Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3510 11.12.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 543/2018г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на Ж.М.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г. в Т., с паспорт ***, издаден на ***г.,
от с.Р., Община С. против А.К.Ч., гражданка на П., родена на ***г. във В., с
адрес П., гр.В., ***, в която са предявени искове за осъждането на ответницата да заплати сумата от
7000 евро обезщетение за вреди, причинени виновно от незаконно разпореждане с
автомобил, лична собственост на ищеца, евентуално за осъждането на ответницата
да заплати сумата от 5000 евро обезщетение за вреди, причинени от незаконно
разпореждане с автомобил, обща собственост на страните.
Ищецът твърди, че с
ответницата са съпрузи от ***г., като бракът бил сключен във Ф.. През 2012г.
съпрузите са установили да живеят в България, с.Р.. Бракът е сключен под режима
на СИО. Прекратен е през 2015г. с решение на БРС. През 2009г. ищецът закупил в
Полша със свои собствени средства лек автомобил Мерцедес МЛ 320, който обаче
ответницата въпреки волята на ищеца регистрирала на свое име, защото говорила
български език. През 2015г. ищецът установил, че автомобилът е каран от хора,
различни от ответницата, и под нов регистрационен номер. Подал в тази връзка
жалба в прокуратурата, образувано било дознание, като в последствие с акт за
спиране на досъдебното производство ищецът бил информиран, че след фактическата
му раздяла с ответницата, която през 2014г. си заминала за Полша, тя е
предоставила автомобила на лицето П.Я., като му е дала и пълномощно за
разпореждане, ключове, талон и застраховка. По-късно ответницата указала на Я.
да прехвърли процесното МПС на свое име. Разпореждането било извършено пред
нотариус въз основа на невярната декларация, че ответницата не е омъжена. ДП
било спряно, защото оригиналът на декларацията не е бил намерен. Ищецът не е
давал съгласието си за прехвърлянето на автомобила и не е знаел за тази сделка.
Понеже автомобилът е придобит изцяло с лични средства на ищеца, то и правото на
собственост е принадлежало само на него. Твърди се, че Ч. никога не е допринесла
по никакъв начин за придобиването на МПС. Тя не е имала доходи, живяла е изцяло
на издръжка на ищеца, не е работила в домакинството, нито е полагала грижи за
поддръжката на семейното жилище. От своя страна, преди брака си ищецът е
притежавал значително имущество в чужбина, наследил е и един милион евро от
родителите си. Ищецът е продал част от имотите си по време на брака, като част
от сумите са послужили за закупуването на автомобила. Придобитата по време на
брака къща също е закупена с лични средства на Л., докато Ч. е записана в
нотариалния акт като лице “без професия“. Тя никога не се опитала да си намери
работа и да допринесе за доходите на семейството. Автомобилът е придобит
единствено по желанието на ищеца и изплатен изцяло с негови средства, поради
което е станал негова еднолична собственост. Въпреки това ответницата незаконно
е прехвърлила МПС на трето лице. Така, с незаконното си разпореждане, тя
виновно е причинила вреди на ищеца в размер на 7000 евро. При условията на
евентуалност се заявява, че ответницата незаконно се е разпоредила с вещното
право върху общата, придобита в СИО вещ. Ето защо също се моли тя да бъде
осъдена, като извършител на противоправно действие, да му заплати обезщетение
за вредата, която му е нанесла с разпореждането си със спорния автомобил без
негово знание и съгласие. Твърди се, че ако се приеме, че вещта е СИО, то
ответницата е допринесла само минимално за придобиването й. По тази причина
моли Ч. да се осъди да се осъди да заплати 5000 евро обезщетение като евентуална
претенция.
Исковете /главен и
евентуален/ са по чл.45 от Закона за задълженията и договорите. Българският съд
е компетентен да разгледа спора на основание чл.7, ал.2 от Регламент №
1215/2012г. Твърди се вреда, причинена от деликт, поради което следва да се
приложи българското материално право – чл.105, ал.1 КМЧП.
Ответницата чрез особения си представител е представила отговор, с който оспорва исковете. Оспорват се твърденията, че тя никога не е допринесла по никакъв начин за придобиването на автомобила и никога не е работила в домакинството. Заявява се, че тези твърдения касаят иск по чл.29 СК, който е преклудиран на основание чл.31 СК. Оспорва се и твърдението, че МПС е лична собственост на ищеца, като се заявява, че фактът на получаване от страна на Л. на парични средства от продажба на наследствени имоти не доказва, че автомобилът е придобит изцяло с негови парични средства. В тежест на ищеца е да докаже, че МПС е придобит изцяло с негови средства. Неясна е исковата претенция за 7000 евро дали касае пазарната стойност на автомобила. Ответницата не е причинила нито материални, нито морални вреди. Тя е получила сумата от продажбата на движима вещ, придобита по време на брака. Не се оспорва незаконно разпореждане с автомобила, за да бъде върнат той в патримониума на СИО. Не са представени доказателства, че автомобилът е закупен по време на брака, на коя дата и по какъв начин е заплатена сумата за него.
При горните факти и като съобрази закона, районният съд намира следното:
Главният
иск е неоснователен. Съгласно
чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да възникне общата
деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, следва да е налице сложен фактически състав, очертан в
закона, който включва следните елементи: деяние, противоправност, вина,
причинна връзка и вреди. Само при едновременното съществуване на тези елементи
е оправдано да се ангажира отговорността за непозволено увреждане. В случая се търси осъждането на ответницата
да заплати на ищеца обезщетение, равняващо се на стойността на продадената от
нея движима вещ, лек автомобил, за който се твърди, че макар и придобит от
страните по време на брака им, не е СИО, а е лична собственост на ищеца по силата
на пълна трансформация на лично имущество. Така се твърди увреждане на ищеца
чрез продажбата на собствената му вещ. Искът е за вреди от деликт, т.е. от
противоправно действие на ответницата.
Установява
се от данните по делото, че страните са били в граждански брак, сключен във Ф.
на ***г. Бракът е бил разтрогнат с решение № 2046/18.12.2015г. на БРС по гр.дело № 2800/2015г. Няма спор, че през 2009г.,
т.е. по време на брака, съпрузите са закупили процесния лек автомобил Мерцедес,
модел МЛ 320, с рег. № ***. Той е закупен в чужбина, а след докарването му в
страната е регистриран на името на А.К.Ч.. От постановление за спиране на
досъдебно наказателно производство от 27.03.2017г. се установява, че с течение
на времето отношенията между съпрузите се влошили, като автомобилът останал в
държане на Ч.. Тя предала автомобила на трето лице, заедно с пълномощно за
разпореждане. Това трето лице по-късно, на основание на пълномощното,
прехвърлило процесното МПС на свое име чрез сделка.
При това положение, според БРС, не е налице извършен деликт, доколкото не се установява противоправно действие от страна на ответницата. Съпрузите са чужди граждани, като автомобилът е придобит в чужбина, поради което случаят има международен елемент. Според чл.64, ал.1 КМЧП владението, правото на собственост и другите вещни права върху движими и недвижими вещи се уреждат от правото на държавата, в която те се намират. В случая автомобилът, макар и придобит в чужбина, е бил използван в България, като тук е и бил продаден на третото лице. Ето защо автомобилът се намира в страната, поради което за режима му на собственост важи българският закон. Според действащия Семеен кодекс, вещите, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, стават съпружеска имуществена общност – чл.21, ал.1 СК. Ето защо процесното МПС е станало СИО на двамата съпрузи. Наистина, твърди се от Л., че вещта всъщност е негова лична собственост, придобита с лични средства, като така се изключва презумпцията за СИО. Налични в тази връзка са доказателства, че ищецът е продал редица недвижими имоти, придобити от него преди брака, като от тези продажби е получил значителни приходи. От друга стана ответницата е била безработна, без доходи. Понеже двамата са нямали деца, не може да се обоснове и принос на Ч., изразяващ се в грижи за домакинството. С други думи, може да се направи извод, че автомобилът е придобит с лични средства на Л., който факт изключва съвместния принос, а оттам се изключва режимът на СИО. Дори и обаче да се приеме, че вещта е собствена само на ищеца, то съдът не достига до извод, че разпореждането с нея е в случая противоправно действие. Това е така, защото формално законът обявява тази вещ за СИО. Не е било установено по съдебен ред, че вещта не е СИО, за да съобрази ответницата евентуално поведението си с този факт. Представеното по делото съдебно решение на БРС по гр.дело № 3691/2017г., с което е прието, че други 4 автомобила са лична собственост на ищеца поради пълна трансформация и те не са допуснати до делба, не касае спорната вещ и съответно няма сила на пресъдено нещо. Следователно за ответницата вещта е била в режим на СИО, като няма данни тя да я е считала за лична собственост на ищеца. Тя се е разпоредила с нея като вещ в режим на СИО, като този факт изключва нейното противоправно поведение във връзка с обстоятелството, че вещта е еднолична собственост на Л.. Няма как поведението й да е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗД, след като автомобилът не е бил обявен по съдебен ред за лична собственост на ищеца, нито има данни, че ответницата е считала вещта за такава. Доколкото основанието на този главен иск е именно фактът, че процесното МПС е собственост само на ищеца, то фактическият състав на деликтната отговорност не е осъществен, поради липса на противоправно поведение от страна на Ч.. Следва да се подчертае и, че според установената съдебна практика (решение № 409 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2013 г., IV г. о., ГК, решение № 351 от 09.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 4635/2008 г., IV г. о., решение № 854 от 29.12.2010г. на ВКС по гр. д. № 578/2010 г., IV г. о., решение № 204 от 23.07.2012г. на ВКС по гр. д. № 607/2011 г., IV г. о. и др.), продажбата на изцяло или отчасти чужда вещ не е нищожна сделка, но не може да бъде противопоставена на действителния собственик (съсобственик). Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори (чл.24, ал.1 ЗЗД), настъпва само ако волеизявяващото за прехвърлител лице е притежавало правата, който прехвърля. В противен случай волеизявяващото за приобретател лице не придобива тези права. В частност, титулярът на вещно право или идеална част от него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи собствеността си в случаите, когато трето лице, претендиращо да е едноличен собственик, е сключило договор за продажба. По същата причина обаче действителният собственик (съсобственик) няма право да претендира от продавача - мним собственик (съсобственик) заплащане на част от продажната цена на договорно основание, тъй като договорът няма действие за него – чл.21, ал.1 ЗЗД. Действителният собственик (съсобственик) може да защити правата си като предяви ревандикационен иск срещу кое да е лице, което държи вещта, без да може да му бъде противопоставена сделката, сключена без негово участие. Ако той е изгубил възможността да защити правото си на собственост (било защото друг е придобил това право или тъй като е налице законна пречка за сезиране на правораздавателните органи), продавачът по сделката се обогатява неоснователно за сметка на действителния собственик с получаване на съответната на вещното право на последния част от продажната цена. В тези случаи действителният собственик може да претендира от продавача изравняване на неоснователното обогатяване за чужда сметка по правилата на чл.59 ЗЗД /така е прието в решение № 409 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2013 г., IV г. о., ГК/. Следователно, при положение, че наистина се установи, че вещта не е била СИО, а е лична собственост на ищеца поради липса на съвместен принос, той следва да предяви иск по чл.59 ЗЗД за неоснователно обогатяване /при положение, че сделката, сключена от Ч., е възмездна/. Не може обаче да получи защита с предявяване на иск по чл.45 ЗЗД /както е в случая/, след като не се доказва по несъмнен начин противоправно действие на ответницата, а именно, че тя е знаела, че вещта не е СИО, а въпреки това се е разпоредила с нея.
По изложените съображения главният иск се явява неоснователен. Не е налице един от елементите на деликта, а именно противоправно действие, поради което не следва да се присъжда обезщетение за разпореждането с вещта, дори и тя да е лична собственост на ищеца. Искът подлежи на отхвърляне.
След като е отхвърлен главният иск, сбъднало се е процесуалното условие за разглеждане и на евентуалния такъв, за присъждане на обезщетение в полза на ищеца от разпореждането с обща вещ от страна на ответницата. В този случай ищецът се позовава на закона, според който вещта е в режим на СИО, понеже е придобита през брака. Твърденията са, че ответницата е увредила ищеца, разпореждайки се еднолично с общата вещ. С други думи, твърденията отново сочат на иск по чл.45 ЗЗД, за вреди от деликт. БРС намира, че този иск се явява частично основателен. В този случай се доказва противоправно поведение по смисъла на чл.45, ал.1 ЗЗД. Според действащия закон – чл.24, ал.3 СК, разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи. Наистина в чл.24, ал.4 СК е предвидено, че разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му. Според чл.24, ал.5 СК при разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4. Следователно в ал.4 и ал.5 законът предвижда механизъм за неучастващия в сделката съпруг да атакува сделката. Принципът е обаче този, формулиран в чл.24, ал.3 СК, а именно, че съпрузите се разпореждат с общата вещ съвместно. В случая Ч. е нарушила чл.24, ал.3 СК, като е подписала пълномощно в полза на трето лице и в последствие това лице е прехвърлило автомобила на себе си, без участието на Л.. Така ответницата е действала противоправно, съзнавайки, че вещта е СИО. По този начин от действията й са настъпили вреди за съпруга й, който е загубил собствеността върху автомобила. Вредите са в рамките на ½ от вещта, колкото е делът на ищеца. Установява се от записаното в прокурорското постановление, че сделката е извършена на 17.12.2014г., тъй като на тази дата е употребена пред нотариуса декларацията за гражданство и гражданско състояние, при сключването на договора за продажбата на МПС. Към тази дата съпрузите са били още в брак, поради което е следвало и двамата съвместно да се разпоредят с вещта. Това не е станало, разпореждането е извършено еднолично от Ч. чрез нейния пълномощник и така е нарушен чл.24, ал.3 СК и е увреден ищецът. Изготвената по делото съдебно-оценъчна експертиза е дала заключение, че пазарната стойност на вещта възлиза на 5700 лева. Следователно ищецът е увреден с 2850 лева /половината от 5700 лева/. Изчислени по фиксинга на БНБ, 2850 лева се равняват на 1457.19 евро. Следва решение, с което ответницата се осъди да заплати на ищеца обезщетение по чл.45 ЗЗД в размер на 1457.19 евро за неправомерно отчуждената негова част от вещта, като се отхвърли искът за горницата до 5000 евро.
Ответницата следва да се осъди да заплати на ищеца разноски съразмерно
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съдът изчисли разноските,
като съобрази, че общо са направени разноски от 4673.12 за двата иска. Тази
сума се разпределя по равно между исковете, т.е. за всеки иск сумата е 2336.56
лева. Частично е уважен само евентуалният иск, ето защо, изчислени на базата на
2336.56 лева, се дължат разноски от общо 680.96 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.М.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** против А.К.Ч., гражданка на П., родена на ***г. във В., с адрес П., гр.В., *** за осъждането на ответницата на основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати сумата от 7000 евро /седем хиляди евро/ обезщетение за вреди, причинени виновно от незаконно разпореждане с лек автомобил “Мерцедес“, модел МЛ 320, с рег. № ***, лична собственост на ищеца.
ОСЪЖДА А.К.Ч., гражданка на П., родена на ***г. във В., с адрес П., гр.В., *** на основание чл.45, ал.1 ЗЗД да заплати на Ж.М.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** сумата от 1457.19 евро /хиляда четиристотин петдесет и седем евро и деветнадесет евроцента/ обезщетение за вреди, причинени виновно от незаконно разпореждане с лек автомобил “Мерцедес“, модел МЛ 320, с рег. № ***, обща собственост на страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1457.19 евро до целия търсен размер от 5000 евро.
ОСЪЖДА А.К.Ч., гражданка на П., родена на ***г. във В., с
адрес П., гр.В., *** да заплати на Ж.М.Л., гражданин на Р.Ф., роден на ***г*** сумата
от 680.96 лева /шестстотин и осемдесет лева
и деветдесет и шест стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД