Решение по дело №125/2024 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 1269
Дата: 28 юни 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247220700125
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1269

Сливен, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
   

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20247220700125 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Образувано е по жалба на „Пастир 11“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. Сливен, [улица], с УРН: 535999 в ИСАК, чрез адв. С. Р. от АК С. срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5060#2, издаден на 30.01.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) за кампания 2022 г., във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 в размер на 2 496,65 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.

В жалбата се твърди, че атакувания административен акт е незаконосъобразен, тъй като обективно не били налице предпоставките за прекратяване на ангажимента. Жалбоподателят счита, че дори такива предпоставки да са били налице, то не били налице основания за определяне на публично държавно вземане. Моли съда за отмяна на оспорения акт, с претенция за разноски.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен адв. С. Р. от АК - С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Уточнява, че в акта като фактическо основание е посочено, че доверителят му бил одобрен за участие по мярка 10 с направление ВПС-1 за кампания 2022 г., не бил подал заявка за плащане за кампания 2023 г. Това фактическо твърдение счита за невярно, предвид следното: Дружеството било подало заявление за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ ВПС-1 през 2021 г. и е одобрено за участие през 2021 г.; съгласно чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. ангажиментите поети през 2021 г. са едногодишни, като следващата алинея давала възможност ангажиментите поети през 2021 г. да бъдат удължени още един път, за още една година, но най-късно 2022 г. Посочва, че ангажиментите поети през 2022 г. задължително са тригодишни. Заявява, че административният орган не е предоставил техническа възможност за подаване на заявление за удължаване на ангажимента поет през 2021 г. и през 2022 г., каквато обаче нормативна възможност наредбата регламентираща мярка 10 „Агроекология и климат“ предоставяла. Така на практика е препятствано подаване на коректно заявление и то в рамките на предвидената нормативна възможност, затова и доверителят му е бил принуден да подаде единствено такова възможно заявление за участие в мярката, съответно административният орган го приема като такова за поемане на нов ангажимент, без изобщо да изследва въпроса дали това е така или е имало удължаване от предходно поет ангажимент. Относно представеното уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., изх. № 02-200-2600/7361 от 13.12.2022 г, счита, че то е благоприятен за доверителя му акт и евентуалната жалба срещу него би била недопустима, тъй като това писмо практически е благоприятно за доверителя му.

В открито съдебно заседание административният орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита, че твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя за техническата невъзможност да бъде продължен ангажимента не намират опора в събрания доказателствен материал, тъй като административния орган изцяло се е съобразил с всички факти и обстоятелства, посочени в оспорения акт. Заявява, че никъде в административната преписка, във връзка с поетия тригодишен ангажимент, за което има издадено и влязло в сила уведомително писмо, не се съдържат данни, изявления или каквато и да била друга индиция, че дружеството-жалбоподател е искало да удължи ангажимента и не е било съгласно да поеме нов тригодишен ангажимент. Факт е, че в заявлението, и по-конкретно приложението по мярка 10, представител на дружеството-жалбоподател доброволно и собственоръчно е положил подписа си, и се е съгласил с условията, и изискванията във връзка с поетия тригодишен ангажимент. Моли съда жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващото дружество "ПАСТИР 11" ЕООД е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) 535999 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 10.05.2022 г. оспорващият подал Общо Заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560, придружено с Таблица за използваните парцели – 2022 г., Таблица за отглежданите животни, резултати от автоматични проверки, декларации, като по така подаденото заявление на "ПАСТИР 11" ЕООД е изплатена сума в размер на 2 496,65 лв. по мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“. По доказателствата са приобщени и подадените за кампании 2021 г., 2022 г. и 2023 г. заявления за подпомагане с приложенията към тях.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 02-200-2600/7361/13.12.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил оспорващото дружество, че по заявление за подпомагане с УИН: 20/210521/37937 е одобрено за участие по направление ВПС с поемане на едногодишен ангажимент.

С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 02-200-2600/7440/13.12.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил дружеството, че по заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 е одобрено за участие по направление ВПС с поемане на тригодишен ангажимент.

С писмо изх. № 01-2600/5060 от 28.11.2023 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомил "ПАСТИР 11" ЕООД, че в резултат на извършени административни проверки е установено, че не е подал „Заявление за плащане“ по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) през кампания 2023 г. Според писмото, агроекологичните дейности се изпълняват през период от три последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено и одобрено „Заявление за подпомагане“, което през първата година е и „Заявление за плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на ангажимента кандидатите за подпомагане подават само „Заявление за плащане“. Органът уведомил земеделския стопанин, че е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поел тригодишен ангажимент по направление ВПС-1 през кампания 2022 г. Заплатеното за първата година от ангажимента финансово подпомагане в размер на 2 496,65 лв. за кампания 2022 г. следвало да се възстанови. На адресата била дадена възможност да възрази и представи допълнителни доказателства в случай на несъгласие с констатацията в писмото. Последното, визирано от съставителя като акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, било получено от Н. К. - у. на 08.01.2024 г.

На 30.01.2024 г. Заместник-изпълнителният директор постановил по отношение на "ПАСТИР 11" ЕООД в качеството му на регистриран в ИСАК земеделски стопанин Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. и за установяване на публично държавно вземане. С този акт бил прекратен агроекологичния ангажимент по посочената мярка за кампания 2023 г. и било определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампания 2022 г. във връзка с подаденото от дружеството заявление с УИН: 20/200522/44560 в размер на 2 496,65 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Адресатът бил приканен да възстанови доброволно посочената сума в 50-дневен срок от датата на уведомяване.

Актът бил връчен на неговия адресат и настоящ оспорващ на 23.02.2024 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 08.03.2024 г.

Към доказателствата е приобщена Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на персонално посочен Заместник – изпълнителен директор правомощията да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с което едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление.

По делото са извършени и приети съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещо лице с. специалист и инженерно-техническа експертиза изготвена от вещо лице със специалност „Г. и к.“, които съдът кредитира като компетентни, безпристрастни и съответни на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението изготвено от К. К. - с. специалист, заявлението за кандидатстване се генерира от онлайн платформата на ДФЗ - https://seu.dfz.bg, след оторизация с потребител и парола се въвежда необходимата информация. Извършва се проверка за грешки, които се визуализират и могат да бъдат коригирани преди завършване и подписване на документите. Заявлението може да се подаде в общинска служба земеделие или с електронен подпис самостоятелно от кандидата за подпомагане, като софтуерът е разработен и се поддържа от фирма "Технологика", техническото задание за разработка е вътрешен документ и не е публично достъпно. Според получена от Отдел „Прилагане на мярка 214 от ПРСР2007-2013 и мерки 10 и 11 от ПРСР 2014-2020“, Дирекция „Директни плащания“ информация техническото задание към фирмата, поддържаща системите на ДФЗ е било съобразено с посочените законови разпоредби. Според предоставената информация, ако избрано направление за кампания 2022 г. не е заявено през предходната година се отбелязва като „нов ангажимент“. Въз основа на извършените проверки вещото лице и. К. заключава, че в системата за подаване на заявления през кампания 2022 г. е била предоставена единствено възможност за поемане на нов три годишен ангажимент по направление „ВПС-1“ от мярка „Агроекология и климат“.

Съгласно заключението изготвено от и. П. З., за кампании 2021 и 2022 г. дружеството „Пастир 11“ ЕООД, УРН 535999, е подало заявления за подпомагане, форма юридически лица, като в заявленията са включени парцели заявени по Мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС 1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) – чрез паша“ код на дейността АКП 1. За кампания 2021 г. поетия ангажимент по мярка 10, направление ВПС-1 е едногодишен, а ангажиментът, поет през 2022 г. е тригодишен, като 2022 г. се явява първа за поетия ангажимент. Т.е., заявените за подпомагане парцели през 2021 г. и 2022 г. са от различни ангажименти. В ИСАК не е предвидена административна проверка за пресичане на площи от два различни ангажимента, като такова сравнение вещото лице геодезист и. З. е извършил по наличните документи в приложените CD по делото. При извършената проверка вещото лице е установило, че за кампания 2021 г. по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС) - чрез паша“ с код на дейността АКП 1 са заявени за подпомагане 32 парцела с обща площ от 22,03 ха, разположени в землищата на три села: [населено място] (1 парцел с площ от 0,85 ха), [населено място] (30 парцела с обща площ от 21,06 ха) и [населено място] (1 парцел с площ от 0,12 ха). За кампания 2022 г. по същата мярка и направление са заявени 18 парцела с обща площ от 9,35 ха, разположени в землищата на две села: [населено място] (17 парцела, с обща площ от 9,23 ха) и [населено място] ( 1 парцел с площ от 0,12 ха), като данните за това са изложени в табличен вид в експертизата. Според експертизата, тъй като заявените за подпомагане парцели и площи по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС-1 за кампания 2021 г. и за кампания 2022 г. са от два различни ангажимента, то и бенефициента няма задължение да заявява не по-малко от 90% от площите с ангажимент. Площите, заявени по направление ВПС-1 от дружеството през 2021 г., не съвпадат с площи по подаденото през 2022 г. заявление в частта му относно същото направление по мярка „Агроекология и климат“. Има съвпадение и съответно сечение само в границите на 18 парцела и съответно в 9,35 ха от заявената площ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл. 149 ал. 1 от АПК преклузивен срок, от легитимирана страна - при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник-изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Според чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният директор на фонда, в съответствие с чл. 20а ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП и чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. (т. 6) е делегирал на свой заместник - изпълнителен директор правомощието да издава и подписва административни актове по мерки 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10 „Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които едновременно се прекратява поет ангажимент и се предприемат действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление. Следователно, административният акт е издаден както в изискуемата от закона писмена и предметна форма и съдържание, така и от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия, при наличието на законова делегация за това. При неговото постановяване съдът не установява допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за неговата отмяна. Административното производство е инициирано от компетентния овластен орган по повод установени при административни проверки фактически обстоятелства, като при спазване изискванията на чл. 26 ал. 1 от АПК земеделският стопанин е уведомен с писмо, в което са изложени подробни съображения относно констатациите и предмета на образуваното административно производство, предоставена му е възможност да възрази и представи доказателства, от която оспорващият не се е възползвал. Освен валиден и процесуално законосъобразен, оспореният акт се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в съответствие с относимите материалноправни норми, при следните съображения:

Видно от съдържанието на оспорения акт за прекратяване на ангажимент и установяване на публично държавно вземане, същият е издаден при изрично нормативно овластяване по чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП, чл. 162 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, въз основа на извършени административни проверки. Като фактическо основание за постановяване на властническото волеизявление в акта се сочи, че "ПАСТИР 11" ЕООД като земеделски стопанин с УРН 535999 в ИСАК е одобрен за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г., като е поел тригодишен ангажимент с направление ВПС-1 през кампания 2022 г. и не е подал „Заявление за плащане“ през 2023 г. По делото се установява по безспорен начин, че за кампания 2022 г. дружеството е подало Заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 и е получило финансово подпомагане за първата година от ангажимента по мярката в размер на 2 496,65 лв. Поетият по това заявление ангажимент е тригодишен, като за 2023 г. "ПАСТИР 11" ЕООД не е подало „Заявление за плащане“. Така установеното от фактическа страна, описано в оспорения акт се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства, а в тази насока е и неоспорената съдебна инженерно – техническа експертиза.

Като правно основание за издаване на акта са посочени нормите на чл. 18, ал. 3 т. 1 и ал. 4 б. „а“ и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредбата, Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани: 1. преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на сроковете по чл. 8 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Според чл. 18, ал. 4, земеделските стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви от кампанията на първоначално одобрение до кампанията, за която са установени неспазвания по направлението, както следва: а) до края на третата година – 100 %. Разпоредбите са приложими при наличие на предпоставките, визирани в ал. 3, една от които е неподаване на заявление за плащане по чл. 8, ал. 2. Съгласно последната посочена разпоредба на чл. 8, ал. 1, агроекологичните дейности по направленията по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, като ал. 2 указва, че срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Процесното направление – възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС) е нормирано в чл. 3, т. 1 от Наредбата, към който препраща чл. 8, ал. 2, цитиран по – горе. Доказателствата сочат по безспорен начин, че по процесната мярка 10 и направление ВПС-1 оспорващият е подал заявление за подпомагане за кампания 2022 г. с УИН: 20/200522/44560 с поет тригодишен ангажимент. Видно от стр. 61 /стр. 181 от СD/ от приложените към заявлението декларации, Н. К. - у. на дружеството жалбоподател доброволно и собственоръчно е положил подписа си, съгласил се е с условията и изискванията във връзка с поетия тригодишен ангажимент. Установява се, че и с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. изх. № 02-200-2600/7440/13.12.2022 г. Заместник-изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил дружеството, че по заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 е одобрено за участие по направление ВПС с поемане на тригодишен ангажимент. Независимо от това през 2023 г. „Пастир 11“ ЕООД не е подало до ДФЗ – РА „Заявление за плащане“ по процесното направление. Полученото за първата година от ангажимента 2022 г. финансово подпомагане е в размер на 2 496,65 лв., като съобразно приложената от ответния орган норма на чл. 18, ал. 4, б. „а“ от Наредба № 7/2015 г., сумата правилно е предмет на претенция за възстановяване от фонда. Експертното заключение не променя горните изводи, като същото е категорично, че за 2021 г. поетият и подписан от оспорващият ангажимент е едногодишен, а този, поет през 2022 г. – тригодишен. В информационната система, обслужваща подаването на заявленията за подпомагане по мерки и схеми от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2022 г. е съществувала възможност единствено за поемане на нов тригодишен ангажимент. Така установеното от експертите е съответно и на относимата нормативна уредба, като според чл. 8, ал. 4 от Наредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане от 2021 г., в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) се изпълняват за срок от една година. Т.е. едногодишният ангажимент за 2021 г. намира и своята нормативна опора. Отново в чл. 8, в ал. 5 е нормиран и тригодишен ангажимент по заявленията за подпомагане през 2022 г. Съгласно разпоредбата, новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. При тези фактически и правни установявания настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваният административен акт е постановен при наличието на фактически и правни основания, съобразен е изцяло с действащата нормативна уредба, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е съответен на целта на закона.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че атакуваният административен акт – Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5060#2, издаден на 30.01.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) за кампания 2022 г. във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 в размер на 2 496,65 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума е валиден акт, постановен в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу същия жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за основателно. Следва да се осъди жалбоподателя да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пастир 11“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. Сливен, [улица], с УРН: 535999 в ИСАК, подадена срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5060#2, издаден на 30.01.2024 г. от Заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който по отношение на жалбоподателя е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ (ВПС-1) за кампания 2022 г., във връзка с подаденото заявление за подпомагане с УИН: 20/200522/44560 в размер на 2 496,65 лв., ведно с лихви върху сумата, като на адресата е определен 50-дневен срок за доброволно плащане на посочената сума.

ОСЪЖДА „Пастир 11“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Сливен, [улица], представлявано от у. Н. Х. К. ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд “Земеделие” разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: