РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Пловдив, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело
№ 20235300501611 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от „Кредит
Тайм“ ЕООД, чрез адв. П., САК, против решение № 962 от 06.03.2023 г. по гр.
дело № 359/2022 г. по описа на РС Пловдив, ХХII гр. състав, с което се
признава за установено, че В. В. В. не дължи на „Кредит Тайм“ ЕООД сумата
в размер на 2019,68 лева по клауза за такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем по договор за паричен заем № *** от
30.03.2021 г., сумата в размер на 2019,52 лева по клауза за такса за изготвяне
на индивидуално кредитно предложение по същия договор и сума в размер на
180,80 лева по клауза за възнаградителна лихва, поради нищожност на
договора за кредит № *** от 30.03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана
страна – ответник в първоинстанционното производство, при наличие на
правен интерес, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт,
внесена е държавна такса. Предвид изложеното, въззивната жалба е редовна и
допустима.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение, което се счита постановено в противоречие с
материалния и процесуален закон. Излагат се съображения за спазване на
всички изисквания за форма на процесния договор, съгласие на ищеца за
1
сключване на договора, за който е била представена преддоговорна
информация, като са били дадени и разяснения в устна форма. Изрично е
посочила, че иска да ползва експресно разглеждане на искането и, както и да
и бъде направено индивидуално кредитно предложение. Твърди се спазване и
на изискванията на закона за размер на шрифт, както и, че е направено
оспорване на приетата по делото СТЕ, съгласно която договора е изписан с
размер шрифт 10,8, което не е било взето предвид от съда, тъй като в молбата
е бил посочен погрешно друг номер дело.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като бъде
постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции и
присъдени разноски, като прави възражение за прекомерност на поисканите
такива от насрещната страна за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна.
Постъпила е и частна жалба от адв. Д. Б. – процесуален представител на
В. В. В., с която се обжалва постановеното определение № 4320/10.04.2023 г.
по гр.дело № 359/2022 г. по описа на РС – гр. Пловдив, с което съдът оставя
без уважение молбата му от 10.03.2023 г. за изменение на решение № 962 от
06.03.2023 г. по гр.д. № 359/2022 г. по описа на ПРС г. в частта за
присъденото му адвокатско възнаграждение като бъде присъдено такова в
размер на още 881,94 лева до достигане на пълния претендиран размер от
1853,96 лева.
Частната жалба е подадена в срок. Същата изхожда от легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е държавна такса. Предвид изложеното,
частната жалба се явява редовна и допустима.
В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна чрез надлежно
упълномощен представител. Оспорва се частната жалба като неоснователна
по аргумент от практиката на I ТО на ВКС, в която се приема, че за целите на
определяне на размера на адвокатското възнаграждение материалният
интерес по делото при обективно съединяване на искове се определя от сбора
на цената на отделните искове. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен
акт.
В открито съдебно заседание „Кредит Тайм“ ЕООД не изпраща
представител. Съдът констатира, че след откритото заседание е постъпила
молба от дружеството със становище по хода на делото и по същество.
Съдържанието на молбата единствено възпроизвежда заключителните
параграфи на обстоятелствената част на въззивната жалба. Предвид това,
настоящият състав счита, че интересите на страната не са засегнати от
късното постъпване на молбата в деловодството на съда.
В открито съдебно заседание въззиваемата В. В. чрез процесуалния си
представител адв. К. поддържа депозираната въззивна жалба. Поддържа се и
частната жалба.
2
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се
пристъпи към проверка на неговата правилност.
Между страните по делото е сключен договор за паричен заем № *** от
30.03.2021 г., включващ уговорките за заплащане на такса за експресно
разглеждане на заявка за предоставяне на заем, за такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и за възнаградителна лихва в
посочените по-горе размери. По тези клаузи не е извършено плащане от
страна на ищеца. Тези обстоятелства са безспорни между страните и са
отделени като такива в производството пред първата инстанция. Заемодателят
е кредитор, а заемателят – потребител по смисъла на ЗПК. Тези обстоятелства
не се оспорват от страните нито пред районния съд, нито пред настоящата
съдебна инстанция.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице посочва, че шрифтът, с който е изписано
съдържанието на договора, е с размер 10,8 пункта. Следователно, от
заключението се установява, че размерът на шрифта е под 12 пункта.
За да признае за установено, че В. В. не дължи на ответното дружество
процесните суми, ПдРС е приел, че поради установения размер на шрифта,
правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е нарушено, а от тук – процесният договор е
недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, респ. потребителят
дължи да върне само чистата стойност по заема. Настоящата инстанция
изцяло споделя тези изводи за фактите и правото, поради което и препраща
към мотивите на ПдРС за уважаване на исковете.
Предвид изложеното, не са основателни оплакванията на
жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като
въззиваемата била запозната със задълженията си по кредита посредством
стандартен европейски формуляр, както и че е дала съгласието си да й бъдат
начислени процесните такси и лихва. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК
изрично предвижда нарушаването на изискването за размера на шрифта на
договора като специална хипотеза на нарушението на правото на потребителя
да е информиран по разбираем начин за условията на сделката. Съгласието на
потребителя при неясно и неразбираемо съдържание на договора не дерогира
потребителската защита.
Доколкото, видно от мотивите на първоинстанционното решение, е
уважен предявеният главен иск за недължимост на всички посочени в
исковата молба суми поради недействителност на целия договор,
първоинстанционният съд не дължи произнасяне по евентуалния иск – за
недължимост на сумите по клаузите за процесните такси поради
противоречие с изискванията на чл. 10а от ГПК. Такова произнасяне не
3
дължи и ПдОС поради несбъдване на процесуалното условие за разглеждане
на претенцията.
По частната жалба:
По същество частната жалба е основателна. Това е така поради следните
съображения.
При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв съдът се ръководи от разпоредбите на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, включително и от
правилото, че за адвокатска защита и съдействие по всеки отделен иск се
дължи отделно възнаграждение – така по-новата практика на ВКС, напр.
определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят М.П. Оплакването на частния жалбоподател в
тази насока е основателно.
В конкретния случай неправилно за целите на изчисляване на размера
на адвокатското възнаграждение е прието, че материалният интерес по
наредбата, който служи като база за минималното адвокатско
възнаграждение, се съставлява от сбора на цените на отделно предявените три
обективно съединени осъдителни иска. Това разбиране се основава на
неактуална съдебна практика. В съответствие с изводите в горецитираната
нова практика на гражданската колегия на ВКС, които настоящият състав
споделя, на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение за осъществено в
първата инстанция представителство в размер, определен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(в редакцията към датата на сключване на договора между адв. Б. и ищцата), а
именно - 1403 лева.
При изложените положения, следва да се да се измени
първоинстанционното решение в частта за разноските като се присъди на адв.
Б. възнаграждението за безплатно адвокатско съдействие в претендирания
размер, включващо възнаграждение за защита и съдействие по три обективно
съединени иска, изчислено съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и действалата по
време на сключване на договор за правна защита и съдействие пред първата
инстанция Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и с оглед изхода от спора следва да
се осъди „Кредит Тайм“ ЕООД да заплати на адвокат Д. Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 1403 лева за втората инстанция (доколкото
обхватът на договора за правна защита и съдействие, сключен между В. и Б.
при действието на предходната редакция на НМРАВ, обхваща всички
инстанции – чл. 1 in fine от същия – размерите по старата редакция следва да
се прилагат и към въззивното производство).
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 962 от 06.03.2023 г. по гр. дело №
359/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, ХХII гр. състав, като
ИЗМЕНЯ решение № 962 от 06.03.2023 г. по гр. дело № 359/2022 г. по
описа на РС - гр. Пловдив, ХХII гр. състав в частта за разноските, като
вторият осъдителен диспозитив следва да се чете по следния начин:
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Кредит
Тайм“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на адвокат Д. Б. с личен № ***,
вписан в АК – гр. ***, парична сума в размер на 1403 лв. /хиляда
четиристотин и три лева/, представляваща възнаграждение за безплатно
адвокатско съдействие в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „Кредит
Тайм“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на адвокат Д. Б. с личен № ***,
вписан в АК – гр. ***, парична сума в размер на 1403 лв. /хиляда
четиристотин и три лева/, представляваща възнаграждение за безплатно
адвокатско съдействие във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5