№ 26
гр. Тутракан, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200015 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от Председателя АНД № 15 по описа на
съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22-0362-000692 от 07.12.2022 г. на
началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, на А. Х. И., с ЕГН:
**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят А. И., който го обжалва в срок, излагайки доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП и липса на умисъл при извършване
на нарушението. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, явяващ се лично,
пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – началника на РУ – Тутракан, редовно призован,
не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 23.03.2022 г. актосъставителят З. Г. С. и свидетелят Т. Г. Т. –
полицейски служители в РУ – Тутракан, изпълнявали служебните си
задължения, извършвайки контрол на движението по пътищата. Те се
намирали в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Ген. Атила Зафиров“. Около
11:40 ч. спрели за проверка лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № ***, водач
на който бил жалбоподателят А. И.. От извършената проверка се установило,
че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143,
ал.10 от ЗДвП, поради несключване за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, считано от 15.12.2021 г. За последното
обстоятелство бил уведомен собственикът на МПС – С. К. С. от с. Зафирово,
посредством нарочно уведомление с рег. № 342000-982/20.01.2022 г. от
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра.
Актосъставителят С. съставил АУАН серия GA № 560214/23.03.2022 г.
за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП.
С Постановление № 1147/18.05.2022 г. на РП – Силистра, ТО –
Тутракан, било образувано ДП № 362 ЗМ-103/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан, водено за престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. В хода
на проведеното разследване се установило следното. На неустановена дата
жалбоподателят придобил фактическата власт върху процесния автомобил от
неговия собственик, който същевременно указал на първия, че автомобилът е
с прекратена регистрация поради незаплатена застраховка „ГО“.
Жалбоподателят съхранявал в процесния автомобил, освен предназначените
за него документи, още и свидетелството за регистрация на лек автомобил
„Пежо 806“ с рег. № ***, което му бил оставено от сина му, за го пази.
Поради невнимание жалбоподателят предоставил последното при сключване
на застраховка „ГО“ относно процесния лек автомобил, като залепил на
предвиденото за това място стикера от така сключената полица. Въз основа на
така установената фактическа обстановка с Постановление № 1147/26.09.2022
г. на РП – Силистра, ТО – Тутракан, наказателното производство по ДП №
362 ЗМ-103/2022 г. било прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК,
като прокурорът приел, че липсва субективната страна на деянието по чл. 345,
2
ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
На 07.12.2022 г. било издадено Наказателно постановление № 22-0362-
000692, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, били
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца. На 10.01.2023 г. А. И. получил екземпляр от НП.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите;
Наказателно постановление № 22-0362-000692/07.12.2022 г. на Началник
група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан; з. к. на АУАН серия GA №
560214/23.03.2022 г.; з. к. на Постановление на РП – Силистра, ТО –
Тутракан, за прекратяване на ДП № 362 ЗМ – 103/2022 г. по описа на РУ –
Тутракан; з. к. на Постановление на РП – Силистра, ТО – Тутракан, за
образуване на ДП изх. № 1147/2022 г. от 18.05.2022 г.; з. к. на Мотивирана
резолюция № 22-0362-М000033 на ОДМВР – Силистра, Ру – Тутракан от
20.05.2022 г.; з. к. на Служебна бележка от сектор „Човешки ресурси“ при
ОДМВР – Силистра; з. к. на Заповед № 1821з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на МВР; з. к. на справка картон на водача на А. Х. И.; справка АИС –
регистрация МПС; писмо рег. № 342000-6048/06.30.2023 г. от началник
сектор „ПП“ при ОДМВР – Силистра с приложено писмо рег. № 342000-
982/20.01.2022 г. по описа на ОДМВР – Силистра; материалите по ДП № 362
ЗМ – 103/2022 г. по описа на РУ – Тутракан (75 листа).
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното производство е започнало в
отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а
именно – Постановление № 1147/2022 г. от 26.09.2022 г. на РП – Силистра,
3
ТО – Тутракан, за прекратяване на ДП № 362 ЗМ – 103/2022 г. по описа на РУ
– Тутракан. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН и е постановен
от надлежен орган, поради което АНП е образувано законосъобразно.
Наказателно постановление № 22-0362-000692/07.12.2022 г. е издадено
от началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, който е родово и
местно компетентен АНО. НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово
изискуемите реквизити по чл. 57, ал.1 от ЗАНН. АНО е възприел
фактическата обстановка, описана в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като с НП е наложил предвидените в
санкционната норма кумулативни наказания, индивидуализирайки ги в
минимален размер.
Жалбоподателят е административно-наказателно отговорно лице и
представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното
деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред. Осъществяването на обективната страна
на деянието не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва безпротиворечиво
от цялостния доказателствен материал, поради което не следва да бъде
обстойно коментирана. В производството е несъмнено доказано, че към
23.03.2022 г. лек автомобил „Ситроен Ц 5“ с рег. № *** е бил с прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП – т.е. не е бил регистриран по
надлежния ред.
По отношение осъществяването на субективната страна на деянието,
което се оспорва от жалбоподателя, е необходимо да се направят следните
пояснения. Разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАНН указва, че непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, което
контрастира с разпоредбата на чл. 11, ал.4 НК, според която непредпазливите
деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи. Съставите на чл.
345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са абсолютно
идентични от обективна страна, изключвайки обществената опасност, която
по дефиниция при престъпленията е значително по-висока. Имайки предвид
направеното разграничение по-горе относно субективната страна по НК и по
ЗАНН, става ясно, че наказателният състав е осъществим единствено при
4
умишлена форма на вината, докато административно-наказателният състав –
и при непредпазлива форма на вината. Поради това изключването на умисъла,
съответно – неосъществяването на престъпно деяние по чл. 345, ал.2 от НК,
не води априорно до неосъществено административно нарушение по чл. 175,
ал.3 от ЗДвП. Следователно, в настоящия случай подлежи на изясняване е ли
налице непредпазливост у жалбоподателя. За да се установи това
обстоятелство е необходимо, на първо място, да се разгледат начините за
прекратяване и възобновяване на регистрацията на МПС и на второ място –
действията на жалбоподателя по възобновяване на регистрацията, т.е. дали е
бил длъжен и дали е могъл да предвиди, че регистрацията на управлявания от
него автомобил не е възобновена.
Фактическият състав на прекратяването на регистрацията на МПС по
чл. 143, ал.10 от ЗДвП е усложнен. Тя се случва служебно след уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 от КЗ до съответния контролен орган
от структурата на МВР. Това уведомление се предшества от друго по чл. 574,
ал.10 от КЗ с адресат собственика на МПС, с което му се дава 14-дневен срок
да представи доказателства за сключена застраховка „ГО“, след изтичането на
който се изпраща първото уведомление. Едва след служебното прекратяване
на регистрацията, съответният орган от структурата на МВР съобщава на
собственика на МПС за случилата се дерегистрация. (чл. 143, ал.10, изр.1 от
ЗДвП, чл. 18б, ал.1, т.8 и ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., издадена от
министъра на МВР). В настоящия случай такова уведомление е налице –
уведомление с рег. № 342000-982/20.01.2022 г. от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Силистра. С наличието му се дава обективна
възможност както на собственика, така и на всеки друг ползвател на МПС, да
може да разбере, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена (в
този смисъл и тълкуванието, дадено с ТП № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на
ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС).
Фактическият състав на възобновяването на така прекратената
регистрация може да се осъществи по два начина (чл. 143, ал.10, изр.2 от
ЗДвП и чл.21, ал.3 от Наредбата). Първият е реципрочен на прекратяването –
т.е. служебно, след като Гаранционният фонд предостави данни на МВР по
реда на чл. 574, ал.6 от КЗ за сключена застраховка. Следва да се отбележи
обаче, че в този случай уведомление до собственика на МПС, аналогично на
уведомлението при прекратяването на регистрацията, не е законово
5
предвидено. Вторият начин е по желание на собственика след представяне на
валидна застраховка „ГО“.
Действията на жалбоподателя, установени от цялостния доказателствен
материал (най-вече от приобщените като писмени доказателства материали от
ДП № 362 ЗМ – 103/2022 г. по описа на РУ – Тутракан), са били насочени към
възобновяване на регистрацията на процесния автомобил по първия начин –
т.е. служебно. Обстоятелството, че жалбоподателят е сключил застраховка за
друг автомобил, а не за този, чието възобновяване на регистрацията е очаквал
и желаел да настъпи, се дължи неминуемо на проявена от него небрежност.
Този извод се гради на житейската логика, че ако бе проявил необходимата
дължима грижа при сключването на застраховката, жалбоподателят би
осъзнал, че предоставя свидетелство за регистрация за друг автомобил, а не за
този, чието застраховане желае. Оттук и попадането му в грешка относно
настъпването на възобновяването на регистрацията, явяващо се следствие от
сключването на застраховка, се явява неизвинително. Фактът, че е залепил
предоставения му стикер на стъклото на процесния автомобил, доказва
колкото липсата на умисъл, толкова и проявената небрежност. В
действителност е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал.1 от НК,
която изключва умисъла при извършване на деянието. Институтът на
грешката, съгласно чл. 14, ал.2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, намира
приложение и при непредпазливите деяния, съставляващи административни
нарушения (каквото е това по чл. 175, ал.3 от ЗДвП), но само когато самото
незнание не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай е налице
именно непредпазливост по отношение на незнанието на жалбоподателя, че
регистрацията на автомобила, който управлява, не е възобновена.
Следователно – не е налице изключващо вината му обстоятелство по смисъла
на чл. 14, ал.2 от НК и той следва да понесе отговорност за извършеното от
него по небрежност административно нарушение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АНО не е посочил
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, тъй като от една
страна непосочването им не е самостоятелно основание за отмяна на НП, а от
друга – АНО е наложил предвидените наказания в минимален размер.
В противовес на оспорването от страна на жалбоподателя, съдът
намира, че в атакуваното НП са посочени необходимите по чл. 57, ал.1, т.5 от
6
ЗАНН обстоятелства, поради което и това възражение следва да се отклони
като неоснователно.
Възражението, че липсва информацията по чл. 57, ал.1, т.9 от ЗАНН,
също следва се отхвърли като неоснователно. От една страна, отнемането на
контролния талон не е равнозначно на лишаване от право на управление на
МПС. От друга страна, съгласно чл. 157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, съставеният
АУАН, издаденото НП или постановеното съдебно решение/определение
заместват контролния талон в предвидения законов срок, поради което не е
налице административно и/или фактическо лишаване от упражняването на
определена дейност по смисъла на чл. 57, ал.1, т.9 от ЗАНН. Оттук следва, че
АНО правилно и с основание не е коментирал посочените обстоятелства.
Въпреки липсата на изрично искане в този смисъл, съдът намира за
нужно да посочи, че съгласно чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния
случай по ЗАНН не се прилага за нарушения по ЗДвП.
Настоящият съдебен състав счита, че наложените от АНО
административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, предвид липсата на отегчаващи
отговорността на жалбоподателя обстоятелства, са правилно
индивидуализирани в минимален размер.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да потвърди обжалваното
наказателно постановление като законосъобразно, тъй като не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0362-000692 от
07.12.2022 г. на началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, с което
на А. Х. И., с ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, са
наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 месеца, като законосъобразно.
7
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
8