№ 22824
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110138634 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена
от „А..“ ЕООД, ЕИК: .., със седалище и адрес на управление: гр.С.., срещу И. С. Д.,
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79, ал.1, пр.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника чрез назначения му особен представител.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Ищецът е представил писмени доказателства, които съдът намира за допустими,
относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с оглед
което следва да допусне събирането им.
Основателно е искането на ищеца за изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, посочени в исковата молба, което следва да бъде уважено.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба документи като писмени
1
доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 3013/2023 г. по описа на СРС, 154 състав за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.07.2024 г. от 11.20 часа, за когато
да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
На ищеца да се връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА
ИЩЕЦА, че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-
късно в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът твърди, че на 17.01.2017 год. между „К..“ АД и ответника бил
сключен договор за потребителски кредит № 808439/17.01.2017 г. и договор за
поръчителство, по силата на които била отпусната сумата от 600,00 лева. Твърди още,
че срокът на действие на договора бил 12 месеца с краен срок на погасяване -
31.01.2018 г. Изложени са твърдения, че на 02.03.2021 г. вземането било прехвърлено
чрез цесия на ищцовото дружество, за което ответникът бил уведомени надлежно с
имейл от 01.04.2021 г. Поддържа, че за периода след датата на извършване на цесията
до датата на депозиране на исковата молба ответникът не бил погасил задължението
си, за което било образувано ч. гр. дело № 3013/2023 г. на СРС, 154 състав. Искането е
съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 516,10 лева (петстотин и шестнадесет лева и 10 стотинки),
представляваща главница за период от 31.01.2018 г. , ведно със законна лихва за
период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 102,50 лева (сто и два лева и
50 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 28.02.2017 г. до 31.01.2018
г., сумата 212,05 лева (двеста и дванадесет лева и 05 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 28.02.2017 г. до 23.02.2021 г., 424,15лева (четиристотин
двадесет и четири лева и 15 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство за период от 17.01.2017 г. , ведно със законна лихва за
период от 19.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 145,39 лева (сто
четиридесет и пет лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 3013/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Претендира сторени по заповедното и
исковото производство разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
2
оспорва изцяло предявеният иск като недопустим, алтернативно неоснователен по
основание и по размер. Твърди още, че от представените по делото доказателства не
може да се обоснове извод, че кредитът е реално усвоен, както и да е налице
основание за плащане по него. Навежда възражения за изтекла в полза на ответника
погасителна давност, на основание чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Моли съда да отхвърли
предявеният иск като недопустим, алтернативно като неоснователен за главница и
лихви, както и претендираните от ищеца разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото са установителни искове с правно основание по чл.422 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите,
на които основава исканията си.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение по договора за потребителски кредит, по което
ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както и че е
извършено валидно цедиране на задължението и съобщаването му на ответника.
УКАЗВА на ответника, че негова тежестта е да докаже плащане на процесните
задължения, както и възраженията си за изтичането на погасителна давност по
отношение на процесните вземания за главница и лихва.
С оглед възражението за настъпила давност, в тежест на ищеца е да докаже
прекъсването или спирането на давността.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3