътищата от май 2017 год., обнародван във Федерален вестник І, стр.1282/ .В текстовата част е отразено,че ответникът като е пренебрегнал необходимата грижа за движение по пътищата ,е увредил другите участници в движението със сблъсък с предходния автомобил.Отразено е, че ответникът е бил уведомен за предполагаемото административно нарушение,същият е признал нарушението и е заплатил 35 евро .Отразено е ,че моторното превозно средство не е било технически изправно.Вследствие на ПТП са причинени фронтални щети в дясно ,повредена броня ,предна броня ,калници и външни огледала ,счупено предно стъкло ,повредена пътническа врата, разместено арматурно табло.

От показанията на свидетелката Жасмина Иванова Найденова, служител във фирма „Т......... 4” ЕООД от началото на 2017 година  и писмените доказателства се установява ,че поради настъпилите по товарния автомобил повреди, същият не е могъл да се върне в България и това наложило ищецът да се свърже с най-близкият сервиз на „И....”.Повредите да довели до невъзможност превозното средство да се върне на собствен ход до България.По тази причина ищцовото дружество е ангажирало още същия ден изпращането на платформа ,която да издърпа превозното средство от пътя до сервиз на И.....Сочи ,че в сервиза нямало как да се извърши ремонтната работа по товарния автомобил и затова същият е трябвало да бъде транспортиран до гараж на фирмата в България.За тази цел била наета платформа и влекач.Сочи ,че знае за възникналото ПТП през лятото на 2017 год. в Германия с участието на ответника И.Д. ,който по това време е работел при ищцовото дружество като международен шофьор.Сочи ,че ответникът е управлявал автомобила в дясната лента за движение и явно с несъобразена скорост и при неспазване на дистанция.Сочи ,че автомобилът пред него е забавил скоростта и ответникът не е могъл да отбие встрани и се е блъснал с влекача .Сочи,че според доклада на полицаите ПТП е настъпило поради неспазване на съответната дистанция и несъобразена скорост на водача на товарния автомобил.Сочи ,че влекачът от дясната страна бил смачкан,вратата смачкана ,предното стъкло било счупено ,цялата дясна страна на влекача била смачкана.В автомобила е имало още едно лице –колега на ответника.

За извозването на товарния автомобил с рег.№ С. ...4 до сервиза е издадена фактура № 022150/31.07.2017 год. от Europe Net в размер на 824 евро ,равняваща се на 1606,80 лева,представляваща разходи за сервиз.

Със заявка –договор № 135/ 26.07.2017 год. ищецът „Т......... 4” ЕООД е възложил на „Б. . . И... Т...” ЕООД да натовари повредения влекач на платформа с дата на натоварване 27.07.2017 год. от сервиз „И....” в Германия.За извършената транспортна услуга изпълнителят „Б. . . И... Т...” ЕООД е издало фактура №********** от 27.07.2017 год. на стойност 5 397,60 лева с включен ДДС.

         По делото е представена заповед № 305/21.07.2017 год. ,с която ищецът „Т.......... 4” ЕООД е възложил на ответника Д. да осъществи курса с камион марка „И....”, модел 440 S 45 Т/Р, рег.№ С. ...4 и полуремарке с рег.№ . 5... , маршрут България-Германия.

         Със Заповед № 058/01.09.2017 год. е прекратено трудовото правоотношение с ответника по взаимно съгласие на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ.

         От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява ,че фактура № ********** от 27.07.2017 год.с описано основание във фактурата –автомобилен транспорт Германия –България СО 1602 ТР,на стойност 4498.00 лева без ДДС и 5397,60 лева с ДДС.Фактурата е осчетоводена а месец октомври 2017 год. в сметка 602/2-Транспорти услуги.От извлечение по банкова сметка ***,60 лева е преведена на 01.11.2017 год. на фирма „Б. . . И... Т...” ЕООД, която е издала горната фактура.

         Фактура № 022150/31.07.2017 год. е с основание –Денонощно обслужване и такса за обработка; Допълнителни разходи в сервиза на производителя ,както е договорено ;Услуга за теглене на транспортното средство –през нощта /съботни дни;Административна такса Europe Net.Фактурата е на стойност 824.00 евро или 1611.60 лева.Фактурата е осчетоводена за месец октомври 2017 год. в сметка 602/4-Услуги със сумата 1611.60 лева.

         Вещото лице е отразило ,че на 22.08.2017 год. сбор от фактури ,в който опис влиза и гореописаната фактура на стойност 1611,60 лева на обща стойност 44748,23 лева са описани и предадени на „ШЕЛ България” ЕАД и по-късно с преводи на 13.09.2017 год. ,14.09.2017 год.,15.09.2017 год. и на 18.09.2017 год.,са преведени сумите на ШЕЛ България ЕАД,като в тези преводи е и сумата 1611,60 лева.Общата сума по двете фактури е 5397,60 лева + 1611,60 лева или общо 7009,20 лева.

         Законната лихва върху главницата ,считано от датата на депозиране на исковата молба /22.11.2018 год. /до датата на изготвяне на заключението е в размер на 362,17 лева .

         При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл.203,ал.2  от КТ ,вр.чл.45 от ЗЗД и с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.

         Искът е допустим.Разгледан по същество е неоснователен.

  За да бъде ангажирана, съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ пълната имуществена отговорност на работника или служителя за вреди, причинени на неговия работодател законодателят предвижда изрично изброени предпоставки:наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, умишлено причиняване на вреда или причиняване на вреда в резултат на извършено престъпление или на вреда не при или по повод изпълнение на трудови задължения.Съгласно чл.203,ал.2 КТ-за умишлено причинена от работника вреда, отговорността му се определя от гражданския закон. Съществуващата практика на ВКС по приложението на чл.203, ал.2, предл.1 КТ и тя е последователна в смисъл,че вината следва да се квалифицира като умишлена ,когато извършителят съзнава,както противоправността,така и настъпването на вредата за работодателя,като иска или допуска появата на вредоносните последици/чл.11 НК/.

Пълната имуществена отговорност на основание чл.203,ал.2,пр.1 от КТ се определя от гражданския закон-чл.45 от ЗЗД,уреждащ отговорността за непозволено увреждане.За да бъде уважен един такъв иск за присъждане на обезвреда и да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника/служителя е необходимо,освен специфичините за трудовото правоотношение предпоставки на чл.203,ал.2 КТ,да се установят и всички елементи от фактическия състав на деликт,а именно: да се установи наличност на деяние,чийто автор е работника/служителят,противоправност на деянието, обективно настъпил вредоносен резултат и наличие на причинна връзка между търпяната вреда и противоправното поведение на деликвента и деянието.    Съобразно разпределената доказателствена тежест, работодателят следваше да докаже фактическия състав ,от който възниква правото му да реализира пълната имуществена отговорност по отношение на ответника.

Не е спорно по делото ,а и се установи от събраните писмени доказателства ,че ответникът е бил работник в ицовото дружество, назначен на длъжността шофьор, товарен автомобил /международни превози/.Установи се ,че ПТП е възникнало на 24.07.2017 год. на Федерална автомагистрала 7.По делото безспорно се установи ,че при настъпване на процесното ПТП,ответникът е изпълнявал своите трудови задължения, тоест то е настъпило при и по повод изпълнението на неговите трудови задължения като работник с ищцовото дружество.

 По отношение това дали причиняването на това ПТП съставлява или не престъпление, гражданският съд по силата на чл. 17, ал. 1 ГПК не може да вземе становище.

С оглед горното съдът приема,че и  втората предпоставка не е налице, а именно инцидента да е настъпил във връзка с извършено престъпление.

По отношение на умисъл като форма на вина, категорично от доказателствата по делото такова нещо не се доказа.

В процесния случай формата на вината е непредпазливост.От събраните по делото доказателства се установява ,че на 24.07.2017 год. ответникът се е движел с управлявания от него товарен автомобил по Федерална автомагистрала 7,Германия, вследствие на което виновно е нарушил правилата за движение  по пътищата на Германия. Ответникът се движел в крайна дясна лента ,като пред него се движело друго превозно средство, което заради трафика предприело действия ,за да спре управляваното моторно превозно средство.Ответникът е забелязал твърде късно спирането на шофьора пред него ,натиснал спирачка и се опитал да се отклони наляво.Вследствие на това е ударил с дясната си предна част на автомобила лявата задна част на ремаркето на движещия се пред него товарен автомобил.След тази маневра автомобилът зад ответника натиснал рязко спирачка ,което довело до удар ,нанесен от превозното средство зад него.Ответникът е пренебрегнал необходимата грижа за движение по пътищата.

По делото не е установено вредите са причинени умишлено от водача.В конкретния случай липсват доказателства ответникът да е целял или допускал настъпването на вредоносния резултат ,поради което липсват доказателства деянието да е извършено умишелно. При липсата на каквито и да е било данни за умисъл на ответника към настъпване на противоправния резултат ,следва да се приеме ,че същият е причинил гореописаното ПТП по небрежност в гражданско-правния смисъл на това понятие ,употребено в чл.203,ал.1 от КТ ,т.е. като не е положил дължимата грижа като водач на МПС,за да осуети настъпването му.

         Въз основа на приетите по делото  писмени доказателства и гореизложеното,съдът приема,че в процесния случай,не се установява наличието на признаците на фактическия състав на чл.203,ал.2 от КТ във вр.с чл.45 ЗЗД,поради което ответникът не следва да отговаря имуществено съобразно установеното в тази законова разпоредба правило.

При хипотезата,изтъкната в исковата молба на ищеца ,действията на ответника не могат да бъдат приети като съставомерни,умишлено предприети и целящи увредата на работодателя по смисъла на чл.203,ал.2 КТ.Както посочи по-горе ,съдът приема,че при изпълнение на възложената му работа,ответникът е действал при небрежност,което  предпоставя основание за търсене на ограничена,а не пълна имуществена отговорност и то по реда на чл.210 от ГПК, приложим и за случаи като конкретния ,в които след причиняване на вредите трудовото правоотношение с работника е прекратено.По аргумент от на разпоредбата на чл.210,ал.2 , изр.второ от КТ в настоящото производство ограничената имуществена отговорност на работника не може да бъде реализирана ,дори и да се констатира наличие на основание за това.Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на ищеца-работодател.Поради това и предвид липсата на основание за пълна имуществена отговорност на ответника за причинените вреди от ПТП ,предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

  С оглед на изложените съображения,съдът приема,че исковата претенция в посочения размер се явява неоснователна и недоказана,поради което следва да бъде отхвърлена.

         При този изход на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в настоящото производството в размер на 300 лева представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.......... 4” ЕООД, ЕИК: 203419..., със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.”Л.С.” 9, офис 712,ет.7, представлявано от Г.Д.Ф. срещу И.И.Д. *** иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7 004,40 лева за извършени транспортни услуги, вследствие на пътно-транспортно произшествие ,настъпило на 24.07.2017 год., на Федерална автомагистрала 7 в Германия по вина на ответника –работник на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /22.11.2018 год./ до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 от ГПК „Т.......... 4” ЕООД, ЕИК: 203419..., със седалище и адрес на управление- гр.София, ул.”Л.С.” 9, офис 712,ет.7 да заплати на И.И.Д. *** направените по делото разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

         Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: