№ 105
гр. Шумен, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500317 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260074 от 19.04.2021г. по гр.д.№1356/2020г. Районен съд - гр.Нови
Пазар е уважил и отхвърлил частично предявеният от "Профи Кредит България" ЕООД
ЕИК:*********, иск по чл.422, ал.1 от ГПК /чл.415, ал.1 от ГПК/ срещу Г. М. С., с ЕГН
**********, от с. Е., обл.Ш., като е признал за установено че в полза на ищеца срещу
ответника съществува вземане по договор за потребителски кредит №
**********/08.02.2018г. и Анекс №1 от 13.08.2018г. към него, в размер на 1062,85 лева
главница по договор за потребителски кредит; 502 лева договорна лихва за периода от
05.11.2018г. до 16.08.2019г., 210,02 лева - лихва за забава за периода от 06.10.2018г. до
16.08.2019, 287,36 лева законна лихва за забава от 16.08.2019г. до 19.10.2020г., в едно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до
окончателното изплащане, по издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№1094/2020г. по
описа на НПРС. Отхвърлил е предявените искове от ищеца срещу ответника, с правно
основание чл. 422 ГПК, да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
главница за разликата до пълния предявен размер от 2041,23 лева, 660,30 лв. договорна
лихва за периода от 05.11.2018г. до 16.08.2019г., 262,51 лв. лихва за забава за периода от
06.10.2018г. до 16.08.2019г., 424,85 лв. - законна лихва от 16.08.2019 до 19.10.2020г., като
неоснователни. Отхвърлена е и претенцията за дължимост на сумата от 2881,20 лева
1
задължение по споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги. На
ищцовата страна са присъдени деловодни разноски в общ размер 361,78 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
на районния съд в частта с която са отхвърлени предявените от него установителни искове
за установяване на вземанията му по процесния договор, за разликата от 1062,85 лв. до
1445,83 лева главница, и за разликата от 502 до 660,33 лева договорно възнаграждение, като
сочи доводи за неправилност на решението, и моли съда да го отмени в тази му част, и
вместо него постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде уважена в
тази част.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск
по реда на чл.415, ал.1 от ГПК срещу Г. М. С., в която излага, че има вземане срещу
ответника за сумата от 5669,87 лева, представляваща 2041,23 лева главница по договор за
потребителски кредит №********** от 08.02.2018г., 660 лева договорна лихва, 2280,95 лева
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 262,51 лв. лихва за
забава, 424,85 законна лихва. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410
ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Издадената заповед по гр.д. №1094/2020г.,
била връчена на длъжника, и в законния срок последния подал възражение срещу нея.
Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
На 08.02.2018г. страните сключили договор за потребителски кредит, според който ищецът
предоставил на ответницата сумата от 2400 лева. Уговорено било връщането , за срок от 24
месеца, с падеж 2-ро число и размер на вноската по кредита от 148,37 лева, включваща
главница и лихва в размер на 41,17% годишно, при ГПР от 49,89%, и обща дължима сума по
кредита от 3560,88 лева. Страните сключили и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по който ответницата следвало да заплати възнаграждение от 2881,20
лева, на същите падежни дати и брой вноски, всяка от 120,05 лева. Предмет на
представеното споразумение е задължение на кредитора да предостави по искане на клиента
една или всички от посочените услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
2
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. От
представения анекс №1 към договора е видно, че вноски 5 и 6 се отлагат, а длъжника се е
съгласил да ги заплати в края на новия погасителен план. Според неоспореното извлечение
от сметка, длъжника е заплатил пет месечни вноски, всяка от които по 268,42 лева /общо
1342 лева/. Поради забава, съобразно уговорките, задължението и по договора било обявено
за предсрочно изискуемо, считано от 16.08.2019г. Заявлението по ЧГД
№1094/2020г.постъпило в НПРС на 19.10.2020г..
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се
пред Районен съд - Нови Пазар заповедно производство по ч.гр.д.№1094/2020 г. /по което е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми/, а
предявяването на установителния иск е законова последица или от подаденото в срока по
чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в
заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния случай/, или с връчването на
заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК,
е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ, като искът следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. В настоящия случай, е установено надлежно
съобщаване на длъжника на волеизявлението на кредитора за упражняване на правото да
направи целия дълг по кредита за предсрочно изискуем, и след 16.08.2019г. е била
изискуема цялата дължима главница по договора, както и обезщетение за забава върху тази
сума от тази дата до окончателното и изплащане.
По отношение възнаградителната лихва по договора за кредит. В случая, в договора е
уговорен годишен лихвен процент на 41,17 %. Максималният размер на договорната лихва /
възнаградителна или за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр.. Въпреки че не
е налице действащо нормативно ограничение при договарянето на размера на
възнаградителната лихва, то съгласно наложилата се съдебна практика /решение №
906/30.12.2004 г. по гр.д.№1106/2003 г., ІІг.о., решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.
№315/2005г., ІІ г.о.; решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№5093/2007 г., ІІ г.о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г., ІV г.о./ се приема, че ако
договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, то е налице
неравноправие, тъй като в този случай предвиденият размер на договорната
3
възнаградителна лихва, съществено превишава нейната обезщетителна функция по повод
предоставеното ползване на заемната сума. Настоящата инстанция споделя тази практика.
В съответствие с препращащата разпоредбата на чл.86, ал.2 от ЗЗД, размерът на
законната лихва е определен с Постановление № 426 на Министерския съвет от 18.12.2014 г.
/в сила от 01.01.2015 г./, съгласно което, годишният размер на законната лихва по
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Лихвеният процент в сила от 1 януари на текущата година е приложим за
първото полугодие на съответната година, а лихвеният процент в сила от 1 юли е приложим
за второто полугодие. Предвид това и доколкото основния лихвен процент на БНБ по време
на действие на целия договор е 0, то годишния размер на законната лихва се явява 10% или
трикратния-30%. В случая отразеният в договора ГЛП - 41.17% надвишава трикратния
размер на законната лихва за периода на договора. Накърнен е принципът за
еквивалентност на насрещните престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави –
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следва да се замести по
право от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до размера
от 10 % - законната лихва. В този смисъл е и горецетираната съдебна практика.
Съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълкувателно дело №3/2017г.
на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума,
като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост
отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили
заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната
изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че
съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск
преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на
възнаградителна лихва за този период не следва да се уважава, а принципно следва да се
признае дължимостта на главницата, след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и
мораторната лихва върху тази главница от тази дата до окончателното изплащане. В
настоящия случай дължимата възнаградителна лихва върху изискуемата главница за
4
периода от просрочване на всяко от главните задължения до 16.08.2019г. /настъпването на
предсрочната изискуемост/, следва да се определи на основание чл.162 от ГПК от съда на
38,14 лева. Първоинстанционния съд е присъдил многократно по голяма сума от
действително дължимите договорни лихви, но доколкото длъжника не е подал жалба срещу
решението в тази му част, положението на жалбоподателя не може да се влошава.
Независимо от горното при изчисляване размера на действително дължимите суми, следва
да се съобрази валидния размер на приетото възнаграждение, както и останалите
недействителни компоненти на изплатените вноски, съобразени от първоинстанционния
съд. Дължимата възнаградителна лихва по внесените пет вноски до датата на предсрочната
изискуемост, отново редуцирана съобразно гореизложеното /определена на основание
чл.162 от ГПК/ е в размер на 42 лева. От общо внесените 1342 лева, 42 лева са погасили
задължението за възнаградителна лихва а останалите 1300 лева главницата, т.е. оставащия
дължим размер на главницата е в размер на 1100 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която установителната претенция е отхвърлена за разликата над 1062,85
лева до 1100 лева главница, и вместо това постановено друго, с което бъде уважен иска в
тази му част. В останалата си обжалвана част решението следва да бъде потвърдено. В
необжалваната част решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се направи
преизчисляване на разноските за заповедното производство, първата инстанция и да се
изчислят такива за втора инстанция. На жалбоподателя следва да се присъдят още 12,65 лева
деловодни разноски, а за въззивното производство съразмерно на уважената част от жалбата
- 8,58 лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260074 от 19.04.2021г. по гр.д.№1356/2020г. на Районен съд -
гр.Нови Пазар, САМО В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Профи Кредит
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Г. М. С. с ЕГН **********, от с.Е., обл.Ш., ул.№,
иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца, сумата от 37,15 лева /разликата от 1100 до 1062,85 лева/ - главница,
представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит №
**********/08.02.2018г. и Анекс №1 от 13.08.2018г. към него, сключен между страните,
ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. С. с ЕГН **********, че
същата ДЪЛЖИ на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, сумата от 37,15
5
лева /разликата от 1100 до 1062,85 лева/ - главница, представляваща дължима сума по
договор за потребителски кредит № **********/08.02.2018г. и Анекс №1 от 13.08.2018г.
към него, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от
16.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д.
№1094/2020г. по описа на НПРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260074 от 19.04.2021г. по гр.д.№1356/2020г. на
Районен съд - гр.Нови Пазар в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Г. М. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
предявените претенции, както следва: в размер на още 12,65 лева за първоинстанционното
производство, и в размер на 8,58 лева за въззивното производство.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6