Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261197 / 8.12.2021г.
гр. П.
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Татяна Тодорова
При секретаря:
Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2008 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано, въз основа искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от **Б.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу ***, с адрес: ***, с правно основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска ответникът да заплати на ищеца както следва:
- сумата от 177.00 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в разходи за закупуване и монтаж на джанта и гума за лек автомобил „***“, с рег. № ***, в резултат от настъпило на 03.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие в с. Д., ***, при попадане в дупка на републикански път II-63, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
- сумата от 300.00 лева, представляваща частичен иск от иск в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания в резултат от настъпило на 03.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие в с. Д., ***, при попадане в дупка на републикански път II-63, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
В исковата молба се твърди, че причина за процесните вреди е неизпълнение на задълженията на служителите на ответника да поддържат пътното платно в изправно състояние, като не е имало обезопасяване и сигнализация. Ищецът твърди, че извън претендираните имуществени вреди е претърпял и неимуществени такива. По време на процесния инцидент ищцата е *** бременна и е изпитвала силни притеснения за себе си и бебето, което носи.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ***, с който са оспорени исковете по основание и размер, поради което се иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът не оспорва, че второкласен път II-63 е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от ***, както и че на територията на *** тази дейност се извършва от Областно пътно управление. Ответникът оспорва механизма на процесното ПТП, настъпилите вреди, както и причинно - следствената връзка на вредите с инцидента. По делото липсват доказателства за закупуване на нови части, тяхната стойност и монтаж. Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредите от ищеца като твърди, че същата е управлявала автомо*** с несъобразена скорост. Оспорва се иска за неимуществени вреди, като се твърди, че същите не са във връзка с процесното ПТП.
В съдебно заседание ищцата лично и с адв. С. поддържа предявения иск. Чрез адв. С. и в депозирана по делото писмена защита моли съда да го уважи като и присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. **, която в оспорва предявеният иск и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият
районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 ЗЗД са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
Няма спор, а и това обстоятелство е отделено като безспорно между страните с доклада по делото, че път ІІ-63 е част от републиканската пътна мрежа и като такъв се поддържа от ответника ***, като и че на територията на **, тази дейност се извършва от Областно пътно управление. В подкрепа на това е и приложеното писмо от 13.04.2021 г. (л.6 от делото), с което *** уведомява пълномощника на ищцата – адв. С., че път ІІ-63 е второкласен път от републиканската пътна мрежа, като между *** и *** няма подписано споразумение по смисъла на чл.30 от Закона за пътищата за съвместно поддържане на посочения участък. С оглед на това и изложеното в исковата молба ответникът притежава както процесуалната легитимация, така и материалната такава да отговаря по предявения иск.
По основателността:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане и по конкретно: че в резултат на неподдържане на пътен участък, по отношение на който ответникът има задължение да поддържа, е настъпило увреждане по автомо*** на ищцата, в резултат на което са й нанесени имуществени вреди в определен размер.
При преценка основателността на иска и съвкупния анализ на доказателствения материал – писмени доказателства, свидетели и приета по делото експертиза, съдът намира следното:
Относно имуществените вреди:
Не се спори между страните, че на 03.04.2021 г., около 23:00 часа ищцата е управлявала притежавания от нея лек автомобил *** с рег. № ***, в посока на движение от с. Д. към гр. П., като на разклона на ***с републикански път ІІ-63. Същата е спряла на знак СТОП, огледала се е, и е завила на ляво по републикански път ІІ-63 в посока кръстовището с ул. „***“. Заедно с ищцата в автомо*** пътували и нейния съпруг – свидетеля К.Р.С. и свидетеля М.С.К.. Няма спор и че при управлението на автомо*** от ищцата по главния път, същата е *** настигната и изпреварена от две движещи се в същата посока превозни средства, като в момента на изпреварването дясната част на автомо*** на Ц. попаднал в дупка, намираща се на пътното платно. При попадането в дупката предната дясна джанта на автомо*** *** ожулена и видимо изкривена, а гумата спаднала. Това наложило същата да бъде заменена с намиращата се в автомо*** резервна гума за да продължат пътя си.
По делото не се спори, че за установяване на пътно - транспортното произшествие не е бил съставян официален удостоверителен документ от органите на МВР – „Пътна полиция" - протокол за ПТП, но доколкото се касае за повреди на процесното МПС, които не са причинени от друго ППС, произшествието поначало не се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция", и за него не се съставя, протокол за ПТП, поради което доказването на настъпването му се реализира с всички допустими от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства.
За датата, място и настъпилите по автомо*** вреди при процесното ПТП бяха разпитани свидетелите К.Р.С. – съпруг на ищцата и М.С.К.. Съдът намира показанията на свидетеля С. за логични, достоверни и последователни. Същите не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал, поради което и съдът ги кредитира при постановяване на настоящото решение. От показанията на свидетелите се установява, че в началото на **04.2021 г., късно вечерта, ищцата е управлявала притежавания от нея л.а. *** в процесния участък, като автомо*** попаднал в необезопасена дупка, при което е *** изкривена джантата на предна дясна гума, която е *** и спукана.
По реда на чл.184 от ГПК по делото е приобщен снимков материал, установяващ състоянието на предна дясна гума на автомо*** след претърпяното ПТП.
Не се събраха доказателства, които да сочат за съпричиняване от страна ищцата, както твърди ответника.
Няма доказателства по делото, които да може се установи, че дупката е *** е *** сигнализирана или обозначена по какъвто и да било начин. Не се събраха и доказателства, които да опровергават твърденията на ищцата, че нарушеният пътен участък е бил невидим за ищцата, тъй като дупката е *** с вода от падналите наскоро дъждове.
Доколкото по делото няма спор между страните, че управлявания от ищцата на 03.04.2021 г. лек автомобил „***“, с рег. № *** е нейна собственост, то и следва да се приеме, че увреденият лек автомобил е собственост на ищцата, а тук и следва извода, че вредите са възникнали в нейния патримониу**
Спорни по делото са механизма на настъпване на процесното ПТП, както и дали увредените части са били заменени.
От заключението на изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно авто-техническа експертиза се установява, че щетите по л.а. „***“ е възможно да са получени при удар, така както са описани в исковата молба, при следния най-вероятен механизъм на възникване: л.а. „***“ потегля от спряло положение при кръстовището между път ІІ-63 с посока на движение от път ІІІ-802 към кръговото кръстовище при магазин „***“, а водачът на МПС реализира ускорително движение с обичайна стойност, насочвайки се в дясната част на платното за движение. На разстояние от около 40-50 метра след своето потегляне, при скорост на движение в диапазона от около 32 км/ч до 36 км/ч, автомобилът преминава с десните си колела през необозначена пътна неравност, запълнена с вода. В резултат от породилите се сили, структурата на предна дясна гума се разрушава, като същата се разхерметизира, а прилежащата й джанта се деформира.
Относно възможността за избягване на препятствието на пътя от ищцата, вещото лице е посочило, че дори при уточняване на възможност за възприемане на процесната неравност, то предвид ширината на пътния участък в района на ПТП (под 6 **), при данните за изпреварващ автомобил, се изключва възможността на водача за предотвратяване на ПТП, при безопасна маневра за заобикаляне.
От заключението на САТЕ се установява, че вредите по притежавания от ищцата лек автомобил при процесното ПТП са нанесени по предна дясна гума Continental Wintercontact TS860 195/65R15, която е негодна за употреба и алуминиева джанта, също е негодна. Нанесените вреди вещото лице е оценило на стойност от 176.75 лева, като предната дясна гума с 5 % износване е оценило на стойност от 118.75 лева, а алуминиевата джанта – втора употреба на стойност от 50.00 лева. Вещото лице е изчислило и стойността на труда – монтаж/демонтаж на гумата и джантата, която е определило от 8.00 лева.
Тъй като от приетата САТЕ се установи механизма на настъпване на процесното ПТП, и предвид липсата на събрани доказателства, от които да се направи противен извод, то и следва да се приеме, че процесното ПТП е настъпило по начина, който твърди ищцата, като същата не е имала възможност да го избегне. При това положение и при липсата на доказателства установяващи, че ищцата се е движела със скорост, която не и е позволила да владее автомо*** във всеки един момент, несъобразена с пътната и метеорологичната обстановка, и в нарушение на правилата за движение по пътищата, то и следва да се приеме, че няма съпричиняване от страна на ищцата, а възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Безспорно се установи, че при процесното ПТП по управлявания от ищцата лек автомобил са нанесени вреди, които са намалили неговата стойност, и същите са в причинна връзка с процесното ПТП. Тези факти се установяват, както от показанията на разпитаните свидетели, които преценени поотделно и във връзка с приетата САТЕ, и предвид определения от вещото лице механизъм за настъпване на ПТП, се установява по безспорен начин, както механизма на настъпване на ПТП, така и нанесените вреди по автомо***. Установи се по безспорен начин и наличието на причинна връзка между ПТП и настъпилите вреди.
Що се отнася до възраженията на ответника, че няма доказателства, от които да се установи, че е закупена нова гума и джанта, съответно е заплатен необходимия за отстраняването на щетите труд, то следва да се има предвид, че такива твърдения не се съдържат в исковата молба. С предявения иск за имуществени вреди, ищцата иска да бъде осъден ответника да и заплати сумата от 177.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в необходимостта от закупуване на непоправимо увредените джанта и гума за лекия й автомобил, както и разходите за монтажа и** Доколкото вредите се изразяват в намаляване стойността на вещта, която е собственост на ищцата, то и следва извода, че ищцата от процесното ПТП е претърпяла вреда, изразяваща се в увредена джанта и гума за лекия й автомобил, като е необходим и труд за нейното възстановяване. Стойността на вредите се установява от приетата САТЕ, съгласно която вещото лице е оценило вреда на стойност от 176.75 лева, като до този размер предявения иск е основателен и доказан. При определяне стойността на вредата, вещото лице е взело предвид и овехтяването на гумата, като е определило стойността на джантата, за такава втора употреба. Вещото лице е изчислило и необходимите средства за труд, поради което и следва да се приеме, че искът е основателен и доказан за сумата от 176.75 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 177.00 лева, искът е неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва по чл.86 от ЗЗД, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2021 г. до окончателното и изплащане.
Относно неимуществени вреди:
В исковата молба се твърди, че към датата на процесното ПТП ищцата е *** бременна в третия месец, като при инцидента се е уплашила да не се удари в изпреварващите я автомобили или да се обърне, и по този начин да застраши живота и здравето на бебето и пътуващите в колата, който стрес намерил външно изражение, като ищцата започнала да плаче в продължение на няколко часа да трепери цялата, като физическата реакция на стреса предизвикали спазми и контракции на корема, което довело до допълнителни притеснения от спонтанен аборт. Твърди се, че първите 2-3 дни след инцидента тази физиологична реакция *** особено силна, ищцата имала сериозни смущения в съня, *** постоянно напрегната и изпаднала в отчаяние, че появилите се спазми могат да доведат до загуба на плода.
Няма спор между страните, че към датата на процесното ПТП ищцата е *** бременна. Този факт се установява също така от приложеното изследване от специализирана пренатална диагностика, която видно от дата на същата е извършена на 18.03.2021 г., т.е. преди процесното ПТП, което е станало на 03.04.2021 г.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди са събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищцата при настъпване на ПТП-то се е уплашила, *** е притеснена, получила е спазми и се е притеснила за бебето. Свидетеля С. сочи, че след инцидента ищцата дълго време се чувствала зле, състоянието и наложило в деня след инцидента да посети лекар, но по делото няма представени писмени доказателства, установяващи твърденията на свидетеля. Свидетеля *** няма лични и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата в следващите дни след инцидента. Същият има възприятия, само досежно състоянието на ищцата по време и непосредствено след инцидента, като твърди, че силно се е изплашила за плода, който носи, и се е притеснила да не направи спонтанен аборт, което продължило и следващите дни, но за тези обстоятелства, сочи че са му станали известни от съпруга на ищцата и неговата приятелка, от където и следва извода, че свидетеля няма лични и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след инцидента.
За да бъде основателен иска за неимуществени вреди, ищцата следва да установи наличие на причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата неимуществена вреда, но в случая от събраните доказателства не може да се установи по безспорен начин, че спазмите след инцидента са настъпили вследствие стреса от процесното ПТП, и същите са в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Не се установи и притеснението, което е изпитала ищцата при настъпване на ПТП да е довело до телесни увреждания за самата ищца, респ. за плода, а също така същите да са били особено силни първите 2-3 дни след инцидента, както се твърди в исковата молба. Съдът като взе предвид, че при ПТП са настъпили само имуществени вреди, но по лекия автомобил и не се установи състоянието на ищцата при процесното ПТП да е наложило посещение при специалист – лекар, както твърди свидетеля С., то при това положение не може да се направи извод, че при ищцата са настъпили твърдените в исковата молба неимуществени вреди.
Дори и да се приеме, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в силно притеснение, стрес, спазми, притеснение от загуба на плода, то тези вреди са обичайни при ПТП, за всяка жена в състоянието на ищцата – бременна в третия месец, и не ги надхвърлят, поради което и не може да се приеме, че са налице вреди над обичайните такива, които да подлежат на репариране от ответника.
С оглед горното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността на иска за неимуществени вреди води и до неоснователност на акцесорния иск за лихва върху претендираните неимуществени вреди.
По разноските:
Страните претендират присъждане на разноски, за което ищецът е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък ищцата претендира присъждане на сумата от 50.00 лева – държавна такса, 200.00 лева – депозит вещо лице и сумата от 875.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА. Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
От документите по делото се установява, че ищцата е направила разходи във връзка с водене на делото в размер на 250.00 лева, като е заплатила сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса за предявените искове и сумата от 200.00 лева – депозит вещо лице.
От приложения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че ищцата е *** представлявана в хода на делото безплатно от адв. С..
Съгласно чл. 38, ал. 1,
т.2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица, като съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА, във
вр. с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
и осъжда другата страна да го заплати.
Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лева – 300 лева. В конкретния случай материалния интерес, който е защитавал адв. С., който е от 477.00 лева, то дължимото му се адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на **Б.Ц., с оглед фактическата и правна сложност на делото, направените възражения от ответника, то съдът намира, че сумата от 300.00 лева, следва да бъде определена за дължимо на адв. С. адвокатско възнаграждение, с оглед оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПрП. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, която не се отличава от делата с подобен предмет, намира че на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, тъй като в хода на делото ответника е бил защитаван от юрисконсулт.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 92.64 лева, които следва да бъдат възложени върху ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на адв. С., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 111.16 лева, съразмерно с уважената част от исковете, тъй като същия е осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата в хода на производството, които също следва да бъдат възложени върху ответната страна.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 62.95 лева, които следва да бъдат възложени върху ищцата.
Водим от горното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на **Б.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 176.75 (сто седемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване и монтаж на джанта и гума за лек автомобил „***“, с рег. № ***, в резултат от настъпило на 03.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие в с. Д., *** при попадане в дупка на републикански път II-63, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 177.00 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от **Б.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу ***, с адрес: *** иск по чл.49, вр. чл.45, вр. чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати сумата от 300.00 лева, представляваща частичен иск от иск в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания в резултат от настъпило на 03.04.2021 г. пътно-транспортно произшествие в с. Д., *** при попадане в дупка на републикански път II-63, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 23.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на **Б.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 92.64 (деветдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ***, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.И.С.,***, с адрес: *** сумата от 111.16 (сто и единадесет лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на **Б.Ц., с ЕГН ********** по гр.д. № 2008/2021 г. на ПРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА **Б.Ц., с ЕГН ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, с адрес: *** сумата от 62.95 (шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:Д.К.