М О Т И В И
към присъда № 35
от 17.02.2017 година, постановена по н.ч.х.дело № 592 на Старозагорския районен съд по описа за 2016 година:
Обвинението против подсъдимия М.И.И., роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, работещ в
частна фирма, неосъждан, с ЕГН ********** е за това, че на 06.07.2015 год., около
14.15 часа
в град Стара Загора умишлено е причинил на Ц.Г.Ц., с ЕГН **********
лека
телесна повреда, изразяваща се разкъсно контузна рана на челото в ляво,
оток и кръвонасядане около раната, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В случая при правната квалификация на деянието съдът изходи изцяло от
фактите и обстоятелствата, изложени в тъжбата. Посочено е, че причиненото на
тъжителя телесно увреждане е било установено с приложеното към тъжбата
съдебно-медицинско удостоверение № 13-ІІ/2015 год., като в него изрично е
отразено, че констатираното при прегледа телесно увреждане на тъжителя е
причинило на същия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ето
защо, доколкото описанието в тъжбата на телесното увреждане на тъжителя (разкъсно контузна рана на челото в ляво, оток и
кръвонасядане около раната) е
идентично с това в съдебно-медицинското удостоверение и тъй като тъжителя
изрично се позовава на последното в тъжбата си, относно вида и характера на
телесната повреда, съдът изходи именно от отразеното в съдебно-медицинското
удостоверение – временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения граждански иск от тъжителя Ц.Г.Ц. против подсъдимия М.И.И. за
сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди вследствие на причиненото му на 06.07.2015 год. в град Стара Загора
телесно увреждане, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а тъжителя Ц.Г.Ц. беше
конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и граждански ищец Ц.Г.Ц. и
повереникът му адв.К. поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение и пледират
подсъдимия М.И.И. да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК
същият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание в минималния размер предвиден в закона, а гражданският
иск - да бъде уважен до претендирания размер, като на тъжителя и граждански
ищец бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият М.И.И. оспорва обвинението и
счита, че не е извършил твърдяното с тъжбата деяние умишлено. Пледира за
оправдателна присъда и моли гражданския иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Тъжителят
и граждански ищец Ц.Г.Ц. *** и работи
като автобусен шофьор към ”Автобусни превози” ЕООД Стара Загора. На 06.07.2015
год. като шофьор по линия № 3, управлявал около 14.15 часа поверения му автобус
в посока ресторант ”Загорка”. Малко преди пешеходната пътека на
бул.”Св.Патриарх Евтимий”, в близост до МОЛ ”Галерия” от дясната страна на
управлявания от тъжителя автобус по тротоара се движел подс.И., който похапвал
банан. Поради обстоятелството, че малко преди тази пешеходна пътека автобусът
спирал на автобусна спирка и бил потеглил от нея, се движел с ниска скорост и
при отворена врата. Движейки се до автобуса подсъдимия рязко променил посоката
си на движение, като завил и тръгнал по пешеходната пътека, намираща се пред
автобуса. Тъжителят, който не възприел действията на подсъдимия, че ще пресича,
успял да спре изключително трудно автобуса. В този момент подсъдимият отишъл до
предната врата на автобуса, която още била отворена и се качил вътре. Застанал
до шофьорското място, започнал да търси отговорност на тъжителя за спазване на
правилата за движение по пътищата и наплюл тъжителя, стоящ на шофьорската
седалка на автобуса, като впоследствие хвърлил обелката от банан към тъжителя,
като през цялото време псувал и повтарял, че тъжителя е длъжен да спре.
Тъжителят му отвърнал, че е спрял, но и подсъдимият е трябвало да бъде
внимателен, а не да предприема такова внезапно пресичане пред автобуса който
поради габаритите си трудно би могъл да спре. Подсъдимият напсувал отново
тъжителя, който го помолил да слезе от автобуса, при което подсъдимия отказал.
Тъжителя взел една пръчка, която държал до шофьорската врата и тръгнал да се
изправя. Подсъдимият слязъл от автобуса, а след него и тъжителя. Подсъдимият
побягнал и пресякъл улицата, поради което тъжителя който тръгнал след него се
спрял до лицевата част на автобуса, като в този момент с периферията си забелязъл
камък, захвърлен от подсъдимия, който го ударил в главата, при което се свлякъл
на колене. На помощ му се притекла кондукторката В.Г. и находящите се на близо
военнослужещи, след което бил отведен в ЦСМП, където му била указана първа
помощ.
В резултат на извършеното спрямо него от подсъдимия деяние тъжителят
получил разкъсно контузна рана на челото в ляво, оток и кръвонасядане около
раната,
съставлващо лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Към датата на извършване на инкриминираното деяние и към момента на
постановяване на присъдата подсъдимият не е осъждан по смисъла на НК и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
обясненията на подсъдимия М.И.И. и показанията
на свидетелите М.Д.ц.,Г.Б.И., В.Н.Г., Д. Николов Ч., разпитани в хода на
съдебното следствие;
съдебно-медицинско удостоверение № 13-ІІ/2015
год. от 07.07.2015 год., докладна записка до
Началника на Първо РУ Стара Загора, Постановление за прекратяване на
наказателно производство № 2981/30.11.2015 год. на РП Стара Загора и
приложените към ДП № 684/2015 год. по описа на Първо РУ Стара Загора писмени
доказателства и приети като писмени доказателства в хода на съдебното
следствие;
заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни № 203/2016 год., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено и обясненията на експерта при изслушването му.
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между събраните по делото доказателства, съдът намира за
необходимо да обсъди същите поотделно в тази им част.
Спорният момент по делото е дали подсъдимият
М.И. е нападнал, съответно хвърлил камък по отношение на тъжителя Ц.Г.Ц., респективно
– дали телесното увреждане на тъжителя е било причинено при нападение от страна
на подсъдимия. В тази им част гласните доказателства са противоречиви: от една
страна са показанията на свидетелката В.Н.Г., кореспондиращи с възприетата от
съда фактическа обстановка, показанията на св.Д. Николов Ч., станал свидетел на
състоянието на тъжителя след инцидента и съответно сигнализирал за случилото се
на тел.112 и показанията на св.М.Д.Ц. и Г.Б.И., станали свидетели на
състоянието на тъжителя след инцидента и неговото възстановяване, а от друга
страна – обясненията на подсъдимия, отхвърляща изложените в тъжбата твърдения,
че е извършител на деянието, т.е. че на посочената в тъжбата дата тъжителя е
нарушил правилата на движение по пътищата, като не е осигурил предимство на
подсъдимия при преминаването му на пешеходна пътека, вследствие на което безпричинно
е обиждал и псувал подсъдимия, поради което последният е запазил самообладание,
захвърлил е бананова обелка по външното стъкло на автобуса и го наплюл, като
виждайки бухалка в ръката на тъжителя избягал и хвърлил камък по тъжителя, за
да го принуди да спре.
На първо място, свидетел очевидец
на целия инцидент е св.В.Г., която твърди, че подсъдимият действително е нанесъл
телесното увреждане на тъжителя и показанията й изцяло съответстват на
възприетата от съда за установена и изложена по-горе фактическа обстановка,
поради което и не се налага да бъдат възпроизвеждани;
Свидетелят Д.Ч., случайно
преминаващ покрай мястото на инцидента е видял тъжителя след инцидента, след
като подсъдимият вече се е намирал на отсрещната страна на улицата и в тази им
част показанията му кореспондират с показанията на очевидеца на целия инцидент
и не могат да бъдат ползвани от съда за извеждане на фактическите му и правни
изводи за действията на подсъдимия преди този финален за инкриминираното деяние
момент.
Свидетелите М.Ц. и Г.И. установяващи здравословното състояние на тъжителя
непосредствено след инцидента и предприетите действия по установяване на
нараняването и съответното му следващо се лечение и възстановяване.
На следващо място, налице са
съществени противоречия между показанията на свидетелката Г., допусната и
разпитана по искане на тъжителя, от една страна, и възприетата и изложена в
хода на съдебното следствие от подсъдимия версия, от друга страна, в частта им
относно причината за наличие на словесно пререкание между страните, довело до
спирането на автобуса и причиняването на телесното увреждане на тъжителя, както
и относно обстоятелството по какъв начин е причинено същото. За да приеме, че
тъжителя е бил ударен, съдът кредитира с доверие в тази им част показанията на
поискания от повереника на тъжителя свидетел Г., тъй като същата дава логическо
издържано и житейски правдоподобно обяснение за мотивите, обусловили
последващите действия на подсъдимия и намират подкрепа с изложеното в
докладната записка след запознаване със случая по извършената по заявление
проверка.
Същевременно заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни също позволява да се направи
категоричен извод в тази насока: според същото причиненото на тъжителя временно
разстройство отговаря да е получено по време и начин, посочени в тъжбата. В
случая следва изрично да се отбележи, че показанията на св.Г., на св.Д.Ч.,
здравословното състояние на тъжителя след извършване на деянието и именно
заключението на съдебно медицинската експертиза по писмени данни, включително и
обясненията на експерта при изслушването му, кореспондират помежду си, взаимно
се допълват, като преценени в съвкупност потвърждават версията на тъжителя за
случилото се, изложено в тъжбата, поради което съдът ги кредитира с доверие
(показанията на св.Ц. и И. кореспондират помежду си относно състоянието на
тъжителя след извършване на деянието и в частност св.Г. относно преустановяване
на действията на подсъдимия предприети по отношение на тъжителя).
На следващо място, за да приеме, че по описания
по-горе начин на тъжителя е било причинено телесно увреждане, съдът кредитира с
доверие в тази им част основно показанията на свидетелите Г., Ч., също така и
на св.И. и Ц., описващи състоянието на тъжителя в по-късен момент, като взаимно
допълващи се в тази им част и намиращи подкрепа в заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, а не възприема обясненията на
подсъдимия, които не биха могли да бъдат приети за достоверни, тъй като това би
означавало да се пренебрегнат телесните увреждания на тъжителя, установени от
експертизата по вид, време и начин на причиняване.
В останалата им част, ако и да са налице
противоречия между събраните по делото доказателства, същите не е необходимо да
бъдат поотделно обсъждани, понеже са несъществени, тъй като не водят до промяна
на приетите за установени съставомерни факти и обстоятелства.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 06.07.2015 год., около
14.15 часа
в град Стара Загора подсъдимия М.И.И. умишлено е причинил на Ц.Г.Ц., с ЕГН **********
лека
телесна повреда, изразяваща се разкъсно контузна рана на челото в ляво,
оток и кръвонасядане около раната, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, с което свое деяние е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение, съдът прие, че той е съзнавал интензитета на
физическата сила, с която ударил тъжителя и го е повалил на земята и е
предприел действия, довели до увреждане по отношение на тъжителя, както и че
вследствие на начина, по който е бил повален на земята, описан по-горе, тъжителя
е бил наранен от подсъдимия, което недвусмислено навежда на извода, че подсъдимия
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и е допускал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при
които то е било извършено.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имайки предвид, че към датата на извършване
на инкриминираното деяние подсъдимият, видно от приетата като писмено
доказателство справка за съдимост, не е осъждан за престъпление от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, а от
друга страна – от деянието не са причинени имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване, и за извършеното престъпление законът предвижда наказание ”лишаване
от свобода” до две години или ”пробация”, съдът на основание чл.78а, ал.1 от НК
освободи подсъдимия М.И.И. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание ”глоба” в размер на 1000
лева, т.е. в минималния предвиден от закона размер, отчитайки като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно
основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа
обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане:
виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер за
тъжителя и гр.ищец вследствие на нанесеното му телесно увреждане и причинна
връзка между тях. Имайки предвид от една страна вида и характера на конкретното
телесно увреждане на тъжителя, което, ако и да е лека телесна повреда, далеч не
е безобидно и последиците от него, видно от представената медицинска
документация и обясненията на експерта при изслушване на заключението на съдебно-медицинската
експертиза по писмени данни е необходим известен макар и кратък период на
възстановяване, а от друга страна – периодът от време, изминал от извършване на
деянието до постановяване на присъдата и критериите за справедливост,
установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази насока, съдът
намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на 1000
лева, поради което и го уважи до този му размер, ведно със законната лихва от
датата на деянието (06.07.2015 год.) до
окончателното изплащане на сумата, респективно - отхвърли гражданския иск в
останалата му част до претендирания размер от 3 000 лева, като неоснователен
недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Имайки предвид, че решаването на въпроса за
разноските е последица от изхода на делото, като в случая подсъдимият беше
признат за виновен, а гражданският иск – частично уважен, съдът осъди подсъдимия
да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата в размер на 1912 лева, представляваща
направени от него разноски по делото (за един адвокат и ДТ), както и сумата в
размер на 214,40 лева, направени разноски за изготвяне на съдебно медицинска
експертиза, както и да заплати на Държавата сумата от 50 лева, представляваща
държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му
размер.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: