ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 317
гр. В., 31.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от С. Ж. С. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 – 278 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Постъпила е частна жалба от Н. ВЛ. Н. ЕГН **********, с постоянен
адрес с.Р. общ. Р., обл.В. ул."Г.Д.” № * ищец по гр.д. № 24/2021 г. по описа на
РС- Б., чрез адв. П.С., със съдебен адрес за връчване на книжа, призовки и
съобщения гр.В. ул.”Д.” № * ет.* ап.* против определение № 209 от
18.06.2021 г. по гр.д.№24/2021 г. по описа на Районен съд-Б .
Сочи се, че в мотивите си за прекратяване съдът се основавал на
съдебна практика на ВКС и на ТР № 3/2015 г. на ОСГК ВКС. Приемало се, че
след като по делото за развод е постигнато споразумение, с което страните са
изразили становище, че „придобитите по време на брака движими и
недвижими вещи остават в обикновена съсобственост между съпрузите...” то
така предявения иск с правно основание чл. 26 ал.2 предл.5 ЗЗД вр. чл.17 ал.1
ЗЗД, чл. 124 ал.1 ГПК е недопустим. Така постановеното определение, което
прегражда пътя на делото, било неправилно и незаконосъобразно поради
следното:
На първо място искът бил предявен като инцидентен установителен иск
с отговор на искова молба по гр.д. № 350/2020 г. по описа на РС-Б. за делба на
движими и недвижими вещи след развод. С исковата молба за делба се искала
подялбата на общо 20 недвижими имота, две МПС-та, два телевизора и една
готварска печка. С отговора на исковата молба за развод били предявени
общо 8 инцидентни установителни иска /ИУИ/, включително с този, по който
делото е прекратено с обжалваното определение. Исковете били срещу
1
различни ответници, като били предявени три различни иска на
самостоятелно правно основание, с които се искало да се прогласи даден
договор за покупко-продажба за нищожен, да бъде обявен същият договор за
действителен между страните по сделката като дарение, а по отношение на
един от ответниците да се признае за установено, че ищецът е изключителен
собственик. ИУИ били общо осем на брой, тъй като се касаело до осем
отделни сделки извършени по различно време и между различни страни.
Поради горното се поддържа, че настоящата жалба не би могла да бъде
разгледана в пълен обем и решена правилно единствено и само в рамките на
гр.д. № 24/2021 г. по описа на РС-Б., без да се има предвид и гр.д. № 350/2020
г. по описа на същия съд. ИУИ били отделени от делбеното производство с
нарочно определение на съда по гр.д.350/2020г. от 12.01.2021 г. на основание
чл. 210 ал.2 ГПК в самостоятелни производства.
На следващо място се поддържа, че е РС -Б. неправилно се позовавал на
ТР № 3/2015 г. ОСГК на ВКС. Внимателният прочит на това тълкувателно
решение водел до извода, че постигнатото съгласие при споразумение по
дело за развод, че движимите и недвижими вещи остават в обикновена
съсобственост касаело изключително случаи, отнасящи се до доказване на по-
голям принос на единия от бившите съпрузи или промяна в дяловете при
трансформация на лично имущество само на единия от тях. Макар да било по
принцип вярно, че постигнатото съгласие между страните има силата на закон
и че влязлото в сила решение за развод не би могло да бъде пререшавано
освен в предвидените в закона случаи. Именно тези случаи били предявени и
като правно основание за предявяване на иска под формата на ИУИ.
Излага се, че в обжалваното определение, след като съдът се позовава
на ТР № 3/2018 по т.д. № 3/2015 г. на ОСГК ВКС и обосновава своите доводи
прави извода, че „Ако в споразумението съпрузите са посочили, че
придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в
съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качествата на СИО” и
че ,,...е недопустимо в последващ исков процес да се претендира, че имотът
придобит по време на брака и посочен в споразумението, е собственост само с
единият съпруг. Аргументът, който е използван от Решение № 116/21.01.2021
г. на ВКС по гр.д. 787/2020 г. II-ро г.о. е несъстоятелен. В конкретния казус
ставало въпрос за трансформация водеща до установяване на по-голям или на
обявяване на една от страните за изключителен собственик. В конкретно
заведените искове никъде не се претендирала трансформация с подобни
последствия. Претендира се нищожност на сделка покупко-продажба.
Поддържа се, че в случая искът е заведен срещу няколко ответника,
като само един от тях е ответник и по делото за делба. С обжалваното
определение за прекратяване се засягат права и интереси и на другите
ответници, като спрямо тях съдът не би могъл да приеме, че има
споразумение по дело за развод, към което те нямат никакво отношение и да
не се произнесе по иска, като го счита за недопустим.
2
Излага се, че не е без значение в случая да се изследва и волята на
страните при формиране на споразумението им при делото за развод.
Посочва, че на делба подлежат 20 недвижими имота, две МПС-та, два
телевизора и една готварска печка. При споразумение, че всички движими и
недвижими вещи остават в обикновена съсобственост едва ли която и да е от
тях си е давала сметка това точно какво означава или колко и какви са тези
движими и недвижими вещи. Депозирайки подобен елемент от споразумение
за развод по скоро се е имало предвид, че към момента на развода се цели
единствено прекратяване на брака и другите задължителни елементи от това
предвидени в СК, а имуществените отношения са оставени да се решават в
един бъдещ процес или както е отразено и по диспозитива на решението за
развод „ .... ще бъдат поделени в бъдеще време”.
Поради горното се иска да се отмени обжалваното определение като
неправилно и незаконосъобразно.
Към жалбата са приложени :Копие от исковата молба за делба, копие от
отговор на искова молба по реда на чл. 231 ГПК по делото за делба, копие от
инцидентен установителен иск послужил за образуване на гр.д. 24/2021 г. по
описа на БРС и копие от решение за развод
Постъпил е писмен отговор от И.К.Й. чрез адв.-пълномощник Р.Д. и
съдебен адрес: гр.В., ул.“*“ №*, в който се поддържа,че подадената въззивна
частна жалба е недопустима и неоснователна. Поддържа се, че по делото за
прекратяване на брака между страните било сключено споразумение, което
било потвърдено и от съда с влязъл в сила съдебен акт, който имал силата на
присъдено нещо спрямо ищеца и ответницата И.К. относно уредените в
споразумението имуществени права на придобитите по време на брака
движим и недвижими вещи. Със самото споразумение било уговорено, че
придобитите по време на брака движими вещи и недвижими имоти оставали в
режим на обикновена съсобственост. Съгласно разпоредбата на чл.9 и чл.20а,
ал.1 от ЗЗД уговорките между страните по договора имали силата на закон за
тях и следва да бъдат спазвани. Съгласно ТР №3/2015г. на ОСГК
споразумението относно имуществените отношение между съпрузите имало
характер на спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД. Силата на присъдено нещо
след одобряването на тази спогодба не може да бъде пренебрегната.
Излага се, че решаващият съд направил извод за недопустимостта на
исковете, след като волята е за наличие на съсобственост, то това изключвало
допустимостта на иск за пререшаване на въпроса, съобразявайки изразената в
споразумението за прекратяване на брака воля, както е възприето в трайната
съдебна практика.
Счита, че в частната жалба са развити противоречиви основания и
доводи, като жалбоподателя признава, че са уредени отношенията при
прекратяване на брака със споразумение между страните но не признава, че
споразумението включва имуществените отношения, въпреки подписано
3
споразумение между страните.
Излага се, че в настоящото производство ищецът твърди, че
продажбата, осъществена между него и първите двама ответници, всъщност
прикрива дарение. В нотариалният акт за покупко-продажбата изрично е
записано, че купувачът е платил договорената сума, а продавачите са
получили изцяло и в брой парите. Това изявление на страните по продажбата
е само част от общото удостоверяване на всяка от клаузите по нотариалния
акт, направено от и пред нотариуса, в чиято компетентност е да изповяда
сделката, спазвайки изискванията на закона. Освен този запис нотариусът
прочел на глас текста на проекта за нотариален акт за покупко-продажба и
едва след това той се подписал от него и от страните.
Поддържа се, че като ответник по тези искове е оспорила така
направените твърдения. Имотите предмет на делото са придобити чрез
покупко-продажба, уговорена и в нотариалният акт.
Твърди се, че наличието на дарствено намерение никога не е било
налично между страните, освен сега след разтрогването на брака между
ищеца и ответницата И.К. и заведеното дело за делба на придобитите по
време на брака имуществени права.
Излага се, че няма правен интерес за продавачите да поискат
нищожност на сделката при условие, че някой от тях са починали, заявили са,
че са получили продажната цена и трябва да я върнат в двоен размер при
евентуално разваляне на сделката, ведно с лихвата.
Поддържа се, че в настоящето производство се доказва по безспорен
начин наличието на влязло в сила съдебно решение относно прекратяване на
брака между страните и постигане на споразумение между тях, относно
характера на придобитите по време на брака имуществени отношения.
Приложената към въззивната частна жалба уточняваща искова молба за делба
на имотите предмет на делото и твърденията на ищцата за съсобственост
върху тези имоти подкрепят основанията на съда за прекратяване на делото
при недопустимост на предявените искове.
Прави възражение да не се приемат приложените доказателства, тъй
като е налице преклузията по чл.266 от ГПК. Жалбоподателят е разполагал с
тях и е могъл да ги представи в производството по делото.
Прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
определението на районния съд.
Видинският окръжен съд като съобрази твърденията в частната
жалба и след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Делото е образувано по искова молба от Н. В. Н. от с. Р., общ. Р., обл.
В., против П. Н. П., Е. Н. К. и И. К. Й.. В исковата молба се сочи, че
ответницата И. К. Й. е предявила иск за делба на имущество, представляващо
4
СИО, придобито по време на брака й с ищеца. В делбената маса е включен и
поземлен имот с идентификатор 56753.40.7, в землището на с.П., местност
„Д.“, категория трета, при граници и съседи на имота: 56753.40.6, 56753.79.14,
56753.40.8, 56753.179.3, 56753.38.27, нива от 5,001 дка, номер по стар план
№040007, описан по Нот.акт №195, том III, рег.№737, дело №600 от 2006г.,
придобит само от ищеца Н. В. Н.. Ответникът по иска Й. се ползва от
презумпцията на чл.21, ал.3 от СК, приложима до доказване на противното
Твърди се в исковата молба, че въпреки, че сделката е извършена под
формата на покупко - продажба, същата е прикрито дарение, тъй като имота е
наследствен на В. Н. Н. - наследодател на ищеца Н. В. Н.. Ищецът сочи, че на
практика не е извършена покупко-продажба, като е било постигнато съгласие
между страните по сделката, че посочената в нотариалния акт продажна цена,
няма да бъде заплащана и не е заплащана.
Поради това се претендира съда да прогласи нищожността на договор
за покупко-продажба сключен на 10.03.2006г. с Нот.акт №195, том III, рег.
№737, дело №600 от 2006г., на основание чл.26, ал.2, пред.5 от ЗЗД, като
привиден, прикриващ договор за дарение.
Да обяви за действителен сключения между П. Н. П., Е. Н. К., като
дарители на Н. ВЛ. Н., като дарен, договор за дарение на съсобствения на
дарителите недвижим имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор
56753.40.7, в землището на с.П., местност „Д.“, категория трета, при граници
и съседи на имота: 56753.40.6, 56753.79.14, 56753.40.8, 56753.179.3,
56753.38.27, нива от 5,001 дка, номер по стар план №040007, на основание
чл.17, ал.1 от ЗЗД, както и да признае за установено по отношение на И. К. Й.,
че Н. ВЛ. Н. е изключителен собственик на недвижимия имот.
Във връзка с твърденията на ищеца, че с ответницата И. К. Й. са бивши
съпрузи и че имотът е придобит по време на брака им, въз основа на
представеното по гр.д.№350/2020г. на БРС удостоверение за прекратен брак
между ищеца Н.Н. и ответницата И.Й. първоинстанционният съд е установил,
че бракът е прекратен на основание чл.50, вр. чл.51 от СК. От приложеното
по делото Решение № 360 от 29.07.2019 г. по гр. д. № 513/ 2019 г. по описа на
РС – В. /л.42 от делото/ се установява, че гражданският брак между ищеца и
ответницата И. К. Й. е прекратен с развод, като е утвърдено постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал.4 СК. От съдържанието на
утвърденото от съда споразумение между страните се установява, че
„придобитите по време на брака движими и недвижими вещи остават в
обикновена съсобственост между съпрузите и ще бъдат поделени за в
бъдеще.“
При така установената фактическа обстановка Окръжен съд-В. намира,
че така предявените обективно и субективно предявени искове са
недопустими и че производството по делото правилно е прекратено от
Районен съд –Б. с обжалваното определение.
5
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5-то ЗЗД, във вр. с чл. 17 ЗЗД - обявяване
на нищожност на сделката, материализирана в Нотариален акт за покупко -
продажба на земеделски имоти №195, том III, рег.№737, дело №600 от 2006г.,
на И.Д. Нотариус при Районен съд - Б., поради привидност на сделката и иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за признаване правото
на собственост върху процесния имот - че ищеца е изключителен собственик
на недвижимия имот.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2015 г., ОСГК, докладчик съдията Д.Ц. „в частта относно имуществените
отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно
уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат
възможни бъдещи спорове по повод собствеността върху придобитото през
време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред. В
рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да
уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради
развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена
общност вещи и права върху вещи. Законът им позволява със споразумението
да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на
квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в
обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на Семейния
кодекс за определяне на по-голям дял на някой от тях. Със споразумението те
могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху
някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят
съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото
за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях,
вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства.
Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар
приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително
приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в
придобиването на отделна вещ да са незначителни, както и обратно - да се
уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на
СК за определяне на по-голям дял на единия от тях. В тези случаи доколкото
съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за
спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително
действие от момента на влизане в сила на решението за развод (т. 8 от ППлВС
№ 5/15.03.1978 г.). Възможно е обемът на правата на съпрузите да е
определен и съобразно действителното правно положение. Тогава
споразумението е с характер на установителен договор.“
Уреждането на имуществените отношения на съпрузите не е
задължителен елемент от споразумението. Ако включат такива обаче, в тази
част споразумението има характер на спогодба. Когато в споразумението
съпрузите са посочили, че придобитият по време на брака имот остава след
прекратяването му в съсобственост, те признават, че е имал качеството на
6
СИО и в тази част решението има характер на спогодба. Поради това не
подлежи на пререшаване въпросът за собствеността върху имотите,
придобити по време на брака, тъй като този въпрос е уреден в постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, което съгласно чл. 20а, ал. 1
ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон и следва да
бъдат спазвани. Ако в споразумението съпрузите са посочили, че
придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в
съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качеството на СИО.
В настоящия случай страните са уговорили, че имуществото,
придобито по време на брака им, остава в обикновена съсобственост, като по
този начин същите са признали, че това имущество е придобито в режим на
СИО и в тази част решението има характер на договор на спогодба или на
установителен договор. Поради горното е недопустимо в последващ исков
процес въпросът за собствеността върху имотите, представляващи СИО, да
бъде пререшаван, след като страните вече веднъж - в бракоразводния процес
са признали, че придобитото по време на брака имущество е придобито в
режим на СИО.
Неоснователни са развитите в частната жалба доводи относно това, че
жалбата не би могла да бъде разгледана в пълен обем и решена правилно
единствено и само в рамките на гр.д. № 24/2021 г. по описа на РС Б., без да се
има предвид и гр.д. № 350/2020 г. по описа на същия съд и тъй като
инцидентните установителни искове били отделени от делбеното
производство с нарочно определение на съда по гр.д.№350/2020г. от
12.01.2021 г. на основание чл. 210 ал.2 ГПК в самостоятелни производства.
Въззивната инстанция намира, че не съществуват процесуални пречки за
разглеждане на жалбата, тъй като предявените пред районния съд искове имат
самостоятелно правно значение и липсват основания за спиране на
производството по делото поради наличието на преюдициален спор /Чл.229,
ал.1, т.4 ГПК/.
Неоснователни са и развитите във въззивната жалба доводи относно
това, че страните в хода на бракоразводния процес не са си давали ясна
сметка за правните последици на споразумението и че са изразили ясно само
желанието си имуществените отношения да се оставят за решаване в един
бъдещ процес.Това е така, тъй като волята на страните е ясно и категорично
изразена и отразена в диспозитива на влезлия в сила съдебен акт. По силата
на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на
закон и не може да се променят по волята на една от страните в последващ
исков процес.
Воден от горните мотиви, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 18.06.2021 г. по гр.д.
№24/2021г. по описа на Районен съд-Б., с което е прекратено производството
по гр.д.№24/2021 г. по описа на Районен съд-Б.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8