№ 2491
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110125480 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба Л. Г. Ц. срещу ****, с която е
предявен осъдителен иск за сумата от 24 115.30 лв. – платена на отпаднало основание сума –
като част от стойността на строително-монтажни работи, договорени по развален Договор за
възлагане на строителство от 25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 12.05.2023 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че с договора е възложил на ответника срещу възнаграждение в общ
размер на 93 529 лв. /без ДДС/ да изгради на свой риск и със свои средства, материали,
работна сила и механизация до етап „груб строеж“ надстройка и пристройка на
съществуваща жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор **** по действащите
КККР, с адрес: ****. Излага, че строежът следвало да бъде изпълнен на основата на одобрен
на 26.08.2020 г. проект и издаденото Разрешение за строеж № 24/26.08.2020 г., но без
надстрояване на сградата с единия етаж, поради което следвало да бъде извършено
изменение на проекта за отпадане надстрояването с един от етажите. Сочи, че строително-
монтажните работи – предмет на договора, били разделени на три етапа и били описани по
видове и етапи в Приложение № 1 към договора, представляващо количествено-стойностна
сметка. Твърди, че възложеното следвало да бъде изработено и предадено на възложителя в
срок от 100 дни, считано от 08.08.2022 г. /датата на подписване на протокола за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа/. Излага, че е
извършил по договора плащания на сума в общ размер на 33 809.10 лв., както следва: 10 000
лв. – в брой при подписване на договора за спешно набавяне на строително желязо; 12
500.10 лв. – общ аванс по договора /с ДДС/, платен на 26.05.2022 г. по банков път; 11 309 лв.
– авансово възнаграждение, като част от него – сумата от 11 009 лв., била платена на
11.08.2022 г. по личната сметка на управителя на ответното дружество по негово искане, а
другата част – 300 лв., по искане на управителя била платена в брой на багериста на
докарания на обекта малък багер за една машиносмяна. Сочи, че ответникът е изпълнил
незначителна част от възложените му строително-монтажни работи за първи етап, при това
1
– некачествено, като впоследствие се наложило тяхното частично или цялостно повторно
извършване от друг изпълнител или довършване на конкретни строително-монтажни
работи. Признава като дължими само работите и доставките на обща стойност 9 693.80 лв.,
включваща: 300 лв. – стойност /без ДДС/ на една машиносмяна с малък багер; 285 лв. – за
доставка и ползване на 1 бр. екотоалетна за 3 месеца /без ДДС/; 200 лв. – за доставка с малък
камион на арматура на обекта /без ДДС/; 8 908.80 лв. – цена /с ДДС/ на доставените 3 200 кг.
строително желязо. Сочи, че изпълнителят предявил към него претенции за увеличаване на
цената и за заплащане от възложителя на разходи, които би следвало да са включени в
договореното възнаграждение, като поради несъгласието на ищеца на 05.09.2022 г. му било
изпратено предизвестие за прекратяване на договора с покана в 3-дневен срок да се свърже с
него за прекратяване на отношенията. Твърди, че страните се опитали да уточнят
изпълненото и неговата стойност, но не постигнали общо съгласие. Излага, че на 17.10.2022
г. е отправил до ответника уведомление за разваляне на договора по негова вина – поради
почти изцяло неточното изпълнение в качествено отношение и поради само частично
направеното в количествено отношение, което било установено в Констативен протокол от
10.10.2022 г. Поради това счита, че сумата от 24 115.30 лв., представляваща разликата
между престираното от него по договора – платената сума в общ размер на 33 809.10 лв., и
насрещно полученото – извършената работа и доставените материали /включително
екотоалетна/ на обща стойност 9 693.80 лв., е платена на отпаднало основание, поради което
следва да му бъде върната.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****,
с който оспорва предявения иск. Признава сключването с ищеца на Договор от 25.05.2022 г.
за възлагане на строителство с твърдения в исковата молба предмет, като възложените
строително-монтажни работи били разделени в три етапа и подробно описани в Приложение
№ 1, представляващо количествено-стойностна сметка. Признава заплащането от ищеца на
26.05.2022 г. по банковата сметка на дружеството на уговорения общ аванс в размер на 12
500.10 лв. /с вкл. ДДС/, както и изпълнение от възложителя на задължението за плащане на
авансово възнаграждение в размер на 11 309 лв. за изпълнението на строително-монтажните
работи на първи етап чрез плащане на сумата от 11 009 лв. на 11.08.2022 г. по банковата
сметка на управителя и доплащане на сумата от 300 лв. в брой на багериста на докарания на
обекта багер. Твърди, че това са единствените платени от ищеца суми по договора, като
оспорва плащането на сумата от още 10 000 лв. и получаването й от дружеството. Признава,
че изпълнението по договора е трябвало да започне от 08.08.2022 г., когато е подписан
протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа. Излага, че е започнал изпълнение по договора, като стойността на изпълнените
работи възлиза на сумата от 24 803.48 лв., формирана като сбор от стойността на
доставената на ищеца арматура – 23 703.48 лв. /с ДДС/, и стойността на извършените изкопи
– 1 100 лв. Твърди, че в началото на м. 08.2022 г. възложителят преустановил достъпа на
осигурените от дружеството машини до обекта, без които продължаване изпълнението на
строително-монтажните работи било технологично невъзможно, поради което през м.
09.2022 г. ответникът отправил предизвестие до него за прекратяване на договора. Сочи, че
в продължение на около месец била провеждана кореспонденция, която приключила с
изпратеното от ищеца уведомление от 17.10.2022 г., в което той посочил като причина за
прекратяване на договора неизпълнение от страна на дружеството. Оспорва твърдяното
неизпълнение. Счита, че уведомлението от ищеца представлява негово едностранно
изявление, обективиращо отказа му от договора, изпълнението по който вече е започнало. С
оглед размера на платените от ищеца суми и стойността на изпълнението по договора счита,
че не дължи връщане на суми на възложителя. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
2
В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД са предвидени искове за връщане на получено без
основание, на неосъществено или отпаднало основание, което предполага, че между
страните е имало разменена имуществена престация. Предвид изложените твърдения в
исковата молба съдът намира, че в случая ищецът се позовава на последния от трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно претендира връщане на парична сума,
предоставена от него на ответника и получена от него на отпаднало основание – по развален
Договор за възлагане на строителство от 25.05.2022 г.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал на ответника парична
сума в общ размер на 33 809.10 лв. по Договор за възлагане на строителство от 25.05.2022 г.
и отпадане на основанието за това имуществено разместване, което в случая предполага да
установи, че надлежно е упражнил правото на разваляне на договора, а в тежест на
ответника е да докаже наличието на основание за задържане на процесната сума в размер на
24 115.30 лв., което предполага да установи точно изпълнение на задълженията му по
Договор за възлагане на строителство от 25.05.2022 г. и стойността на изпълнените и приети
дейности по договора.
В случая с Определение № 39873/07.11.2023 г. е обявено за безспорно сключването
между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител на
Договор за възлагане на строителство от 25.05.2022 г. за изграждане до етап „груб строеж“
на надстройка и пристройка на съществуваща жилищна сграда в поземлен имот с
идентификатор **** по действащите КККР, с адрес: ****.
Според чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от договора строителството следва да бъде извършено от
изпълнителя съгласно одобрен на 26.08.2020 г. инвестиционен проект и издаденото
Разрешение за строеж № 24/26.08.2020 г., като изпълнителят следва да извърши описаните
строително-монтажни работи в Приложение № 1 – „Количествено-стойностна сметка“, на
свой риск и със свои средства, материали, работна сила и механизация.
Уговорено е в чл. 2 възнаграждение в общ размер на 93 529 лв. /без ДДС/, включващо
съгласно чл. 4 всички присъщи разходи за извършваната дейност и печалбата на
изпълнителя и платимо според чл. 3 по следния начин: 12 500 лв. /с ДДС/ – аванс, платим в
срок от 3 работни дни от датата на подписване на договора като условие за влизането му в
сила; междинни плащания съгласно Приложение № 1 за всеки завършен етап от възложения
обект /достигане на съответната кота на обекта/, за който е съставен акт образец № 19 за
действително изпълнените на обекта строително-монтажни работи, като всяко междинно
плащане е дължимо в 3-дневен срок от приемането на изпълнения етап и след приспадане на
1/3 от заплатения аванс; окончателно плащане – остатък от възнаграждението, посочен в
Приложение № 1, дължим в 1-дневен срок от съставянето на акт образец № 19 за предаване
на последния етап на изпълнение и на документите, необходими за съставяне на акт образец
№ 14 за сградата, и приемането им от възложителя без възражения за недостатъци, като от
дължимата сума се приспадат извършените до момента плащания и неусвоения аванс. В
Приложение № 1 са уговорени следните междинни плащания: 11 309 лв. – авансово
възнаграждение за І етап, платимо при подписване на протокол за откриване на
строителната площадка и определяне на строителната линия и ниво на строежа; 23 935 лв.
/без ДДС/ – остатък от възнаграждението за І етап, платимо при завършването му –
изграждане на основа; 23 935 лв. /без ДДС/ – остатък от възнаграждението за ІІ етап,
платимо при завършването му – изграждане на първи жилищен етаж; 23 935 лв. /без ДДС/ –
остатък от възнаграждението за ІІІ етап, платимо при завършването му – изграждане на
мансарден етаж и покрив, и предаване на документите, необходими за съставяне на акт
образец № 14.
Уговорен е в чл. 6, ал. 1 срок за изпълнение и предаване на договорените строително-
монтажни работи на възложителя с продължителност от 100 работни дни, считано от датата
на подписване на протокол за откриване на строителната площадка и определяне на
3
строителната линия и ниво на строежа.
Съгласно чл. 8, ал. 1 изпълнителят се задължава да изпълни договорените
строително-монтажни работи качествено и в срок и при спазване на условията на
възложителя, техническите параметри, заложени в инвестиционния проект и договора,
действащата нормативна уредба, включително изискванията по охрана на труда,
санитарните и противопожарни норми, а според чл. 9 той е длъжен да влага в
строителството качествени строителни изделия и да предостави на възложителя
сертификати за качество и сертификати за произход на използваните материали. В чл. 10 е
уговорено, че изпълнителят се задължава по време на строителството да отстранява
допуснати от него грешки и недостатъци в извършените работи, констатирани от
възложителя, като съгласно чл. 13 разпорежданията на възложителя и лицата, упражняващи
строителен надзор, са задължителни за изпълнителя, освен ако са в нарушение на
строителните правила и нормативи или водят до отклонение от поръчката. В чл. 21, ал. 1
страните са постигнали съгласие, че недостатък е всяко неправилно изпълнение на
строително-монтажните работи, изразяващо се в: изпълнение с качество, по-ниско от
определеното с договора и/или проектната документация и/или техническите спецификации,
включително като резултат от влагане на строителни продукти с лошо качество; изпълнение
в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажни работи и/или
неизвършени и незавършени работи.
С Определение № 39873/07.11.2023 г. е обявено за безспорно извършване от ищеца
на авансови плащания по договора в общ размер на 23 809.10 лв., защото ответникът
признава, че са му платени общ аванс в размер на 12 500.10 лв. /с ДДС/ и авансово
възнаграждение в размер на 11 309 лв. за изпълнението на строително-монтажните работи
на първи етап /11 009 лв. – по банков път на 11.08.2022 г., и 300 лв. – чрез плащане в брой
на багериста на докарания на обекта багер/. Спорно е между страните дали ищецът е
заплатил на ответника по договора и сумата от 10 000 лв.
За доказване на твърдението си, че е заплатил на ответника допълнително сума от
10 000 лв. извън уговорените в договора срокове за плащане, ищецът е ангажирал
доказателства чрез разпит на свид. Ц.а – негова съпруга. Тя разказва, че по договора е била
уговорена схема на плащане, предвиждаща плащане на авансова сума от 12 500 лв., плащане
на сума от 11 300 лв. и следващо плащане едва след приключване на І етап, като съпругът й
извършил съответните плащания по схемата, но при подписване на договора той платил и
сумата от 10 000 лв., защото няколко дни по-рано от дружеството са я поискали за
закупуване на желязо преди откриване на строителната площадка, аргументирайки се с
постоянно увеличаващата се цена на желязото. Посочва, че сумата от 10 000 лв. е платена в
брой от ищеца на управителя на ответното дружество при подписването на договора в
кантората на адв. Шишков, но документ за плащането не е получен, нито впоследствие е
получен обещаният документ за закупено желязо на тази стойност. Извършвайки дължимата
съгласно чл. 172 ГПК преценка на показанията на свид. Ц.а в горепосочената им част, съдът
намира, че така заявеното от нея представлява обективен и добросъвестен разказ за лично
възприети факти, който е неопроверган от други доказателства по делото, поради което
следва да бъде кредитиран.
Поради изложеното съдът приема за доказано, че ищецът е платил на ответника по
договора сума в общ размер на 33 809.10 лв.
От документа на л. 14 – 16 е видно, че строителната площадка е открита на 08.08.2022
г., респ. оттогава е започнал да тече срокът за извършване на строително-монтажните работи
от изпълнителя. Страните не спорят, че той е започнал изпълнение, както и че не е завършил
дейностите по І етап, които според Приложение № 1 е следвало да се изразят в изпълнение
на изкоп, изпълнение на кофраж, арматура, заливане на изкоп и полагане на водопроводни
тръби.
4
С Определение № 39873/07.11.2023 г. са обявени за безспорни получаването от ищеца
на 05.09.2022 г. на изявление на ответника за прекратяване на договора и получаване от
ответника на 17.10.2022 г. на изявление от ищеца за разваляне на договора поради
неизпълнение.
Никоя от страните не твърди правоотношението между тях, възникнало по силата на
договора, да е прекратено въз основа на отправеното от дружеството изявление за
прекратяване. Такъв извод не следва и от представената електронна кореспонденция. От нея
се изяснява, че страните не са постигнали съгласие по искането на ответника за заплащане
на по-голямо възнаграждение по договора, което се потвърждава и от показанията на свид.
Ц.а, които в тази част също следва да бъдат кредитирани. Видно е, че именно липсата на
съгласие относно възнаграждението е станала причина за отправената от дружеството
покана за прекратяване на отношенията, но страните не са постигнали съгласие относно
прекратяването на договора.
Страните са единодушни, че договорът е прекратен въз основа на изявлението на
ищеца от 17.10.2022 г., но спорят относно основанието за прекратяване. Ищецът счита, че
договорът е надлежно развален от него поради неточно в количествено и качествено
отношение изпълнение от ответника, а последният сочи, че договорът е прекратен
едностранно от ищеца, който се е отказал от него, т.е. позовава се на хипотезата на чл. 25 от
договора, с който страните са уговорили, че възложителят може по всяко време до
завършване и предаване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му,
като в този случай е длъжен да заплати на изпълнителя стойността на извършените до
момента на отказа работи, респ. на чл. 268 ЗЗД.
Преценявайки естеството на изявлението на ищеца, обективирано в Уведомление от
17.10.2022 г. на л. 21 от делото, съдът намира, че в него ясно и еднозначно е изразена волята
му като възложител да развали договора поради виновно неизпълнение на задълженията на
изпълнителя в количествено и качествено отношение, продължаващо и след даване на
указания за отстраняване на недостатъци. Следователно възражението на ответника е
неоснователно.
По въпроса за количеството и качеството на изпълнената от ответника работа съдът
намира следното:
За доказване на твърдението си за неточно изпълнение в количествено и качествено
отношение ищецът представя Констативен протокол за степен на завършеност, съставен от
консултанти по строителен надзор и от него в качеството му на възложител. В документа е
констатирано, че към 10.10.2022 г. на строежа са извършени следните видове строително-
монтажни работи: направен е изкоп за ивични основи по оси Г, Е, 2 и 4 – под колони К1, К2,
К5 и К6, като изкопът е с достатъчна ширина и дълбочина; направен е изкоп за ивични
основи по оси 1, 3, 5 и ос А с дълбочина около 50 см., в участъци – 40 см., с недостатъчна
дълбочина, отговаряща на изискванията в проекта по част „Конструктивна“; по ос 5
строителят е положил армировъчния скелет за ст. бетонната ивична основа в плиткия изкоп
върху черен полиетилен с намерението да го ползва вместо кофраж, което било споделено
от техническия ръководител на обекта. Отразено е също така, че на строителната площадка е
доставена армировка без спецификация по елементи от фирмата, заготвила армировката, и
без да е придружена от съответна декларация за експлоатационни показатели.
Представена е и електронна кореспонденция между страните, неоспорена от
ответника, от която е видно, че по направено от възложителя възражение срещу качеството
на извършената работа изпълнителят на 31.08.2022 г. е признал, че са допуснати обърквания.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието без оспорвания на
страните, и разясненията на вещото лице в открито заседание се установява следното:
Строително-монтажните работи по договора са разделени на етапи, като І етап включва
изграждане на основа. Необходимите дейности по проектната документация се изразяват в:
5
изкопни работи, които касаят укрепването на съществуващата сградата; изкопни работи,
които касаят новопроектираната пристройка; армировъчни работи. За укрепването на
съществуващата сграда проектантът е заложил изкоп от южната /задната/ страна на сградата
с ширина 85 см. и дълбочина 94 см., като този изкоп е изпълнен от ответника изцяло и по
проект, за което е изкопана земна маса с обем от 17.22 куб. м., изчислена от вещото лице на
база протокола, съставен от надзорната фирма, и проектната документация. За
новопроектираната пристройка е предвидено по проект изпълнение в предната част на
сградата на масов изкоп с дълбочина 94 см., кофриране на предвидените по проект ивични
основи с ширина 85 см. и полагане на предварително заготвена армировка. От **** са
изпълнили ивични основи с дълбочина 40 – 50 см., които не отговарят на проекта и не са
достатъчни, като обемът изкопана земна маса по оси 1, 3, 5 и А е 10.84 куб. м. Общият обем
на извършените от ответника изкопни работи е 28.06 куб. м., а посочените в проекта
изкопни работи са 69.50 куб. м., като е изваден обратният насип. По проект е заложено
полагане в основите на заготвена армировка – 4 762 кг. стомана АІІІ, а от **** са изпълнили
изкоп с малка дълбочина /40 см. по ос 5/ и са поставили в него армировка, без да е излят
подложен бетон, като армировката, изчислена по чертеж № 4 по проекта, е 130 кг. Вещото
лице посочва, че строежът към момента на огледа е изпълнен изцяло от друга строителна
фирма на етап „груб строеж“, поради което огледът не е дал информация за отговор на
поставените задачи, като след разваляне на договора надзорната фирма е следвало да
изготви Протокол образец № 10 за спиране на строителството, съдържащ точни данни за
състоянието на строежа, за извършените видове строителни и монтажни работи, за
доставените материали, инвентар, съоръжения и други, но поради липсата му заключението
е дадено чрез съпоставка от вещото лице на констатациите в съставените от двете страни
документи и след запознаване с одобрената архитектурна проектна документация в
общината. Съдът кредитира заключението в посочената част, защото то е обективно,
компетентно и обосновано.
От показанията на свид. ****, които съдът възприема изцяло като обективни,
последователни, добросъвестно дадени и достоверни, се изяснява следното: Тя е имала
договор с ищеца за упражняване на строителен надзор по време на строителството в кв.
„****“, ходила е много пъти на обекта и е изготвила Констативния протокол за степен на
завършеност от 10.10.2022 г. Към този момент отношенията със строителя не били
прекратени, поради което не е спирала строежа, а били правени множество опити за
свързване с него, за да се види дали ще продължи да работи. Единственото направено от
строителя се изразявало в изкоп отпред на къщата и изкоп за фундаменти отзад /от юг/ на
къщата, като освен това той струпал на подхода на къщата частична армировка за основите
без представени сертификати за произход. В по-ранен разговор **** му казала, че по този
начин не могат да се изпълнят основите, защото били изкопани изключително плитко и не
отговаряли на одобрените проекти, изкопът бил хаотичен и без изправени линии, а вместо
кофраж в изкопа били сложени найлон и армировка. Пръстта била депонирана от двете
страни на изкопа и затруднявала достъпа до къщата. След съставянето на констативния
протокол строителят повече не се явил на строежа и не бил осъществен контакт с него. В
края на 2022 г. хората намерили нова строителна фирма, като в периода от съставянето на
констативния протокол до започването на работа от новия строител на строежа не било
извършвано нищо. Новият строител започнал да извършва изкопни работи, за да достигне
проектните параметри на основите.
От показанията на свид. Ц.а се изяснява, че тя се възпротивила на исканията на
ответника за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на по 0.80 лв. на всеки
килограм вложено желязо, защото до този момент строителят не бил направил нищо, с което
да оправдае сумата. Установява се, че при копаенето за основите с багерче земята се трупала
в двора отзад, като едва след приключване на отношенията с ответника съпругът й я извозил
със собствени средства в друг свой имот, намиращ се на разстояние от около 150 м. Въпреки
6
че свид. Ц.а е съпруга на ищеца, съдът намира, че така заявеното от нея заслужава доверие,
защото е неопровергано от други доказателства по делото, а дори намира експертна опора в
разясненията на вещото лице, че фактически е възможно строителят да има поле за работа и
да извърши изкопите и без той да е извозил земната маса.
Доказателства за точно изпълнение на задълженията на дружеството по договора и за
приемане на изпълнението от ищеца не са представени от ответника въпреки изричните
указания на съда, дадени с Определение № 39873/07.11.2023 г.
Въз основа на обсъдената доказателствена съвкупност, която не съдържа
противоречия, съдът приема за доказано, че ответникът не е изпълнил точно в количествено
и качествено отношение задълженията си по договора с ищеца – той не само че не е
завършил работата по І етап, но дори част от фактически изпълнената работа е изпълнена
некачествено, защото не е отговаряла на проектните изисквания, което представлява
недостатък по смисъла на чл. 21 от договора. Следователно той е неизправна страна по
договора.
Горният извод не се разколебава от релевираното в отговора на исковата молба
възражение с правно основание чл. 95, пр. 2 ЗЗД. По него в тежест на ответника е да докаже
отказа на ищеца да даде необходимото съдействие, без което ответникът не би могъл да
изпълни задълженията си по договора. Въпреки изричните указанията на съда, дадени с
Определение № 39873/07.11.2023 г., че не сочи доказателства за горното, ответникът не е
ангажирал доказателства за установяване на това свое възражение, поради което съдът го
намира за неоснователно.
От неоспорената от ответника електронна кореспондения е видно, че вместо да
завърши работата и да отстрани признатите на 31.08.2022 г. недостатъци по вече
изпълнената работа, изпълнителят е искал по-високо възнаграждение и поради несъгласието
на възложителя да го заплати е отправил до него покана да уредят прекратяването на
отношенията между тях, като след 20.09.2022 г. дори е преустановил контакт с възложителя.
По този начин той е демонстрирал липса на намерение да завърши работата и да отстрани
недостатъците във вече извършените дейности, поради което съдът счита, че в случая е било
явно, че ответникът няма да може да изпълни работата по уговорения или надлежен начин.
По тези съображения съдът приема, че за поръчващия в качеството му на изправна страна е
възникнало правото по чл. 262, ал. 2 ЗЗД да развали договора, което в случая той е
упражнил надлежно на 17.10.2022 г.
Договорът за изработка, какъвто е сключеният между страните договор за
строителство, е такъв с продължително изпълнение, поради което развалянето му няма
обратно действие /чл. 88, ал. 1 ЗЗД/, а същият се прекратява занапред. С оглед на това
действие на прекратяването на договорната връзка при виновно неизпълнение възложителят
може да претендира за връщане само това, срещу което не е получил насрещно изпълнение
до момента.
Преценявайки съвкупно показанията на свид. **** и свид. Ц.а, Констативният
протокол за степен на завършеност от 10.10.2022 г., неоспорената електронна
кореспонденция и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът намира за
доказано по делото, че ответникът е извършил изкоп в предната част на съществуващата
сграда, отговарящ на проектните изисквания, и изкоп в задната част на сградата,
неотговарящ на проектните изисквания, но който е можел да се ползва в по-нататъшното
строителство след извършване на допълнителни дейности по него. Ето защо възложителят
дължи на изпълнителя стойността на извършените дейности, както и стойността на
доставеното на обекта желязо.
При определяне размера на вземането на ответника по договора обаче следва да бъде
отчетено, че в исковата молба ищецът изрично признава дължимост на сумата от 9 693.80
лв., включваща: 300 лв. – стойност без ДДС на една машиносмяна с малък багер; 285 лв. –
7
цена без ДДС за доставка и ползване на 1 бр. екотоалетна за 3 месеца; 200 лв. – цена без
ДДС за доставка с малък камион на арматура на обекта; 8 908.80 лв. – цена с ДДС на
доставените 3 200 кг. строително желязо, поради което не претендира връщането на тази
сума, респ. извадил я от общо платената от него сума по договора в размер на 33 809.10 лв. и
така е ограничил претенцията си с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД до сумата от
24 115.30 лв.
В договора страните не са уговорили цената на всяка отделна подлежаща на
изпълнение в рамките на съответния етап от строителството дейност, а ответникът не е
представил документи за сторените от него разходи, свързани с фактически извършената по
договора дейност. Вместо това за доказване на размера на своето вземане по договора той се
позовава на Протокол/акт (образец 19) за извършени СМР от 01.10.2022 г. Вещото лице
разяснява, че документът е съставен на база образец, взет от предхождащата Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството наредба, но
по съдържание не съответства на образеца, защото той е за констативен акт за предаване на
строежа от строителя на инвеститора и в него се посочват резултатите от извършения оглед
на място на изпълнения строеж съобразно сключените договори и проектите, на
състоянието на строителната площадка и на околното пространство. По-същественото обаче
е това, че документът, на който се позовава изпълнителят, е едностранно съставен от него
частен удостоверителен документ, който няма материална доказателствена сила по
отношение на възложителя, поради което и предвид изричното му оспорване от ищеца
неговата доказателствена стойност следва да се преценява при съпоставката му с другите
доказателства по делото. Извършвайки такава съпоставка, съдът намира, че отразените в
документа констатации относно извършените доставки на малък багер за изкоп се
потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза, а констатациите
относно извършената доставка и монтаж на еко тоалетна се потвърждават от признанието на
ищеца. Отразената доставка на малък камион за изкоп обаче се опровергава от показанията
на свид. Ц.а, че пръстта е била извозена от съпруга й, като така заявеното от нея намира
опора и в разясненията на вещото лице в открито заседание. Ето защо не следва да се
признае вземане на ответника срещу ищеца за тази услуга. За посочената в протокола
доставка на заготвена арматура в общо количество от 7 965 кг. не са представени никакви
други доказателства освен този протокол, поради което и предвид изричното оспорване от
възложителя съдът намира за недоказана доставката на количество, по-голямо от признатите
от последния в исковата молба 3 200 кг., чиято стойност обаче вече е съобразена от ищеца
при формиране на съдебно предявената му претенция. На следващо място, липсва
основание за добавяне към вземането на ответника по договора на претендираните от него
суми за направа на договор за строителство, за трудови възнаграждения и осигуровки на
командированите лица и за план по безопасност на труда, както и на допълнителна /над
признатата в исковата молба/ сума за доставка и монтаж на еко тоалетна, доколкото предвид
своето естество тези разходи не подлежат на отделно заплащане от възложителя, а са част от
цената на фактически извършените дейности.
Поради изложеното съдът намира, че възложителят има към изпълнителя задължение
само за стойността на извършените изкопи и пряко свързаните с тях разходи за мини багери,
размерът на което задължение следва да се определи на база средната пазарна стойност на
извършеното.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза пазарната стойност на
фактически изпълнените дейности, отговарящи на проекта и извършени зад съществуващата
сграда, възлиза на 2 508 лв. с ДДС, като тя включва стойността на изкопни работи основи
укрепване на съществуващата сграда /496 лв. с ДДС/, доставка на мини багер до обекта /720
лв. с ДДС за 4 доставки/, работа на мини багер /356 лв. с ДДС за 2 дни/, извозване и
складиране на земна маса на 150 м. /936 лв. за 6 курса на самосвал/. Според вещото лице
общата пазарна стойност на фактически извършените дейности, неотговарящи на проекта и
8
изпълнени в предната част на сградата, възлиза на 1 802 лв. с ДДС и включва стойността на
изкопни работи основи в обем от 10.84 куб. м. /312 лв. с ДДС/, доставка на мини багер до
обекта /360 лв. с ДДС/, работа на мини багер /178 лв. с ДДС за 1 ден/, извозване и
складиране на земна маса на 150 м. /624 лв. с ДДС за 4 курса/, поставяне на армировка в
изкопа по ос 5 /328 лв. с ДДС за 130 кг. армировка/. Вещото лице посочва, че общата пазарна
стойност на всички фактически изпълнени от ответника дейности възлиза на 4 310 лв. с
ДДС.
Съдът намира, че от сумата от 4 310 лв. следва да бъдат извадени: 300 лв. – вече
призната като дължима в исковата молба стойност /без ДДС/ на една машиносмяна с малък
багер, чието връщане не се претендира по делото, защото е отчетена от ищеца при
формиране на размера на съдебно предявеното вземане; 328 лв. – стойност на вложените в
изкопа в предната част на сградата 130 кг. армировка, за която армировка съдът приема, че е
част от признатото в исковата молба като доставено количество от 3 200 кг. армировка
/чиято стойност не е предмет на делото/; 1 560 лв. – общата стойност на услугата по
извозване и складиране на земна маса, защото по делото се доказа, че тази дейност е
извършена от ищеца, а не от ответника.
Предвид всичко изложено съдът приема, че дължимата от ищеца на ответника сума
по договора /над вече признатата в исковата молба/ възлиза на 2 122 лв.
В обобщение съдът намира, че на ищеца се дължи връщане на заплатена по
разваления договор сума, за която не е доказано да е получил насрещно изпълнение от
ответника и която е в размер на 21 993.30 лв., ведно със законната лихва върху нея за
периода от 12.05.2023 г. до окончателното плащане. За разликата над 21 993.30 лв. до
пълния предявен размер от 24 115.30 лв. искът е неоснователен.
По разноските:
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от иска и възлизащи общо на 3 845.30 лв., както следва: 877.80 лв. –
държавна такса; 227.50 лв. – депозит за вещо лице; 2 730 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въпреки частичната неоснователност на иска на ответника не следва да се присъждат
разноски, защото той нито е поискал, нито е доказал извършването на разходи по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
Л. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ****, следните суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
сумата от 21 993.30 лв. – платена на отпаднало основание сума – като част от стойността на
строително-монтажни работи, договорени по развален Договор за възлагане на строителство
от 25.05.2022 г., ведно със законната лихва от 12.05.2023 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 845.30 лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
частично иска – за разликата над 21 993.30 лв. до пълния предявен размер от 24 115.30 лв.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9