Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1101 29.03.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 9257 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД и чл. 240 от ЗЗД.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В е предявил против П.С.П.,
ЕГН ********** ***, искове за признаване на установено, че ответникът дължи
сумата от общо 2005,17 лева, която сума включва 1024, 15 лева - главница,
представляваща остатъчно неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит с № *** от 05,02,2016 г., 310, 68 лева- договорно възнаграждение и
670,34 лева – остатъчна неизплатена вноска по закупен пакет от допълнителни
услуги, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27,04,2017 г. до окончателното изплащане, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 6193/2017 г. по описа на ПдРС.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2016 г. П.С.П.
е подала до „Профи кредит България” ЕООД попълнено и изпратено искане за
отпускане на потребителски кредит „Стандарт” при следните параметри: сума на
кредита – 2000 лева; размер на месечната вноска – 186,14 лева; срок на кредита
– 24 месеца; цел на кредита - лични нужди. Твърди се, че ответницата е получила
разяснения, за които е следвало да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите и на финансовото и състояние. Същата била
декларирала, че е запозната с общите условия на ищцовото дружество, за което
сочат декларациите, неразделна част от
приложеното искане за отпускане на потребителски кредит.
Също така се твърди, че ответницата е заявила желание
за закупуване на пакет от допълнителни услуги и предоставяне на данни за
финансовото състояние. След това ищцовото дружество одобрило заема съгласно
исканите параметри на 05.02.2016 г., на която дата с ответника е сключен
Договор за потребителски кредит с № ****, по силата на който ищецът е изпълнил
точно и в срок задължението да преведе по посочената от длъжника банкова сметка
***.
Също така, ответницата е получила одобрение за
закупуване на искания от нея пакет от допълнителни услуги, за получаването на
който е подписала споразумение. Твърди се, че ответницата е поела задължението
по договора за потребителски кредит със закупен пакет от допълнителни услуги
към него, а именно да върне отпуснатия
кредит в срок от 24 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на
181,49 лева и падежна дата всяко 10-то число на месеца.
Първоначално бил изготвен план с определени 24
вноски, всяка от по 181,49 лв. с
падежна дата всяко 10-то число на месеца. Впоследствие погасителният план се е
увеличил с три вноски. Увеличаването броя на вноските се дължало на факта, че ответницата
е поискала безплатно отлагане на три вноски, като тази възможност била
допустима съгласно споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Твърди се, че договорът е бил сключен по следните параметри: общо за
сумата от 4355,76 лв., включваща сума по кредата – 1950 лева; срок на кредита -
24 месеца; размер на месечната вноска– 120,55 лева; дата на погасяване на
вноска по време на изплащането на заема – 10-то число на месеца; годишен процент разходите 49,89%; годишен лихвен
процент - 41,17 %; лихвен процент на ден - 0,11; обща дължима сума по кредита
била 2893,20 лв.
Параметрите по избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги, бил следният: възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги – 1462,56 лева и размер на вноските по закупен пакет от допълнителни
услуги - 60,94 лв.
Предвид това, общото задължение по договора,
включващо и задължението по пакета за допълнителни услуги бил в размер на
4355,76 лв. Твърди, че ответницата не е изпълнила задължението, което е поела
по договора, като общата сума на направените плащания по кредита бил в размер
на 2380,72 лв., с нея са погасени сумите, съгласно задълженията на ответника по
погасителния план. В обща сума на посочените плащания са включени плащания по
начислени лихви по просрочие на вноски по погасителен план. Твърди се
ответницата не е изпълнила поетите
задължения, като е изпаднала в забава.
С оглед изискуемостта на вземането на ищеца, същият е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като съдът
е уважил това искане, но в
законоустановения срок е постъпило възражение от ответницата, като с настоящата
се цели да бъде признато за установено съществуването на оспореното
претендираното вземане. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. В първото по делото
съдебно заседание ответникът прави възражение за нищожност на договора за
потребителски кредит. Считаме, че същият съдържа клаузи, които са нищожни на
осн. чл. 26 ЗЗД в противоречие с добрите нрави. Същевременно съставлявали и
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите. По-конкретно, става въпрос за уговорена възнаградителна лихва,
която надвишава драстично размера на основния лихвен процент, като цяло създава
дисбаланс между вземането и нейния размер. Уговорен пакет услуги на стойност
1400 лв., счита, че тази клауза също съдържала скрит вариант на възнаградителна
лихва или неустойка, уговорена за услуги от индивидуален характер, без значение
дали са ползвани и начислена изначало като добавка към погасителната вноска. В
тази връзка счита, че искът е неоснователен.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № 6193/2017 г. на ПдРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № ****/
02,05,2017 г. против П.С.П. Й. И. Ч. , които са осъдени солидарно да заплатят
следните суми: 3804 лева – главница, по сключен договор за потребителски
кредит № ********** от 08,02,2016 г.,
23,91 лева – мораторна лихва за периода от 11,09,2016 г. до 22,11,2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2017 г. , както и разноските по заповедното
производство за държавна такса -76,56 лв. и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта е постъпило възражения
от П.С.П., подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е
предявил иск по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Видно от приложения договор за потребителски кредит
профи кредит стандарт № ********** ,
между ищеца и ответника в качеството си на клиент и трето за спора лице – Й. И.
Ч. – солидарен длъжник е подписан на 05.02.2016г. договор за потребителски
кредит. С посочения договор на ответника по производството е предоставена
заемна сума в размер на 1950 лева. В договора е уговорен годишен процент на
разходите 49,89 %, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0, 11
% и общо задължение 2893,20 лв. Заемателят се е задължил да върне кредита на 24
месечни погасителни вноски. Ответникът е закупил пакет допълнителни услуги,
които представляват възможност от страна на ответника да използва следните
услуги, които следва да се предоставят от ищеца – приоритетно разлеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За тези
услуги ответника се задължава да заплати общо 1462,56 лв, разсрочени на 24
вноски по 60,94 лева съобразно част
“ VI
Параметри “ от Договора и добавено към месечните вноски за погасяване на
главницата, като не е предвидено начисляване на лихва върху тази сума. Съгласно
т. 12.4 от ОУ към договора след прекратяване на договора, на което и да е от
основанията по чл. 12.3 от ОУ остава в сила задължението на кредитополучателят
да заплати остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от
допълните услуги, както и неустойка в
размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата по погасителен план. А в
т. 12.3 от ОУ е предвидено, че в случай, че кредитополучателят просрочи една
вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
Договора и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредитодателят да изпраща на кредитополучателя уведомление, покана,
предизвестие или други.
От приложеното по делото преводно нареждане от
08,02,2016 г. сумата по кредита е преведена на ответницата на 08,02,2016 г. от
ищеца.
С анекс № 1 към договор за потребителски кредит
страните по делото са постигнали съгласие за отлагане на три погасителни
месечни вноски по кредита, а именно 4,5 и 6.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Съдът намира, че тъй като „Профи Кредит България” ЕООД, като финансова
институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, това означава, че същото
може да бъде определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
След като изследва процесния ДПК №********** от
05.02.2016г. съдът намира, че за същия
липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК – Договорът е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, вкл и като формат
и размера на шрифта.
Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на
предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се
твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на
длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване
на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да
обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като на основание т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство
по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение.. – така решение № 129/09.11.2015г. по т.д.
№1977/2014г. , II т.отд., докладчик съдия К. Е., решение №161/08.02.2016г по
т.д. №1153/2014г., II т.отд., докладчик съдия Е. В., решение №77/10.05.2016г.
по т.д. №3247/2014г. , II т.отд., докладчик съдия Е. В.. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите
принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Съобразно т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е
необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да
прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции- така решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.,
докладчик съдия Т. В.. Следователно тъй като липсват
доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на
кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди предявяване
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което означава,
че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ и липсва
основание за дължимост на всички вноски.
Срокът на потребителския кредит профи кредит стандарт № ********** е 24 месеца , като с
анекс от 25,06,2016 г. три вноски се отлагат, т.е. срокът на действие на
договора става от 24 на 27 месеца, т.е, крайния падеж на договора е 05,05,2018
г.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч. гр. д. №6193/2017г. на РС Пловдив, ищецът е посочил, че претендира
непогасена главница по кредита, посочена като глобална сума и за дължимите
лихви, като е основал искането си на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредитния дълг на основание ОУ към ДПК. Предсрочната изискуемост
на кредита е наведена като основание за възникване на вземането и в исковата
молба, с която е предявен искът по чл.422 ал.1 от ГПК и която съдържа петитум
за установяване със сила на присъдено нещо на дължимостта на сумата от общо 2005,17
лева. В исковата молба липсва разграничение на падежирани и непадежирани
погасителни вноски към датата на заявлението, както и няма петитум за
установяване съществуването на вземане само за изискуеми задължения по кредита.
Поради което и съдът намира, че е недопустимо за първи път в процеса по чл. 422 ГПК да се иска установяване на съществуване само на вземане за погасителни
вноски за главница, изискуеми към датата на заявлението по чл.410 от ГПК,
доколкото заявеното основание с исковата молба е именно предсрочна изискуемост
на кредита на основание чл. 12.3 от ОУ към Договора - така Решение № 205 от 16.02.2017г. по т.д. №
2932/2015г., ІІ т.отд., докладчик съдия Б. Й.. Поради което и
иска по чл.422 ал.1 от ГПК за сумата от 2005,17 лв. се явява неоснователен
и не може да бъде уважен само за частта
от вземането, включваща изискуеми към 27.04.2017 г. погасителни вноски за
главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и се явява
неоснователен предвид липсата на прекратяване договора за кредит и не може да
бъде уважен.
По
отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Ето защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от
ответника разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В иск, с който
се иска да се признаване на установено, че
П.С.П., ЕГН ********** ***, дължи сумата от общо 2005,17 лева, която
сума включва 1024, 15 лева - главница, представляваща остатъчно неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит с № **** от 05,02,2016 г., 310,68
лева- договорно възнаграждение и 670,34 лева – остатъчна неизплатена вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законна лихва върху главницата
от 27,04,2017 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
6193/2017 г. по описа на ПдРС.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София , бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, да заплати на П.С.П., ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на
400 лева /четиристотин лева/
лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ