РЕШЕНИЕ
№.............../.........2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 515 по описа
на съда за 2017 г., за да се поизнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на И.Т.И. срещу издаденото в изпълнение на съдебно решение
по адм. дело № 2122/2016 г. на Адм. съд - Варна писмо рег. №
МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. на главния инспектор в Дирекция „Местни
данъци“ при община Варна, с което по подадена от жалбоподателя декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.04.2016 г. за недвижим имот в гр. Варна, ул.
„Свобода“ № 9, ет. 2, ап. 81 органът по приходите е приел, че няма правно
основание за закриване на действащата партида за имота и за откриване на нова с
промяна в записването за собствеността. По подробни съображения за материална
незаконосъобразност на обжалвания административен акт се иска да бъде отменен от
съда и в полза на жалбоподателя се присъдят сторените по делото разноски.
В хода на съдебното производство
жалбата се поддържа чрез пълномощника на жалбоподателя адвокат З.С.. Ответникът
– главен инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна – я оспорва изцяло
чрез пълномощника си юрисконсулт Д., който в с.з. на 08.11.2017 г. излага съображения,
че с подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ се цели без жалбоподателят да
притежава титул за собственост за декларирания имот община Варна да му признае това
право. Претендира в полза на община Варна да се присъди в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство
по делото от юрисконсулт.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен орган е сезиран с предявена в преклузивния 14-дневен
срок жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване. При
преценката относно спазването на срока за обжалване съдът съобрази, че според
приложената на л. 40 от делото обратна разписка на куриерска служба „Star post“ писмо рег. №
МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. е получено от жалбоподателя чрез куриерска
пратка на датата 07.02.2017 г., а жалбата според поставения печат на община
Варна е предявена на датата 17.02.2017 г.
При преценката относно допустимостта
й съдът се ръководи и от задължителното съгласно чл. 235 ал. 2 АПК определение
№ 9790/21.07.2017 г. по адм. дело № 5093/2017 г. на ВАС РБ, с което е отменено
първоначално постановеното от първоинстанционния съд определение №
778/29.03.2017 г. за прекратяване на производството по делото на основание чл.
159 т. 1 АПК и е дадено указание, ако не са налице процесуални пречки по
смисъла на чл. 159 т. 2 – 8 АПК, съдът да се произнесе по съществото на жалбата
като съобрази в тази връзка задължителните предели на силата на пресъдено нещо
на решение № 2333/21.11.2016 г. по адм. дело № 2122/2016 г. на Адм. съд –
Варна, в изпълнение на което е издадено обжалваното по делото писмо на главния инспектор
в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна и с което е решен въпросът за характера
на акта като е прието, че е налице отказ от извършване на административна
услуга по обработването на процесната декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
**********/07.04.2016 г., т. е. налице е ИАА по чл. 21 ал. 3 АПК. Във връзка
със зачитането на СПН на посоченото решение първоинстанционният съд е извършил служебна
справка в деловодната програма на Адм. съд – Варна, от която е установил, че
решение № 2333/21.11.2016 г. по адм. дело № 2122/2016 г. е влязло в законна
сила на 14.12.2016 г. /л. 55 и 56/.
За да се произнесе по основателността
на жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
Между страните по делото няма
спор, че с подадена на основание чл. 14 ЗМДТ декларация вх. № **********/15.03.2016
г. жалбоподателят е декларирал придобиването по наследствено правоприемство от
наследодателя Е.В.Н. на 1/7 ид. ч. от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 81 с РЗП 61, 45 кв. м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Свобода“ № 9, ет. 2, ведно с прилежащото му избено помещение със ЗП
3, 84 кв. м., като в декларацията освен себе си е посочил като собственици по на
1/7 ид. ч. и останалите наследници на починалото лице А. Т.И., Иван Т.И., Й. Т.И., Г. Т.И., С.Т.И. и Е. Т. И.. В този смисъл са както
съдържащите се в обстоятелствената част на жалбата разяснения, така и
съдържанието на оспореното по делото писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017
г. /л. 10 и 11/. Относно кръга на законните наследници на починалата в гр.
Варна на 07.04.2001 г. Е..В.Н. по делото е приложено
удостоверение за наследници изх. № АУ018141МЛ/25.02.2016 г. /л. 21/, от което е
видно, че освен жалбоподателя Е.В. Н. е оставила като преживели
наследници останалите шест лица, посочени в декларация вх. №
**********/15.03.2016 г. Относно правото на собственост на починалата Е.В.Н. върху декларирания недвижим имот
по делото са приложени нот. акт № 53, т. V, дело № 2043/1988 г. за собственост
върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по
ЗТСУ, и удостоверение рег. № АУ019588МЛ_001МЛ/02.03.2016 г. за актуален административен
адрес на имота по нотариалния акт, който е гр. Варна, ул. „Свобода“, № 9, ет.
2, ап. 81 /л. 14 и 15/.
С последваща декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.04.2016 г., подадена на отбелязано основание в част
І, т. 2 „настъпване на промяна в декларирано обстоятелство“, жалбоподателят в
таблица 1 от част І, т. 5 е декларирал единствено себе си като собственик на
процесния имот като в т. 4 от част І като начин на придобиване на собствеността
е вписал „наследство и давностно владение от 2001 г.“ без да посочи документ за собственост, а
в част ІІ, т. 5, таблица 4 е декларирал, че притежава собствеността върху целия
имот /л. 16 – 20/.
С молба рег. №
МД16000472ВН/03.05.2016 г. /л. 23 – 25/ жалбоподателят е уточнил, че повторната
декларация с вх. № **********/07.04.2016 г. е подал с цел иницииране на
производство по снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост по отношение
на целия имот, на който на основание наследствено правоприемство е собственик
само на 1/7 ид. ч., а на останалите 6/7
ид. ч. е собственик въз основа на изтекло давностно владение, продължило повече
от 10 години. Към молбата е приложил копие на адресирана до Нотариуса при ВРС
молба декларация за признаване на право на собственост върху имота чрез
извършване на обстоятелствена проверка /л. 13/.
С писмо рег. №
МД16000472ВН_001ВН/23.06.2016 г. /л. 38 и 39/ директорът на Дирекция „Местни
данъци“ в община Варна е информирал жалбоподателя, че първоначално подадената
декларация с вх. № **********/15.03.2016 г. е обработена и въз основа на нея е
открита активна данъчна партида № 5305Н166242, в която са въведени декларираните
данни. В писмото е посочено, че втората подадена декларация с вх. №
**********/07.04.2016 г. е оставена без последствия като административният
орган се е аргументирал с липсата на промяна в декларираните обстоятелства, обуславяща
декларирането на имота на името само на един собственик, като не са представени
документи, удостоверяващи, че той е собственост единствено на декларатора И.Т.И..
При проведеното съдебно обжалване
Адм. съд – Варна с решение № 2333/21.11.2016 г. по адм. дело № 2122/2016 г. е прогласил
нищожността на обективирания в писмо рег. № МД16000472ВН_001ВН/23.06.2016 г.
отказ на директора на Дирекция „Местни данъци“ за извършването на
административна услуга по обработване на декларация вх. № **********/07.04.2016
г., аргументирайки се в мотивите с липсата на материална компетентност на
издателя на писмото по смисъла на чл. 4 ал. 3 ЗМДТ /л. 26 и 27/. На основание
чл. 173 ал. 2 АПК преписката е изпратена на звеното за местни приходи в община
Варна за произнасяне от определените със заповед на кмета служители на
общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите,
при спазване на чл. 18 ЗМДТ. Според приложената на л. 55 и 56 от делото
служебно изготвена разпечатка от деловодната програма на съда решение №
2333/21.11.2016 г. по адм. дело № 2122/2016 г. е влязло в законна сила на
14.12.2016 г.
В изпълнение на това решение главен
инспектор „Обслужване на данъкоплатци“ Пл. К. в Дирекция „Местни данъци“ при
община Варна е съставил оспореното по делото писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017
г., с което по идентични на изложените мотиви в прогласеното за нищожно писмо
на директора на Дирекция „Местни данъци“ е посочил, че декларация вх. №
**********/07.04.2016 г. се оставя без последствия като няма правно основание
за закриване на действащата за имота партида и създаването на нова с промяна в
записванията за собствеността и начина на облагане. Акцентирал е на
обстоятелството, че по преписката не е представен документ, удостоверяващ, че
целият имот е собственост на декларатора, като е указал в тази връзка, че
твърдяното притежание на имота по давностно владение следва да се установи с
нотариален акт, след което по реда на чл. 14 ал. 1 ЗМДТ лицето да декларира
собствеността си.
По делото на л. 29 – 32 е
приложена заповед № 0793/14.03.2016 г., с която на основание чл. 44 ал. 1 т. 2 ЗМСМА вр. чл. 4 ал. 3 и 4 ЗМДТ кметът на община Варна е определил за органи по
приходите длъжностните лица от общинската администрация, които да извършват установяването,
събирането и контрола на местните данъци и такси битови отпадъци. Между тях под
т. 2.9.4 е посочен издателят на обжалваното по делото писмо рег. №
МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г.
Така установените по делото факти
обуславят следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 ал. 1 ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК като според ал. 3 в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите. Чл. 4 ал. 4 ЗМДТ регламентира в правомощие
на кмета на общината да определи със своя заповед служителите по ал. 3. Предвид
тази разпоредба и издадената във връзка с нея заповед № 0793/14.03.2016 г., в
т. 2.9.4 на която е посочено длъжностното лице, издател на обжалваното по
делото писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г., съдът намира, че материализираното
в него волеизявление, с което е отказано извършването на административна услуга
по обработването на декларация по чл. 14 ЗМДТ, е акт на компетентен
административен орган.
Писмото е издадено в отговор на
подадената в Дирекция „Местни данъци“ декларация на жалбоподателя по чл. 14 ЗМДТ и в изпълнение на дадените от съда указания с влязло в сила решение по
адм. дело № 2122/2016 г. като административният орган изрично е изложил
мотивите си да откаже извършване на услугата.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че в случая не са налице основания за оспорването на акта по смисъла на
чл. 146 т. 1, 2 и 3 АПК.
По материалната му
законосъобразност съдът намира следното:
Чл. 14 ал. 1 ЗМДТ вменява в
задължение на собственика, респективно на носителя на ограничено вещно право, при
придобиването на недвижим имот или на ограничено вещно право върху него да
подаде в общината по местонахождението на имота в 2-месечен срок от
придобиването му данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти. Съгласно ал. 5 подадената декларация от един съсобственик,
съответно ползвател, ползва и останалите съсобственици или ползватели. С
декларацията по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия
данък за имота, а единствено декларира релевантните за определянето му факти и
обстоятелства, въз основа на които компетентният орган по чл. 4 ал. 3 ЗМДТ изчислява
облагаемата данъчна основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен
удостоверителен документ данъчната декларация по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ обвързва
подателя си с декларираните от него и скрепени с подписа му факти и
обстоятелства.
Предвид препращащата норма на чл.
4 ал. 1 ЗМДТ, редът и правилата за подаване на декларацията са уредени в глава
ХІІІ ДОПК. Съгласно чл. 103 ал. 1 ДОПК при установяването на несъответствия
между съдържанието на декларацията и изискванията за попълването й или
несъответствия между данните в нея и данните, които органите по приходите са
получили от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън
случаите по чл. 101 ал. 4 и чл. 102 ал. 4 подателят се поканва да отстрани
несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Съгласно ал. 2
на чл. 103 отстраняването им се извършва с подаването на нова декларация в
срока по ал. 1, която ползва подателя, независимо от чл. 104 ал. 3. Процесният
случай не попада в приложното поле на чл. 103 ДОПК, тъй като повторното подаване
на 07.04.2016 г. на декларация по чл. 14 ЗМДТ за процесния имот не е свързано с
отстраняването на указани от органа по приходите несъответствия в
първоначалната декларация.
При подаването на декларация вх.
№ **********/07.04.2016 г. жалбоподателят не може да се ползва и от
разпоредбата на чл. 104 ал. 1 ДОПК, установяваща възможност за декларатора след
подаване на декларацията да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства,
основата и определените задължения, което съгласно ал. 2 се извършва с нова
декларация /т. н. коригираща декларация/. Съгласно чл. 104 ал. 1 ДОПК промените
с коригираща декларация могат да се извършват само в рамките на законоустановения
срок за подаване на първоначалната декларация като чл. 104 ал. 3 изрично
предвижда, че подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за
промени се смята за неподадена и не поражда правни действия за целите на
данъчното облагане. В случая съгласно
чл. 14 ал. 4 /предишна ал. 3/ ЗМДТ декларацията по чл. 14 ал. 1 е следвало да
се подаде в 6-месечен срок от откриване на наследството на Е.В.Н., починала на 07.04.2001 г., т. е.
следвало е да се подаде най-късно до 07.10.2001 г. Жалбоподателят като
задължено лице по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ, наследник по закон на починалата Е.В.Н., е подал първоначалната декларация
по чл. 14 ал. 1 ЗМДТ едва на 15.03.2016 г. При това положение на основание чл.
104 ал. 3 ДОПК подадената след това на 07.04.2016 г. втора по ред декларация по
чл. 14 ЗМДТ с посочени в нея различни данни относно собствеността върху имота не може
да породи за целите на данъчното облагане правните последици, към които е
насочена, а именно въз основа на нея да се открие данъчна партида за имота
единствено на името на декларатора И.Т.И. като негов изключителен собственик.
Единственият ред, по който може
да стане това е при настъпването на промяна в първоначално декларираното
обстоятелство за собствеността върху имота, каквото е и предвиждането на чл. 14
ал. 3 ЗМДТ, според който при промяна на някое обстоятелство, имащо значение за
определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и
в срока по ал. 1. В случая в част І, т. 2 на декларация вх. №
**********/07.04.2016 г. жалбоподателят се е позовал именно на настъпването на
промяна в декларирано обстоятелство. Подобна промяна относно собствеността
върху имота обаче не е настъпила след подаването на 15.03.2016 г. на първоначалната
декларация по чл. 14 ЗМДТ. Поради това, съответно на закона, административният
орган при позоваването на липсата на нотариален акт по чл. 587 ал. 2 ГПК за
придобиването на имота по давност /или по-точно на наследствените идеални части
на останалите наследници/ е отказал да обработи данъчната декларация за нуждите
на данъчното облагане.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от
съда в съответствие с правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Предвид изхода на правния спор и
изрично направеното в с. з. на 08.11.2017 г. искане на пълномощника на ответника,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на община Варна, Дирекция
„Местни данъци“, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото от юрисконсулт в минимално
предвидения размер от 500 лв. по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. срещу
обективираното в писмо рег. № МД16000472ВН_005ВН/06.01.2017 г. волеизявление на
главния инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с което по подадена
от И.Т.И. декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № **********/07.04.2016 г. за
недвижим имот в гр. Варна, ул. „Свобода“ № 9, ет. 2, ап. 81 органът по
приходите е отказал закриването на действащата партида за имота и откриването
на нова с промяна в записването за собствеността и начина на облагане.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН **********,***,
Дирекция „Местни данъци“, разноски за юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото от юрисконсулт в размер на
500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: