Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………./26.10.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на четвърти
октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 160 по описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Образувано е по искова
молба на «СБАЛОЗ Д-р М.Марков-Варна» ЕООД срещу «Весела» ООД, с
която съдът е сезиран за произнасяне по иск с правно основание чл.55, ал.1
предл.3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
26 055.46 лева, представляваща неусвоен остатък от извършено по прекратен
договор от 14.07.2011 год. с предмет «СМР на бункер за линеен ускорител»
авансово плащане, за което е издадена фактура № 633/08.08.2011 год.
Твърди се в сезиралата съда
искова молба, че страните по делото са били такива и по договор от 14.04.2011
год. с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител“ с изпълнение на допълнителни
конструктивни елементи в стоманобетоновата конструкция; радиационна защита;
главен вход; рампа за вкарване на ускорителя; авариен изход и благоустройство
на дворното пространство“. Излага се също така, че в резултат на възникнали
след сключване на договора обстоятелства, изразяващи се в липсата на вписване в
Централния професионален регистър на строителя за правото на
дружеството-изпълнител за изпълнява строежи първа категория, какъвто е предмета
на сключения договор, същият е прекратен с едностранно изявление на основание
чл.30, предл.4-то от договора, считано от 10.05.2014 год. Сочи, че след
прекратяване на договора е останал неусвоен аванс в размер на сумата от
26 055.46 лева, платени по издадена фактура № 633/08.08.2011 год., но
неприспаднати впоследствие от актуваните СМР, която претендира да му бъде
присъдена.
В депозирана пред ВРС
уточняваща молба от 03.02.2015 год. /л.267-269 от гр.д. № 12523/2014 год./,
ищецът сочи, че процесният договор е сключен след проведена процедура по
възлагане на малка обществена поръчка по реда на НВМОП /отм./ и следователно,
не може да бъде променян с анекси или допълнителни споразумения; в договора не
са предвидени допълнителни или непредвидени работи, поради което такива не
следва да бъдат възлагани и заплащани. Оспорва се и отразеното в приложените
протоколи № 1, 2 и 3, които се твърди да не са двустранно подписани и да не
отразяват приетата от възложителя работа, извършената работа не е в
съответствие с договорената количествено-стойностна сметка към договора, същата
не е приета и не следва да се заплаща, както и не следва да се заплащат
допълнителните и непредвидени работи. Твърди се бланкетно и некачествено
изпълнение, както и несъответствие с одобрените проекти.
В депозирания пред ВРС писмен отговор /л.81-90 от гр.д. № 12523/2014 год./, ответникът «Весела» ООД
оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на сключен между страните договор,
както и обстоятелството, че е издал фактура № **********/08.08.2011 год. за
авансово плащане по него на обща стойност 71 997.24 лв. с ДДС, в размер на
30 % от общата цена, съгласно чл.4.1 от него. Не оспорва и обстоятелството, че
сумата по фактурата е изцяло заплатена от ищеца по банков път на три пъти – в
размер на 20 000 лева на 28.10.2011 год., в размер на 20 000 лева на
23.11.2011 год. и в размер на 31 997.24 лева на 21.12.2011 год. Излагайки
по-нататък фактическите отношения между страните, твърди, че в изпълнение на
договора са изпълнени СМР, както следва:
по
протокол образец 19 на стойност 120 667.72 лв. с ДДС, за който е издадена
от изпълнителя фактура № **********/14.12.2011 год. на стойност 84 467.40
лева с ДДС и приспаднат аванс 30 % - изцяло заплатена от възложителя,
протокол
образец 19 за изпълнени към 10.09.2011 год. СМР, подписан от страните на
20.04.2012 год., на обща стойност 7 256.08 лева с ДДС,
протокол
образец 19 за изпълнени към 10.09.2011 год. СМР, подписан от страните на
20.04.2012 год., на обща стойност 25 215.47 лева с ДДС,
като на
24.04.2012 год. е издадена фактура № ********** на стойност 17 650.82 с
ДДС за извършени СМР по договора съгласно акт образец 19 № 2 и с приспаднат
аванс 30 % - частично заплатена от възложителя чрез две вноски - на 05.02.2013
год. сумата от 5 532.60 лева и на 20.03.2013 год. – сумата от 10 000
лева, с остатък за плащане по тази фактура 2 118.22 лева и фактура №
********** на стойност 5 079.25 за извършени СМР по договора съгласно акт
образец 19 № 3 с приспаднат аванс 30 %, плащане по която не е извършено от възложителя,
протокол
образец 19 за извършени СМР на авариен изход на бункер за «линеен ускорител»,
подписан от страните на 16.04.2013 год., на стойност 362.74 с ДДС, за който е
издадена фактура № ********** от 10.05.2013 год., която не е заплатена от
възложителя.
Твърди
също така, че на 20.04.2012 год. страните са подписали протокол за корекция на
количествено-стойностна сметка, в съдържанието на който протокол е отразена
забележката, че съгласно изготвената заменителна таблица към договора за
строителство остават за изпълнение и разплащане СМР на стойност равна на
разликата между колона 11 и 13 в размер на 72 376.29 лева без ДДС, след
доставката и монтажа на предвидената специализирана апаратура. Сочейки, че
оставащите към този момент строително-монтажни работи по договора са общи и не
изискват някаква по-особена квалификация, обобщава, че към
момента на подписване на договора притежава Удостоверение № I-008267, валидно до
30.09.2011 год., за изпълнение на строежи със следния обхват: Първа група,
строежи от първа до пета категория, за периода от 30.09.2011 год. до 30.09.2012
год. притежава Удостоверение № I-NV
008267 за изпълнение на строежи със следния обхват: Първа група, строежи от
първа до пета категория, за периода от 30.09.2012 год. до 30.09.2013 год. притежава
Удостоверение № I-NV
011140 за изпълнение на строежи със следния обхват: Първа група, строежи от
първа до пета категория и за периода от 30.09.2013 год. до 30.09.2014 год. притежава
Удостоверение № I-ТV
012373 за изпълнение на строежи със следния обхват: Първа група, строежи от
втора до пета категория. Така, излага, че към момента на фактическото
извършване на СМР до спиране на строежа по искане на възложителя към 20.04.2012
год., строителят е притежавал необходимото удостоверение и то считано до
30.09.2013 год. В обобщение, твърдейки, че за изпълнението на оставащите СМР не
се изисква първа категория счита, че
възложителят неправилно и неоснователно е прекратил договора с едностранно
изявление, считано от 10.05.2014 год., поради което счита, че същият не е
прекратен, а изпълнението на СМР са временно спрени. Моли за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноски.
Така развитите от ответника
доводи се поддържат и в депозирания втори отговор по делото /л.288-295/ с
допълнението, че е налице промяна в страните по правоотношението, като на
мястото на възложител следва да се счита не ищеца, а Община Варна. Последното
сочи и като още едно основание за неправомерно прекратяване на договора.
В
срока по чл.372 ГПК, ищецът
не депозира допълнителна искова молба.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството
са разрешени в определение № 1133/01.04.2016 год. по чл. 374 ГПК.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните фактически и правни изводи:
Релевираните в
исковата молба и допълнителната искова молба твърдения сочат, че претенцията си
осъждане на ответника „Весела“ ООД да заплати сумата от 26 055.46
лева ищецът «СБАЛОЗ Д-р М.Марков-Варна» ЕООД извежда от
наличие на облигационна връзка между страните, основана на договор от 14.04.2011 год.
с предмет „СМР на бункер за линеен ускорител“ с изпълнение на допълнителни
конструктивни елементи в стоманобетоновата конструкция; радиационна защита;
главен вход; рампа за вкарване на ускорителя; авариен изход и благоустройство
на дворното пространство“.
При така
наведените твърдения за правопораждащите претенцията факти се сочи исковата
сума да съставлява неусвоената част от извършените в полза на ответника като
изпълнител авансови плащания по договора, изчислени към датата на прекратяване
на договора и да подлежат на връщане именно поради горното.
Предявеният иск
черпи правното си основание в чл.55, ал.1 предл.трето ЗЗД.
Не е спорно между страните по делото, че същите са били
такива и по договор
от 14.04.2011 год. /л.20-24 от гр.д. № 12523/14 год. на ВРС/, съгласно който
ищецът е възложил на ответника извършването на „СМР на бункер за линеен ускорител“ с
изпълнение на допълнителни конструктивни елементи в стоманобетоновата
конструкция; радиационна защита; главен вход; рампа за вкарване на ускорителя;
авариен изход и благоустройство на дворното пространство“, чиято обща цена
възлиза на 199 992.33 без ДДС. Видно е също така от представения договор,
че срокът на договора е определен на 2 години, считано от датата на сключване
на договора за изпълнение и разкриване на строителна площадка с Акт обр.2, като
са предвидени и хипотези на спиране на строителството.
Хипотезите, при
които действието на договора се прекратява, са изрично уговорени между страните
в раздел VIII. Така, в чл.30
от същия изрично е предвидено, че действието на договора се прекратява с
изпълнение на задълженията на страните, с извършване на договорената работа, по
взаимно съгласие на страните, при настъпване на обективна невъзможност за
изпълнение на възложената работа и при постановяване на решение от КЗК,
съответно от ВОС, с което решението за класиране на възложителя бъде отменено
като незаконосъобразно.
С писмо изх. №
661/10.05.2014 год., получаването на което не се оспорва от ответната страна, ищецът
е обективирал изявление за едностранно прекратяване на договора между страните
поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, позовавайки
се на разпоредбата на чл.30, предл. 4-то от договора. Видно от мотивната част
на писмото, сочената обективна невъзможност за изпълнение се основава на
неудостоверяване на правото на ответната страна да изпълнява строежи от първа
категория, какъвто е предмета на сключения договор.
Съобразно задължителната
съдебна практика /напр. решение № 138/07.10.2009 год. по т.д. № 375/2009 год. на ВКС, ТК, Второ т. о. и решение № 556/13.07.2010 год. по гр.д №
46/2009 год. на ВКС,
Четвърто отд. на ГК/, при предявен иск с правно основание чл.55, ал.1
предл.3 ЗЗД иск, имащ за предмет претенция за връщане на платена на основание
развален договор цена, в тежест на ищецът е да докаже факта на извършеното
авансово плащане, което претендира да му бъде върнато поради
неусвояването му по време на действие на договора между страните. В тежест на
ответника – изпълнител е да докаже наличието на основанието да я задържи, т.е. наличие
на съществуваща помежду им договорна връзка и изпълнение на своята насрещна
престация по нея /изрично относно разпределението на доказателствената
тежест за релевантните по спора факти е
постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 26 от 28.02.2013 г. на ВКС по
т. д. № 297/2012 г., II т. о., ТК/.
Видно е
от представеното на л.64 от гр.д. № 12523/14 год. на ВРС писмено
доказателства, че ищецът е заплатил авансово по чл.4.1 от договора сума в общ
размер на 71 997.24 лв. с ДДС, в размер на 30 % от общата цена, за което е
ответникът е издал фактура № **********/08.08.2011 год., който факт не се
оспорва от ответника. При това положение, последният следва да докаже
наведените от него правоизключващи факти, чието естество изключват правото на ищеца да развали едностранно
договора и да получи връщане на даденото.
Именно такова е и
твърдението на ответника за неправомерно прекратяване на договора, съчетано с
твърдението за действащ такъв, чието изпълнение е временно спряно. Същото
релевантно към наличието на основание за задържане на исковата сума.
Както се посочи
по-горе, исковата претенция е основана на твърдението на ищеца за едностранно
прекратяване на договора поради обективна невъзможност за изпълнение на
възложената работа, свързана с неудостоверяване от страна на изпълнителя към
04.2014 год. на правото му да изпълнява строежи първа категория, какъвто е този
- предмет на сключения между тях договор от 14.04.2011 год. И доколкото не е спорно наличието на Удостоверение
№ I-008267 и Удостоверение № I-NV 008267 за изпълнение
на строежи със следния обхват: Първа група, строежи от първа до пета категория,
с период
на действие от датата на сключване на договора до 30.09.2013 год. /при спиране
на строежа по искане на възложителя на 20.04.2012 год./, твърди се наличието на
възникнало след сключване на договора събитие от извънреден характер.
Понятието „обективна невъзможност“ се свързва с наличието на
непреодолима сила - т. е. на такова събитие, което е изключително по своя
характер, не може да бъде предвидено, непредотвратимо е със стопански достъпни
средства и прави невъзможно изпълнението на договора /чл.306, ал.2 ТЗ/. Изхождайки от
горната дефиниция, настоящият състав намира, че сочената от ищеца причина за
невъзможност за изпълнение от страна на ответника на договора сама по себе си не би могла да представлява обективна невъзможност
по смисъла на закона и респективно, да служи като основание за прекратяване
на договора.
Същата нито е практически или правно непреодолима, нито има случаен и
непредвидим характер като се държи сметка и за търговския характер на
сделката, при която ответникът /изпълнител/ е носител на специални знания в
съответната търговска област. Същият би могъл изнапред, така както повелява грижата
на добрия търговец по чл.302 ТЗ, да прецени
своето поведение, с което в най-висока степен би
удовлетворил конкретните изисквания, отнасящи се до
качеството с което следва да бъде извършена дадена работа или услуга. В контекста на
горното, непредприемането на действия по снабдяване с необходимото
удостоверение за изпълнението на дадена категория строеж – предмет на вече
сключен договор е относимо към евентуална субективна, а не обективна, невъзможност за изпълнение на
договора, което е и видно от последващото снабдяване от страна на ответника с
Удостоверение № I
– TV 014287 /л.279 на гр.д. № 12523/14 год. на ВРС / за изпълнение на строежи от първа
до пета категория.
Отделно от
гореизложеното, видно е от заключението по проведената пред настоящата
инстанция СТЕ, което съдът кредитира изцяло, че останалите за изпълнение към
10.05.2014 год., датата на прекратяване на договора и към който момент строежът
е бил спрян, считано от 20.04.2012 год., СМР са общи такива, неизискващи по-особена
квалификация и знания.
Прочее, наличието
на съществуваща
между
страните договорна
връзка изключва правото на ищеца да получи връщане на даденото, съгласно чл.55, ал.1
предл.3 ЗЗД. Последното прави безпредметно обсъждането на наличие на основание
за задържане на исковата сума от страна на ответника с оглед извършването от негова
страна на СМР в пълен обем съответстващ
на авансово платеното му възнаграждение.
Налага се извод
за неоснователност на предявения иск, който следва да се отхвърли.
Съобразно изхода
от спора и направеното искане, в полза на „Весела“ ООД следва да се присъдят
сторените по делото разноски, възлизащи в общ размер на 1 924 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение /л.412 на гр.д. № 12523/14 год. на ВРС/ и
депозит вещо лице.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения «СБАЛОЗ Д-р
М.Марков-Варна» ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, ул.»Цар Освободител» 100, ет.3
срещу «Весела» ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.»Жеравна» № 7 иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 26 055.46 лева,
представляваща неусвоен остатък от извършено по прекратен договор от 14.07.2011
год. с предмет «СМР на бункер за линеен ускорител» авансово плащане, за което е
издадена фактура № 633/08.08.2011 год.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА «СБАЛОЗ Д-р М.Марков-Варна» ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ул.»Цар Освободител» 100, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на «Весела»
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.»Жеравна» №
7 сума в размер на 1 924 лева, на основание чл.78 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: