№ 3245
гр. Варна , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502253 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №12988/01.07.2021г. /стр.12 от наст. Дело/
на К. П. Б., с която моли съдът да задължи ЧСИ Ст. Данова да издаде
постановление за разноски по изп. дело, каквото липсва и досега, като се
съобрази с чл. 60, ал.1 КРБ и със социалния статус на жалбоподателя, а
именно пенсионер.
В изпратената от ЧСИ преписка се съдържа и жалба вх. №
17516/23.04.2021г. /стр.26/, адресирана до ВОС, депозирана в ОД на МВР,
срещу наложените запори във връзка с образуваното изп. дело, срещу отказа
на ЧСИ да се произнесе по възражението на жалбоподателя за завишени
разноски, както и по искането му за разсрочено плащане. Тъй като счита, че с
действията си ЧСИ е нарушила чл. 60 от КРБ вр. чл. 57 КРБ, както и на
Хартата за основните права в ЕС, жалбоподателят моли да бъде отменено
горното изп. дело.
Ответната страна и взискател в изпълнителното производство-ОД на МВР
не е депозирала писмено възражение срещу жалбата.
Приложени са и писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага
становище, че жалбите на длъжника са неоснователни и недопустими,
поради което следва да се оставят без уважение.
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
1
тяхната съвкупност, установи следното:
Производството по изп.дело №20207180400002 по описа на ЧСИ Ст.
Данова, е образувано на 18.12.2019 г. въз основа на изпълнителен лист от
30.08.2018г., изд. По по адм. дело №3295/2014г. по описа на Адм.съд - Варна,
с който К. П. Б. е осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, сумата от 300
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, присъдена с Решение
№ 25/28.01.2015г. постановено по същото адм. Дело.
В молбата за образуване на производството, депозирана от кредитора ОД
на МВР - Варна, същият е посочил, че желае да бъдат наложени запори върху
банковите сметки на длъжника, както и запор върху МПС Нисан Алмера, като
е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ - извършване на
проучване на имущественото състояние на длъжника и определяне начина на
изпълнение.
В изпълнение на молбата на взискателя, са извършени поисканите
действия по налагане на обезпечителните мерки, като със запорни съобщения
от 13.02.2020г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника К.Б. в
„Първа инвестиционна банка" АД и „Банка ДСК" ЕАД. На същата дата е
изпратено и съобщение до ОДП - Варна, ПП КАТ, с което е наложен запор
върху МПС Нисан Алмера, собственост на длъжника.
От намиращите се кориците на изп. дело документи, съдът не може да
направи категоричен извод кога точно е била връчена поканата за доброволно
изпълнение изх. №3803/13.02.2020г./стр. 23от изп. дело/, на която е
отбелязано само „връчена в кантората“ – без посочена дата, но предвид
постъпилото възражение от самия длъжник на 12.03.2020., съдът намира, че
най-рано на тази дата длъжникът е узнал за образуваното изп. дело, както и за
дължимите по същото суми, такси и разноски, обективирани в ПДИ.
С възражение вх. №04844/12.03.2020г. /стр. 19/, К.Б. е изложил
становището си, че незаконосъобразно са му начислени разноски по делото и
такси в завишен размер, поради което моли да му бъдат начислени
дължимите разноски според нормативните документи и в минимален размер
като му бъде предоставена разбивка на таксите по тарифата.
С разпореждане на ЧСИ от същата дата -12.03.2020г. е постановено, че
разноските по настоящото производство са начислени съобразно
извършените действия, и тези, които е необходимо да бъдат предприети с
оглед прекратяването му. ЧСИ посочва, че постановлението за разноски е
инкорпорирано в ПДИ, връчена на длъжника на 12.03.2020г.
Уведомлението за цитираното по-горе разпореждане на ЧСИ, е редовно
връчено лично на длъжника на 30.03.2020г. /стр. 21 от изп. Дело/.
След образуване на изп. дело, а именно на 21.02.2020г., до Банка ДСК е
изпратено запорно съобщение.
2
С писмо изх. №17-10-024929/24.02.2020г./стр.17/ Банка ДСК уведомява
ЧСИ, че върху банковата сметка на длъжника К.Б. е наложен запор върху
пенсията му над установения размер на минималната работна заплата.
На 31.03.2020г. пред ЧСИ постъпва първото искане/заявление –стр. 28 от
изп. дело/ за вдигане на наложения запор, след което са депозирани и
множество последващи такива.
При така установеното съдът намира следното:
Първата жалба, по която е образувано настоящото производство е
жалба вх. № 12988/01.07.2021г. /стр.12 от наст. Дело/, с която К. П. Б. моли
съдът да задължи ЧСИ Ст. Данова да издаде постановление за разноски по
изп. дело, каквото липсва и досега, като се съобрази с чл. 60, ал.1 КРБ и със
социалния статус на жалбоподателя, а именно пенсионер.
Във връзка с тази жалба следва да се отбележи, че в Поканата за
доброволно изпълнение изх. №3803/13.02.2020г, редовно връчена на
длъжника на 12.03.32020г. се съдържа постановление за разноски. Съгласно
разясненията, съдържащи се в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2015 от
10.07.2017 год. се приема, че използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз
„постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а
като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които
не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на
него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от
длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го
лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист
в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложеното, следва да се отбележи, че длъжникът е могъл да
обжалва посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, които са
изброени по пера и конкретни суми.
В същото време, съдът установи, че чрез възражението си от
12.03.2020г. /стр. 19 от изп. дело/ длъжникът е поискал от ЧСИ да измени
постановлението си си за разноски, обективирано в ПДИ.
Съобщението, с което К.Б. е бил уведомен за отказа на ЧСИ да
измени/отмени постановлението си за приетите разноски, е редовно получено
от него на 30.03.2020г., поради което и жалбата, по която е образувано
настоящото производство, депозирана на 01.07.2021г., и в което се излагат
съображение за завишен размер на разноските, е просрочена и следва да се
остави без разглеждане като недопустима.
3
Жалбата в частта, с която се възразява, че искането на жалбоподателя
досежно възможността за разсрочено плащане, също се явява недопустима
поради липсата на правен интерес, тъй като по твърдения на самия
жалбоподател, той е изпълнил цялото си задължение за сумата от 300лв., като
е заплатил същата по сметката на ОД на МВР на 30.12.2020г., като отделно от
това следва да се посочи, че тези действия на ЧСИ не подлежат на
самостоятелен съдебен контрол.
Във връзка с жалба вх. №17516/23.04.2021г. /стр.26/, адресирана до
ВОС, депозирана в ОД на МВР, срещу наложените запори по образуваното
изп. дело, срещу отказа на ЧСИ да се произнесе по възражението на
жалбоподателя за завишени разноски, както и по искането му за разсрочено
плащане. Тъй като счита, че с действията си ЧСИ е нарушила чл. 60 от КРБ
вр. чл. 57 КРБ, както и на Хартата за основните права в ЕС, жалбоподателят
моли да бъде отменено горното изп. дело, съдът констатира следното:
По част от възраженията важат съображенията на съда, изложени по-
горе.
Съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 на ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год., насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост
(пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за
събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен
да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо.
Следва да се има предвид също, че Налагането на запор върху частично
несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той
обхваща само секвестируемата част
По настоящото изп. дело се установи, че върху сметката на длъжника в
банка ДСК е наложен запор, но по отношение на получаваната пенсия - само
в размера над минималната работна заплата. От своя страна, жалбоподателят
не твърди, че сумите по тази сметка са несекесвестируеми, а само, че му се
създават затруднения, тъй като това е разплащателна сметка и не може да си
плаща дължимите сметки за ел. Захранвани и други.
Съобразно разясненията, съдържащи е в цитираното тълкувателно
решение, отделното обжалване на запора, при липсата на изложени твърдения
за несеквестируемост на сумите по запорираните сметки е недопустимо,
поради което и тази жалба се явява недопустима.
4
Следва да се има предвид също, че самото образуване на изп дело не
подлежи на обжалване, тъй като е сред действията и актовете, който
длъжникът не е оправомощен да обжалва съобразно разпоредбата на чл. 435,
ал.2 и ал. 3 ГПК
Отделно от горното, следва да се отбележи, че с определение №
960/16.03.2021г., постановено по гр. дело №109/21г., ВОС се е произнесъл по
частна жалба вх. №14188/01.09.2020г. на К.Б., като е потвърдил разпореждане
от 22.07.2020г. на ЧСИ Станимира Данова по изп. дело № 20201718040002, с
което жалба с вх. № 9132/03.06.2020г. на К. П. Б., ЕГН ********** е върната,
предвид което всички възражения във връзка с връщането на частната жалба
са преклудирани, като спорът е решен с влязло в сила решение.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че и двете
жалби са недопустими, поради което същите следва да се оставят без
разглеждане.
Водим от горното, Варненският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. № 12988/01.07.2021г. /стр.12 от
наст. Дело/ на К. П. Б., с която моли съдът да задължи ЧСИ Ст. Данова да
издаде постановление за разноски по изп. Дело №20201718040002 по описа на
ЧСИ Ст. Данова, поради недопустимост на същата.
ОСТАВЯ без разглеждане жалба вх. №17516/23.04.2021г. /стр.26/, на К.
П. Б. срещу наложените запори във връзка с образуваното изп. Дело
№20201718040002, по описа на ЧСИ Ст. Данова поради недопустимост на
същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненския апелативен
съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в сила на определението, препис от него да се изпрати за
сведение на ЧСИ Станимира Данова, рег.№718 по изп. дело
№20201718040002.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6