Присъда по дело №3790/2021 на Районен съд - Бургас

М О Т И В И
към

Присъда № 88/08.06.2022г. по НЧХД № 3790 от 2021 по описа на БРС

Съдебното производство е образувано по тъжба на В. ИВ. Б., ЕГН ********** против
ЕМ. ИВ. П., ЕГН **********, с обвинение в извършено престъпление по чл. 130, ал.2 от
НК.
За съвместно разглеждане е приет предявения от тъжителя Б. граждански иск срещу
подс. П., за сумата от 5 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Тъжителят лично и чрез повереника си ангажира писмени и гласни доказателства в
подкрепа на обвинението. Моли за справедлива осъдителна присъда. Повереникът му
ангажира гласни доказателства, пледира за основателността и доказаността на обвинението,
съответно пледира за уважаване и на предявения гр. иск.
Подсъдимият не се явява в последно съдебно заседание. Не дава обяснения.
Защитникът му ангажира гласни доказателства, оспорва описаното в тъжбата обвинение и
желае оправдаване на подсъдимия.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в производството доказателства,
съдът приема за установено следното:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 16.02.2021г. около 9,40 часа, тъжителката отишла пред офис „*** на куриерска
фирма ***, за получаване на пратка. На тротоара пред офиса имало много хора, като
опашката стигала до улицата. Предвид пандемичната обстановка, Б. застанала далеч от
чакащите. Духал студен вятър и тъй като от няколко дни, тъжителката била с болки в
коремната област, поради възпаление на яйчниците, решила да застане на завет между
сградата, в която се намирал офиса на „Еконт“ и сградата, която била в непосредствено
съседство до нея. Между двете сгради имало тупикова улица за обществено ползване,
водеща към вътрешен паркинг. Тъжителката видяла малка стълбичка, на която седнала, за да
изчака реда си. Малко след това, от сградата излязъл мъж, на възраст около 55 години,
когото Б. не познавала. Мъжът, видимо ядосан, хванал тъжителката за дрехите, издърпал я
от стълбичката и я избутал с всичка сила към улицата, като продължавал да върви след нея,
блъскайки я, ритайки, псувайки и обиждайки я. Тъжителката усетила болка, тъй като
няколко от ритниците, попаднали в областта на подбедрицата, а един от тях - в горната част
на бедрото, под седалището. Мъжът – подс. П. крещял на тъжителката, че е крадла, че няма
право да влиза в къщата му. Б. преположила, че вероятно той е собственик на къщата и иска
да я изгони от мястото, на което изчаквала реда си. За да го успокои, тя успяла да каже, че е
на улица, че не е влизала в сградата и че ако е собственик, просто е трябвало да и каже.
Тогава подсъдимият се ядосал още повече и крещейки, че и улицата била негова, и че не
трябвало да обяснява това на всички, които влизали в имота му, ударил тъжителката още
веднъж с юмрук в лявата ръка. Б. била уплащена, усещала силна болка и казала, че излиза и
не е нужно да я ритат и удрят. Тогава подсъдимият казал: „В моя имот си, ще те пребия и не
само ще те пребия, но ако бяхме в Америка, щях и да те застрелям“! Тъжителката много се
изплашила, излязла на улицата, приближила се към чакащите хора, така се чуствала в
безопасност и се обадила на спешен номер 112, на който сигнализирала за случилото се.
1

Докато говорела по телефона видяла, че подсъдимият отишъл към паркиран в дъното на
паркинга автомобил, с марка „Хюндай“ и с peг. № А***НН, Разбирайки, че Б. говори с
полицията, той се върнал, като продължил да крещи: „Не лъжи, беше в моя имот! Такива
като теб в Америка направо ги гърмят“. След като полицаите пристигнали на място, взели
обяснения от подсдъимия и съставили предупредителен протокол, както по отношение на
него, така и по отношение на тъжителката.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
и принципно се оспорва от подсъдимия само в частта за нанесените удари на тъжителката.
Съдът положи максимални усилия, за да провери достоверността на свидетелските
показания и да прецени на кои да даде вяра, съпоставяйки ги както помежду им, така и с
другите събрани доказателства, а най-накрая и с правилата на житейската логика, като
достигна до следните изводи.
По делото са разпитани св. ***, Ж.Х., В.Ш., Б.Б. и ***. Свидетелите ***, Х. и Б. са
очевидци на случая, като всеки от тях е възприел различен времеви интервал от събитието.
Свидетелят Ш. е полицейски служител, отзовал се на подадения от тъжителката сигнал, а
Станкова – колега на тъжителката, чиито възприятия са от разказа на Б. за случая и
обхващат мнението и за поведението на тъжителката след инцидента.
Като цяло, свидетелските показания потвърждават изложеното в тъжбата, а именно
че на горепосочената дата и час, тъжителката е влязла в двора на имот – частна собственост,
обстоятелство, което към този момент, Б. не е знаела, което е провокирало конфликт между
нея и подсъдимия. Били са разменени думи на висок тон между двамата, като относно
обстоятелството дали думите са били обидни, свидетелите се разделят на две групи, но
настоящият състав счита, че това е странична информация, нямаща пряко значение към
предмета на делото.
Относно обстоятелството, дали е имало физически контакт и бил ли е същият с цел
да нарани тъжителката, свидетелските показания се разминават. Свидетелите *** и Х.,
отричат да са видели физическо посегателство, от страна на подсъдимия към тъжителката,
но на въпросите на процесуалния представител на тъжителката отговарят, че подсъдимият е
хванал Б. за лявата ръка, за да я изведе. Двете свидетелки са очевидци на инцидента във
времевия интервал, когато е започнал конфликта между тъжителката и подсъдимият.
Свидетелката *** е във фактическо съжителство с подсъдимия, а св. Х. няма отношения със
страните, но съдът не намери основание да не кредитира показанията им, още повече, че
същите частично потвърждават изложеното в тъжбата. Телесната неприкосновеност е право
на всяко лице, което не следва да бъде нарушавано. С действието на подсъдимия,
потвърдено от двете свидетелки, на „хващане на тъжителката за ръката“, за настоящият
състав, дори и само с това действие, подсъдимият е нарушил това право и е осъществил
състава на чл. 130, ал.2 НК, като мотивите му за това, са без значение. Не се оспорва от
тъжителката, че същата е влязла в двора на имота на подсъдимия, дали волно или неволно,
но са налице законови възможности, същата да бъде отстранена, без да се засяга телесната и
цялост. Не е без значение и обстоятелството, че конфликтът между тъжителката и
подсъдимият е продължил известно време и извън имота му и е напълно възможно, от
житейска гледна точка, двете свидетелки, да не са възприели частта с последващите удари
върху тъжителката, от страна на П..
Свидетелят Б. е категоричен, че е видял тъжителката блъскана и ритана от
подсъдимия. Последното се потвърждава от представеното по делото СМУ, в което са
описани синкави кръвонасядания в областта на дясно бедро, в задната му част, оток по ляво
бедро и синкаво кръвонасядане в областта на лява мишница.
2

За настоящия състав, с най-голямо значение за изясняването на фактическата
обстановка са показанията на св. Б.. Същият е свидетел-очевидец на инцидент във времевия
интервал, когато тъжителката и подсъдимият са били на улицата, извън имота на П.. Б.
лично и от непосредствена близост е възприел действията на подсъдимия. Същият не е в
близки отношение нито с тъжителката, нито с подсъдимия, поради което съдът намира, че
показанията му, следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалите напълно
достоверни доказателства по делото. На първо място, следва да бъде посочено приложеното
по делото Съдебно-медицинско удостоверение №5/21г., от което се установява, че
получените увреждания, са причинили на тъжителката временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В съдебно-медицинското удостоверение са отразени обективно
съществуващите увреждания, причинени на тъжителката, като в него изрично е посочено, че
установените травматични увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен
от пострадалия. В посоченото СМУ, издадено от компетентен съдебен лекар, са закрепени
действителните находки по тъжителката, които поради естеството си са неповлияеми от
някакъв субективизъм. Съдържащите се в удостоверението данни, напълно кореспондират
на показанията на св. Б. и на предоставеното от него описание на механизма на получаване
на уврежданията, което дава основание твърденията му да бъдат кредитирани. Последното
кореспондира с показанията на св. Станкова, която не е очевидец, но потвърждава за
увреждания, видени от нея по тялото на тъжителката, като дава информация за състоянието
на тъжителката след инцидента.
На следващо място е приложеният по делото запис от спешен телефон 112, изслушан
в съдебно заседание, в който тъжителката съобщава за получените увреждания, от страна на
подсъдимия.
По делото е изготвена СМЕ, като в съдебно заседание, вещото лице потвърждава
заключението си, а именно, че тъжителката е получила отоци и кръвонасядания по ръцете и
краката, като кръвонасяданията може да мигрират по тялото на места, различно от
увредените и да се задържат за по-дълъг период от време, в каквато насока са и показанията
на св. Станкова
Относно показанията на св. Ш., същият е полицейски служител и не е заинтересован
по никакъв начин от изхода на делото и не е в специални отношения с никоя от страните,
които дори не познава, при което липсват основания за съмнение в достоверността на
дадените от него показания. Свидетелят е възприел само крайната фаза на инцидента, но
показанията му кореспондират на твърденията на горепосочените свидетели и потвърждават
тяхната достоверност, поради което допринасят съществено за формирането на
фактическите изводи на съда.
Подсъдимият не дава обяснения в последно съдебно заседание, но в негови изречени
фрази, в хода на съдебното следствие отрича, че на процесните дата и място е влязъл в
стълкновение с тъжителката, но твърди, че я е хванал за ръката да я изведе от имота си.
Доколкото обясненията на подсъдимия се явяват не само доказателствено средство, но и
важен способ за защита, съдът следва с особено внимание да преценява тяхната
достоверност. В случая, съдът не намира основания да кредитира твърденията на
подсъдимия, че не е нанесъл увреждания на тъжителката и не намери основание да приеме,
че същият е бил нападнат от Б., в каквато насока са показанията на св. ***, тъй като тази
теза не се подкрепи от нито едно доказателство по делото. Няма данни подсъдимият да е
получил каквито и да било увреждания, като за разлика от него, тъжителката е получила
уврежданията, които според съдебния лекар могат да бъдат получени по начин, посочен от
пострадалата, а именно чрез нанасяне на удари.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели, тъй като намира същите за
последователни и обективни, непротиворечащи на събрания по делото доказателствен
материал.
Съдът кредитира и всички приложени писмени доказателства, доколкото те са
приобщени по надлежния ред, кореспондират с останалия кредитиран доказателствен
3

материал и по никакъв начин не бяха оспорени от страните.
Воден от гореизложеното, съдът приема за безспорно доказано, че е имало сблъсък
между тъжителката и подсъдимия, изразяващ се в нанесената лека телесна повреда, от
страна на подсъдимия спрямо тъжителката, което се доказа, както от показанията на
свидетелите, така и от приложеното по делото съдебно медицинско удостоверение.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

С оглед приетата фактическа обстановка съдът намира, че подс. П. е реализирал от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като е
нанесъл на тъжителката описаните в тъжбата травматични увреждания. а именно на
16.02.2021г., в гр. Бургас, *** чрез нанасяне на удар с юмрук и удари с крак, причини на мен
В. ИВ. Б., ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание, без разстройство на здравето, а именно отоци и кръвонасядания по ръцете и
крака - престъпление по чл.130, ал.2 от НК. Престъплението е извършено умишлено, т.к.
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, допускал е от тези му
действия да бъде предизвикана леката телесна повреда на тъжителката и е желаел
настъпването на този резултат.
Съдът намира, че констатираните увреждания са причинили на тъжителката временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Не съществува съмнение относно характера
на телесната повреда, тъй като извода на съда, че се касае именно за временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, кореспондира на приложеното по реда на чл.283 от НПК
като писмено доказателство съдебномедицинско удостоверение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

За извършеното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест месеца или пробация или глоба от сто до триста лева. От
деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Подсъдимият е пълнолетен към
момента на осъществяване на инкриминираното деяние. Подс. П.е неосъждан. Всичко това
дава основание, спрямо него, целите на чл. 36 от НК, успешно да бъдат постигнати чрез
налагане на административно наказание. Налице са всички предпоставки по чл.78А от НК за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
подсъдимия.
При определяне размера на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, личността на подсъдимия, както и имущественото му състояние.
Предвид посочените обстоятелства и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът намери като
съответстващо на извършеното деяние и неговия автор административно наказание “глоба”
в размер на 1000 /хиляда/ лева - минималният, предвиден в закона размер. Така
определеното по вид и размер наказание, по мнението на съда е достатъчно за реализиране
превъзпитателното и предупредително въздействие върху подсъдимия.

ПО ГРАЖДАНСКОПРАВНАТА ПРЕТЕНЦИЯ:

Предвид изложените по-горе фактически констатации и правни изводи, съдът прие
исковата претенция на В.Б. за безспорно доказана по своето правно основание - чл.45 от
4

ЗЗД, относно причинената по отношение на нея лека телесна повреда. В резултат на
виновното и противоправно деяние на подсъдимия спрямо личността на пострадалата,
последната е претърпяла неимуществени вреди. Размерът на претенциите обаче, е
прекомерно завишен.
С оглед тежестта на упражнената сила и вида на физическото въздействие,
интензитета на претърпяната болка и времетраенето на възстановителния период, както и
практиката на съдилищата в РБ, съдът намира, че сумата от 1000 лв, е напълно достатъчна за
репариране на неимуществените вреди, настъпили от деянието на подсъдимия, в което се е
изразило извършеното от него престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. За разликата над
посочената сума до предявения й пълен размер, съдът отхвърли искът като недоказан и
неоснователен.
Накрая съдът се занима с разноските, които предвид постановената осъдителна
присъда, възложи в тежест на подсъдимия и се произнесе за дължимите държавни такси,
съобразно уважената част от гражданския иск, които също възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от горните съображения Бургаският районен съд постанови присъдата си.

5

Номер на акта:	88
Дата:	8 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия:	Мариета Димитрова Бушандрова

Дело:	20212120203790
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 август 2021 г.

Присъда по дело №3790/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите