№ 803
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514171 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20172802 от 17.08.2021 г. постановено по гр. д. №
12718/2021 г. на Софийски районен съд е:
- признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Е. М. Т.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 617,65 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв.,
представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявените
искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 617,65 лв. до
сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за разликата над сумата
6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв., като погасени по давност,
както и изцяло иска за законна лихва за забава върху сумата за ползване на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г. в размер на
111,45 лв., и иска за законна лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г. в размер на 1,55
1
лв.;
- признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д. М. Т.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 617,65 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв.,
представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявените
искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 617,65 лв. до
сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за разликата над сумата
6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв., като погасени по давност,
както и изцяло иска за законна лихва за забава върху сумата за ползване на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г. в размер на
111,45 лв., и иска за законна лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г. в размер на 1,55
лв.;
- признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М. М. К.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 617,65 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв.,
представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявените
искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 617,65 лв. до
сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за разликата над сумата
6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв., като погасени по давност,
както и изцяло иска за законна лихва за забава върху сумата за ползване на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г. в размер на
111,45 лв., и иска за законна лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г. в размер на 1,55
лв.;
- признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Ц. С. Т.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 3088,20 лв. - главница,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
2
г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 34,58
лв., представляваща стойност на такса за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от
13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявените
искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 3088,20 лв. до
сумата 3441,73 лв., и за такса за дялово разпределение за разликата над
сумата 34,58 лв. до пълния претендиран размер от 36,48 лв., като погасени по
давност, както и изцяло иска за законна лихва за забава върху сумата за
ползване на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г. в
размер на 557,24 лв., и иска за законна лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 05.11.2020 г. в размер на
7,76 лв.
Решението е обжалвано от ищеца „Топлофикация София” ЕАД в
частите, с които са отхвърлени, като погасени по давност, исковете за
установяване на вземането за главница в размер на 565,57 лв. за периода от
01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., както и за дялово разпределение в размер на
3,02 лв. В жалбата се излага възражение срещу извода на
първоинстанционния съд за погасяване по давност на всички дължими суми
преди 31.10.2017 г. Сочи се, че районният съд не е съобразил
обстоятелството, че сумите по общата фактура, издадена на 31.07.2018 г., за
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., стават изискуеми едва на 15.09.2018
г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
13.11.2020 г., с което давността е била прекъсната.
Решението е обжалвано и от ответниците - в частите, с които исковете са
уважени. Излага се възражение срещу извода на съда за доказаност, че всички
четирима ответници са потребители на топлинна енергия, с довод за липса на
доказателства за наличие на облигационни отношения. Сочи се в тази връзка,
че единствено ответницата Ц. С. Т. е ползвател на имота – единствено тя
фигурирала в представените по делото фактури, отчети и изравнителни
сметки, а имената на останалите ответници не фигурират в нито един
документ, поради което те не са задължени лица. Излага се и възражение, че
са отхвърлени като погасени по давност суми в по-малък размер от
действителните. Неправилно били приети за дължими суми фактурирани с
общата фактура от 07.2018 г., включващи суми и за период преди 31.10.2017
г., който е в давност. Неправилно било прието също, че ответниците дължат
3
суми за дялово разпределение, тъй като не били представени доказателства за
основанието, нито за размера им. Не били налице доказателства ищецът да е
заплатил суми за дялово разпределение на фирмата да дялово разпределение.
Сочи се, че неправилно са присъдени лихви за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, с довод, че
установяването в производството по чл. 415, ал. 1 от ГПК на дължимост на
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на главницата се свежда единствено
и само до проверка на съда на факта дали ищецът заявител е поискал в
заповедното производство присъждане на законна лихва върху главницата.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.
Решението не е обжалвано в частите, с които са отхвърлени изцяло
предявените срещу всеки от ответниците искове за дължимост на
обезщетения за забава върху сумите за доставена топлинна енергия и за такси
за услугата „дялово разпределение”.
За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, съдът взе предвид
следното:
Ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД е предявил срещу Е. М. Т., Д. М.
Т., М. М. К. и Ц. С. Т. искове за установяване съществуването на негови
вземания по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
56454/2020 г. на СРС, както следва:
- срещу Е. М. Т. – за сумата 688,35 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 7,30 лв., представляваща
стойност на такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., представляващи 1/8 част от общо дължимите за имота суми за
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
- срещу Д. М. Т. - за сумата 688,35 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 7,30 лв., представляваща
стойност на такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., представляващи 1/8 част от общо дължимите за имота суми за
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
4
тези суми от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
- срещу М. М. К. - за сумата 688,35 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 7,30 лв., представляваща
стойност на такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., представляващи 1/8 част от общо дължимите за имота суми за
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане;
- срещу Ц. С. Т. - за сумата 3441,73 лв. - главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
имот с адрес гр. София, ж.к. „*******, и сумата 36,48 лв., представляваща
стойност на такса за дялово разпределение за периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., представляващи 5/8 части от общо дължимите за имота суми за
топлинна енергия и дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми от 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на
собственици на горепосочения топлоснабден имот – ап. ****, находящ се в
гр. София, ж.к. „Дружба 2”, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали
доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не са заплатили стойността на доставената
топлинна енергия. За претендираните суми ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното
по това заявление ч.гр.д. № 56454/2020 г. на СРС същото било изцяло
уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците подали
възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
С писмения си отговор ответниците оспорват исковете досежно
основанието за дължимост на исковите суми. В тази връзка сочат, че не е
налице облигационно правоотношение с ищеца, поради липсата на
доказателства те да са собственици или носители на вещно право на ползване
върху процесния имот. Излагат довод, че задължен за заплащане на доставяна
топлинна енергия е вещният ползвател на имота, а не формалния собственик.
Съгласно представените по делото отчети за дялово разпределение, фактури и
изравнителни сметки, сумите били претендирани единствено от един от
5
ответниците, като името на другите ответници не фигурирали в нито един
документ. След като ищецът приема, че вещен ползвател на имота е
посоченият ответник и след като е открита партида, макар и служебно без
негово знание, то същият би бил единствено отговорното лице за ползваната
топлинна енергия. Излагат възражение за погасяване по давност за
вземанията, възникнали и станали изискуеми преди 01.05.2017 г. В тази
връзка сочат, че независимо, че общите фактури са издадени по-късно,
същите включват вземания за периода от м. 05.2017 г., изискуеми още с с
възникването им, след като потребителят е имал задължение към датата на
получаване на прогнозните фактури да извършва плащане по тях. Поддържат,
че издаването на последваща изравнителна фактура не променя началната
дата, от която започва да тече давностният срок. Оспорват дължимостта на
претендираните суми за дялово разпределение, поради липсата на
представени доказателства относно уговорения и съобщен на клиентите ред и
начин за заплащане на услугата „дялово разпределение”, каквото е
изискването на чл. 36, ал. 2 от ОУ.
С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната
на ищеца е конституирано „Техем сървисис” ЕООД, което не заявява
становище по исковете.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предмета на обжалване, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Така предявените установителни искове са допустими с оглед
предходно развилото се заповедно производство, по което е издадена заповед
за изпълнение в полза на ищеца срещу всеки от ответниците за исковите
суми, срещу която са подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а
ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от събраните
доказателства, че имот с абонатен номер 271327 - апартамент № 15 в ж.к.
****, е топлоснабден, като в процесния период от м. 05.2017 г. до м. 04.2019
г. в имота е доставяна топлинна енергия.
6
Видно е от представените писмени доказателства /договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 18.08.1991 г., с който М.И.Т.
и Ц. С. Т. за закупили апартамент 15 на V етаж в бл. ****, в комплекс
„Дружба ІІ”, удостоверение за наследници на М.И.Т., починал през 1996 г., и
нот. акт № 127, т. І, рег. № 1978, дело № 115/2020 г., с който Ц. С. Т., М. М. К.
и Д. М. Т. са продали на съсобственика си Е. М. Т.- Н. и на М.Н.Н.
собствените си идеални части от имота/, че в исковия период от м. 05.2017 г.
до м. 04.2019 г. четиримата ответници са били собственици на процесния
топлоснабден имот.
В качеството им на носители на правото на собственост върху
топлоснабдения имот всички ответници са били клиенти на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на §1, т.2а
от ДР на ЗЕ в процесния период, и са били длъжни да заплащат цената на
доставяната топлинна енергия. В тази връзка е неоснователно направеното с
жалбата на ответниците възражение, че не всички ответници са потребители
на топлинна енергия, а единствено ответницата Ц. С. СТ. е ползвател на
имота и същата фигурира в представените по делото фактури, отчети и
изравнителни сметки, поради което другите ответници не са задължени лица.
Видно от горепосочените доказателства, че всички ответници са били
собственици на процесния имот в исковия период, като няма доказателства в
полза на един или някои от тях да е било учредено вещно право на ползване
върху имота. Не се твърди от ответниците, а и не са налице и доказателства
по делото, имотът да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата
на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал
цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. Обстоятелството на чие име се
води партидата в информационната система на дружеството, както и
вписването на един титуляр в изравнителните сметки и фактурите, нямат
отношение към дължимостта на цената на доставената топлинна енергия от
всички лица, имащи качеството на потребители на топлинна енергия.
Представеният нотариален акт 127/2020 г, с който първите трима ответници са
продали на четвъртата ответница и на Михаил Николов идеалните си части от
имота, в резултат на което последните са станали собственици на целия имот,
няма отношение към преценката за качеството на всички ответници като
7
клиенти на топлинна енергия, тъй като договорът за продажба е сключен след
края на исковия период от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., за който се
претендира дължимост на суми за доставена топлинна енергия. Няма данни
по делото през процесния период да е настъпила промяна в собствеността
върху имота, придобита чрез наследяване от общия на страните наследодател
М.И.Т., или да е учредено вещно право върху него в полза на някои от
наследниците или трети лица.
С Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната
връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както
бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда
и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско
измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата
на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за
това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу общите
условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в
исковия период са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните
съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-1/27.06 2016 г. на
8
КЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е
извършвано в процесния период от „Техем Сървисис” ЕООД, въз основа на
сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е
извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата –
етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна
енергия в имота на ответниците, което се установява от заключението на
съдебно-техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки
и индивидуални справки.
Установено е от приетото като неоспорено от страните заключение на
СТЕ, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда,
се измерва чрез общ водомер, монтиран в абонатната станция, който водомер
е преминал метрологична проверка. В процесния период в имота на
ответниците е имало 6 броя отоплителни тела - радиатори, на които са били
поставени 6 бр. топлинни разпределитеи, както и два водомери за отчитане на
БГВ. За процесния период топлинната енергия за отопление от отоплителните
тела и за битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет от
уредите за ДР и на водомерите, като протоколите за отчет са представени по
делото и са подписани от клиент Показанията от документите за главен отчет
са нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, опредЕ. коректно, съобразно разпоредбите
9
на Наредба № 15-334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати за сметка на ищеца. В табличен вид в заключението
са посочени дължимите за всеки месец от процесния период суми за
топлинна енергия по отделни компоненти, като общата стойност на
фактурираната /начислена/ топлинна енергия възлиза на сумата 5956,34 лв.
След приспадане на сумата за получаване по изравнителните сметки за
процесния период, общата дължима сума на потребена топлинна енергия
възлиза на 5506,72 лв. Сумите са начислявани в съответствие с действащата
към периода нормативна уредба.
Според приетото заключение на СЧЕ, дължимата сума за топлинна
енергия за процесния период от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г. е 5506,76 лв. В
табличен вид в заключението са прогнозно изчислените от ФДР фактурирани
суми за топлинна енергия по отделни месеци, както и изготвените
изравнителни сметки /разликата между прогнозно фактурирано и реално
отчетено от ФДР потребление за двата отоплителни периода, осчетоводени в
м. 07.2018 г. и м. 07.2019 г./ Не са налице данни за извършени плащания на
суми за топлинна енергия за този период. Така следва да се приеме, че за
процесния период от м. 05.2017 г до м. 04.2019 г. включително, дължимата за
доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот сума е общо
5506,76 лв., която сума не е заплатена до момента на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция.
На основание чл. 36 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат цена за услугата „дялово разпределение”, извършвана
от ФДР, като стойността й се формира по определения в тази разпоредба
начин. Съгласно неоспореното заключение на ССчЕ, дължимата сума за
услугата „дялово разпределение” общо за процесния период от м. 10.2017 г.
до м. 04.2019 г. е 58,37 лв.
Като потребител на топлинна енергия всеки от ответниците дължи
заплащането на цената й, включително и цената за услугата „дялово
разпределение”, съобразно притежаваната от него идеална част от
собствеността върху имота, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС. Посочените в
исковата молба части от задължението на всеки ответник, а именно – по 1/8
част на Е. М. Т., Д. М. Т. и М. М. К., и 5/8 части на Ц. С. Т., съответства на
10
квотите им в съсобствеността върху имота, определени въз основа на
представените писмени доказателства.
Ответниците са направили своевременно възражение за погасяване по
давност на част от претендираните вземания. Процесните вземания са за
периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в”
от ЗЗД. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая се претендират задължения за доставена топлинна
енергия с начален момент 01.05.2017 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с
решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Така погасени по давност са всички
задължения на ответниците за доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение, чиято изискуемост е настъпила към 31.10.2017 г. /предвид
датата на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК – 13.11.2020 г./, а това са
задълженията за доставена топлинна енергия за месеците май - октомври
2017 г. и за дялово разпределение за м. октомври 2017 г. Според
заключението на СЧЕ общият размер на начислените суми за доставена
топлинна енергия периода май-октомври 2017 г. /за който период вземанията
са погасени по давност/ е 565,57 лв., а начислената такса за услугата „дялово
разпределение” за м. октомври 2017 г. /за който период вземането за тази
такса е погасено по давност/ е в размер на 3.02 лв. За тези суми за
претендираните главници – за доставена топлинна енергия и за дялово
разпределение, исковете са неоснователни - като погасени по давност. За
останалата част от претендираните вземания за доставена топлинна енергия, а
именно за сумата 4941,15 лв., дължима общо от ответниците за периода от м.
11.2017 г. до 30.04.2019 г., и за сумата 55,35 лв. - такса за дялово
разпределение за периода от м. ноември 2017 г. до м. април 2019 г., исковете
не са погасени по давност. Неоснователно е направеното от въззивника –
ищец „Топлофикация София” ЕАД възражение срещу така приетите от
районния съд като погасени по давност вземания за периода до 31.10.2017 г.,
основано на довод, че сумите по общата фактура № 96774830/31.07.2018 г. за
период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. са станали изискуеми едва на
15.09.2018 г. Потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на
месечни вноски, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ и приложимите ОУ. Сумите,
11
начислени с посочената обща фактура, касаят задължения от 01.05.2017 г. – за
отопление, и от 01.07.2017 г. – за БГВ. Независимо, че общата фактура за тях
е издадена по-късно и потреблението е осчетоводено в м. 07.2018 г., същата
се отнася за период, за част от който давността е изтекла.
От горепосочените общо дължими за имота суми /4941,15 лв. за
топлинна енергия и 55,35 лв. за дялово разпределение/ всеки от ответниците
дължи част съобразно квотата му в собствеността върху имота, както следва:
Е. М. Т. /1/8 част/ дължи сумата 617,65 лв. за доставена топлинна енергия и
сумата 6,92 лв. за таксата дялово разпределение; Д. М. Т. /1/8 част/ дължи
сумата 617,65 лв. за доставена топлинна енергия и сумата 6,92 лв. за таксата
дялово разпределение; М. М. К. /1/8 част/ дължи сумата 617,65 лв. за
доставена топлинна енергия и сумата 6,92 лв. за таксата дялово
разпределение; Ц. С. Т. /5/8 части/ дължи сумата 3088,20 лв. за доставена
топлинна енергия и сумата 34,58 лв. за таксата дялово разпределение. Върху
посочените суми всеки от ответниците дължи законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им
изплащане.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби и направените
искания за разноски, всяка от страните следва да заплати на насрещната
страна направените разноски. Въззивниците – ответници следва да заплатят
на въззивника – ищец разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния предвиден в чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лв. Въззивникът-
ищец следва да заплати на пълномощника на ответниците адв. Н.К. от САК
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в размер на 400 лв. общо за всички ответници, определен съобразно
чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., доколкото е подаден един
отговор на въззивната жалба и отделни процесуални действия за защитата на
всеки от тях не са извършени.
Воден от горното, Софийски градски съд
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20172802 от 17.08.2021 г. по гр. д. №
12718/2021 г. на Софийски районен съд, в обжалваните му части, с които:
- е признато за установено, че Е. М. Т. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата 617,65 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес
гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв., представляваща стойност на такса
за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от подаването на заявление по чл. 410 от
ГПК на 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
предявените искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата
617,65 лв. до сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за
разликата над сумата 6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв.;
- е признато за установено, че Д. М. Т. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата 617,65 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес
гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв., представляваща стойност на такса
за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от подаването на заявление по чл. 410 от
ГПК на 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
предявените искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата
617,65 лв. до сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за
разликата над сумата 6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв.;
- е признато за установено, че М. М. К. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД сумата 617,65 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес
гр. София, ж.к. „*******, и сумата 6,92 лв., представляваща стойност на такса
за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от подаването на заявление по чл. 410 от
ГПК на 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени
предявените искове за доставена топлинна енергия за разликата над сумата
617,65 лв. до сумата 808,64 лв., и за такса за дялово разпределение за
13
разликата над сумата 6,92 лв. до пълния претендиран размер от 7,30 лв.;
- е признато за установено, че Ц. С. Т. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата 3088,20 лв. - главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г. за имот с адрес
гр. София, ж.к. „*******, и сумата 34,58 лв., представляваща стойност на
такса за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тези суми от подаването на заявление по чл.
410 от ГПК на 13.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като са
отхвърлени предявените искове за доставена топлинна енергия за разликата
над сумата 3088,20 лв. до сумата 3441,73 лв., и за такса за дялово
разпределение за разликата над сумата 34,58 лв. до пълния претендиран
размер от 36,48 лв.
ОСЪЖДА Е. М. Т., Д. М. Т., М. М. К. и Ц. С. Т. да заплатят на
„Топлофикация София” ЕАД сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД да заплати на адв. Н.К. от САК
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис” ЕООД
като трето лице-помагач на „Топлофикация София” ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14