Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 02.07.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 598 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

Производството е образувано по жалба на ***, в качеството й на управител на „***” ЕООД, ЕИК ***срещу Наказателно постановление № 04-001154 от 28.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ – Велико Търново, с което за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като не е извършено посоченото деяние, за което е ангажирана отговорността му и поради нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, обективиращи неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и на взема становище по депозираната жалба.

Административнонаказващият орган, чрез изразено писмено становище от Директора на ДИТ – Велико Търново счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно, съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му и моли същото да бъде потвърдено. 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 17.01.2020 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 04-001154 във връзка с извършена на 02-04.12.2019 г. проверка по документи от служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, по повод спазване на трудовото законодателство от страна на работодателя "***" ЕООД /Протокол за извършена проверка – лист 19-21 от делото/. В хода на проверката е констатирано, че работодателят не е изпълнил задължително предписание, дадено с предходен  Протокол за извършена проверка от 12.07.2019 г. /лист № 13 – 18 от делото/ под № 7, а именно: „В срок до 30.09.2019 г. на работника З.К.Й., ЕГН **********, на длъжност „камериер” да се заплати сумата от 386,85 лева, представляваща разликата до пълния размер на дължимото й трудово възнаграждение за месеците януари, февруари и март 2019 г. и платеното чрез приложени разходни касови ордери”. С призовка на ДИТ – Велико Търново са изискани документи от жалбоподателя, доказващи изпълнението на даденото предписание. Документи, удостоверяващи извършени плащания от работодателя на работника не са представени нито след получаване на призовката, нито при последващата проверка от контролните органи /02-04.12.2019 г./, нито в хода на съдебното следствие, проведено по делото. Посоченото нарушение /неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения/ е квалифицирано като такова по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда. АУАН е връчен на упълномощено лице на търговското дружество на 17.01.2020 г. без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.    

На 28.02.2020 г., въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 04-001154 на Директора на ДИТ – Велико Търново, с което за нарушението и на основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, на „***” ЕООД, ЕИК ***е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на дата 01.04.2020 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок - жалба от 08.04.2020 г.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в съдебно заседание от актосъставителя и свидетелите по акта, както и от представената и приобщена по делото административнонаказателна преписка, свързана с издаването на обжалваното НП.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи, че при извършена служебна проверка съдът не констатира нарушения на установеното в ЗАНН производство по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Извършеното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин от страна на административнонаказващия орган и правилно е наложена имуществена санкция на търговското дружество - жалбоподател. В случая, работодателят „***” ЕООД /по аргумент на §1, т. 1 от ДР на КТ/ не е изпълнил даденото му задължително предписание по т. 7 от Протокол за извършена проверка от 12.07.2019 г. както към датата на контролната, последваща проверка на 02-04.12.2019 г. и съставянето на АУАН, така и към датата на издаване на НП – 28.02.2020 г.  Със задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, което по своя характер представлява принудителна административна мярка, на въззивника е предписано до 30.09.2019 г. да изплати разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение на работника З.К.Й. за месеците януари, февруари и март 2019 г. в размер на 386,85 лева. Като необжалвано процесното предписание по т. 7 е влязло в законна сила и е подлежало безусловно на изпълнение, което обаче не е сторено и до настоящия момент. Съставомерното обстоятелство е установено при извършената контролна, последваща проверка на 02-04.12.2019 г., видно от приобщения Протокол /лист 19-21 от делото/, както и от събраните гласни доказателства на актосъставителя и свидетелите по акта.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че формалния характер на нарушението, засегнатите обществени отношения, свързани със спазване на трудовото законодателство, неотстраняване на неблагоприятните последици от нарушението както по време на определения от контролните органи срок, така и в последствие, не могат да определят случая като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не следва да намери приложение, а случаят не може да се квалифицира като маловажен. Следва да се отбележи и обстоятелството, че при индивидуализация на наказанието административнонаказващият орган е наложил  санкция в минималния, предвиден в закона размер.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04-001154 от 28.02.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново, с което на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от управителя ***, за нарушение и на основание чл. 415, ал. 1 от КТ, вр. чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.   

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: