РЕШЕНИЕ
№ ІІ-260183
09.05.2022,
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия,втори въззивен
състав в открито заседание на дванадесети април през
две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Росица Темелкова
Членове: Албена Зъбова- Кочовска
Таня Русева-Маркова
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело № 1876/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Областна дирекция на
МВР–Бургас, адрес гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, Булстат *********, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение № 50/02.06.2020 г., постановено
по гр.д.№ 22/2020 г. по описа на РС-Царево, с което ОД на МВР – Бургас е
осъдена да заплати на Н.Н.Н., ЕГН**********,***, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Пиротска“№21, ет.1, офис 2- чрез адв.П.Солинков и В.Балбазанова- двамата от
БАК, сумата 1338,28 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение
(ДТВ)за положен нощен труд от 205.92 часа, за периода 01.01.2017 г. –
31.12.2019 г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен такъв с коефициент 1,143 и отчитането на тази часова разлика по
часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на
основното възнаграждение, увеличена с 50 %, съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР; сумата 231,24 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 30.03.2017 г. – 17.01.2020 г.; законна лихва върху главницата,
считано от 17.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата 450 лв. за
направените по делото разноски от ищеца, а също: 62,79лв.за държавна такса и
150 лв.разноски за експертиза от по делото, платими по сметка на ЦРС.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като го счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че е налице разлика
между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и действително положения такъв
от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със специалната нормативна
уредба е и заключението на РС, че тази разлика представлявала извънреден труд,
който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане
на извънреден труд, като съдът неправилно приел, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, преодолима чрез субсидиарно приложение на
НСОРЗ. Сочи, че ЗМВР е специален нормативен акт, уреждащ статута на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1, а в закона няма препраща норма, която да дава
основание за субсидиарно прилагане на КТ и издадените по неговото прилагане
подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. Поддържа, че в ЗМВР е обоснован
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др. на държавните служители по чл.142,ал.1 т.1.Поради това
поддържа, че размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се
определи по специалните правила на ЗМВР и издадените наредби и заповеди на
Министъра на МВР. Счита, че разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ е неприложима, тъй
като не са налице две от четирите кумулативно изискуеми предпоставки,
предвидени в ал.1 от същата – продължителността на нощното време да е по-малка
от продължителността на дневното, както и трудовото възнаграждение да е
заработено по трудови норми, като в случая съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР те
са с еднаква продължителност от 8 часа и по отношение на държавните служители в
МВР не е налице работа по трудови норми. Счита също, че районният съд не е
съобразил целта на коефициента от 1,143, която е да определи възнаграждението
на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да
получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, защото извънреден труд би бил налице
само ако работниците и служителите действително са работили извън установеното
за длъжността им работно време.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Не прави доказателствени
искания. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.Н.,
подаден чрез пълномощници адв.Солинков и адв.Балбазанова, в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се изразява
съгласие с изводите на районния съд. Моли се въззивният съд да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Няма въведени нови
доказателствени искания. Претендират се разноски.
Според
проверката по чл.267 от ГПК, въззивната жалба е редовна и допустима , а служебната
проверка по чл.269 от ГПК сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.
По
съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания за
неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред
ЦРС по исковата молба на Н.Н. против
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, по обективно съединени
искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР/в ред.преди изменението с ДВ
бр.60/2020г/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че от 2015г.
работи в системата на МВР, като в
периода 01.01,2017г.-31.12.2019г. е бил назначен на длъжност: „младши
инспектор/младши автоконтрольор“ в РУ-гр. Царево при ОД на МВР, със статут на
държавен служител, съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Изпълнявайки посочената длъжност през процесния период,
той е полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график. При
нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 6:00 часа /8
часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно.
Твърди, че през процесния период от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. е полагал извънреден труд, изчислен след приравняване на
положените часове нощен труд на дневен такъв, с коефициент 1,143 и отчитането
му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от
нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Поддържа, че положеният от него нощен труд не бил
приравнен към дневен от органа по назначението, получената разлика отработени
часове не била отчетена като извънреден труд и не му е заплатена като такъв от
органа по назначаването.
С оглед изложеното
и след
направено по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска, ищецът
претендира ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата 1338,28 лева, представляваща допълнително трудово
възнаграждение(ДТВ) за положен нощен труд от 205.92 часа за периода
01.01.2017г. до 31.12.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен
труд и преизчислен такъв с коефициент 1.143 и
отчитането на тази разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от
нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР; сумата 231,24
лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на
неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от
01.01.2017г. до датата на завеждането на иска -17.01.2020г., както и законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г., до окончателното
изплащане. Ангажира доказателства и дири разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответник ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас е
депозирал писмен отговор, в който сочи претенцията за допустима, но
неоснователна, включително и по размер. Признава наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца, потвърждава, че през процесния период ищецът
е заемал посочената полицейска длъжност и е полагал труд на смени по
график. Твърди, че положеният от
ищеца труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за извънреден
труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 ч, за
времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както
и че този труд е бил заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата
на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда,
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. По отношение
претенцията за преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 счита, че
приложение намират разпоредбите на посочената по-горе наредба, на която
действаща паралелно по време е Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата(НСОРЗ). Поддържа, че Наредбата на МВР урежда по специален за
системата на това министерство начин заплащането на нощния труд. Сочи, че в
чл.3, ал.3 от предходната Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл. 3, ал. 3 от
действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидена за държавните
служители в МВР възможност за полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Излага, че съгласно правната норма, действаща в системата на
МВР за целия процесен период, съотношението между дневен и нощен труд е като 1
към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не както по Кодекса
на труда и по НСОРЗ, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа
дневен труд. В процесния по делото период за отчитането и заплащането на нощния
труд са били действащи издадените от министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които
за всеки отработен час между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.Счита за неприложима нормата на чл.9,ал.2 от
НСОРЗ и защото не са налице две от четирите кумулативно изискуеми за това
предпоставки, предвидени в ал.1- продължителността на нощното работно време
да е по-малка от тази на дневното, както
и трудовото възнаграждение да е заработено по трудови норми. Твърди, че
подзаконовите нормативни актове, издадени по прилагането на Кодекса на труда,
не намират субсидиарно приложение за държавните служители в МВР, поради
спецификата на служебните им правоотношения. В ЗМВР били предвидени редица
компенсаторни механизми за изравняване
на отношението на тези служители пред закона с това на останалите, ангажирани
като работници и служители по трудови правоотношения.
Първоинстанционният
съд е счел заявените претенции за
основателни, възраженията на ответната страна за необосновани и е осъдил
последната да заплати на ищеца поисканата главница, мораторната лихва върху нея
от 30.03.17г. до подаването на исковата молба, законна лихва за забава след
това до пълното изплащане на главницата. Присъдени са също разноски и държавна
такса за производството.
Въззивният
съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената
от първата инстанция фактическа обстановка по делото не е спорна пред въззивния
съд. С оглед на това настоящият състав възприема изцяло съобразената от
районния съд и със събраните в процеса доказателства такава, а именно: В
процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът е бил в служебни правоотношения с ответната страна, заемайки длъжността
„младши инспектор/младши автоконтрольор“
в РУ-гр. Царево при ОД на МВР – Бургас, т.е. е имал статут на държавен служител по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Той е полагал труд при 12-часови работни смени,
предварително определени с график за всеки месец.Според констатациите на
назначената пред първа инстанция съдебно–счетоводна експертиза(в.л. Михаил
Златев), в този период ищецът е положил
общо 1440 часа нощен труд, който приравнен на дневен и преизчислен с коефициент
1.143, възлиза на 1645.92 часа труд. На ищеца не е бил начисляван извънреден
труд и не му е бил заплащан такъв за разликата от 205.92 часа между отчетения
за същия период нощен труд и преизчисления от експерта такъв, оценен на 1338,28
лева. Мораторната лихва върху тази главница от датата на падежа на всяко
плащане, до датата на предявяването на
исковата молба(17.01.20г.) е в размер на 231,24лв.
По правните изводи:
Спорът
по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон,
т.к. служебното правоотношение между страните, предвид естеството му, се урежда
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в
тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на
труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията
на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и
неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че
НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни
норми, която да бъде преодоляна при субсидиарно правоприлагане на общите
разпоредби, така и защото не е налице полагане на извънреден труд, подлежащ на
допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на
коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният съд намира изнесените от
жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176
от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е
за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на
понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието
и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно
време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от
държавния служител, извън установеното за него работно време, освен в случаите
на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда
от нормалната продължителност на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител
–полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в
действаща към исковия период редакция/ е предвидил, че при работа на смени е
възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните
часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи,че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов
период. Поради това съдът не споделя
тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители–полицейски органи е 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това
е, че след изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За процесния период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи
- Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като
само наредбата, действала в предходен период- от 2014г.- съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при
сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова
нормативна уредба. По отношение работещите по трудови правоотноше-ния то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по
графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда
отработените часове от работника/служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на
чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г , но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ
е с това съдържание от 2007г, когато е
приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението
на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то съотношението между двете величини
формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове,
издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат
регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени
по КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова
норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за
държавните служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то настоящият състав намира, че за неуредените случаи
следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к.
това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители,
то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР
№6/06.11. 2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл
и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по
отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и
служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да
няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител
/подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения
ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и
максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните
служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както
и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща
към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния
труд. При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното
време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава
посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните
във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните
работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд
се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като
обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота на уредбата, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата
на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в системата
на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и
другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края
на отчетния период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за
този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд.Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР и, че след превръщането на нощните часове в дневни не се кумулира извънреден труд.
Съдът намира ,че следва да изложи мотиви и във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г
по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС
–Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда ,че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че
във всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира особената
тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на МВР, така
че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От друга
страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за
всеки отработен час и ободряващи
напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по
смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената
ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение
също получават допълнително
възнаграждение в този размер за всеки
отработен час нощен труд, което води до извод, че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по
трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории лица по отношение преобразуването
на нощните часове в дневни.Това означава и, че
посоченото допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява
компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от
прилагания за работещите по трудово правоотношение. Налага се извод за липсата на механизъм за гарантиране
на защитата на здравето и безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна
храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания
нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо определената в
законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд от
седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от
публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и
е съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид, че до 2020г
няма определена нормална продължителност на нощния труд за полицаите, а такава
е определена по-късно. Изложените доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен,
поради въведени други компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с
изброените от въззивника придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали
такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в
полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране
на особената тежест конкретно на положения
нощен труд.
Въззивният съд намира за неоснователно и възражението,
че чл.9, ал.2 от НСОРЗ не намирал приложение към казуса, т.к. изисквал
продължителността на нощното работно време да е по-малка от тази на дневното и
трудовото възнаграждение да е заработено по трудова норма, каквито предпоставки
в случая не са налице. Доводът почива на превратно тълкуване на нормата на чл.9 от Наредбата. Сумираното
изчисление на работното време, когато трудовото възнаграждение е заработено по
трудови норми, е уредено в чл.9, ал.3 от
НСОРЗ, а чл.9, ал.2 приложима за спора, не поставя такива изисквания. В подкрепа на този извод е и фактът, че
наредбата за отчитане на отработеното време в системата на МВР от 2014г. е
предвиждала преобразуване на часовете положен нощен труд към дневния по
механизъм, като
компенсаторния на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и при същите условия, при които е положен
нощният труд за процесния период от настоящия ищец.
Тъй като пред въззивния съд не е
пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и дължимата върху
претендираната главница мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав
не излага съображения в такава насока.
В обобщение на изложеното, поради
съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, решението на Царевски
районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването,
на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на всички направени в хода
на делото разноски ,за което е направено изрично искане в отговора на
въззивната жалба. По делото има доказателства за разноски в размер на 350лв,
представляващи заплатено възнаграждение за представителството на страната от
един адвокат. Направено е възражение за
прекомерност на същото от страна на ОД
на МВР, което този съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под
минималния според чл.7,ал.2(спрямо обжалвания интерес), при съобразяване
правилото на чл.2,ал.5 от НМРАВ(изчислено върху всеки иск поотделно), поради
което не може да бъде намаляван.
Съставът констатира, че дължимата върху
обжалваемия интерес държавна такса за разглеждането на въззивната жалба е в
размер на 51,77лв., но въззивникът е платил по указание на администриращия съд
31,39лв., поради което следва да бъде осъден да довнесе още 20,38лв. държавна
такса за делото, по сметка на Окръжен съд-Бургас.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение №50/02.06.2020г. по гр.д.№22/2020г. по
описа на Царевски районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр. Бургас, ул.“Христо Ботев“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Н.Н., ЕГН**********,***, сумата 350.00 лева,
съдебно-деловодни разноски, сторени по в.гр.д.№1876/2020г. по описа на Бургаски
окръжен съд за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр. Бургас, ул.“Христо Ботев“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен
съд-Бургас допълнителна държавна такса
за разглеждането на подадената въззивна жалба, в размер на 20,38лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: