Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 01.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО Г.
при секретаря Анастасия Митева,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 137 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния с адрес гр.Букурещ,Сектор 3 улица „***,чрез адв.Ю.К. *** срещу Наказателно постановление №58/10.07.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
В жалбата се иска отмяна на НП,като се изразява становище,че същото е незаконосъобразно и неоснователно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител,който излага допълнителни доводи в подкрепа на становището за отмяна на атакуваното наказателно постановление.В пледоарията си процесуалния представител на жалбоподателя изтъква,че са допуснати процесуални нарушения,които противоречат на императивните изисквания на чл.42 т.4 и на чл.57 т.5 от ЗАНН изразяващи се в това,че не е отбелязано в пълна точност къде е станало самото нарушение.Процесуалния представител на жалбоподателя изразява становище,че остава неизяснено и обстоятелството,дали мястото на което е паркиран автомобилът,попада в обхвата на забраната по чл.17б от ЗУЧК.В заключение моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление с мотив,че е постановено при нарушения на процесуалния и материалния закон,които са съществени и не са от категорията нарушения,които биха могли да се преодолеят по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН и са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя и най-вече на правото му на защита.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт №58/10.07.2020г. за установяване на административно нарушение съставен от И.Д.Г. *** се констатира,че на 10.07.2020г. около 16.30ч. жалбоподателят П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния е паркирал лек автомобил „Опел АСтра“ с рег.№ *** сив на цвят,на морски плаж на поземлен имот № ***,област Добрич,общ.Шабла,село Крапец,местност „Морски плаж“,Крапец-Север,който е изключителна държавна собственост-защитена територия,с което е нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 10.07.2020г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №58 на Началника на РУ Шабла към ОДМВР Добрич,в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка.Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,като на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.
В показанията си разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя И.Д.Г. и свидетелите по акта Я.И.Я. и И.С.Н. твърдят,че на посочените в акта дата и час при подаден сигнал на тел.112 за паркирани моторни превозни средства на пясъчни дюни на плаж Север Крапец пристигнали на място и установили въпросните автомобили които се намирали от източната страна на големите дюни,спрямо Черно море.Нарушителите били поканени в РУ Шабла,за да им бъдат съставени актове.Като преводач е ползвана една госпожа от румънско потекло омъжена за български гражданин.Румънските граждани на които са били съставени актове по ЗУЧК отказали да разпишат и самите актове и съответно наказателните постановления,като заявили,че не са разбрали къде са сбъркали и какво са нарушили в същност.В показанията си свидетеля Я.Я. и актосъставителя И.Г. твърдят,че на мястото на установяване на нарушението не е била поставена указателна табела за защитена територия,нито табела указваща забрана за паркиране и преминаване.Свидетеля И.С.Н. не е категоричен,дали към момента на установяване на нарушението/10.07.2020г./ на място е имало поставени табели указващи забрана за паркиране и преминаване.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели-актосъставителя И.Д.Г. и свидетелите по акта Я.Я. и И.С.Н. ,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 58/10.07.2020г.,заверено копие на АУАН № 58/10.07.2020г. серия Т № 999724.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя И.Д.Г. и свидетелите по акта Я.И.Я. и И.С.Н.-очевидци при установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,отделно и като административнонаказателен състав по чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открит.
При горните констатации,съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК,за нарушение на чл.17б ал.1 от същия закон.
Нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019г./ предвижда забрана за преминаването,паркирането и престоят на превозни средства,ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.Точно с тази забрана не се е съобразил въззивника П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния,който е паркирал лек автомобил „Опел АСтра“ с рег.№ *** сив на цвят,на морски плаж на поземлен имот № *,област Добрич,общ.Шабла,село Крапец,местност „Морски плаж“,Крапец-Север,който е изключителна държавна собственост-защитена територия.В тази посока са всички гласни доказателства по делото.
В този смисъл от събраните по делото доказателства,се установява по несъмнен от съда начин,посредством преки и косвени доказателства,че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.17б ал.1 от ЗУЧК,за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност,тъй като именно въззивника на посочената в НП дата е паркирал процесния автомобил на процесното място.
За да се ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,следва да бъде осъществен състава на това нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя възраженията,че нарушението не е осъществено от субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни доказателства,че в действителност мястото на което е бил паркиран процесния автомобил,не е имало никакви обозначителни табели,че се касае за морски плаж или за „пясъчни дюни“.В тази връзка са показанията на свидетеля Я.Я.:“…На место пътни знаци няма“,както и показанията на актосъставителя И.Г.:“…На место нямам спомен да е имало табели,които да указват,че няма право да се паркира,да се преминава от МПС.Не,нямаше и нямам спомен да е имало табели.Не съм видял такава табела“.Свидетеля И.С.Н. не може да даде категоричен отговор,дали към момента на проверката е имало указателни табели.
С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав приема,че няма никакви доказателства по делото въззивника Петрея Д.А. да е бил наясно,че като паркира автомобила в границите на морския плаж,още по-малко върху „пясъчни дюни“,с поведението си на водач на МПС нарушава нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,поради което и възраженията му обективирани в обясненията му дадени в съдебно заседание,че не е допускал и не е предполагал,че извършва административно нарушение,не се оборват по никакъв начин.
Касае се за субективни фактически възприятия на нарушителя,а не за това,дали процесното място по документи попада в границите на морския плаж или на „пясъчни дюни“.Следва да се отбележи,че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението,както от обективна,така и от субективна страна.,а не на нарушителят,че не го е извършил в конкретния случай.Съдът споделя разбирането,че непознаването на закона не оневинява неспазващия го,но също така следва да се отчете,че АНО следва да докаже,не само,че дадено място съгласно определена карта попада в границите на защитена територия,а и че същата е обозначена като такава.Отделно от това видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели ****,на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника е имало и други паркирани МПС,което още повече засилва убеждението на съда,че мястото не е приличало на плажна ивица или пясъчни дюни,както твърди въззивника,не е било обозначено като такова и е било използвано като паркинг,въпреки твърденията на проверяващите и АНО,че същото по картата попада в границите на защитена територия-морски плаж „Крапец-Север“.В конкретния случай извършването на нарушение от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП,не се доказа и в с.з.,което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и поради допуснато съществено нарушение на административно наказателните правила,свързани с надлежния превод на документите.Безспорно е установено,че нарушителят е чужд гражданин,който не владее писмено и говоримо български език.Задължение е на административно наказващите органи при съставяне на административните актове да осигурят писмен превод от български език на говорим или разбираем за нарушителя език,в случая румънски език.Това им задължение произлиза от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,която сочи,че доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения,извършване на опис и изземване на вещи,определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица,изчисляване на срокове,както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване ,се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.Разпоредбата на чл.21 ал.2 от НПК определя,че „лицата които не владеят български език,могат да се ползват от родния си или от друг език.В тези случаи се назначава преводач.“След като не са изпълнили това си задължение,административно наказващите органи са лишили П.Д.А. от възможността да разбере в какво той е обвинен,какво именно нарушение се твърди,че той е извършил,а от там и да изложи възраженията си,ако са налице такива.Посочената нормативна уредба отразява принципа за правото на обвиняемия да се ползва от безплатни услуги за преводач,ако не разбира или говори езика използван в съда залегнал в в разпоредбата на чл.6 т.3 б“е“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,както и в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010г. във връзка с правото на устен и писмен превод в наказателното производство,съгласно която устният и писмен превод следва да се предоставя на родния език на заподозрените лица или на обвиняемите,или на всякакъв друг език,който те говорят или разбират,за да им се даде възможност пълноценно да упражняват правото си на защита и за да се гарантира справедливо производство.Гореизложеното обосновава извода,че в настоящия случай е следвало предварително да бъде осигурен писмен превод на румънски език на съставения АУАН,с оглед обстоятелството,че нарушителят е румънски гражданин,живущ на адрес в Р.Румъния,което изрично е посочено,както в АУАН,така и в НП.Вместо да извърши превод на акта,а в последствие и на наказателното постановление,контролния орган е връчил на жалбоподателя П.Д.А. АУАН на български език,без превод на румънски език.Едновременно с това по делото няма данни същият да владее писмено и говоримо български език-езикът на който са съставени АУАН и НП.Липсват и данни,касаещи получаване на атакуваното наказателно постановление от нарушителя с писмен превод на румънски език.
С оглед гореизложеното,настоящия съдебен състав счита,че така допуснатото в хода на административно наказателното производство съществено нарушение на процесуалните правила не може да бъде санирано по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН,тъй като засяга правото на защита на нарушителя,което следва да бъде напълно гарантирано във всички стадии на производството.Крайният извод е,че допуснатото съществено процесуално нарушение е довело до незаконосъобразност на обжалваното НП.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие услуги от 16.07.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника П.Д.А. е възложил на адв.Ю.К. оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 350/триста и петдесет/ лева/малко над минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Шабла към ОД МВР Добрич следва да заплати на на П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния с адрес гр.Букурещ,Сектор 3 улица „***,процесната сума от 350 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №58/10.07.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния с адрес гр.Букурещ,Сектор 3 улица „*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ОСЪЖДА РУ гр.Шабла към ОДМВР Добрич да заплати на П.Д.А. ПНЧ *** гражданин на Р.Румъния с адрес гр.Букурещ,Сектор 3 улица „*** сумата от 350/триста и петдесет/ лева,представляващи направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: