Номер 42723.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXIV състав
На 09.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20204110200849 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран със жалба от Б. К. М. с ЕГН **********, от г********
подадена чрез адв. Б.З от ВТАК, против Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство (ЕФ) Серия
Г № 0008571, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с който за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание 638, ал.
4 вр. с чл. 638, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, на М. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.
В жалбата се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакувания
ЕФ, като се моли за пълната му отмяна. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява и
не се представлява. Не представя нови доказателства и няма искания за
събиране на такива. Депозирано е писмено становище от адв. Б.З от ВТАК -
упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, в което се
излагат отново доводи относно незаконосъобразността на атакувания ЕФ и се
моли пълната му отмяна
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява и не заема
1
становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, Серия Г № 0008571,
затова, че на 12.10.2019 год. в 14.35 часа на ПП І-4, км. 132+500, в посока гр.
Варна, е установено и заснето с техническо средство АТСС "САИРН m
*SPEEDET 2 D", управление на МПС, за което собственикът не е заплатил
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", а именно л.а. "Киа Сеед" с регистрационен номер ****** и е
установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0028.
В обжалваният електронен фиш е посочено, че собственик, на когото е
регистрирано МПС е Б. К. М. с ЕГН **********, с адрес в г********
В представения с придружителното писмо на въззиваемата страна
екземпляр от процесния ЕФ също е посочено, че за извършеното нарушение
на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал.
1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, се налага "Глоба" в размер на 250.00 лева.
Процесния ЕФ е връчен лично на Б. К. М. на 15.05.2020 год. (видно от
приложената по АНП разписка - л. 15 от НАХД № 849/2020 на ВТРС). Срещу
процесния ЕФ в законоустановения срок на 26.05.2020 год. е подадена жалба
от Б. М..
От съдържанието на приложената като доказателство по делото справка,
осъществена от водените при "Гаранционен фонд" регистри е установено, че
за посочения автомобил (с рег. № ******), към 14.35 ч. на 12.10.2019 год.,
няма сключена активна, валидна застраховка "ГО".
При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима - подадена от активно легитимирано лице, по законоустановения
ред и срок. По същество съдът намира, че жалбата е основателна.
2
Видно от самия фиш е, че се претендира управление на МПС - л.а. "Киа
Сеед" с регистрационен номер ******, за което собственикът му не е сключил
застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО“. В самият фиш е
вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ във връзка чл.
638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ.
В процесният случай предвид нормата на чл. 647, ал. 3, изречение първо
от КЗ, приложима за формата на електронния фиш, е разпоредбата на чл. 189,
ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От съдържанието на разпоредбата се извлича
изискването в съответния фиш да се посочат нарушените разпоредби, като
законът има предвид нарушените законови или нормативни разпоредби.
Управлението на превозно средство без сключена застраховка ГО не
представлява нарушаване на изискването на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като
разписаното там изискване е за сключване на такъв договор от собственика,
като нарушаването му е съставомерно по чл. 638, ал. 1 от КЗ в зависимост от
това дали става въпрос за виновна или безвиновна отговорност.
Когато се управлява МПС, за което няма валидна застраховка,
съставомерно е поведението именно на водача, управляващ превозното
средство, за което няма валидно сключен договор за застраховка "ГО" - чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Посоченото налага извод, че нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ съдържа
всички обективни признаци на състав на нарушение, които се съдържат и в
чл. 638, ал. 3 от КЗ, като в този случай законът предполага (презюмира)
вината на собственика на съответното превозно средство и фингира
последиците на отговорността му към последиците на отговорността на
водача, управлявал съответното МПС. Обстоятелството, че самият състав на
нарушението представлява и законовата разпоредба която е нарушена, следва
да се съобразява от органите, които установяват нарушения по този
диференциран процесуален ред.
Вписването в електронния фиш на императивна разпоредба,
нарушението на която води до проявлението и на друг административно-
наказателен състав и посочването в електронния фиш едновременно на два
административно-наказателни състава, е израз на формалната
незаконосъобразност на последния и е основание за отмяната му (в този
3
смисъл е например Решение № 127/17.07.2020 год. по КНАХД № 10088 по
описа на Административен съд - Велико Търново за 2020 година, както и
константната практика на Великотърновския административен съд).
От така изложеното се следва, че фактическото описание на
нарушението не отговаря на посочената като нарушена в ЕФ законова
разпоредба на КЗ, защото тя се отнася до задължението на собственика на
МПС да сключи задължителна застраховка на автомобилистите „ГО“.
Несъответствието между описателната /текстовата/ част на електронния фиш
и отразената като нарушена материалноправна норма съществено нарушава
процесуалните права на жалбоподателя до степен, че не би могъл да разбере
какво обвинение/нарушение се претендира спрямо него, за да организира
адекватно и в пълен обем защита си. В този смисъл е ограничено правото му
на защита, което по естеството си е съществено нарушение на процесуалните
правила и води до порочност на издадения електронен фиш.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалвания ЕФ
е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, което обаче
се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
4
на делото, като в настоящото производство процесуалния представител на
жалбоподателя не се е явявал в съдебно заседание, а само е представил
писмено становище. От въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност на евентуалните претенции на жалбоподателя за разноски
(адвокатски хонорар), което съдът намира за основателно, тъй като
фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа
и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 300
(триста) лева - минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
Серия Г № 0008571, издаден от ОД на МВР - гр. В. Търново, с който на Б. К.
М. с ЕГН **********, от г******** за извършено на 12.10.2019 год., в 14.35
часа на Път І-4, нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4 вр.
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева - като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр.
с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново, ДА ЗАПЛАТИ на Б. К. М.
с ЕГН **********, от г******** направени разноски по делото в размер на
300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново, в 14-дневен срок, от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5