Решение по дело №1983/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260587
Дата: 19 февруари 2021 г.
Съдия: Виолета Тодорова Кожухарова
Дело: 20193110101983
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260587/19.2.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         като разгледа докладваното от съдията гр. д. 1983 по описа на Варненски районен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 9427/ 06.02.2019 г. от Д.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Р.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, И.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Р.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши делба на жилищна сграда, представляваща сграда близнак (източен и западен), на два етажа, със застроена площ от * кв.м., построена върху държавна земя – парцел № *- *, квартал № * по плана на с. И., действащ към *.*.* г., целия с площ от * кв.м. според договора за отстъпено право на строеж № 45/ *.*.* г. и скица от 03.08.1983 г., при граници – общински път, парцели *-* и *-*, а по скица № 130/1337/11.10.2018 г. – УПИ № *-* е кв. * по плана на гр. И., общ. А., одобрен със Заповед № 378/ 26.06.1993 г. за улична и дворищна регулация, при граници по скицата: улица, УПИ *-*, УПИ *-*.

 

В исковата молба се твърди, че страните са законни наследници на В.Р. В., б. ж. на гр. И., починал на *.*.* г. Процесната жилищна сграда е построена от общия наследодател, по време на брака му с Н. Д. В. (починала на *.*.* год.), въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя, съгласно Договор № 45/ *.*.* г. Към момента на откриване на наследството е бил построен първи етаж на сградата. Правото на строеж е реализирано, като построеното след смъртта на общия наследодател, е по време, когато двамата ответници са в брак. Към настоящия момент източната част от сградата близнак се обитава от ищцата и ответника И.Р., а западна - от Р.Р.. Твърди се още, че въз основа на дарение от *.*.* г., извършено от Р.В.Р. и съпругата му В.Б.Р. към В.Р.В., последния се легитимира като собственик на западната част от имота, със застроена площ * кв.м. и РЗП * кв.м. в УПИ № *-* в кв. *, съставляващ парцел *-* в кв. * в землището на гр. И..

 

         Ответниците – Р.Р., И.Р., Г.Р., В.Р. депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излагат съображения за недопустимост, а евентуално – и за неоснователност на иска за делба. Оспорват правата в съсобствеността на ищцата, като се позовават на извършено на *.*.* г. отстъпване на правото на строеж касателно делбената сграда от наследодателите на  *.*.* г. в полза на първите ответници – Р. и И. Р.. Твърдят, че сградата е построена след смъртта на наследодателя В. В., поради което и не е част от наследствената маса. Отношенията между Р.Р. и И.В. са уредени, а ползването на сградата - разпределено. На *.*.* год. Р.Р. и съпругата му – В.Р., даряват на сина си – В.Р.В. прижежавана и ползвана от тях западна част от делбената сграда.

 

Ответникът – В.Р.В., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

 

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

 

         Видно от приобщените на л. 8 и 9 удостоверения Р.В.Р., И.В.Р. и Д.В.Р. са законни наследници на В.Р. В. (починал на *.*.* г.) и Н. И.В.а (починала на *.*.* г.).

         По силата на договор от *.*.* г. (л. 5) на В.Р. В. е отстъпено правото на строеж върху държавен парцел - № * - *, кв. № *, находящ се в гр. И., целият с площ от * кв. м.

         С молба от *.*.* г. до Началника на Отдел „А. и б.“, от страна на В.Р. В., Н. И.В.а, Р.В.Р., И.В.Р., е отправено искане за отстъпване в полза на Р.В.Р., И.В.Р. на учреденото в полза на В.Р. В. и Н. И.В.а, по силата на договор от *.*.* г., право на строеж.

         С договор за дарение от *.*.* г., обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * год., Р.В.Р. и В.Б.Р. даряват на В.Р.В. следния имот: къща – близнак – западен, на * етажа, със застроена площ от * кв. м. и РЗП от * кв. м., изградена в УПИ № * - * по плана на гр. И., обл. В., съответстващ на парцел * - *, кв. * по стар план на населеното място.

         Приобщени към доказателствения материал по делото редица чертежи и скици, проектантска документация, относно процесната сграда (л. 13 – 18; л. 63 – 70), съставени/ заверени в периода 1983 – 1988 г.

За изясняване на спора от фактическа страна е приобщена съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице П.П., от която се установява следното: процесната страда е построена на етап „груб строеж“ преди 13.10.1988 г.; нанесена е в кадастралния и регулационен план на населеното място преди 26.06.1993 г..

В съдебно заседание експерта разяснява, че базира заключението си на разрешения за строеж № 63/ 05.05.1986 г., издадено в полза на В.Р. В..

         За изясняване на спора от фактическа страна, са разпитани свидетелите И. Й. Д. и Р. Р. М.:

         В показанията си свид. Д., излага, че познава ответниците Р. и И., съседи са. Къщата им представлява близнак, там живеят двамата братя. Къщата е построена от двамата братя, в период, когато децата на свидетелката са били малки, играели заедно с децата на Р.. По време на строителството бащата на Р. и И. е все още жив, работил на банциг.

         В показанията си свид. М. излага, че процесната къща е построена от Р. и И.. С техни средства са закупувани и строителните материали. По това време ищцата е на * - * год. Началото на строежа датира от 1985 г., окончателно е приключен през 2000 г. Към момента на смъртта на баща им е завършен първия етаж. Двамата братя се настаняват да живеят в къщата  в периода 1985 – 1986 г.

        

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Производството е за делба, във фазата на допускане.

         Разпоредбата на чл. 69 ЗН предвижда, че всеки сънаследник може винаги да поиска делба на наследството. Доколкото наследяването е една от хипотезите, при които възниква съсобственост върху определени имоти или вещи, посочената норма се прилага и във връзка с чл. 34 ЗС, която също предвижда възможността всеки един от съсобствениците да иска делба на общата вещ, освен при изрично посочените в закона предпоставки.

         Основателността на иска за делба е обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване на съсобственост между страните по отношение на имуществото, предмет на делбата, както и че същата не прекратена.

         Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.

Събразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всеки от съделителите носи доказателствената тежест да установи фактите, от които извежда твърдяното пораждане на съсобственост между сочените страни, по отношение на делбения имот, на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в съсобствеността.

В тежест на ответниците, че в тяхна тежест е да установят положителните факти, на които основават възраженията си, а именно: прехвърляне на отстъпеното право на строеж от наследодателя към ответниците И. и Р. Р.; построяване на сградата от същите лица след смъртта на наследодателя; извършеното прехвърляне на собствеността на западната част на сградата в полза на ответника В.В..

Безспорно по делото е настъпилото наследствено правоприемство от В.Р. В..

Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗС урежда възможността на собственика на земята да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху нея, както и да придобие собствеността на постройката отделно от земята

         В настоящия случай, безспорно е между страните, че по силата на договор от *.*.* г., в полза на наследодателя им учредено в полза на последния право на строеж в УПИ № * - *, находящ се в гр. И., както и че строежът е реализиран.

         Спорен по делото е въпроса относно момента на реализиране на строителството, като релевантен е момента на завършване на грубия строеж на сградата. За изясняване на този въпрос в хода на процеса са ангажирани специални знания, посредством провеждане на съдебно- техническа експертиза. Съобразно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото, „грубият строеж“ на сградата е завършен към 13.10.1988 г. Този извод на експерта се потвърждава от вписванията в строителните книжа, а така също и от  събраните гласни доказателства, кредитирани от съда като отразяващи преки и непосредствени впечатления, съгласно които по време на строителството наследодателя е страните е все още жив.

От друга страна, титуляр на правото на строеж към момента на неговото реализиране на правото на строеж, е В.Р. В.. Този извод се налага, по следните съображения:

В настоящата хипотеза правото на строеж е учредено по силата на правна сделка – двустранен, възмезден договор, като за неговото изменение е необходимо съгласието на насрещната страна, за което по делото липсват данни. Представената в тази връзка молба до административния орган, установява изразена воля за това от носителите на суперфициарни права и лицата, които желаят да встъпят в правоотношението като титуляри на правото на строеж. Видно от съдържанието на документа, същият не обективира изразено от учредителя съгласие на промяна на лицата – носители на правото на строеж.

Извод в обратна насока не се налага и след преценка на представената строителна документация (обяснителни записки към чертежи, разрешения за строеж и др.), до колкото съставянето/ заверката на строителни книжа не е основание за придобиване на вещни права.

Ирелевантни, досежно преценката за титулярството на правото на строеж са фактическото са финансиране и извършване на строително – монтажните работи, както обитаването на построената сграда.

В предвид горното, следва да се приеме, че надлежно прехвърляне на правото на строеж от В. В. и съпругата му, в полза на И.В. и Р.В., не е установено по делото.

Във връзка с последното се налага извода, че по силата на наследствено правоприемство от В.Р.В. и Н. И.В.а, между Д.В., И.В. и Р.В. е възникнала съсобственост по отношение на процесната жилищна сграда, при равни квоти, от по 1/ 3 идеална част.

         От друга страна, извършеното от Р.В. дарение, в полза на сина му, датира от 2011 г., т. е. преди предявяване на иска за делба, поради което и следва да бъде съобразено. Към момента на сделката, а и понастоящем, дареният е в брак с лицето Мариана Г.В., но до колкото имуществото, придобито въз основа на дарение, не е семейна имуществена общност, то последната не е и конституирана като съделител в процеса. Към момента на извършване на дарственото разпореждане в полза на В.Р.В., праводателят му притежава 1/ 3 ид. част от цялата сграда. До колкото се касае деривативно основание, то сделката поражда вещно – траслативен ефект по отношение на приобретателя до собствените на прехвърля идеални части, в случая – 1/3.

         В предвид извършеното разпореждане, се налага извода, че Р.В.Р. и съпругата му – В.Б.Р., не притежават вещни права по отношение на процесната сграда, поради което и следва да бъдат изключени от делбата.

         На следващо място - придобитите от И.В., в резултат на наследяване, идеални части от имота, са лично имущество, поради което и неговата съпруга – Г.Г.Р. следва да бъде изключена от делбата.

         Ето защо, следва да бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния имот между Д.В.Р., И.В.Р. и В.Р.В., при равни квоти от по 1/ 3 идеална част, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот - жилищна сграда, представляваща сграда близнак (източен и западен), на два етажа, с обща застроена площ от * кв.м., построена върху държавна земя – УПИ № *-* е кв. * по плана на гр. И., общ. А. с площ от * кв. м., по действащия плащ на гр. И., одобрен със Заповед № 378/ 26.06.1993 г. за улична и дворищна регулация, при граници по скицата: улица, УПИ *-*, УПИ *-*, идентичен с парцел № *- *, квартал № * по плана на с. И., действащ към *.*.* г., при наведено основание за възникване на съсобствеността - наследствено правоприемство и учредено в полза на В.Р. В., ЕГН: **********, по силата на договор № 45/ *.*.* год. право на строеж върху държавен парцел № * - *, кв. * по плана на с. И., с площ от * кв. м., при квоти: 1/ 3 ид. ч. (една трета идеални части) – за Д.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, 1/ 3 ид. ч. (една трета идеални части) - И.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, 1/ 3 трета ид. ч. (една трета идеални части) – за В.Р.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 34 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН.

 

         ИЗКЛЮЧВА от делбата лицата Р.В.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Б.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: