РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Севлиево, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Н. Божилова
при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно
наказателно дело № 20214230200392 по описа за 2021 година
Жалбоподателката В. ИВ. Т. е обжалвала Наказателно постановление № 20-0341-
000157 от 05.05.2020 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на
200,00 лева за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП. В жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление.
По делото не се явява представител на РУ Севлиево. В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствия и наказателното постановление да се потвърди.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на
03.09.2021 година. Жалбата е подадена на 10.09.2021 година, т.е. в законоустановения срок,
поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 07.03.2020 година свидетелите И.И.– служител в РУ на МВР – Севлиево и Ж.Ч. –
служител в РУ на МВР – Дряново, работели по специализирана полицейска операция
„Безопасност на движението“ в село Душево, община Севлиево. В 20:45 часа, на улица
„Акация“, на кръстовището с улица „Балканска“, същите спрели за проверка л.а. „Нисан
Съни“ с рег. № ***, собственост на В. И.а Н., който се движел в посока улица „Хан
Аспарух“. Автомобилът бил управляван от жалбоподателката В. ИВ. Т.. По време на
проверката, след справка със служба ОДЧ при РУ на МВР - Севлиево полицейските
служители установили, че жалбоподателката не притежава свидетелство за управление на
МПС, тъй като такова изобщо не е било издавано. Установено било също, че автомобилът
бил без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. За констатираните от тях
нарушения свидетелят ИВ. М. ИВ. съставил срещу жалбоподателката два броя актове за
установяване на административно нарушение, като АУАН № 170 бил за това, че
жалбоподателката управлявала автомобила без да притежава СУМПС и съответно е
неправоспособен водач на МПС. Описаното в акта нарушение актосъставителят
квалифицирал като нарушение на чл. 150 от ЗДвП. След съставянето му, актът за
установяване на административно нарушение бил подписан от жалбоподателката без
възражение, като същата не е депозирала такива и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
1
постановление на Началник РУ към ОДМВР – Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-000157 от
05.05.2020 година, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е
възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на
последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП е наложил на Т. глоба в размер на 200,00 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели И.И. и Ж.Ч., обясниха пред съда, че
жалбоподателката не е давала обяснения за това дали притежава СУМПС и че разликата в
часовете на извършване на нарушението, посочени в съставените два на брой актове за
установяване на административно нарушение, се дължала на обстоятелството, че преди
съставянето на втория акт за това, че за автомобила е нямало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, се е изисквало време, за да се направи справка за това.
Жалбоподателката, чрез процесуалният си представител, заяви пред съда, че
поддържа жалбата срещу наказателното постановление, като допълни, че деянието, описано
в НП следва да се приеме за маловажно, тъй като жалбоподателката била млада и с не добро
имуществено състояние.
По искане на жалбоподателката съдът допусна до разпит свидетеля Ангел Балкански.
Същият обясни, че на инкриминираната дата той е бил на центъра на селото, където
жалбоподателката била със свои познати, единият от които Л.Б.. Повечето лица от
компанията били пияни и поради това са накарали Велика да кара колата на Любен ,
въпреки че тя нямала СУМПС.
Съдът извърши проверка на обжалваното наказателно постановление и установи, че
същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а
именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата,
посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са имената и длъжността на
актосъставителя, както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т. 4
на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено,
законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наложените наказания, дали
НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното постановление е
подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление, като в тази връзка съдът намира за
несъстоятелно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателката, че
наказателното постановление било издадено два месеца след съставянето на АУАН, което
било в разрез със законовите разпоредби, тъй като съгласно горепосочената разпоредба на
ЗАНН срокът за издаване на наказателно постановление е шест месечен от съставянето на
АУАН. НП е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП и чл. 47 от ЗАНН, с оглед приложените като доказателства по делото Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът счита, че и АУАН също е издаден от компетентно лице – свидетелят И.И.,
който съгласно т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по
ЗДвП. АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, в присъствие на
нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
На следващо място, за да бъде законосъобразно издаденото Наказателно
постановление следва да има съответствие между отразеното в него и в АУАН, въз основа
на който се издава. В настоящия случай съдът счита, че това съответствие е налице както в
текстовото описание на нарушенията, така и в тяхната цифрова квалификация. Спазена е и
процедурата по съставяне на акта, предявяване за подпис на нарушителя и по връчване на
препис от акта на същия. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя и да водят до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Що се отнася до възражението на процесуалния представител
на жалбоподателката, че разликата от пет минути в посочване на часовете на извършване на
нарушенията по съставените два броя актове за установяване на административно
нарушение, е довело до нарушаване правото на защита на Т., съдът намира същото за
неоснователно, тъй като, както беше посочено по – горе, разликата в часовете се дължи на
това, че за установяването на обстоятелството, че за автомобила е нямало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ е било необходимо време. Освен това съдът намира,
че това обстоятелство по никакъв начин не е довело до нарушаване правото на защита на
2
жалбоподателката.
Съдът счита, че нарушението по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкционирана
жалбоподателката, е доказано със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 189, ал. 2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В конкретния случай съдът счита, че не са налице доказателства по делото, с
които да се опровергава и то по категоричен начин изложеното в АУАН, поради което съдът
намира, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата,
изложени в него. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП „Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и
при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4“. В конкретния случай се установи, както от отразеното в акта, така и от
показанията на полицейските служители, а и на свидетеля на жалбоподателката Балкански,
че Т. е управлявала лекия автомобил, без да е правоспособен водач на МПС, тъй като не
притежава свидетелство за управление на такова. Тези обстоятелства не се оспорват и от
самата жалбоподателка. Още при съставяне на акта, Т. не е оспорила съдържанието на акта
и не е отразила възражение. Освен това от приложената по делото Справка за
нарушител/водач обстоятелство, че жалбоподателката не притежава СУМПС се доказва по
несъмнен начин. Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че по делото безспорно се
установи, че жалбоподателката е осъществил състава на нарушението, визиран в
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Съдът счита, че извършеното от Т. нарушение не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката
за маловажност на извършеното деяние се прави въз основа на конкретните фактически
данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, наличието на вредни
последици от деянието, данните за нарушителя, наличието, респ. липсата на други
извършени от него нарушения и др. В конкретния случай съставът на нарушението не е
резултатен, а формален, не включва в себе си други общественоопасни последици, освен
самото управление на МПС от неправоспособен водач. По делото не са представени
доказателства, обосноваващи извода, че нарушението се отличава съществено по тежест от
обикновените нарушения от същия вид. Освен това от справката за нарушител е видно, че Т.
е била наказвана до момента на извършване на нарушението по административен ред за
това, че управлява МПС без да е правоспособен водач.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил и санкционната норма на чл. 177, ал. 1,
т. 2, предложение първо от ЗДвП, според която, съгласно редакцията на текста, действала
към момента на извършване на деянието, с глоба от 100 до 300 лева се наказва този, който
управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал.
4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В
случая наказващият орган е наложил на жалбоподателката предвидената в закона санкция в
нейния среден размер. Съдът намира, че размерът на глобата е определен правилно от
санкциониращото лице, тъй като видно от приложената по делото Справка за
нарушител/водач до момента на издаване на наказателното постановление
жалбоподателката е била наказвана за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Това
говори за незачитане от нейна страна на установения в страната правов ред във връзка с
управлението на моторни превозни средства само от правоспособни водачи на МПС. Ето
защо съдът счита, че наложеното наказание ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и обосновано.
3
Жалбоподателката следва да заплати по сметка на Районен съд – Севлиево
направените в хода на съдебното производство разноски за път на свидетеля Ж.Ч. в размер
на сумата от 15,42 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 20-0341-000157 от
05.05.2020 година на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което на В. ИВ. Т.,
ЕГН: **********, от с. Я., община Габрово, ул. „*** № 5, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00лв. /двеста/ лева за извършено нарушение на чл.
150 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. ИВ. Т., ЕГН: **********, от с. Я., община Габрово, ул. „*** № 5 да
заплати по сметка на Районен съд – Севлиево направените по делото разноски в размер на
сумата от 15,42лв. /петнадесет лева и четиридесет и две стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4