РЕШЕНИЕ
№ 15268
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110169665 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. Ц. И. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащането на следните
суми:
- 8000.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на удар, причинен от ПТП, случило се на
15.07.2023г. около 08:30 часа в гр. София, кв. Враждебна, в района на моста над река Искър,
около 300 метра преди Депо за строителни отпадъци, където л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ..., управляван от Т. Т., движейки се по него блъснал намиращия се на пещеходната част
на моста в седнало положение ищец, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023г. –
датата на сезиране на застрахователя, до окончателното плащане;
- 100.00 лева – обезщетение за претърпени имуществен, изразяващи се в направени
разходи за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение съгласно фактура №
**********/18.07.2023г., ведно с касов бон, разходи за превръзка по касов бон от
18.07.2023г. и по касов бон от 19.07.2023г., в резултат на удар, причинен от ПТП, случило се
на 15.07.2023г. около 08:30 часа в гр. София, кв. Враждебна, в района на моста над река
Искър, около 300 метра преди Депо за строителни отпадъци, където л.а. „Фолксваген Пасат“
с рег. № ..., управляван от Т. Т., движейки се по него блъснал намиращия се на пещеходната
част на моста в седнало положение ищец, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023г.
– датата на сезиране на застрахователя, до окончателното плащане.
1
Ищецът твърди, че на 15.07.2023г. около 08:30 часа в гр. София, кв. Враждебна, в
района на моста над река Искър, около 300 метра преди Депо за строителни отпадъци, се
намирал на пещеходната част на моста в седнало положение, когато по същото време и на
същото място се движил л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., управляван от Т. Т., който
преминавайки от там блъснал ищеца. След удара ищецът паднал в коритото на реката.
Релевира, че местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП – Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, който съставил протокол за ПТП с пострадали лица, в който били
описани обстоятелствата около инцидента. Твърди, че с поведението си водачът на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., нарушил чл. 5, ал. 1, ал. 2 и чл. 116 ЗДвП. Обяснява, че след
инцидента незабавно бил откаран с екип на ЦСМП в МБАЛ „Св. Анна“ АД с оплаквания за
силна палпаторна болка и ограничени движения в областта на дясната коленна става,
болезнени движения на пръстите на лявата длан и болезненост в шийния отдел на
гръбначния стълб. Сочи, че предвид получената травма в областта на главата му била
извършена хирургична обработка чрез сутура. Твърди, че два дни по-късно – на 17.07.2023г.,
отново посетил болничното заведение поради силни болки в областта на главата, подуване
на раната на главата и започнала да „тече“. Ищецът бил диагностициран с открита рана на
главата, охлузвания на двата горни крайника, охлузване на дясно коляно и подбедрица и
множество повърхностни травми. Заявява, че с оглед тежестта на травмите посещавал
няколкократно болнично заведение, където в последствие бил лекуван за захарен диабет тип
II, и му били дадени препоръки за спазване на щадящ режим, без натоварване и прием на
лекарства. Релевира, че с оглед на травмите от произшествието изпитвал болки и страдания
със значителен интензитет през първия месец от възстановителния период; спазвал щадящ
режим на покой без натоварване, което го изправило пред затруднение да посреща
обикновените битови потребности; изпитвал силни болки в трамвираните области, които
трудно се повлиявали от прием на обезболяващи; раната на главата създала дискомфорт;
хирургичната интервенция щяла да остави белег, който да напомня за инцидента; ограничил
социалната, семейната и трудовата си среда, като преди това водил активен начин на живот;
станал тревожен, неспокоен и напрегнат, загубил съня си, чувствал се в тежест на близки и
роднини; връщането към обичайните навици щяло да коства време; станалото щяло да го
съпътства цял жИ.т. Заявява, че по повод на травматичните увреждания направил разходи в
общ размер на 100.00 лева за СМУ и превръзки. Обосновава насочване на иска си срещу
ответника с довод, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ... има сключена
валидна към датата на ПТП-то застрахова по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника. Сочи, че ответникът бил поканен да плати, който в
отговор заплатил сумата от 1500.00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
което ищецът счита за недостатъчно да обезпечи болките и страданията му. По изложените
съображения моли исковете да бъдат уважени. Представя доказателства. Прави
доказателствени искания. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за увреждащото
МПС по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието и факта на настъпване на ПТП на 15.07.2023 г. Оспорва иска
2
обаче по размер с довод, че е завишен, че не е съобразен с реално понесените вреди, че
медицинските документи не са достатъчни и не обосновават твърдените вреди по вид и
размер. Релевира възражение за съпричиняване с довод, че ищецът е допринесъл за
вредоносния резултат с поведението си – тъй като се е намирал на необозначено за престой
място, не се убедил за липса на участници в движението и не е взел адекватни мерки за
собствената си безопасност. Твърди, че ищецът не е забелязал автомобила, въпреки
възможността за това с оглед мястото на произшествието, и сам се поставил в ситуация да
бъде увреден, като е попаднал в мъртвата точна за водача на автомобила. Оспорва още
увредата да е причинена от произшествието, като твърди, че тя е причинена от падане на
„собствен ръст“, с което се обуславя и друга причинна връзка за вида и размера на вредите.
Оспорва механизма на произшествието и вина за него да има водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № .... Оспорва началната дата на търсената лихва с довод, че се дължи от по-
късен момент. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Прави доказателствени искания.
С протоколно определение от 09.05.2024г. доклада по делото е допълнен доклад с
твърдението на ищеца, че е претърпял от инцидента увреждане на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, констатирани
след преглед на 28.08.2023 г., поради което му е предписана терапия с Афлак, Ибутоп крем и
Милгамма, както и е разпределена допълнително доказателствена тежест.
Съдът, преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъждайки доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
За доказване на предявената претенция, основана на разпоредбата на чл.432 КЗ,
ищецът е следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника и
осъществяването на фактическия състав на процесното непозволено увреждане:
протИ.правно деяние - настъпване на ПТП при нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ... по описаните в исковата молба
време, място и начин, извършено виновно /вината се предполага при установяването на
протИ.правно деяние/, претърпени имуществени вреди в посочения вид, обем и стойност,
включително сторени разходи в търсения размер за преглед, СМУ и превръзка, и причинно -
следствена връзка между протИ.правното деяние и размер на вредите. Ответникът носи
тежестта да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за вината на водача, застрахован при
него, както и да докаже обстоятелствата, от които произтичат наведените му
правоизключващи възражения, вкл. възражението за съпричиняване - че пострадалият е
допринесъл за настъпване на вредите в този вид и обем, конкретното поведение на
пострадалия, което се твърди, че е в причинна връзка с произшествието.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ и липса на
произнасяне по образуваната преписка в тримесечен срок от представяне на необходимите
3
документи от правоимащия, респ. произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази
предпоставка е изпълнена - обстоятелството е обявено за безспорно между страните, поради
което исковата претенция се явява допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е частично основателна.
Обявено е за безспорно между страните, че за л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ...., е
бил валиден към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника, като обстоятелството се доказва и от представената по делото справка л. 21.
Обявено е за безспорно между страните, че на 15.07.2023г., около 08:30 часа, в гр.
София, кв. „Враждебна“, в района на моста над река Искър, около 300 метра преди Депо за
строителни отпадъци, се е случило ПТП с л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., управляван от
Т. Т..
Страните не спорят и е обявено за безспорно, че ответникът е поканен да плати,
получавайки поканата на 18.09.2023г., в отговор на която покана ответникът е заплатил на
ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 15.07.2023г., около 08:30 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, в
района на моста над река Искър, около 300 метра преди Депо за строителни отпадъци в
размер от 1500.00 лева. Обстоятелствата се доказват и от приложените по делото на л. 16 - л.
20 доказателства.
Доказва се по делото от представения протокол констативен за ПТП с пострадали лица,
съставен от мл. инспектор дежурен ТПТП,, и не е спорно между страните, че на 15.07.2023г.,
около 08:30 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, в района на моста над река Искър, около 300
метра преди Депо за строителни отпадъци, се е случило ПТП с л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ ...., управляван от Т. Т..
Представена по делото е административно-наказателната преписка, съдържаща същия
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-421 от 15.07.2023г., съставен от мл.
инсп. А. Ст. Ст., дежурен ТПТП, в който са отразени участниците в произшествието –
участник 1 - л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ..., собственост на Т. И. Т.,
управляван от последния, и участник 2 – пешеходецът П. Ц. И., ЕГН **********. В графа
обстоятелства и причини за ПТП е посочено, че на 15.07.2023г., около 8:30 ч., в гр. София,
кв. „Враждебна“, по пътя за Депо за строителни отпадъци на Столична община, с посока на
движение от бул. „Ботевградско шосе“ към Северна скоростна тангента, водачът Т. И. Т.
управлява личното си МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., като върху моста над река
Искър, на около 300 метра преди горепосоченото депо, с действията си като водач на МПС
реализира ПТП с намиращия се върху моста в седнало положение пешеходец П. Ц. И., в
резултат на което същият пада в коритото на реката. От ПТП пострадал пешеходецът,
същият е откаран в УМБАЛ „Св. Анна“-София. Прегледан и освободен с работна диагноза-
множество контузии с неустановено местоположение. Взето административно отношение
към участник 1- АУАН ОА № 920987/15.07.2023г. От прието копие от наказателна преписка
от СДВР – Отдел „Пътна полиция“, се установяват и обстоятелствата, че на водача на л.а.
4
„Фолксваген Пасат“ с рег. № .... - Т. И. Т., е съставен АУАН № 290987/15.07.2023 г.,
впоследствие и Наказателно постановление №23-4332-017554/25.07.2023 г., влязло в сила на
21.11.2023г., с което му е наложена глоба в размер на 20 лв. за виновно нарушение на чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП – участник в движението, който създава пречки за движението,
имуществени вреди и опасност за жИ.та и здравето на хората, вследствие на което е
предизвикал процесното ПТП на 15.07.2023 г., както и му е наложена глоба в размер на 10
лв. за виновно нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това, че не носи контролния
талон от свидетелството за управление. /л. 104 - л. 115 от делото/.
Разпитани като свидетели за установяване механизма на произшествието са лицата И.
Ц. И. и Т. И. Т..
От показанията на свидетеля И. Ц. И. се установява, че през миналата година заедно с
ищеца отишли на риболов на река Искър в кв. „Враждебна“, като при пристигането си
паркирали автомобила си на земен път под моста в началото, където имало дървета и
растителност и на място, което позволявало да се паркират 5-6 автомобила. Мостът бил
бетонов, с железни огради около един метър и бил с широчина, колкото да премине един лек
автомобил, без да има обособено място за тротоар. Свидетелят не може да посочи дали
около моста е имало знаци и маркировка. Първите около 30 минути след пристигането им
ищецът се намирал под моста при реката, където имало и голямо място като бряг, след което
ищецът се качил на моста с намерението да хвърля отгоре и се намирал към средата на
моста, където прекарал известно време, през което двамата похвърляли, като ищецът бил
сам. След това свидетелят чул звук от удар и погледнал нагоре, при което видял как ищецът
полита от моста и крещейки паднал в реката. Свидетелят видял как ищецът бил ударен от
автомобил, за който сочи, че е с тъмносин или черен цвят, който се движел в посока от кв.
„Враждебна“ и навлязъл в моста с невисока скорост от около 20-30 км/ч., като това се
случило в часовия диапазон около 8.30ч.-9.00ч. Свидетелят бил с местоположение от лявата
страна на моста и възприел удара, при който автомобилът ударил ищеца с лявата си предна
част и той паднал през моста на лявата си страна. Към момента на удара ищецът седял на
ръба на моста в неговата лява част и пред него нямало железа, а такива имало до него.
Свидетелят дава сведение, че след инцидента момчетата от автомобила слезли и извадили
ищеца от реката и други трима-четирима човека се качили горе и след това някой подал
сигнал на телефон за спешни случаи 112. След като ищецът бил изваден от реката,
свидетелят видял, че ищецът имал рана на главата, от която течало много кръв, бил
пребледнял и почти губел съзнание, както и се оплакал, че не може да движи краката си.
Нивото на водата било около 15-20 см, в коритото на реката имало камъни и вода, а
височината на моста била около 3 метра. Шофьорът на автомобила казал, че не е видял
ищеца и че го било ослепило слънцето. Мястото било посетено от екип на спешна
медицинска помощ и ищецът бил откаран в УМБАЛ „Св. Анна“ в гр. София. След това
свидетелят отишъл до дома на ищеца и уведомил съпругата му за инцидента.
По делото е разпитан и призованият по искане на ответната страна свидетел Т. И. Т.,
последният участвал в произшествието, от показанията на който се установява, че в кв.
5
„Враждебна“ на процесната дата при движение към база за вторични суровини трябвало да
премине по мост и при завиване вдясно ударил човек с лявата част на бронята на
автомобила и човекът паднал от парапета на моста. Свидетелят пътувал с други момчета в
автомобила и след това веднага скочил с тях и извадили пострадалия от водата, след което
извикали Бърза помощ. Свидетелят заявява, че в този ден било много топло и имало силно
слънце и блестяло силно, което при завиването го заслепило, и поради това не можел да
види седящия на моста на човек. Уточнява, че преди да падне в реката не видял човек, а го
видял едва при удара и усетил, че го е ударил, както и възприел как човекът полита надолу
през моста. Пояснява, че мостът е висок около 1.30 м, парапетът му е с височина около 90
см, а човекът бил седнал ниско и минал под парапета при падането.
Показанията на свидетеля Т. се ползват с доверие от съдебния състав при изграждане
на фактическите изводи, доколкото кореспондират на заявеното от свидетеля И., дадените
сведения от самия свидетел в хода на образуваната във връзка с процесния случай преписка
и протокола за ПТП, в които безпротИ.речИ. се потвърждават изнесените пред съда
обстоятелства относно възприетите от него фактическа обстановка около настъпване на
произшествието. В останалата част - тази, в която свидетелят Т. заявява, че дори да се е
движел в близост до парапета на моста, е щял да удари ищеца, не се ползват с доверие от
съда, доколкото остават изолирани от доказателствения материал, въз основа на който
еднопосочно се установява, че широчината на моста позволява преминаването на
тежкотоварно МПС, поради това е мостът е с широчина над сочената от свидетеля. По
същите съображения с доверие се ползват показанията на свидетеля И., които също
кореспондират с останалите доказателства по делото. Достоверността на показанията на
свидетеля не се разколебава от колебанието му кой се е обадил на националния телефон 112,
тъй като свидетелят не е категоричен за това обстоятелство, което не е и относимо по
делото, а в останалата част – показанията му се подкрепят от казаното от останалите
свидетели.
Изслушано и прието по делото е заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
което се кредитира от съда като дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в
областта, дало в пълнота и обосновано отговор на всички поставени въпроси, което
заключение не е оспорено от страните. От заключението се установява, че процесното
произшествие е настъпило в гр. София, на 15.07.2023г., около 8.30 часа, в квартал
„Враждебна“, когато пешеходец П. Ц. И. се е намирал в района на мост над река Искър,
седящ на столче. По същото време лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ...,
управляван от Т. И. Т., се е движил към депо за строителни отпадъци на Столична община
със скорост около 10км/ч и е предприел преминаване през пътното съоръжение. Водачът е
бил заслепен от слънцето, но не е предприел маневра за спиране, не е възприел пешеходеца,
продължил е движението си и с предна лява част е достигнал и ударил пешеходеца.
Вследствие на удара пешеходецът е паднал в коритото на река Искър. След това водачът е
предприел маневра за спиране и се е установил в покой в района на пътното платно.
Съобразно заключението, няма данни за технически причини за настъпване на
6
произшествието. Причините са от субективните действия на водача на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с органите за управление. Няма данни за препятствия по пътното
платно, ограничаващи видимостта на водача, който е имал техническа възможност да
възприеме пешеходеца преди преминаването през пътното съоръжение. При заслепяване,
водачът е имал техническа възможност при своевременно предприемане на маневра за
аварийно спиране да спре преди мястото на удара. Няма данни за обособени места за
движение на пешеходци. По данни от делото към момента на удара пешеходецът се е
намирал в седнало положение върху столче в левия край на пътното съоръжение, считано по
посоката на движение на лек автомобил „Фолксваген“. Водачът на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ е преминавал през пътно съоръжение. Експертът е изложил
предположение, е поради заслепяване от слънцето водачът е загубил видимост и е отклонил
автомобила в ляво и с предна лява част е достигнал и ударил намиращия се в ляво
пешеходец. Следствие на съприкосновението пешеходецът е политнал напред и е паднал в
коритото на реката. Няма данни за предприети действия от водача на автомобила за промяна
на скоростта на движение преди и към момента на удара, като скоростта на движение на
автомобила е била от порядъка на 10 км/ч, а към момента на настъпване на произшествието
пешеходецът се е намирал в седнало положение върху столче и с нулева скорост на
движение. В обстоятелствената част на заключението вещото лице е посочило, че участъкът
от пътното платно е покрит с асфалтова настилка с нарушения по нея, двупосочна
организация на движението, с обща широчина около 4,50 метра, като мостът над река Искър
е с широчина около 4,30 метра и дължима около 20 метра. При изслушването в съдебно
заседание, вещото лице, след разпита на свидетеля, поддържа заключението си и заявява, че
няма какво да добави и показанията не променят механизма. Вещото лице обяснява, че
района е мащабиран по гугъл мапс, а от там се извършва замерване на ширината на моста.
Заявява, че л.а. „Фолксваген“ е с широчина 1,90 метра, която като се съобрази, вземе се
предвид местоположението на пострадалия в средата на моста в лявата част и широчината
на моста, според вещото лице водачът е имал възможност да заобиколи установилия се в
седнало положение пешеходец.
За установяване на понесените болки и страдания по делото е разпитан свидетелят Сн.
Я. И., чийто показания съдът кредитира, тъй като същите са житейски логични,
последователни и вътрешно непротИ.речиви. Независимо, че свидетелят е лице от
очертания в разпоредбата на чл. 172 ГПК кръг, на показанията й следва да бъде дадена вяра,
доколкото впечатления за преживените от едно лице болки и страдания обичайно
придобиват именно неговите близки и роднини, които му помагат в периода на
възстановяване от травмите, а самите показания в обсъдените от съда части кореспондират
със събраните по делото други доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че
в един съботен ден ищецът отишъл със свидетеля И. за риба през месец юли 2023 година,
като около 9.00ч.- 9.30ч. свидетелят И. била уведомена от свидетеля И., че съпругът й е
претърпял инцидент и е бил блъснат от автомобил и е откаран в болница. Свидетелят и
синът й посетили ищеца в болница „Св. Анна“. Свидетелят И. видяла рана на главата на
ищеца, която била с шевове, както и коленете му били превързани с бинт, имал натъртвания
7
по тялото, охлузвания по краката и рамото. Ищецът имал оплаквания от болки по тялото и
главата и трудно се движел и не можел да пази равновесие. Ищецът бил изписан на същия
ден около 17 часа. Ищецът прекарал около две седмици на легло след инцидента, виело му
се свят, като свидетелят И.а се грижела за него, давала му около два месеца
болкоуспокояващи, мазила, лекарства, изписани от лекаря. Ищецът не можел да стои прав в
посочения период, което наложило свидетелят да му помага с ежедневните му дейности. В
периода след инцидента се наложило смяна на превръзката на раната. Следствие на стреса
свидетелят сочи, че ищецът получил диабет и понастоящем бил на постоянни хапчета за
диабет. Преди 6 месеца ищецът правил пълни кръвни изследвания и нямал диабет, а като
бил приет в спешното бил с високи нива на кръвна захар - 13. Той имал оплаквания от
главоболие и бил много уплашен. След като тръгнал на работа една седмица бил стресиран,
а от случая не ходи за риба. Ищецът продължавал да има оплаквания от болки в областта на
раната и има белег от шевове. Свидетелят И. посочва, че към датата на инцидента ищецът
бил шофьор на камион във фирма „Хаси груп“.
По делото са приети като доказателства листове за преглед на пациент от процесната
дата 15.07.2023 г., от дата 17.07.2023 г., амболаторен лист от 19.07.2023 г., както и
съдебномедицинско удостоверение от 18.07.2023г. /л. 9 - л. 12 от делото/. От листовете за
преглед на пациент се установява проведен преглед на тези дати, оплакванията на лицето –
то те отрекло симптоми като гадене, повръщане, силно главоболие, двойно виждане,
световъртеж, фебрилитет и загуба на съзнание; обективното му състояние, направените
изследвания и предписаната медикаментозна терапия.
Въз основа на медицинските документи по делото и след преглед на пострадалия-ищец
е изслушано и прието заключение по съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира в цялост, въз основа на което съдът приема за установено,
че при процесното ПТП, ищецът е получил следните увреждания: разкъсноконтузна рана в
дясната слепоочно теменна област, охлузвания на двата горни крайника, охлузване на дясно
коляно и подбедрица, които изпълват медикобиологичения признак на временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените увреждания от ищеца и тяхното
лечение са причинили болки и страдания на ищеца за около 20 дни, като през първите 10 дни
болките са били с по-голям интензитет. Непосредствено след инцидента по отношение на
раната на главата е предприето хирургично лечение, изразяващо се в хирургична обработка
на раната и зашиван е/сутура/. Въз основа на приложената документация по делото вещото
лице е дало становище, че претърпените телесни увреждания от ищеца са в причинна връзка
с процесното ПТП. С оглед тежестта на получените увреждания и начина на проведеното
лечение, може да се очаква пълно възстановяване от така получените увреждания. Не се
очакват трайни последици от получените увреждания в процесното ПТП, с изключение на
белега от рана в дясната слепоочно теменна област, който има траен характер. При анализа
на приложените по делото финансови документи е дадено заключение, че направените
разходи по тях са във връзка с проведеното лечение на ищеца от получените увреждания при
процесното ПТП. Въз основа на приложените документи по делото и изготвената САТЕ,
8
вещото лице е дало становище, че получените увреждания на ищеца са вследствие на
контакт на увредените зони по тялото с твърди тъпи предмети и вследствие на падането на
ищеца. По делото няма приложени документи, от които да се направи извод, че преживеният
стрес е в причинна връзка с открития диабет тип 2 и няма документация за провеждане на
рехабилитационни процедури от ищеца, като естеството на травмите и лечението не изисква
провеждането на рехабилитация. Ищецът е посещавал контролни прегледи, при които са
правени превръзки на раната на главата. Ищецът има придружаващи заболявания -
неинсулинозависим диабет и дегенеративни промени в поясен отдел на гръбначен стълб с
радикулопатия. Възможно е диабетът да е оказал влияние върху протичането на
възстановителния период от полученото увреждане - възпалението на раната на главата. В
отговор на поставен въпрос вещото лице посочва, че по отношение на това дали ищецът е
чул приближаващият се автомобил, няма никакви данни по делото за това какъв шум е
предизвиквал автомобила от работещият двигател и други агрегати, за да го чуе ищецът.
От произшествието ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в
направените разходи за лечение – такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в
размер на 60 лева, както и разходи за медицински консумативи в общ размер на 40 лева,
доказателства за чието реално извършване са представени към исковата молба /л. 13- л. 15 от
делото/, като съобразно неоспореното по делото заключение на съдебномедицинската
експертиза, направените разходи по тях са във връзка с проведеното лечение на ищеца от
получените увреждания при процесното ПТП.
Установява се, че сигнал на телефон за спешни случаи 112 за настъпилото процесното
ПТП е подаден от водача Т. Т.. /л. 149 - л. 151 от делото, л. 164 от делото/
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият-делинквент е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В чл. 429, ал. 2 КЗ е
предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата. Вложеният от законодателя в нормата на чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а винаги обусловен от общественото
разбиране за справедлИ.ст на определен етап от развитието на самото общество. /В този
9
смисъл решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 924/2008 г., II о., ТК/ Следователно
при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи протИ.правно поведение на
застрахования, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и
вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
По делото не е спорно, че към 15.07.2023 г., е била налице застраховка „Гражданска
отговорност“ на посочения по-горе лек автомобил, за която е издадена полица № *********,
по която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № .... – Т. И. Т., и настъпването на процесното ПТП на 15.07.2023 г. в гр.
София.
Установен по делото е и механизмът на произшествието, а от там и протИ.правното
поведение на делинквента – водача на застрахования л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № .....,
който на 15.07.2023 г., около 8.30 часа, в гр. София, в квартал „Враждебна“, когато
пешеходецът П. Ц. И. се е намирал в района на мост над река Искър, седящ на столче
посредата на моста в страничната му лява част, по което време лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ..., управляван от Т. И. Т., се е движил към Депо за строителни отпадъци на
Столична община със скорост от около 10км/ч и е предприел преминаване през мостовата
конструкция над река Искър, в резултат на което движение и без да се съобрази с намиращия
се на моста пешеходец, е реализирал удар в него, удряйки го със страничната си предна лява
част на автомобила. Водачът е имал възможност да възприеме пешеходеца преди
преминаване на конструкцията. Водачът е бил заслепен от слънцето, но не е предприел
маневра за спиране, не е възприел пешеходеца, продължил е движението си и с предна лява
част е достигнал и е ударил пешеходеца. В момента на удара пострадалият се е намирал на
платното за движение вляво, на разстояние от 8.087 метра от началото на моста. Вследствие
на удара пешеходецът е паднал в коритото на река Искър. Водачът е предприел маневра за
спиране и се е установил в покой в района на пътното платно едва след удара. Установява се,
че след извършване на десен завой и при движение по платното за движение по моста л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ...., управляван от Т. И. Т., се е движел вляво на пътното платно
за движение, като от посоченото от вещото лице в съдебно заседание и в експертното
заключение следва, че мостът е с широчина между 2,50 метра и 4,30 метра и дължина около
20 метра. Сблъсъкът е настъпил вляво на пътното платно за движение на разстояние от 8.087
метра от началото на мостовата конструкция, като при съобразяване на скоростта на лек
автомобил „Фолксваген“ от около 10км/ч, опасната зона за спиране на автомобила е била
3,97 метра, се прави извод, че водачът е имал техническа възможност при заслепяване от
слънцето да спре преди мястото на удара, т.е. да спре при това заслепяване преди да премине
по моста и след като се увери, че движението му няма да създаде опасност.
Съдът намира, че поведението на водача на автомобила е в нарушение на нормата на
чл. 15, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, изискваща на пътя водачът на пътно превозно средство да се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, предвид обстоятелството, че в
процесния случай не са били налице очертани пътни ленти с пътна маркировка на платното
10
на движение на съоръжението. ПротИ.правността на поведението се изразява в неспазване
на правилата за движение по пътищата – разпоредбата на чл. 15, ал. 1, предл. 1 ЗДвП,
водачът на лекия автомобил, след завършване на маневра десен завой, движейки се вляво на
пътното платно на движение, е създал пречки за движението и опасност за живота и
здравето на хората, в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вследствие на което е
предизвикал процесното ПТП на 15.07.2023 г. В съответствие с нормата на чл. 15, ал. 3
ЗДвП, за водачът е било налице задължение да съобрази местоположението съобразно
широчината на платното за движение, доколкото в процесния случай не е била налице пътна
маркировка и пътен знак, в който случай, както следва при систематичното тълкуване на
посочената разпоредба с нормата на чл. 15, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, за водачът е било налице
задължение да се движи вдясно на платното за движение. Нарушението на посочените
правила за движение чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1, предл. 1, във вр. с ал. 3 от ЗДвП
е в причинна връзка с инцидента. Установява се по делото, че водачът на лекия автомобил е
имал техническа възможност да възприеме седящият на моста пешеходец преди
преминаването през мостовата конструкция, както и че дори и при наличие на заслепяване
от слънчевата светлина върху водача, последният е имал техническа възможност да
възприеме седящия на моста пешеходец от дистанция, по-голяма от опасната зона на
автомобила, следователно, същият е имал техническа възможност при своевременно
предприемане на маневра за спиране да спре преди мястото на удара. Установява се по
делото, че в резултат от произшествието ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди. Деянието е извършено виновно, като презумпцията по чл. 45 ЗЗД,
като приетата там презумпция не е оборена.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя.
При съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на
съдебномедицинската експертиза по делото бе установено, че ищецът е получил
травматични увреждания. При определянето размера на обезщетението за неимуществени
вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото, а именно,
че ищецът е получил следните увреждания: разкъсноконтузна рана в дясната слепоочно
теменна област, охлузвания на двата горни крайника, охлузване на дясно коляно и
подбедрица, които изпълват медикобиологичения признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Получените увреждания от ищеца и тяхното лечение, са
причинили болки и страдания на ищеца за около 20 дни, като първите 10 дни, болките са
били с по голям интензитет. Установено по делото е, че ищецът е изпитал болки след
случилото се - болки в областта на главата /главоболие/ и тялото, имал затруднения в
движението и не можел да пази равновесие, поради което и след възстановителния период
от 20 дни е приемал болкоуспокояващи. Житейски логично участието в пътнотранспортното
произшествие е от естество да предизвика и страхови изживявания при всеки индивид, както
страх и нежелание да се вози в лек автомобил, главоболие. Същевременно, болезненост в
шийния отдел на гръбначния стълб и болезнени движения на пръстите на пръстите на лявата
11
длан не се установи да са налице. По делото няма данни за ограничаване на социалната му
ангажираност, че е загубил съня си, че е станал тревожен, неспокоен и напрегнат.
При определяне на размера на обезщетението е от значение, че лечението на
претърпените болки и страдания е проведено в домашни условия, като по лекарско
предписание е била назначена терапия, която видно от листовете за преглед на пациент не е
продължила при втория преглед на 17.07.2023г. Ищецът е имал затруднения ежедневните му
дейности, продължавал да има оплаквания от болки в областта на раната и има белег от
шевове, както и е бил подпомаган при движението си и санитарните си дейности от своята
съпруга, което е създало несъмнено неприятно усещане и чувство за безпомощност.
Установява се от показанията, а и в подкрепа на тях е заключението по съдебно-
медицинската експертиза, че ищецът е бил на легло две седмици. Периодът на
възстановяване според вещото лице е 20 дни, т.е. касае се за сравнително кратък период,
довел до пълно възстановяване. Показанията дават основание да се приеме, че и след този
период ищецът е приемал болкоуспокояващи, което е логично при такъв удар, наранявания
по главата и оплакванията от главоболие. Възстановяването е било изцяло, видно от
заключението. Освен това, към датата на инцидента ищецът е бил на 45 години – възраст,
която позволява своевременно възстановяване. Същевременно, по делото не се установи
твърденият диабет да е в причинна връзка с преживения стрес, нито се установи увреждане
на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с
радикулопатия, констатирани след преглед на 28.08.2023 г., поради което му е предписана
терапия с Афлак, Ибутоп крем и Милгамма.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД,
съдът приема, че за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, следва да
се определи сумата 4 000 лева. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки
и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, така и не са
налице данни заболяването диабет при ищеца да е в причинна връзка с процесното събитие,
нито доказателства за претърпените в пълнота болки и страдания, описани по-горе, поради
което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за
ищеца.
При тези изводи, съдът следва да обсъди релевираното възражение за съпричиняване и
да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне
на поведението на пострадалия с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите
от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и
сравнението на поведението на двамата, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение № 117/08.07.2014 г.
по гр. д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г.
на ВКС, І ТО, решение № 278/14.12.2018 г. по т. д. № 2347/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. по описа на ВКС, ІІ ТО).
В производство спорен е въпросът по приложение на чл. 52 от ЗЗД за размера на
12
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претендирано от ищеца, и за размера на
приноса на ищеца, в качеството му на пострадал, към вредоносния резултат, на какъвто се
позовава ответникът с възражението си за съпричиняване, с което обосновава искане за
намаляване на отговорността му.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., съобразно която при отговорността за вреди
от непозволено увреждане да прилагат чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Върховният касационен съд
последователно приема, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. /В този смисъл решение № 45/ 15.04.2009 г. по т. д.
№ 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о.,
решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по
т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО
и др./
Следва да се съобрази и задължителната практика на ВКС, изразена както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., и тази в решенията на касационната инстанция, сред които № 206 от
12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о.; № 59/10.06.2011 г., по т. д. № 286/2011 г. на I т.
о., № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., № 169 от 28. 02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на
II т. о. и други. Същата е в смисъл, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
13
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани при условията на пълно и главно
доказване конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно,
независимо дали виновно или безвиновно, да е способствало за появата на вредоносния
резултат, създавайки условия за настъпването му или улеснявайки го. Освен това, според
формираната задължителна практика на ВКС, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. / /В този
смисъл решение № 154 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2317/2016 г., II т. о., ТК/
Ищецът е имал качеството на пешеходец по смисъла на разпоредбата на чл.107, ал. 1
от ЗДвП, предвиждаща, че пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на
пътя извън пътно превозно средство и не извършва работа по пътя.
При съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства и заключението на
вещото лице по делото се установява, че преди настъпване на инцидента ищецът по своя
инициатива се е качил от коритото на реката и се е установил от лявата страна на мостовата
конструкция, на разстояние от 8,087 метра от неговото начало, в седнало положение на стол.
Въпреки че платното за движение е било тясно и с двупосочна организация на движението,
ищецът се е установил в статично състояние в неустановен по делото период от време, с
което свое действие е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, с което е създал
опасност за движението и е създал предпоставка за настъпване на процесното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение, която разпоредба е била нарушена от ищеца. В подкрепа на този
извод – че съпричиняване може да е налице от пешеходец при нарушение на чл. 113 ЗДвП, е
т. 6 от Тълкувателно решение от 22.12.2016г. по т.д. № 2/2016г. на ОСНК на ВКС.
Съобразно приетото по делото експертно заключение, по делото няма данни за
обособени места за движение на пешеходци в процесния пътен участък. При това ищецът е
следвало да съобрази, че оставайки на платното за движение, на което е седял на стол,
затруднява движението на идващите от двете посоки на движение МПС-та. Присъствието на
пешеходци в положение на покой е забранено, поради което не може да се изисква от водача
да е предполагал, че пострадалият ще бъде на платното за движение, но в процесния случай
водачът е имал възможност да забележи пешеходеца – ищец, при навлизане в мостовата
конструкция, и да предприеме мерки да го обезопаси и дори да спре управлявания от него
автомобил, с оглед данните от приетото заключение, че е имал възможност да спре
своевременно, за да избегне настъпването на удара. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че ищецът е бил професионален шофьор, съобразно дадените от свидетеля И.а
сведения, която посочва, че към датата на ПТП е работел на длъжността „шофьор“,
следователно и в това си качество следва да е наясно с правилата за движение по пътищата.
В процесния случай поведението на пострадалия е в причинна връзка и е допринесло
14
за настъпване на вредоносните последици, тъй като ако ищецът беше спазил правилата за
движение на пешеходците, вредоносния резултат е било възможно да не настъпи. Ищецът се
е намирал на пътното платно в продължителен период от време и без да се съобрази с
двупосочната организацията на движение на пътя и с широчината на пътното платно, бил е
запознат с правилата за движение и въпреки това без основателна причина е останал в
продължителен период от време на платното за движение в статично положение и при
намалена видимост за шофьорите, предвид непротИ.речивите данни за намалена видимост
за водачите - наличието на силно слънцестоене във времевия диапазон на стъпване на
събитието, като е имал възможност да напусне пътното съоръжение безопасно, но е избрал
да остане на платното за движение. Така ищецът сам се е поставил в завишен риск.
Установеното по делото поведението на ищеца, въпреки липсата на административна
санкция за посоченото нарушение на закона, е протИ.правно и е в причинна връзка с
инцидента и получените вследствие на ПТП телесни увреждания и настъпили за ищеца
имуществени вреди.
Съдът приема, че решаващо по-голям принос за настъпване на вредоносните
последици има деянието на водача на лекия автомобил, което е първопричина и има
значително по-голямо значение за настъпването на произшествието, а не нарушенията от
страна на ищеца-пешеходец. Това е така, тъй като въпреки допуснатото от пешеходеца
нарушение на правилата за движение по пътищата- чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, ако водачът
на застрахованият лек автомобил беше изпълнил установените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
чл. 15, ал. 1, предл. 1, във вр. с ал. 3 от ЗДвП задължения на водачите на пътни превозни
средства, пътнотранспортното произшествие е щяло да бъде предотвратено.
Приносът на пострадалият съдът определя на 10 %, с колкото и на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение в общ размер от
4000 лева. След приспадане на определения принос, ответникът дължи на ищеца заплащане
на обезщетение в размер 3600 лева.
При съобразяване, че на ищеца е било изплатено обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ в общ размер от 1500 лв., искът следва да бъде уважен за сумата
от 2100 лева.
Поради изложеното, искът е основателен и доказан за сумата от 2100 лева, а за
разликата до пълния предявен размер от 8000 лева, искът следва да се отхвърли.
По делото е установен деликт, извършен от застрахования при ответника водач на л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., управляван от Т. Т., а именно: причинените телесни
увреждания на ищеца в резултат на виновно реализирано ПТП поради нарушение на
нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 15, ал. 1, предл. 1, във вр. с ал. 3 от ЗДвП. Във
връзка с телесните увреждания са причинени имуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
разходи за лечение, които съобразно представените доказателства - разходи за преглед и
издаване на съдебномедицинско удостоверение съгласно фактура №
**********/18.07.2023г., ведно с касов бон, разходи за превръзка по касов бон от
18.07.2023г. и касов бон от 19.07.2023г., възлизат на сумата в общ размер от 100 лева.
15
Установява се и че гражданската отговорност на виновния водач е предмет на сключена с
ответника задължителна застраховка с покритие към момента на ПТП. Поради това
ответникът е пасивно материалноправно легитимиран пред ищеца по отношение на пълния
претендиран размер на доказаните вреди.
По отношение размера на обезщетението за имуществени вреди, при процент на
съпричиняване на вредите от 10%, същото възлиза на 90 лева, до който размер искът е
основателен, а в станалата част, до пълния предявен размер от 100 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за законна лихва
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 18.09.2023 г.- датата на сезиране на застрахователя, до окончателното изплащане.
Отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо увреденото лице
включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на застрахования - лихвите
за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и отговорността на самия
застраховател за забавено плащане на застрахователното обезщетение, ако не е определено и
изплатено в срок. Спрямо увреденото лице по отношение на лихвите за забава при плащане
на застрахователното обезщетение по прекия иск, кумулативно, а не в конкуренция и
съотношение на обща и специална разпоредба, приложение намират: 1/регламентираната в
чл. чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ отговорност на
застрахователя, който покрива спрямо увреденото лице (с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента)
отговорността на застрахования делинквент за дължима лихва за забава от най-ранната
измежду датите на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увредения, респ. от последния чрез завеждане на застрахователна
претенция (чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 КЗ); 2 правилото, че за
собствената си забава след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
определяне или плащане на обезщетението, застрахователят дължи лихви за собствената си
забава по чл. 497 КЗ.
От датата на деликта до уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като
релевантна е най-ранната дата), обезщетението за забава (законната лихва за забава) се
дължи от делинквента на основание чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор; след
уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв.
от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на
основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при
липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената
16
си забава. / В този смисъл решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I
т. о., ТК/
Не е налице спор, а и се установява от представените по делото доказателства, че
ищецът е отправил застрахователна претенция до застрахователя на 18.09.2023 г. Съдът
приема, че законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи, считано
от 18.09.2023 г., поради което от тази дата искът се явява основателен. По идентични
съображения законна лихва се дължи върху обезщетението за имуществени вреди, считано
от 18.12.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставено на ищеца процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в
който случай размерът на възнаграждението се определя от съда по правилата на НМРАВ.
Съобразно размера на уважената част от исковете, дължимото възнаграждение, което следва
да се присъди на процесуалния представител – адв. Д., възлиза на 519.00 лева.
Възнаграждение за двата иска в минимален размер се явява достатъчно с оглед правната и
фактическа сложност на делото и броя на проведените открити съдебни заседания, поради
което възнаграждение в по-малък от минималния размер не се явява съответно на тези
обстоятелства, а в по-голям размер би било злоупотреба с право.
С определение № 3160/22.01.2024г. ищецът е освободен от държавна такса и разноски
по делото. По тази причина и с оглед текстът на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на СРС държавната такса по двата иска съобразно уважената част
– 134.00 лева, и разноските по делото съобразно уважената част – 108.14 лева – депозит за
вещи лица.
Ответникът своевременно е претендирал разноски в размер на 400.00 лева - депозит за
възнаграждение за вещо лице по СМЕ /л. 76 от делото/, 400.00 лева - депозит за
възнаграждение за вещо лице по САТЕ /л. 75 от делото/, 50.00 лева - депозит за свидетел /л.
74 от делото/ и 5.00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение / л. 140 от делото/. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 623.83
лв., представляваща сторени по делото разноски.
Ответната страна има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.“ В случая ответникът по делото не е бил защитаван от юрисконсулт, а от
адвокат, по която причина юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК ..., да заплати на П. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. „Г.“, ж.к. „Е.“, ...,
вх.., ет..., ап. ..., следните суми:
2100.00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на удар, причинен от ПТП, случило се на
15.07.2023г., около 08:30 часа, в гр. София, кв. „Враждебна“, в района на моста над
река Искър, около 300 метра преди Депо за строителни отпадъци, където л.а.
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ...., управляван от Т. Т., движейки се по него, блъснал
намиращия се на пешеходната част на моста в седнало положение ищец, ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2023г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди за разликата над присъдения до
пълния предявен размер от 8000.00 лева;
90.00 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за преглед и издаване на съдебномедицинско удостоверение
съгласно фактура № **********/18.07.2023г., ведно с касов бон, разходи за превръзка
по касов бон от 18.07.2023г. и по касов бон от 19.07.2023г., в резултат на удар,
причинен от ПТП, случило се на 15.07.2023г., около 08:30 часа, в гр. София, кв.
„Враждебна“, в района на моста над река Искър, около 300 метра преди Депо за
строителни отпадъци, където л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ....., управляван от Т. Т.,
движейки се по него блъснал намиращия се на пешеходната част на моста в седнало
положение ищец, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2023г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 от КЗ за имуществени вреди за
разликата над присъдения до пълния предявен размер от 100.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ ЗАдв.,
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. Я. Д. Д., ЕГН **********,
САК, със служебен адрес: гр.София, ул. „А.“ №.., ет.22, съобразно размера на уважената част
от исковете сумата от 519.00 лева - възнаграждение за адвокатска помощ по чл.38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. за осъществено в настоящото производство процесуално представителство на ищеца
П. Ц. И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П. Ц. И., ЕГН **********, да заплати на
ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ..., сумата от 623.83 лева - разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение съобразно размера на отхвърлената част от исковете
сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
.., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка Софийски районен съд
сумата от 134.00 лева – направени в настоящото производство разноски за държавна такса и
депозити за вещи лица съобразно размера на уважената част от исковете.
18
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19