Р Е Ш Е Н И Е
№ 4776/ 8.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми октомври,
две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5354 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен от
К.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** срещу П. на Р. Б., с искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в
резултат на разглеждането на ДП № */ * год. по описа
на * РУ на МВР – В.,
пр. пр. № */ * год. по описа на ВРП извън разумните
срокове.
Ищецът излага, че считано от м. * * год., по ДП */ * год. на ВОП, по отношение на ищеца е наложена мярка за
неотклонение «задържане под стража». Въз основа на досъдебното производство по описа на
В. О. С. е образувано НОХД */ * год.
Твърди се още, че с оглед задържането на ищеца, от страна на прокуратурата са
образувани няколко други досъдебни производства, всички за маловажен случай,
поради което и осъдителна присъда не може да се постигне. Твръди
се още, че по ДП № */ * год.
на ВРП от страна на наблюдаващия прокурор са предприети действия за неговото
забавяне, като разглеждането на същото продължава извън разумните срокове по
см. на чл. 6, ал. 1 КЗПЧОС. Необосновано същото не е прекратено, с оглед малозначителността на деянието, като целта е утежняване на
положението на ищеца по делото за престъпление от общ характер. В резултат на
описаните действия, поради продължителния престой в следствения арест, ищецът
търпи морални вреди – психическото му състояние е влошено, прекъснал е
образованието си, изпитва чувства на безизходица и липса на справедливост.
Ответникът – Прокуратура на РБ,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага подробни
съображения за неоснователността на иска. Възразява, че мярката за неотклонение
е наложена на ищеца до ДП № */ * г. на ВОП, а не по ДП № */ * год. на ВРП. Оспорва
наличието на основание за присъждане на обезщетение, като намира, че от данните
по делото не се установява настъпване на описаните вреди, в резултат на
повдигнатото обвинение по . ДП № */ * год. на ВРП
Отделно от това, намира размера на претенцията за завишен. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приобщената на л. 63
статистическа справка, ДП № */ * год. е образувано на 21.12.2017 год., за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК – неразрешена дейност с наркотични вещества,
маловажен случай.
Видно от приобщения на л. 89 протокол,
на * год., в *- * РУ в гр. В., от К.Т.Т. са предадени три броя прозрачни пликчета, съдържащи бяло
прахообразно вещество.
С постановление от 21.12.2017 год.,
е постановено изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза, касаеща лицето К.Т.Т.. Същата е
изготвена на 05.01.2018 год.
Въз основа на постановление от 22.12.2017
год., по ДП № */ * год. на ВРП, на 15.08.2018 год., от БНТЛ при ОД
на МВР – Варна, е изготвена физикохимична експертиза, на предаденото на
20.12.2012 год. от Т. вещество.
На 08.02.2017 год. по
досъдебното производство е приобщена справка относно непълнолетния К.Т.Т., съгласно данните от която:
- през 2017 год. Т. е заловен да притежава в гр. В. марихуана, като по
случая се води проверка ЗМ № */ * год.;
- по описа на *- * РУ гр. В. се водят ДП № */ * год. за извършен въоръжен
грабеж от хранителен магазин и № */ * год. – за кражба от същия търговски
обект, като е установено, че извършител на двете деяние е К.Т.;
- по описа на * - * РУ в гр. В. се води преписка № */ * год., по която са
налице данни, че на 24.11.2017 год. К. Т. е увредил гума и броня на лек
автомобил;
- на * год. Т. е задържан в *- * РУ в гр. В., за
нанесена телесна повреда по хулугански подбуди, като
по случая е образувано ДП № */ * год.;
- на 28.01.2018 год. К.Т., в съучастие с друго лице, в бар „*“, в гр. В.,
са направили опит за убийство на лице от мъжки пол. Образувано е ДП № */ * год.
по описа на Сл. о. при О. П. гр. В.. На Т. е повдигнато обвинение и му е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На 14.02.2018 год., във връзка с
разследването по ДП № */ * год., в *- * РУП е
проведен разпит на свидетеля К. И. Д..
Въз основа на
прокурорско постановление от 20.08.2018 год., по ДП № */ * год. е изготвена
съдебно – оценителна експертиза, касаеща пазарната
стойност на откритото и предадено от Т. вещество.
С Постановление от 28.11.2018 год.
(л.89) Т., в присъствието на защитник, е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 354а НК. На същата дата на обвиняемия и защитника му, в
присъствието на родител, са предявени и материалите по досъдебното
производство.
Въз основа на заключително мнение от
30.11.2018 год. (л. 92), досъдебното производство е изпратено във ВРП, с мнение
за съд. Видно от съдържанието на документа, по отношение на обвиняемия е взета
мярка за неотклонение „подписка“.
Съгласно приобщеното становище от
08.01.2019 год. (л. 11 адм. д. № 869/ 2019 г.), въз
основа на сигнал вх. № */ * год. от адв. К.Д., в
качеството и на защитник на К.Т.Т. – обвиняем по ДП №
*/ * год. по описа на *- * РУ гр. В., от И.
към ВСС
e извършена проверка, при която е констатирана датата на
образуване на наказателното производство, избора на наблюдаващ прокурор,
предприетите процесуални действия по разследването, в т. ч. и исканията за
удължаване срока на разследването. Прието е, че същите са мотивирани, съдържащи
конкретно изброени предстоящи действия по разследването. Установен е внесен на
12.09.2018 год. самоотвод на наблюдаващия прокурор.
На 19.09.2018 год. е определен нов наблюдаващ прокурор, който с постановление
от 20.09.2018 год. дава указания на разследващия орган. Поради фактическата и
правна сложност на производството и с оглед преценката за квалификацията на
деянието, срокът на разследването е продължен с още два месеца. На 03.12.2018
год. досъдебното производство е внесено в РП – Варна. Заключението на
инспекторът, извършил проверката, е за липса на нарушения от страна на наблюдаващия
прокурор.
Съгласно протокол от 08.02.2019 год.
(л. 93), на същата дата, при проведен телефонен разговор със защитника на Т.,
разследващ полицай е уведомен, че обвиняемия е настанен в психиатрична клиника,
което не му позволява с него да се извършват процесуално – следствени действия,
поради което и не може да се изпълнят привличане, разпит на обвиняем и
предявяване на материалите по ДП № */ * год. по описа на * РУ В..
Приобщено към доказателствения
материал по делото е и второ заключително мнение за спиране на наказателното
производство от 11.02.2019 год. (л. 94). Видно от съдържанието на същото, след
привличането от 28.11.2018 год. и изпращането на досъдебното производство на
ВРП, същото е върнато на разследващите органи, поради допуснати процесуални
нарушения, с дадени указания. В тази връзка на обвиняемия и неговия защитник са
изпратени и получени призовки, но същите не се явяват поради настаняване на
обвиняемия в психиатрична клиника. В тази връзка, до здравното заведение е
изпратено писмо от разследващите, с искане за информация относно състоянието на
лицето и периода на настаняване.
С постановление от 14.02.2019 год.
(л. 5 от адм. дело № 869/ 2019 год.) е спряно
наказателното производство по ДП № */ * год. по описа на *- * РУ при ОД на МВР,
гр. В., водено срещу К.Т.Т., за престъпление по чл.
354а, ал. 3 НК.
С Определение от 01.03.2019 год. по
ч.н.д. № 1034/ 2019 год. на ВРС, е оставена без разглеждане частна жалба на адв. Кр. Д., действаща като
законен представител на К.Т.Т. срещу постановление на
прокурор от ВРП от 14.02.2019 год., за спиране на наказателното производството
по ДП № */ * год.
С Постановление от 02.05.2019 год. Т.,
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а НК.
На 05.06.2019 год на обвиняемия и защитника му, в
присъствието на родител, са предявени и материалите по досъдебното
производство, а на същата дата досъдебното производство е изпратено в
прокуратурата.
На 02.07.2019 год. в Районен съд – В. е внесен обвинителен акт от прокурор при ВРП, по
силата на който К. Т.Т. е обвинен в това, че на *
год., в гр. В., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително, е държал високорисково наркотично вещество – кокаин, с общо нетно
тегло 1.1 грама, от които 0.1 гр. със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – кокаин 25.74 %, 0.60 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент – кокаин 21.57 % и 0.37 грама със съдържание на активен
наркотично действащ компонент – кокаин 21.84 %, на обща стойност 100.80 лв. –
престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1, пр. 1, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.
По силата на Присъда № */ * год., постановена по НОХД № * по описа на
ВРС за * год., подсъдимия К.Т.Т., роден на *** ***, е признат за виновен за това, че на *г. в гр. В. като
непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и
е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително държал
високорисково наркотично вещество кокаин с общо нетно тегло 1.12 грама, от
които 0.1 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент –
кокаин 25.74 % 0.60 грама със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – кокаин 21.57 % и 0.37 грама със съдържание на активен наркотично
действащ компонент кокаин 21.84 % на обща стойност 100.80 лв..
Прието е, че случая е маловажен, поради което и на основание чл..
354 „а“, ал. 5, вр. ал. 3 т. 1, пр. 1, вр. чл. 63 ал.,1 т.,5,
вр. чл. 54 ал. 1
НК му е наложено наказание „обществено порицание“, което
да бъде изпълнено чрез кметството по местоживеене.
На основание чл.
304 от НПК, К. Т.Т.
е оправдан по първоначално въведеното
му обвинение.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Т. Т. – баща на ищеца.
В показанията си свидетеля излага, че
от м. * * год. спрямо ищеца е предприета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Независимо от многократните искания за промяна на мярката в по – лека
и изменението и от ОС, състави на апелативния съд отказват да я изменят поради
множеството висящи дела. Ищецът многократно е заявявал пред свидетеля, че
съжалява за постъпките си. Преместено е местоизпълнението
на мярката за неотклонение, от гр. В. във В.. Свидетелят споделя впечатленията
си, че ищецът е плачел от безсилие, тъй като исканията за промяна на мярката за
отклонявани, рухнал е психически, имал е сиуцидни
мисли, нервно разстройство.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 „б“ ,
ал. 1 ЗОДОВ.
Визираната норма регламентира
отговорността на
Държавата за вредите, причинени на граждани и юридически лица в резултат нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен
срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване,
положителните факти, на които се
позовава, а именно: положителните факти, на които
се позовава, а именно: повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на РБ обвинение по ДП № */ * год., по описа на * РУ на
МВР – В., пр. пр. № */ * год. по описа на ВРП, чието разглеждане и приключване
не е осъществено в разумен срок, и в резултат на
което от страна на ищеца са претърпени твърдяните
неимуществени вреди.
В тежест
на ответника е да установи положителните факти, на които основава и възраженията си.
За да бъде
ангажирана отговорността на държавата задължително
условие е да са причинени вреди,
които да са резултат, т.е
в причинна връзка с конкретното действие от страна на
държавното обвинение, в случая – приключване на досъдебното
производство в разумен крок. Тези вреди
не се презюмират,
то те подлежат
на доказване от лицето, което
ги е търпяло.
Претенцията е за репариране
на претърпени неимуществени вреди, като произнасянето относно наличие на предпоставките за присъждане на
същото следва да е съобразено единствено на фактите, на които
страните се позовават и не и не може да формира
изводите си от обстоятелства, на които страната не се е позовала (в този смисъл
е и Решение №232/ 27.09.2016 по дело №1083/ 2016 на ВКС, ГК, IV г. о.). В настоящата хипотеза, ищецът
твърди претърпени неимуществени вреди от приключване на досъдебното
производство извън разумния срок по чл. 6 КЗПЧОС, изразяващи се в поставянето
му в неблагоприятно положение по друго наказателно производство, по което
спрямо лицето е приложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, което от
своя страна води до множество негативни емоции.
В настоящата хипотеза, безспорно
е между страните, а и се установява от събраните по делото данни, че процесното ДП № */ * год. срещу ищеца е продължило * месеца
- образувано е на * год., а е приключило на * год. с внасяне на обвинителния
акт в съда. Спрямо лицето е предприета най – леката мярка за неотклонение
„подписка“. Липсва спор и относно обстоятелството, че по друго производство –
ДП № */ * год. по описа на ОСл.О, за друго деяние, на
31.01.2018 год., по отношение на Т. е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“.
Установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е
повдигнато наказателно обвинение. Произтичащите от чл. 6 на
КЗПЧОС задължения имплицитно включват необходимост от провеждане на
ефективно разследване, при спазване на установени стандарти на доказване при
разглеждане на наказателното дело. Ефективното разследване предполага
всеобхватно, безпристрастно и разумно предприемане на постъпки за събиране и
проверка на относимите и необходими доказателства,
чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на писмена документация и
назначаване на съдебни експертизи, с последващ доказателствен анализ и адекватна интерпретация на
релевантните за обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното
производство не следва да е за сметка на прецизността и качеството на неговото
провеждане, преди всичко с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия.
В настоящата хипотеза, продължителността на производството е обусловена от необходимостта
от събиране на доказателства, възрастта и здравословното състояние на ищеца. Периодът на събиране да
доказателствения материал по конкретното досъдебно
производство е разумен, в предвид естеството на фактите, които следвало да
бъдат установени, способите за това, нуждата се получат документи по делото, а
и не на последно място - поведението на обвиняемия, неговите родители (до
колкото към този момент е бил непълнолетен) и избраната линия на защита.
От друга страна - всички действия на наблюдаващия
прокурор са предприемани във връзка с нормативно установеното му задължение за упражняване
на ръководство и надзор на разследването,
като същите са извършвани в рамките на няколко
дни след изпращане на делото
от разследващия. В този
смисъл е и становището на ИВСС, дадено през м. март 2019 год.
Правилността на действията на
магистрата, ръководещ разследването, а същото и изводите му досежно
основанията за ангажиране на наказателна отговорност на ищеца, не подлежат на
преценка и не следва да бъдат коментирани от настоящия състав.
Гореизложеното обуславя извода, че конкретното досъдебно производство е приключило в
разумен срок по см. чл. 6 КЗПЧОС.
Безспорно, прилагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
свързано с негативни емоции, като са възможни и отражения в психиката на
задържаното лице. В случая, обаче, липсва причинно – следствена между
конкретното досъдебно производство и моралните вредите, които се твърди да са
настъпили. Мярката за неотклонение е наложена за различно деяние, за което е
образувано самостоятелно досъдебно производство, нямащо връзка с ДП № *.
На следващо място – недоказана в
процеса остана тезата на ищеца, касаеща отказ на
съдебен състав на измени в по - лека мярката му за неотклонение, взета по друго
наказателно производство именно поради поддържане висящността
на ДП № */ * год. Предпоставките за вземане на мярка за неотклонение
са посочени в чл. 63 НПК, като наличието на друго висящо досъдебно производства
не попада сред тях. От друга страна, по
делото не са налице данни, че именно висящото досъдебна производство е
мотивирало въззивните състави да откажат исканата
промяна на мярката. Още повече, че по делото са налице данни, че през 2018 г. и
2019 год. срещу Т. освен настоящото ДП № * и ДП
№ */ * год., са водени още четири наказателни
производства за престъпления от общ характер.
По изложените съображения се налага извод
за неоснователността на претенцият, поради което и
същата следва да бъде отхвърлена, на
основание чл. 2 „б“, ал. 1 ЗОДОВ.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от К.Т.Т.,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу
П. на Р. Б. иск за присъждане
на сумата от
5 000.00 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на разглеждането
на ДП № */ * год. по описа на
* РУ на МВР – В.,
пр. пр. № */ * год. по описа
на В. Р. П. извън разумните срокове, на
основание чл. 2 „б“, ал.
1 ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване
пред В. О. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: