Присъда по дело №164/2019 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

 

към Присъда № 25 от 09.09.2019г. на Районен съд – Харманли,     постановена по н.о.х.д. № 164 по описа за 2019 година.

 

гр.Харманли, 08.10.2019г.

 

 

Районна прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимия А.П.Р. ЕГН ********** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 172б, ал.2, предл. I-во и_ІІ-ро, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 03.05.2018г. в гр. Харманли, кв. „Дружба"№   без съгласието на притежателите на изключителните права, а именно: „К ” /”Са1vin Klein Trademark Trust"/ използвал без правно основание в търговската дейност (по смисъла на чл. 13 ал. 2 т. 1 и 2, вр. ал. 1 от Закона за марките и географските означения: „Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: т. 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и т. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или  пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак"), като съхранявал в лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ   СК с цел продажба стоки с тези търговски марки, а именно: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/, всички на обща стойност 56252,00 лева, които са обект на това изключително право, като  деянието е извършено повторно и са причинени значителни вредни последици.

В съдебно заседание пред Районен съд– Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението,  във вида и неговата правна квалификация, в който е предявено,  като счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин. Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка  се подкрепяла изцяло от събраните доказателства. Предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода”, като се приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.5 от НК, т.е. срокът на наказанието да е под минимума, предвиден в закона, но същото да се изтърпи ефективно при първоначален „ строг” режим.Сочи, че  така наложеното наказание е справедливо и ще се изпълнят целите на чл.36 от НК. Предлага за се отнемат в полза на държавата, стоките предмет на престъплението и в тежест на подсъдимият на основание чл.189, ал.3 НПК да бъдат възложени направените по делото разноски.

 

 

Защитникът на подсъдимия А.П.Р. ЕГН ********** – адв. А.Г. *** пледира, че подзащитният му е невинен, тъй като не бил налице субективния елемент от състава на престъплението, а така също и в хода на съдебното следствие не били събрани убедителни доказателства в подкрепа на обвинението внесено от РП – Харманли.Моли съдът да признае за невиновен и да оправдае подс. А.Р..

Подсъдимият А.П.Р. ЕГН **********  не се признава за виновен. Дава обяснения по случая и развива своя защитна теза. Дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите, разпитани в досъдебното производство с оглед на чл.371 т.1 НПК.Съдът с определение по чл.372 ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие , тъй като  установи, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума моли  да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

От подс. А.П.Р. с ЕГН ********** и адв. А.Г. ***, защитник на подсъдимия  в разпоредителното заседание е направено искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл.371, т.1 от НПК, което искане се поддържа и в откритотот съдебно заседание по дело. От  подс. Р. и от адв. А.Г. от ХАК е изразено изрично, че дават съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Г.Д.К., Гал  ,Све , Д и Пе , а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните  протоколи от ДП. След съдебна преценка,че съответните  действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК /чл.372,ал.3 НПК/, съдът одобри със  свое определение по чл.372, ал.3 от НПК съгласието, като по силата на чл.283 НПК и на основание чл.373, ал.1 от НПК прочете съответните протоколи за разпит на свидетелите, за които е одобрено даденото от страните съгласие и при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните  протоколи от ДП /чл.371,т.1 НПК/.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство и съобрази доводите и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:  

Подсъдимият А.П.Р. е роден на  *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи във фирма” Летзон”  ЕООД със седалище в  гр. Пловдив, на длъжност „ монтажист”, с ЕГН **********, осъждан.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, издадена на  25.05.2018г.г. от Районен съд – Харманли  подсъдимият А.П.Р.  е осъждан, с влязло в сила Определение №640/01.09.2016г., с което е одобрено споразумение  по НОХД № 3421/2016г. по описа на РС – Пловдив, е осъден за престъпление по 172б, ал.1 от НК на наказание „Пробация” със задължителните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и „ Задължителни пробационни срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.Наказанието е изтърпяно на 27.03.2017 година.

 От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият има  регистрирани криминални прояви и заявителски материал, за кражба и за ползване на търговска марка без разрешение.

Подсъдимият А.Р. *** със съпругата си Га . В началото на месец май 2018 г.  подс. А.Р. се срещнал в заведение в родния си гр. Пловдив с негов приятел- неустановено по делото лице на име „ Г.“. Двамата разговаряли, като по време на срещата неустановеното лице на име „ Г.“, предложило на подс.Р., да отиде  с личния си автомобил до град Харманли, за да вземе от там един багаж, който се състоял от дрехи с поставени върху тях знаци на търговската марка „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/- черни и сиви  потници с клинове и да ги пренесе до град Пловдив, да ги съхранява в себе си, след което да му ги предаде, като за тази „ услуга“, неустановеното по делото лице на име „Г.” обещал на подс.А.Р. парична сума. Подс. Р. се съгласил, след което неустановеното по делото лице на име Г. му дал написан на лист телефонен номер, като му обяснил, че когато пристигне в Харманли трябва да звънне на този номер, като това бил телефонния номер на човека който трябвало да предаде на подс.Р., багажа състоящ  от дрехи с поставени върху тях знаци на търговската марка „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/- черни и сиви  потници с клинове. Дадения от неустановеното по делото лице на име Г. телефонен номер на подс. Р. бил телефонния номер на свид. Светлозар Стойчев.

На 03.05.2018 г. подс. А.Р. заедно със съпругата си- свид.Галина Романова тръгнали от град Пловдив за град Харманли като пътували с личния автомобил на обв.А.Р., лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК. Подс. А.Р. и съпругата му- свид.Романова, пристигнали в град Харманли към 12,00 часа на 03.05.2018 година и спрели на паркинга, пред магазин „ Лидъл“, находящ се в същия град. След като подс. Р. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК на паркинга, пред магазин „ Лидъл“, позвънил на свид.Св , като му заявил, че се намира в гр. Харманли, като му обяснил че е човека изпратен от неустановеното по делото лице на име „ Г.“ от Пловдив да вземе стоките с надписи по тях  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/. Свид.Сто и подс. Р. се уговорили да се срещнат на паркинга пред дома за стари хора намиращ се в град Харманли, в квартал „ Дружба“, където да стане предаването на багажа.След като приключил разговора със свид.Стойчев, подс.Р. тръгнал,като управлявал лекия автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК, към уговореното със свид. Стойчев място. След като пристигнал на уговореното място, „ Дом за стари хора” находящ се  в град Харманли, в квартал „ Дружба“№   подс. Р. зачакал пристигането на свид.Стойчев, който пристигнал на уговореното място с лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф“, с ДКН Х 79-11 КВ, собственост на баща му. След като се срещнали подс. Р. и свид.Стойчев, последният извадил  от багажното отделение на управлявания от него лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф“, с ДКН Х 79-11 КВ, няколко големи  найлонови торби, в които имало 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ и ги предал на подс. Р., който ги поставил в багажното отделение на управлявания от него лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК.

На 03.05.2018 г. свид. Ди и свид.Пе , двамата служители в РУ-Харманли извършвали обход  в град Харманли. Същият ден, на 03.05.2018 г. около 14,00 часа двамата свидетели, Ди и Пет забелязали на  паркинга пред дома за стари хора паркираните от подс. А.Р. и свид. Светлозар Стойчев леки автомобили, а именно : марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК и лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Голф“, с ДКН Х 79-11 КВ. Свид.Христозов и свид. Христов решили да направят проверка на двете МПС и на лицата, които ги управляват. След като се приближили до двете МПС свид. Хр  и свид.Хр  установили, че подс. А.Р. товари в личния си лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК торби с поставени в тях 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/. Свид.Христозов докладвал за случая на ОДЧ при РУ-Харманли, след което взели мерки за запазване на место-произшествието до пристигането на ДОГ.

Стойността на намерените в лекия автомобил на обв.Р. стоки била в размер на  56 252,00 лв / петдесет и шест хиляди двеста петдесет и два лева/.

За намерените в  лекия автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК стоки: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ подс. А.Р., не  представил договор или сертификат, по силата на които да му е предоставено право да използва търговските марки в търговската си дейност, както и търговски документ за същите- фактура или друг подобен.  Подс. А.Р.   не е имал вписани в регистъра на Патентното ведомство на Република България лицензионни договори за използването на която и да било от запазените търговски марки – предмет на обвинението, респ. не е сключвал лицензионен договор за същото. Притежателите на изключителните права върху търговските марки – предмет на обвиненията, и техни представители не са предоставяли своето съгласие на  подс. А.П.Р. да ги съхранява.

Правото върху търговската марка„Келвин Клайн”/”Calvin Klein  принадлежало на дружеството „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст” -  дружество учредено и съществуващо съгласно законодателството на Съединените американски щати.За територията на Република България нямало  регистрирани лицензионни договори по Държавния регистър на Патентното ведомство относно тези търговски марки.

Пълномощник на маркопритежателя на територията на Република България във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост е  свид. Г.Д.К..

Видно от протокол за доброволно предаване от 03.05.2018г. подс. А.Р. предал доброволно на разследващия орган: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/; 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/, 391 бр. картонени опаковки черно-бели на цвят с изображение на жена, облечена с клин и потник, с надписи на опаковките “Calvin Klein” – на съхранение в РУ – Харманли.

Според експертното заключение на вещото лице по назначената съдебна експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.България търговски марки и за определяне на стойността на причинените от деянието имуществени вреди, маркировката на търговските марки , надписите и знаците, с които са маркирани на иззетите стоки с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/, както и етикетите, са идентични със защитената марка в степен достатъчна да подведат потребителя за произхода на стоките, носещи тези марки. Поставените надписи и знаци върху инкриминираните изделия, въвеждат в заблуждение потребителя за произхода на стоките, носещи тези марки относно ползването на същите. Графичните изображения на търговската марка поставена върху инкриминираните вещи е идентична с обектите на марките.

Посочено от вещото лице е, че релевантен клас, който включва артикулите, които са обект на експертизата е клас 25 от Класификацията от Ница, в актуална към този момент редакция. Различните видове артикули попадат в съответна подгрупа на класа, обозначена с индивидуален за подгрупата шифър. В Класификацията, в 25 клас, общо дрехите попадат под шифър 250045, тениските са под шифър 250155, трикотажа - 250013, а спортните фланелки са под шифър 250094, панталоните под шифри 250023 и 250064. Ризите и блузите са в шифър 250042, конфекцията - 250057, а костюмите - 250056. Чорапите пък са под шифър 250083 от същия клас. Платки за дрехи, заготовки за производството на готови изделия, попадат под шифър 250072. Коланите за облекла са в шифър 250031. Обувките са шифрирани с 250130, а спортните обувки, са под шифър 250141, чехлите са под шифър 250005. Пантофите - 250101.

Според обявените цени в официалния електронен магазин на бранда „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ за България и по средно притеглени пазарни цени, за аналогични на инкриминираните артикули стойността на единичните бройки и съответно за общо задържаното количество, чрез интерполация, паричното измерение на щетите, от неправомерното ползване на марките, е: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/- 28126,00 лева и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/- 28126,00 лева.

В Държавния регистър на марките при Патентното ведомство на Република България по отношение на подс. А.П.Р. няма вписани отстъпени права за използване на търговските марки, описани по-горе, посредством лицензионен договор или договор за сублицензия. Същото лице не е бил  търговски представител на маркопритежателите. Това означава, че марките са ползвани без знанието и одобрението на притежателите им.

С регистрацията на марката в Патентното ведомство на Република България са в сила и правата на притежателя й, произтичащи от чл.13, ал.1 Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Изключителното право на маркопритежателя има действие по отношение на трети добросъвестни лица от датата на публикацията на регистрацията (чл. 13, ал. 3 ЗМГО).

Марки, регистрирани като марки на Европейската общност в регистъра на Ведомство за хармонизация на вътрешния пазар – марки и дизайни (OHIM), имат действие на територията на Република България по реда на Регламент (ЕО) № 207/09 на Съвета на ЕО и във връзка с чл. 72а ЗМГО. По отношение на тези марки важи чл. 13, ал. 3 ЗМГО. Марки на Общността, действащи към датата на присъединяването към Република България към Европейския съюз, съгласно § 26 ПЗР към ЗИД на ЗМГО, са в сила на територията на страната от датата на присъединяването (01.01.2007г.)

По силата на чл. 69 ЗМГО, при международна регистрация на марка (регистрация, извършена от Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея), в която е посочена Република България, има същото действие, както ако тази марка е била директно заявена и регистрирана в Република България. И по отношение на тези марки важи чл. 13, ал. 3 ЗМГО.

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: писмените доказателства и експертно заключение – протоколи за оглед от 03.05.2018г. и от 18.05.2018г., протокол за доброволно предаване от 03.05. 2018г., заверено копие от СРМПС-Част втора, писмо № 24-00319/1 от 15.08.2018г. на Патентно ведомство на РБ, писмо рег. № 32-156759 от 01.06.2018г. на Агенция "Митници"  –  София,  Удостоверение изх.  №20180626122143 от 26.06.2018г. на Агенцията по вписванията, ДСМИС, справка за съдимост, характеристика, заключението по съдебната експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.България търговски марки   и др., които са изцяло в синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – показанията на свидетелите  Г.Д.К., Галина Добрева Романова , Светлозар Йорданов Стойчев, Димитър Веселинов Христозов и Петър Ангелов Христов. Всички доказателства по ДП са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК, приобщени са в съдебна фаза също по реда на НПК, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следите правни изводи:

 

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият  А.П.Р.  е осъществил от обективна страна състава на по чл. 172б, ал.2, предл. I-во и_ІІ-ро, вр. ал. 1 от НК, като на 03.05.2018г. в гр. Харманли, кв. „Дружба"№  без съгласието на притежателите на изключителните права, а именно: „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст” /”Са1vin Klein Trademark Trust"/ използвал без правно основание в търговската дейност (по смисъла на чл. 13 ал. 2 т. 1 и 2, вр. ал. 1 от Закона за марките и географските означения: „Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: т. 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки и т. 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или  пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак"), като съхранявал в лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ 64 73 СК с цел продажба стоки с тези търговски марки, а именно: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/, всички на обща стойност 56252,00 лева, които са обект на това изключително право, като  деянието е извършено повторно и са причинени значителни вредни последици.

На първо място обект на защита с престъплението по чл. 172б от НК са обществените отношения, свързани с гарантиране правата на притежателя на изключителното право на марка. Легална дефиниция за "марка" е дадена в чл.9 от ЗМГО, съгласно който марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

За да е съставомерно деянието по чл. 172б от НК е необходимо да е налице изключително право на марка и неправомерно ползване на същата в търговската дейност.

Съдържанието на понятието "право върху търговска марка" е изяснено в чл. 13, ал.1 от ЗМГО, като от анализа на разпоредбата следва, че правото върху търговска марка включва правото на притежателя на изключителното право върху такава да забрани на трети лица без негово съгласие да я използват в търговската си дейност, като се разпростира спрямо стоки с поставен без съгласие на маркопритежателя знак, който може да бъде идентичен или сходен на регистрираната търговска марка.

Видно от заключението по съдебната експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.България търговски марки и съгласно писмо № 24-00319/1 от 15.08.2018г. на Патентно ведомство на РБ, маркировката на търговската марка : „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст” /”Са1vin Klein Trademark Trust"/ поставени върху процесните артикули са идентични с тези обект на регистрирани търговски марки, описани в експертизата. Съгласно експертното заключение горепосочената марка е регистрирана и действа на територията на Република България като: национална марка; марка на Европейския съюз, която има действие на територията на Р.България от датата на присъединяване на страната към ЕС по силата на параграф 26 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗМГО, обн. ДВ бр.73/2006г в сила от 06.10.2006г. и марки, регистрирани в страната по Мадридската спогодба, по която България е страна. Вещото лице е установило още, че марката с нарушени права е притежание на:  „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст” /”Са1vin Klein Trademark Trust"/.

Видно от експертното заключение марките, търговските знаци, с които са обозначени инкриминираните артикули и поради идентичността си с обекти на регистрирани търговски марки на : „Келвин Клайн Трейдмарк Тръст” /”Са1vin Klein Trademark Trust"/, въвеждат в заблуждение потребителя в случай на неоснователно ползване на същите, като класовете на стоките, за които са регистрирани релевантните марки, съвпадат с вида на артикулите клас 25 (облекла и обувки, шалове) от класификацията от Ница относно марките.

Липсата на съгласие на притежателя на изключителното право изключва възможността за появяването на марката в оригинален вид върху стоки под техен контрол. Затова и оригиналността на търговската марка е в корелация със съгласието на нейния титуляр за включването й в търговска дейност по смисъла на ЗМГО. Оттук следва, че стоки с оригинален знак не могат да бъдат предмет на престъпление по чл.172б от НК.

В конкретния случай от доказателствата (показанията на свидетеля Г.Д.К. ) безспорно установяват, че такова съгласие липсва, поради което процесните стоки, като неоригинални, са предмет на престъпление по чл.172б от НК. Подс.Р. не е имал издадено разрешение от притежателите на изключителни права върху тези марки. Не е имал нито фактическо, нито правно основание да използва в търговската си дейност процесните търговските марки. Въпреки това, и без съгласието на притежателите на посочените по-горе изключителни права, е  съхранявал в лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ 64 73 СК с цел продажба стоки с тази търговска марка на процесните стоки, иззети и приобщени като веществени доказателства по делото. Това се потвърди и от писмо № 24-00319/1 от 15.08.2018г. на Патентно ведомство на РБ, както и от заключението по съдебната експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.България търговски марки, съгласно което за процесните марки в регистъра на Патентното Ведомство няма данни за регистрирани, релевантни и действащи понастоящем лицензионни договори, изискуеми съгл. чл.22, ал.1 от ЗМГО. Според посочената норма притежателят на право върху марка може да разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма. А съгласно чл. 22 ал. 6 от ЗМГО, лицензионните договори по отношение на трети лица имат действие едва след вписване в Държавния регистър на Патентно Ведомство.  Такива сключени и вписани в Патентното ведомство лицензионни договори не са установени според експертното заключение. А разпореждането с регистрирана търговска марка е възможно единствено при условията на чл. 22 ал. 1 от ЗМГО или евентуално на чл. 21 ал.1, регламентиращ прехвърляне на правото върху марка, които хипотези не се доказаха да са на лице по делото. Също така съгласно експертизата не са   установени   

вписвания на  лицензионни договори и в регистъра на марките на Европейския съюз съгласно чл. 27 т.1 и във връзка с чл. 25 т.1 от Регламент (ЕО) № 1001/2017г., (до 01.10.2017г. по Регламент (ЕО) № 2424/2015г.), нито пък е констатирано наличието на обстоятелствата по чл. 20 или чл. 27 т. 2 от Регламент (ЕО) № 1001/2017г.(и във връзка с Регламент (ЕО) № 2424/2015г. до 01.10.2017г. ), а именно процесните марки да са прехвърлени в качеството си на актив, ведно с продажбата на цяло предприятие. Следователно липсва съгласие на притежателите на изключителни права върху процесните търговски марки за използването им от страна на подс.Р. в търговската му дейност, т.е. не е налице правно основание за това по смисъла на чл.172б, ал.1 от НК.

Предвид бланкетния характер на нормата на чл.172б от НК, съдържанието на изпълнителното деяние се извежда от разпоредбите на специалния Закон за марките и географските означения – чл.13 от ЗМГО. Според тази разпоредба наказателна отговорност се носи от всеки, който без съгласието на притежателя на марката, използва в търговската си дейност стоки с поставени знаци идентични или сходни на тази марка, когато сходството е в степен да доведе до объркване на потребителя, включващо възможност за свързване на знака с марката. Съгласието на титуляра на търговската марка е в корелация с оригиналността на търговската марка. То е основен разграничителен критерий, който отличава оригиналните от фалшифицираните стоки. Съгласно т.4 от ТР№ 1/15.06.2009 г. на ОСТК на ВКС оригиналните стоки носят графичното изображение на знака на регистрираната стока със съгласието на притежателя на правото на търговска марка. Следователно стоки, които са идентични или сходни с регистрираната марка на стоки, но по отношение на тях няма съгласие на притежателите на търговски марки, попадат в категорията на неоригинални, фалшифицирани, имитирани стоки. Стоките с фалшифицирани търговски знаци биват два вида - в първата категория попадат стоки, при които съгласно чл. 13, ал.1, т.1 от ЗМГО е налице съчетание на идентичен знак с идентични стоки, като при тях вероятността от объркване на потребителите винаги се предполага и втора категория стоки с идентични или сходни знаци, съгласно чл. 13, ал.1, т.2 от ЗМГО, при които самото сходство предполага вероятността от объркване. Предмет на престъпното посегателство от страна на подсъдимия са стоки, носещи знаците на  "Calvin Klein", съхранявани с цел продажба в лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК на стоки 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката  „Келвин Клайн”/”Calvin Klein”/ от подсъдимия А.Р.. Процесните стоки са носели знаци, идентични на оригиналните, което се установява от изготвената по делото комплексна експертиза.

Понятието "търговска дейност" по смисъла начл. 172б от НК уточнява начина, по който може да се наруши правото на притежателя върху марка. То подлежи на тълкуване единствено в контекста на чл.13, ал. 1 и ал. 2 от ЗМГО. Търговската дейност се свежда до извършване на изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО действия, чрез които се въвеждат в търговския оборот стоки с цел печалба, а именно: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара,или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с тозизнак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака в търговски книжа и в реклами. За да е осъществено "използване в търговската дейност" по смисъла на чл. 172б от НК, достатъчно е да е осъществено някое от посочените в чл.13 от ЗМГО действия, представляващи отделните самостоятелни форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б от НК.

Съгласно т.2 на ал.1 на чл.13 от ЗМГО понятието "използване в търговската дейност" включва и предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак. Безспорно се установи по делото, че подс.Р. на 03.05.2018г. е съхранявал в лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ 64 73 СК с цел продажба и пускането на пазара, стоки с гореописаната търговска марка, с което е изпълнена посочената форма на проявление на изпълнителното деяние, поради което вменената на подсъдимия деятелност се явява съставомерна. Подсъдмият не оспорва факта, че е бил заловен с поставени в багажника на управлявания от него лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ 64 73 СК процесни артикули: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/.

Тези факти се потвърдиха и от доказателствата по делото – протоколи за оглед от 03.05.2018г. и от 18.05.2018г., протокол за доброволно предаване от 03.05.2018г.,  както и от съответстващите  показания на свидетелите  Све Ст , Ди Хри  и Пе , приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им на основание  чл. 283, вр. чл.373, ал.1 НПК, които съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, логични, последователни. В тази насока са и обясненията дадени от подс. А.Р. в хода на съдебното следствие. Същият сочи, че свид.Св  Ст му е предал три найлонови чанти, които той е прехвърлил от лекия автомобил   марка „ Фолксваген „, модел „ Голф“, с ДКН Х 79-11 КВ. на свид. С  в своя лек автомобил марка „ Хонда“, модел „СR-V“, с ДКН РВ 6473 СК. В тази част настоящият състав дава вяра на обясненията на подс. Р., тъй като същите са в синхрон с доказателствената съвкупност по делото.

Настоящият състав приема за доказано наличието на допълнителния субективен признак, изискуем за деянието по чл.172б от НК, а именно специалната цел – продажба и пускане на пазара, за наличието на която свидетелства още и обстоятелството, че подс.Р.  е собственик на търговско дружество „ TUSHA LTD”, с предмет на дейност: "...., внос-износ..., продажба на едро и дребно....", видно справка от търговския регистър на Агенцията по вписванията. По- късно фирмата е продадена на Ст , но адреса за кореспонденция е адреса на подс. Р.,***, на който подс.Р. е призоваван по делото. Обстоятелството, че подс.Р.  работи по трудов договор във фирма « Ледзон» ЕООД гр. Пловдив, което не е спорно, не води до изводи в обратна насока, доколкото според съда това не съставлява пречка за продажбата и пускане на пазара на процесните артикули, което може да бъде реализирано и чрез други лица, а и дори чрез онлайн търговия.

Що се отнася до термина „съхранение” залегнал в разпоредбата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, съдът счита, че същият е реализиран, като няма пречка това да бъде осъществено и в МПС, както е в случая. Според съда без значение е и дали това ще бъде сторено в превозно средство или имот и дали ще продължи няколко часа, дни или месеци. Законодателят не ограничава по никакъв начин мястото и продължителността на това съхранение, като дали е налице „съхранение” следва да се преценя за всеки отделен и конкретен случай според обстоятелствата по делото. В случая е налице съхранение на процесните артикули по смисъла на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО, доколкото се установи и доказа упражняване на фактическа власт върху стоките от страна на подс.Р., които стоки, видно и от наличните по делото фото албуми, са били съхранявани в черни полиетиленови чували и отделно самите те са били опаковани надлежно, с което същите определено са били предпазени от повреда и унищожаване до продажбата и пускането им на пазара. 

Налице е и квалифициращият признак, регламентиран в ал.2, предл.2 на чл.172б от НК, а именно от деянието са причинени значителни вредни последици. Понятието "вредни последици" е дефинирано по тълкувателен път в ТР № 6/73 г. на ОСНК на ВС, както и в други съдебни актове на ВКС. Според възприетото в тези актове, понятието "вредни последици" е по-широко от понятието "вреди", защото то включва освен вредоносните последици за конкретно лице и всички други негативни ефекти, които са настъпили за обществото като цяло - накърняване авторитета на държавните органи, създаване на недоверие у гражданите в организационните и регулаторни способности на държавата и изобщо засягане на защитения обект в обем, надхвърлящ обикновените случаи на престъплението. Вредните последици са "значителни" тогава, когато нанесените на обществото вреди са в такъв мащаб, че тяхното преодоляване да бъде особено затруднено.

Във всички случаи на нарушаване правото върху марка настъпва отрицателно изменение на условията за нормално съществуване и възможността за упражняване на изключителното право. Освен че се засягат постигнатия търговски статус и репутацията на притежателя на изключителното право, в правнозащитената му сфера настъпват неблагоприятни изменения, които имат и имуществено измерение – причиняват се вреди, подлежащи на обезщетяване /Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСНК, т.III/. С оглед на това поради нарушаване на правата на марките възникват претърпени имуществени вреди от страна на правопритежателите на регистрирани релевантни търговски знаци, доколкото и според експертизата марките, търговските знаци, с които са обозначени инкриминираните артикули, поради идентичността си с обекти на регистрираната търговска марка на „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/, въвеждат в заблуждение потребителя в случай на неоснователно ползване на същите.

 В специалния закон ЗМГО в чл.76б, ал.1, т.2 е въведен презумптивен механизъм за оценка на вредите при нарушение на правото върху марка. Според него, когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

Според заключението на съдебната експертиза за нарушаване на права по регистрирани на територията на Р.България търговски марки, което съдът приема за пълно, обосновано и компетентно дадено, общата стойност на вещите, предмет на престъплението по средни пазарни цени за аналогични на инкриминираните оригинални стоки, възлиза на  общо 56252,00 лева, което в случая представлява паричното изражение на щетите от неправомерното ползване на марките. Фактът, свързан с тяхното причиняване е част от обективната действителност и е установен по делото, а правната оценка на същия се дава с квалифициране по относимата материалноправна разпоредба. Значителните вредни последици се коренят във факта на изключително високата стойност на причинените имуществени вреди за притежателят на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/. Безспорно този размер на вредите от обективна страна покрива елемента на по-тежко квалифицирания състав на престъплението по чл. 172б, ал.2 от НК - значителни вредни последици. Следва да се отбележи още, че в случая е налице увреждане на достигнатия търговски статус на много общоизвестна марка „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/, поради което значителните вредни последици се извеждат както от изключително високата стойност на предмета на престъплението, така и от засягането на тези световно известни марки.

От друга страна подс. А.Р. е осъден с влязъл в сила съдебен акт по НОХД № 3421/2016 година по описа на Районен съд- град Пловдив за извършено от него престъпление по чл. 172б, ал.1 НК. Съдебният акт е влязъл в сила на 01.09.2016 г., а наказанието по него е изтърпяно на 27.03.2017 година. Ето защо настоящото деяние следва да бъде квалифицирано като извършено при условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 НК, като към датата на инкриминираното деяние, предмет на обвинителния акт- 03.05.2018г не е изтекъл 5- годишния срок по чл. 30, ал.1 НК.

Деянието на подсъдимия А.П.Р. е съставомерно и от субективна страна. Умисълът на дееца е налице - той е съзнавал, че съхранява в собствения си лек автомобил марка "Хонда ЦР-В" с per. № РВ 64 73 СК с цел продажба стоки с търговската марка  „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/, а именно: 192 броя комплекти потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/" Саlvin Klein"/ и 192 броя комплекти потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/, всички на обща стойност 56252,00 лева, обект на изключителното право на марка, без съгласието на притежателя на това право, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици - нарушаването на правата на притежателя на регистрираната търговска марка, както и правата на потребителя да идентифицира произхода на стоката, без възможност за объркване, от стоките с друг произход, и е искал настъпването им съгл. чл.11, ал.2 от НК, т.е. налице е пряк умисъл.

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че осъщественото от подсъдимия А.П.Р. изпълва всички обективни и субективни съставомерни признаци на деянието по чл.172б, ал.2, пр.1 и пр.2, вр. ал.1 от НК.

            

По наказанието:

Делото протече по реда на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, по чл.370 т.1 от НК. За този вид съкратено съдебно следствие не е предвидено изискване за приложение на чл.58а ал.1 от НК и правилото на едната трета при определяне на наказанието.

 В тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин :

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А.Р. съдът отчете предвиденото в разпоредбата на  чл.172б, ал.2, пр.1и пр.2,вр. ал.1 от Наказателния кодекс,съобразявайки 

степента на обществена опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършване на престъплението.

При индивидуализация на наказанието съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства, цялостното процесуално поведе-ние на подсъдимия, което може и следва да бъде окачествено като положително, сравнително младата му възраст, положителната характерис-тика на дееца, неговата трудова ангажираност. 

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете висо-ката стойност на причинените вредни последици, както и вида на търговската марка, ползваща се с висок рейтинг на пазара.

За престъплението по  чл. 172б, ал.2, предл. I-во и_ІІ-ро, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет хиляди до осем хиляди лева. Гореизброените смекчаващи обстоятелства съдът намира за многобройни такива по смисъла на чл.55, ал.1 от НК. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното и имайки предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства, и съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, съдът определи размера на наказанието „Лишаване от свобода”  при условията на  чл. 55, ал. 1, т.1 НК – под предви-дения законов минимум, като съдът наложи наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, като изпълнението на същото на основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на законовите предпоставки за това, а именно съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, подс. Р. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно.

Изложеното по - горе се явява и критерият, по който бе отмерен и размерът на кумулативно предвиденото в чл.172б, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание "глоба" при условията на чл. 55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, а именно като се наложи наказание глоба в размер на 2 500 лв., т.е. същата бе намалена с ½ от минималния й предвиден по закон размер от 5000 лв., като бе съобразено и имущественото състояние на подсъдимия и реализираните от същия доходи съгласно данните от ДСМИС.

Така определените наказания са справедливи и обосновани, съот-ветстващи  на личността на дееца и на степента на обществена опасност на деянието, като същите ще способстват за постигане на предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели да окажат своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлият предупредително върху останалите членове на обществото.  

На основание чл.172б ал.3 от НК в полза на Държавата съдът отне веществените доказателства, предмет на престъплението, а именно: 192 броя комплекта потник с клин, черни на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн"/"Саlvin Klein"/; 192 броя комплекта потник с клин, сиви на цвят, с лого надпис на марката „Келвин Клайн» /"Саlvin Klein"/,на съхранение в РУ –Харманли.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия  А.П.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер на 172,00  лева, представляваща направени по делото разноски  за възнаграждение за вещо лице и по сметка на Районен съд – Харманли сумата в размер на 36,20 лева, разноски за вещо лице направени в хода на съдебното производство.

Водим от изложеното съдът  постанови присъдата си.

 

             

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: