Р Е Ш Е Н И Е №3532
22.10.2018 г., гр. Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХIІ-ти
гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3375 по описа на същия съд за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Исково производство – решение.
Образувано е по искова молба на Р.Д.К.,
ЕГН **********, Ц.Д.К., ЕГН **********, И.Д.А., ЕГН
**********, Г.Г.Я. , ЕГН **********,
против Южноцентрално държавно предприятие , седалище и адрес на управление в
Смолян, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с иск за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане , причинено от лице от състава на ответното предприятие, комуто била
възложена от ответника работа ,при и по повод изпълнение на тази работа. В хода
на делото, И.Д.А. , ЕГН **********, е заличена като страна поради настъпила
смърт, като вместо нея са конституирани като ищци наследниците й - Я.Г.Л. , ЕГН **********, и Г.Г.А. , ЕГН
**********.
Според изложеното в исковата молба , ищците са наследници на И. К.
К., и като такива – част от
съсобствениците по наследство на имот , представляващ горски масив, гора , възстановен имот с кадастрален номер
***** в местността „А. к.” , землище с. З., община Б. , област П. , в
лесостопанския район на бившата държавна дивечовъдна станция „ Ч.”, при квоти в
съсобствеността от 3/15 ид. части за К. , и по 1/15 за К., А. и Я..
На
дата 18.03.2004г, Е. Д. С., длъжностно лице – ***** при държавната дивечовъдна
станция „Ч. „ с . С., област П. , оправомощена от директора на станцията да
организира и осъществява контрол , както
и да изготвя документация за всички
дейности по ползването на горите в района на станцията , съставила в кръга н а
службата си официален документ – заверка в графа „ проверил” върху подписаното
от И. М. Г. заявление с вх. № 443/2004 за ползване на дървесина от частна гора,
като така удостоверила немярно ообстоятелство – че Г. е представил пълномощно
от собствениците на имота № *****, като целта и била , заявлението като
документ да се ползва за удостоверяване на този факт. Документът бил и реално ползван , като на Г.
било издадено, без знание на собствениците на имота , позволително за сеч в същия и на същата дата
, 18.03.2004.
Сечта
била извършена, като в половината от имота се отсекли всички дървета,
според изложеното – 2189 броя благунови дървета и 832 броя мъждрянови такива
.
Заради така съставения официален документ с
удостоверено в него невярно обстоятелство , С. била призната за виновна в
извършването на престъпление по чл. 311 от НК и наказана с влязла в сила
присъда.
В
резултат от сечта, ищците претъпели имуществени вреди, изразяващи се в
невъзможност да реализират добив на дървен материал за строителство и дърва за
огрев гората си. Р.К. оценява
причинените му вреди на сума от 5005 лева и иска да се осъди ответното
предприятие като правоприемник на дивечовъдната станция да му ги плати, както и
лихва от датата на извършване на вредоносното деяние до датата на подаването на
исковата молба – 17.06.2015г , в размер на 6669.96 лева , и законна
лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането. К., А. и Я. искат присъждане на суми от
по 1668.33 лева за всеки един - главница
, 2223.32 лева лихва ( обезщетение за забава ) за същия период , както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска – 17.06.2015г до
окончателното изплащане на вземането;
наследниците на А. също поддържат иска на наследодателя си и искат
сумите за обезщетенията да им се присъдят по равно. Искат и присъждане на сторените
разноски.
Ответното предприятие не е ангажирало отговор по реда на чл. 131 от ГПК;
представлява се обаче в откритите
заседание по делото от процесуален представител. Искът се оспорва с единствен
мотив, че Южноцентралното държавно предприятие
не е легитимирано да отговаря по него, тъй като не е правоприемник на
вече несъществуващата държавна дивечовъдна станция.
Проведени са по делото две лесотехнически експертизи за оценка на
вредите. Първата проведена такава дава заключение, стойността на причинените на
ищците вреди да е 14803.40 лева. Според заключението на втората, те са в общ
размер от 15783.60 лева, като , реализирайки добитото като строителна дървесина, то ще струва 21408.60
лева.
Субективно съединени искове с правно основание в чл. 49 във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от същия закон, допустими като осъдителни.
Вземайки предвид доказателствата и твърденията на страните, съдът
съобрази следното:
Държавните дивечовъдни станции са създадени на основание чл. 8 ал. 1 от
Закона за лова и опазване на дивеча, със
редакцията му към 26.09.2000г.,
като юридически лица , но същевременно – органи в системата на горската
администрация; по силата на чл. 9 ал 1 и 9а от ЗЛОД (ДВ, бр. 79 от 16.08.2002г. ) , те са
трансформирани в държавни предприятия по смисъла на Търговския закон, а с
изменения на същия закон от 2008 г., стават държавни ловни стопанства, като
такова под наименованието „Т.” находящо
се на територията на ДДивС „Ч.” е включено в приложение № 2 на ЗЛОД още преди
измененията на Закона за горите от осми
март 2011г , който създават
държавните горски предприятия като правоприемници на ловните стопанства. Тоест,
Южноцентралното държавно предприятие ДП , гр. Смолян е надлежно легитимирано да отговаря по иска.
Доказано е ( удостоверение на л. 10 от дело № 6080/15 , АССГ ) че ищците
са от кръга на наследниците на И. К. К., с открито на дата ****** г наследство,
и като такива – част от съсобствениците на имота с кадастрален номер ***** в
местността „А. к.” , землище с. З., община Б. , област П., възстановен на
наследниците на К. ( К.) с решение № ********г на поземлената комисия в О. Б. (
л. 8 от следственото дело№ ****** на ОСС Пловдив ).
На
основанието по чл. 300 от ГПК, задължителни за настоящия състав са
констатациите на Окръжен съд гр. Пловдив в диспозитива на присъдата по
наказателно общ характер дело № **** по описа на този съд за 2008г , че към
дата 18.03.2004г трето на спора лице
- Е. Д. С. заемала съобразно трудов
договор длъжността „*****” при държавната дивечовъдна станция „Ч. „ с. С.,
област П. Като такова длъжностно лице,
тя съставила на тази дата и в кръга на службата си официален документ – заверка
в графа „ проверил „ на заявление за ползване на дървесина в имота с
кадастрален номер *******, подадено от друго лице И. М. Г., в който
удостоверила невярното обстоятелство, че Г. е представил по лесотехническата
преписка пълномощно от собствениците на имота
да сече в същия. Задължителна е, на същото основание , и констатацията
на наказателния съд в диспозитива на същата присъда относно това , че Г. е
унищожил чрез сеч горски дървета – 2189 броя благунови дървета с общ запас от
478 м3 и 832 бр. мъждрянови дървета с обща кубатура от 57 м3. Установява се както от свидетелските
показания , така и от заключенията на проведените по досъдебното, наказателното общ характер и настоящото гражданско дело експертизи , че
през април 2004 г., в част от същия имот , под номер *******, е проведена от Г. т. нар. „гола” сеч
– изсечени са всички намерени половината имот дървета , като добитата дървесина
е извозена, и – предполага се – реализирана срещу съответна печалба на пазара.
За деянието си, Г. е признат със същата присъда да е виновен в извършването на
престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс.
Тоест налице е противоправно (
вкл. наказуемо и наказано по углавен ред ) поведение на С. като лице, на когото чрез
трудов договор ( л. 52 и дл. характеристика на л. 45 ) е възложено изпълнение на определена работа,
както и вина, под формата на пряк умисъл
в наказателноправното си понятие, нещо, също задължително за настоящия състав.
Причинно – следствената връзка между поведението на С. и сечта в имота като конкретен
механизъм на причинените вреди е пряка –
липсата на заверка върху
позволителното би била достатъчна да изключи
всяка сеч в имота, респ., настъпването на вредите. Състав на чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите е осъществен , при което иска се явява да е основателен.
По размера на обезщетението за вреди:
При противоречието между дадените от двете експертизи стойности, съдът
кредитира заключението на втората във времеви план такава, тази на вещото лице
Р. , тъй като същото е много по – подробно обосновано и кореспондира в по –
голяма степен със заключенията на вещите лица по експертизите, проведени в хода
на досъдебното производство, в частност
, петорната лесотехническа експертиза в т. ІІ от ДП; вещото лице Г. по
проведената първа лесотехническа експертиза е включило в заключението си и
стойността на нереализирания прираст,
тоест, пропуснатите ползи от имота. Общата стойност на вредите, която
вещото лице Р. сочи е 15783.60 лева; съдът не може да приеме стойността да е
21408.60 лева, тъй като тази стойност е еквивалент на реализирана на пазара
строителна дървесина ( трупи и греди след обработка на гатер), за което се
налага допълнителната ( платена ) обработка на добитото. Предвид
удостоверението за наследниците на И. К. на л. 12 от адм . дело № 6080, квотите на ищците в съсобствеността върху
имот ***** са следните: 1/5 ид. част за Р.К. като единствен наследник на частта
на майка си Г. К. и баба си Д. А., по
1/15 ид. част за Г.Я. ( като единствен наследник на майка си Д. Г. ) Ц.К. и
И.А. като наследници при равни квоти на
дела на Г. К. от 1/5 ид част. Съответно , наследниците на починалата в хода на
производството А. имат по 1/30 част. Така , стойността на претъпените от Р.К.
вреди е 3156.72 лева , до който размер искът му е основателен . Съответните на
правата на К. и Я. стойности са 1052.24 лева, а на правата на Я.Л. и Г.А. –
526.12 лева , до които размери исковете са основателни , а за разликите до
пълния предявен размер, те следва да се отхвърлят.
Обезщетението за забавата се дължи от датата на противоправното деяние,
тоест, от 18.03.2004г., и се изчислява служебно от съда в размер на законната
лихва върху основателната част от размера на исковете, от датата на деянието –
18.03.2004г до крайната посочена като индивидуализиращ белег на иска по чл. 86
от ЗЗД дата – 17.06.2015г , и се и присъжда като законна последица от
уважаването на исковете от датата на подаването на исковата молба – 19.06.2015г
до окончателното изплащане на вземането.
Разноските по делото се понасят от ответното предприятие пропорционално
на уважената част от исковете, съобразно представен списък по реда на чл. 82 от ГПК, като се има предвид , че част от разноските са внесени общо от
процесуалния представител, друга част са сторени поотделно - хонорари на адвокат, вкл. допълнителни
такива за повече от едно заседание , и
част от депозитите на вещите лица. Тези разноски , за които няма данни от кой
точно от ищците са направени , ще им бъдат присъдени общо, като това включва
пропорционална част от завишения в последното открито съдебно заседание депозит
на ВЛ Р., въпреки че към датата на постановяването на решението тази част не е
внесена от ищците.
Ответникът не е правил искане за присъждане на разноски.
Доколкото ищците са били освободени от предварителното внасяне на такси
по делото, то ще се осъди и ответното дружество да ги заплати , пропорционално
отново на уважената част от исковете.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Р.Д.К.,
ЕГН **********, сумата от 3156.72 лева обезщетение за
имуществени вреди от проведена през април 2004г. сеч в имот *****в землището на
З., сумата от 4206.75 лева
обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 18.03.2004г до
17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главницата над размер от
3156.72 лева до пълния предявен размер
от 5005 лева, а за обезщетението за забава – над размер от 4206.75 до пълния търсен размер
от 6669.96 лева , като недоказан по
размера си.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Г.Г.Я.,
ЕГН **********, сумата от 1052.24 лева обезщетение за имуществени вреди от
проведена през април 2004 сеч в имот
*****в землището на З., сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от
1668.33 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 до пълния търсен размер
от 2223.32 лева , като недоказан по
размера си.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Ц.Д.К.,
ЕГН **********, сумата от 1052.24 лева
обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот *****в землището на З., сумата от 1402.23 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 1052.24 лева до пълния предявен размер от 1668.33
лева , а за обезщетението за забава – над размер от 1402.23 лева до пълния търсен размер от 2223.32 лева , като недоказан по размера си.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на
Я.Д.Л., ЕГН **********,***, сумата от
526.12 лева обезщетение за имуществени вреди от проведена през април 2004 сеч в имот *****в землището на З., сумата от 701.12
лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от
18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва от датата 19.06.2015г до
окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за главницата над
размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от 834.17 лева , а за
обезщетението за забава – над размер от 701.12 лева
до пълния търсен размер от
1111.66 лева , като недоказан по размера си.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на
Г.Г.А. , ЕГН **********,***, сумата от 526.12 лева обезщетение за имуществени
вреди от проведена през април 2004 сеч в
имот ***** в землището на З., сумата от 701.12 лева обезщетение за забава в плащането на
главницата за периода от 18.03.2004г до 17.06.2015г, ведно със законната лихва
от датата 19.06.2015г до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за главницата над размер от 526.12 лева до пълния предявен размер от
834.17 лева , а за обезщетението за забава – над размер от 701.12
лева до пълния търсен размер от
1111.66 лева , като недоказан по размера си.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката
на РС Пловдив за таксите , следните суми като държавни такси по исковете –
294.53 лева по исковете на К., по 106.08 лева – по исковете на К. и Я., и по
100 лева по исковете на Л. и А., или общо 706.69 лева.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Р.Д.К.,
ЕГН **********, сумата от 819.87 лева разноски по делото .
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на
Г.Г.А. , ЕГН **********, сумата от
157.67 лева разноски по делото.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на
Я.Д.Л., ЕГН **********, сумата от 220.75 лева разноски по делото.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Ц.Д.К.,
ЕГН **********, сумата от 378.42 лева разноски по делото.
Осъжда „Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Г.Г.Я.,
ЕГН **********, сумата от 378.42 лева разноски по делото.
Осъжда Южноцентрално държавно предприятие” ДП, седалище и адрес на
управление в Смолян, бул. България № 14, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Р.Д.К.,
ЕГН **********, Г.Г.А. , ЕГН **********,
Я.Д.Л., ЕГН **********, Ц.Д.К., ЕГН **********,
Г.Г.Я., ЕГН **********, сумата от 1041.06 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от
датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ