Р Е Ш Е Н И Е
№ ..........
.........12.2022 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Варна, двадесет и четвърти състав, в открито съдебно заседание на пети
декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав МИЛАЧКОВ
при секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2483/2022
г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба подадена от „Барометър“ ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление гр. Варна, ****, чрез процесуален
представител адв. Л. срещу Решение №221/14.10.2022 г. на директор на ТД на НАП
– Варна, с което е оставена без уважение жалбата на „Барометър“ ЕООД срещу
разпореждане № С210003-125-026317/26.10.2021 г. за разпределение на сумата от
600 лв. по изп.дело № *********/2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна.
В жалбата се претендира отмяна на акта поради незаконосъобразност, както и съдът да се разпореди неправомерно разпределените суми да бъдат възстановени на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител адв. Л., поддържа жалбата на сочените в нея основания. Твърди, че действията на публичния изпълнител са извършени без правно основание, тъй като разпореждането с което е оставена без уважение молбата на дружеството за погасяване на задълженията по давност не е било влязло в законна сила. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът - редовно призован за проведеното открито съдебно заседание, не се явява. Процесуалният му представлява изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че публичният изпълнител е имал законово основание за разпределяне на постъпилите суми, тъй като съгласно чл.266, ал.4 от ДОПК, жалбата срещу действията на публичния изпълнител не спира действията по публичното изпълнение. Моли оспореният административен акт да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като са запозна с доказателствата, представени от страните, в това число и административната преписка, съдът установи от фактическа страна следното:
Срещу „Барометър“ ЕООД. ЕИК ********* има образувано изпълнително дело №16088688/2016г. за установени и изискуеми публични задължения по отношение на ДОО, ЗО, УПФ и Данък върху доходите на физически лица.
На 19.05.2021 г. дружеството е подало възражение вх.№ 22734, с което е поискало от публичния изпълнител да признае за погасени по давност задълженията за 2011 г.
По възражението, публичният изпълнител се е произнесъл с Разпореждане изх.№С210003-137-0006861/20.10.2021 г., с което е отказал да погаси задълженията по давност.
По жалба на дружеството с Решение №261/25.11.2021 г. директора на ТД на НАП Варна е отменил разпореждането в частта в която е отказано погасяване по давност на задълженията от 2011 г. и е върнал преписката на публичния изпълнител с указания тези задължения да бъдат заличени. Със същото решение, отказът на публичния изпълнител е бил потвърден по отношение на задълженията по ЗКПО за 2014 г. В решението е прието, че задълженията ма 2011 година са били погасени по давност още през 2017 г.
Междувременно по една от запорираните сметки на длъжника са постъпили 600 лв. и с Разпореждане за разпределение изх. № С 210003-125-0262317/26.10.2021 г. публичният изпълнител е разпределил сумата, като е погасил всички задължения за 2011 г., в размер на 445,99 лв., както и това за 2014 г. в размер на 154,01 лв.
С процесното решение№221/14.10.2022 г. директора на ТД на НАП Варна е оставил без уважение жалбата на дружеството срещу действията на публичния изпълнител по разпределение на сумата по задължения, които са погасени по давност. За да отхвърли жалбата административния орган е приел, че разпореждане № С 210003-125-0262317/26.10.2021 г. е издадено преди решението на директора от 25.11.2021 г., поради което го е приел за законосъобразно. Позовал се е и на разпоредбата на чл.266, ал.4 от ДОПК, в която се сочи, че жалбата срещу действията на публичния изпълнител не спира действията по принудителното изпълнение.
Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва и в определения от чл.268 ал.1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Въз основа на Решение №261/25.11.2021 г. директора на ТД на НАП Варна, съдът приема за безспорно установено между страните, че задълженията на дружеството за 2011 г. са били погасени по давност още през 2017 г. С възражението си от 19.05.2021 г. жалбоподателя се е позовал на изтекла погасителна давност и е поискал заличаване на тези задължения от публичния изпълнител. В противоречие със закона публичният изпълнител не е сторил това. Незаконосъобразно е и разпределението на сумата от 445,99 лв. за задължения на дружеството за 2011 г., сторено с разпореждането за разпределение от 26.10.2021 г.
В тази връзка съдът не споделя становището на административния орган, че действията на публичния изпълнител са били законосъобразни, тъй като към момента на разпределението все още не е било издадено Решение №261/25.11.2021 г. на директора на ТД на НАП Варна. Изтичането на давността е факт, който не се нуждае от административна санкция за да настъпи. В тази връзка Решение №261/25.11.2021 г., няма правопораждащ или правопогасявщ ефект по отношение на изтеклата давност. В конкретният случай правопораждащият факт е бездействието на данъчната администрация довело до изтичане на 5 годишния срок предвиден в чл.171, ал.1 от ДОПК, което е станало към 01.01.2017 г. /виж Решение №261/25.11.2021 г./
Дори и да се приеме, че по аргумент за противното от чл.173, ал.2 от ДОПК преди изтичане на абсолютната давност, вземанията не се заличават служебно, то в конкретният случай е проявена нужната активност от страна на длъжника, който се е позовал на изтекла давност и по силата на чл.173, ал.1 от ДОПК, публичният изпълнител е бил длъжен да заличи вземанията. Като не е сторил това, публичният изпълнител е действал незаконосъобразно. Незаконосъобразни са и действията му по разпределение на сумата от 445,99 лв. за погасени по давност задължения. Принципът „никой не може да черпи права от неправомерното си поведение“ важи с еднаква сила, както за гражданите и юридическите лица, така и за администрацията. Ето защо съдът не приема тълкуването на ответника по делото, че преди произнасянето му по жалбата срещу отказа да бъдат заличени вземанията, публичният изпълнител е имал право да разпредели сумите.
Не се приема възражението и, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.174 от ДОПК, тъй като процесните суми не са платени доброволно от длъжника.
Що се отнася до сумата от 154,01 лв. за задълженията за ЗКПО за 2014 г., същата правилно е разпределена, тъй като вземането за нея не е било погасено по давност.
При този изход на делото съдът намира, че следва да
уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в
размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от горното и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК, Административен съд – Варна, ХХІV-ти състав:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№221/14.10.2022 г. на директор на ТД на НАП – Варна, в частта с което е
оставена без уважение жалбата на „Барометър“ ЕООД срещу разпореждане №
С210003-125-026317/26.10.2021 г. за разпределение на сумата от 445,99 лв. по
изп.дело № *********/2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
касаеща погасяване на задължения за 2011 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане №
С210003-125-026317/26.10.2021 г. за разпределение на сумата от 445,99 лв. по
изп.дело № *********/2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна., и ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител за предприемане на действия, съобразно
изложеното в мотивите на решението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да заплати на „Барометър“ ЕООД,
ЕИК ******сумата от 350/триста и петдесет лева/лв., представляваща разноските
по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, на основание чл.268 ал.2 от ДОПК.
СЪДИЯ: