Р Е Ш Е Н И Е
05.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
22.03. 2021
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 44 2021
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7095/21.12.2020 г. издадено
от Директор на Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол" при
Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на жалбоподателя Г.К.П.,
с адрес: ***, с ЕГН: ********** е наложено, на основание чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000,00 лв. /хиляда
лева/, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр.
с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Жалбоподателят в жалбата си и лично във второто проведено
открито съдебно заседание излага доводите си за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да
бъде отменено, по изложените от него съображения.
Въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура към МРРБ,
чрез процесуалния си представител с юридическа правоспособност И.Л. моли съда
да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 25.11.2020 год. в 12:50 часа на път II-62, км 57, на
разклона за с. Сапарево, в посока гр. Дупница – гр. Самоков, жалбоподателят Г.К.П.
управлявал и осъществявал движение на МПС с три оси, марка „Ивеко“, модел
„260Е37“, с рег. № СО9704СХ. Същият бил спрян за проверка от служители на
въззиваемата страна – Свидетелите С. и А., като в процеса на проверката било
направено измерване на място, при което се констатирало, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, както следва:
1. При измерено разстояние между осите - 1,42 м, измерената
сума от натоварване на ос на двойната ос на МПС (2-ра, 3-та ос) е 21, 505 т.
при максимално допустимо натоварване на една двойна ос - 19 т, съгл. чл. 7, ал.
1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 за движение на тежки и/или
извънгабаритни ППС от 03.07.2001 г. на МРРБ.
Съгласно чл. 3, т. 2 на наредбата, при надвишаването на
нормите по чл. 7, ППС е тежко. Измерването е извършено чрез използване на
технически средства - електронна везна DFW-KR c № 118844 и ролетка 1304/18
/5м./. Установено, е че тежкотоварният автомобил е превозвал дървени трупи.
Предвид резултатите от измерването, по категоричен начин е
установено, че при управлението на горното МПС, което действие представлява
движение на тежко пътно превозно средство без разрешение от администрацията,
управляваща пътя, е осъществен състава на административно нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 1, б."а" от Закона за пътищата, за което от св. С. бил
съставен АУАН в присъствието на жалбоподателят и св. А.. Жалбоподателят се
подписал на кантарния билет от измерването № 1829/20г., издадена от техн.
средство електронна везна DFW-KR c №
118844, като не представил при проверката валидно разрешително от АПИ или
квитанция за платени пътни такси за движение на процесното извънгабаритно МПС.
На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по чл. 26, ал.1, т. 1, б.
"а" ЗП. Актът бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, който го
подписал без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не са
постъпили.
След връчване на акта са изпълнени условията на чл. 37, ал.
3 на Наредбата, на следващия ден - 26.11.2020 г. била представена от водача
квитанция № 108010830001118/26.11.2020 г. /14:44 ч./, за платена такса на
стойност 65,92 лева
Въз
основа на така съставения АУАН е издадено и оспорваното НП № 7095/21.12.2020 г.
издадено от Директор на Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол"
при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на
жалбоподателя Г.К.П., с адрес: ***, с ЕГН: ********** е наложено, на основание
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства.
Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от
следните писмени и веществено доказателства: кантарен билет № 1829/20г.,
Разписка, в която е посочена квитанция от 26.11.2020 г., копия от лична карта и
свидетелство за регистрация част II, превозен билет от 25.11.2020 г., 11:03:42
часа, заповеди на АПИ, както и от служебно изисканите от съда и
представени удостоверение за признаване
на одобрен тип средство за измерване на ел. везна; копие от паспорт на
електронна везна DFT-KR № 118844 – регистрация на извършени последващи
проверки; протоколи за проведено обучение за работа с везната от служители на
мобилните групи на АПИ; снимка на знаците за одобрен тип, ЕС декларация за
съответствие с Директива 2014/32/ЕС и сертификат за съответствие на ролетката;
Заявление за последваща проверка на ел. везна № 02-600-0043, писмо вх. №
96-01-1459/04.03.2020 г., на Председателя на УС на АПИ и фактура №
**********/23.04.2020 г., издадена от БИМ и Писмо № МК-021/25.02.2021г., на
Началник РО Пловдив ГД „Мерки и измервателни уреди“ при БИМ. Изискани са
допълнително и Писмо № 11-00-37/11.03.2021 г. и приложената към него Заповед №
1781/14.12.2020 г. за платен годишен отпуск, които съдът приема, тъй като са
допустими и относими към компетентността на АНО издал обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се потвърждава еднозначно и от
показанията на разпитаните свидетели С. и А., които поддържат изцяло и в пълен
обем констатациите, изложени в акта за установяване на административно
нарушение и дават детайлни показания относно установеното при проверката с
техническите средства на процесното МПС. Казаното от тях не влиза в
противоречие с информацията съдържаща се в посочените писмени доказателства.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е
подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
АУАН, въз основа на който е започнало
административно-наказателното производство, е издаден от инспектор АРОК при
АПИ, София. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗП нарушенията се установяват с актове,
съставени от длъжностните лица на Агенция ,,Пътна инфраструктура" и на
Агенция ,,Митници" - за нарушения по републиканските пътища. В случая
актосъставителят е длъжностно лице от АПИ. Със Заповед № РД-11-1267 от
17.10.2019 г., на Председателя на УС на АПИ, на основание чл. 21г, т. 1 и т. 7
и чл. 56, ал. 2, т. 1 ЗП и чл. 167, ал. 3 ЗДвП и в изпълнение на решение на УС
на АПИ, е определил служителите, които осъществяват контрол по Републиканската
пътна мрежа при АПИ, сред които е свидетелят Е.С. - инспектор, който е съставил
процесния АУАН.
Съгласно чл. 56, ал. 3 ЗП наказателните постановления се
издават от: 1. за републиканските пътища - от управителния съвет на агенцията
или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията или от
упълномощено от него длъжностно лице от агенцията. В тази връзка по делото е
представена Заповед РД-11-1266/17.10.2019 г., на Председателя на УС на АПИ, с
която в т. II е възложено на
Директора на дирекция АРОК при отсъствието на служителя по т. I - Началник отдел „Контрол по РПМ“ в дирекция „АРОК“ към АПИ да
издава наказателни постановления. Такова отсъствие на титуляра по т.I от заповедта е установено от допълнително събраните
служебно от съда писмени доказателства след възобновяване на съдебното
следствие – Писмо № 11-00-37/11.03.2021 г. и приложената към него Заповед №
1781/14.12.2020 г.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП
констатира, че в същите се съдържа описание на всички елементи от състава на
нарушението - посочена е датата на установяване на нарушението - 25.11.2020 г.,
мястото на неговото извършване - на път II-62, км 57, на разклона за с.
Сапарево в посока гр. Дупница – гр. Самоков, както и са изписани словесно
фактите, касаещи обвинението - маршрута на движение на превозното средство и
неговото тегло, превишаващо максимално допустимото по оси.
За така измерените параметри на ППС при проверката,
жалбоподателят не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно ППС по см. на § 1 т. ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабринтни и/или тежки ППС, респ. тежко по чл. 3 на
Наредбата. АНО изрично е отбелязал в НП, че водачът е следвало да провери и да
се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ,,а" от ЗП. АНО е посочил, че
нарушението не е маловажно, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата
повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и
преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението
на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по
строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. Отбелязано е, че
нарушението е за първи път.
В случая с оглед възраженията в пледоарията на
жалбоподателя, според съда водачът е следвало да съобрази, че съгласно
представения от него превозен билет върху управляваното от него МПС са били
натоварени голям брой /50 бр./ сурови дървени трупи за бичене с голям диаметър
и дължина от 4 метра, които са със значителна маса именно поради
обстоятелството, че представляват едра сурова дървесина в обем от 14.06 куб. м.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП, съгласно която разпоредба с
глоба от 1 000 до 5 000 лева, ако деянието не представлява престъпление, се
наказват физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т.
1, букви ,,в" и ,,г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат
или наредят да бъдат извършени дейностите, описани в т. 1 до т. 6. Цитираната
разпоредба съдържа шест точки и административно-наказващият орган не е посочил
за неизпълнението на коя от тях е наложеното на ответника по касация наказание.
Съдът счита, че е налице допуснато процесуално нарушение, но не приема това
нарушение за съществено, доколкото то не е довело до ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя. И това е така, тъй като и в АУАН, и в НП е посочено,
че Г.П. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква ,"а" от
ЗП, вр. с чл. 37, ал.1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, същото е
описано достатъчно пълно и конкретно и за нарушителя не е налице неяснота за
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност.
По отношение на измервателните уреди ползвани от
контролните органи при проверката е установено безспорно от събраните писмени и
гласни доказателства, че са от одобрен тип и са годни, тъй като са преминали
надлежни технически проверки съгласно Закона за измерванията. В този смисъл виж
и Решение
от 21.02.2020г., по КАНД №4/2020 г. на АС-Кюстендил.
Към датата на извършване и установяване на процесното
нарушение техническо средство е от одобрен тип (съгласно разпоредбата на чл.
30, ал, 5 от ЗИ), преминало както първоначална, така и периодични последващи
проверки за съответствие с одобрения тип. Техническото средство - ролетка с
идентификационен № Р 05 е калибрирано, видно от представените удостоверения на
немски език с превод.
Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят е
санкциониран за допуснато нарушение по чл. 53, ал.1 от ЗП във вр. чл.26, ал.2,
т.1, б. ,,а" от ЗП, а именно осъществяване движение на извънгабаритно
/тежко/ пътно превозно средство, без разрешение, издадено от администрацията
управляваща пътя. В хода на делото и от събраните писмени доказателства, които
кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, надлежно приобщени по
делото, се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с поведението си
виновно и умишлено е осъществил описаното в акта и НП административно
нарушение. Жалбоподателят не представи никакви доказателства, които да
опровергават събраните доказателства относно фактическото извършване на нарушението
по чл.26, ал. 2, т. 1, б. ,,а"от ЗП, което съдът приема за безспорно
установено.
Съдът приема, че жалбоподателят в качеството си на водач на
процесното тежко ППС е годен субект на нарушението. Вярно е, че съгласно чл. 11
от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС. Съгласно
същата наредба /чл. 37, ал.1, т.1/ и съгласно Закона за пътищата обаче, водачът
на извънгабаритно или тежко ППС също е субект на административно-наказателна
отговорност за нарушение по чл. 26, ал.2 от ЗП, независимо от това образувано
ли е административно-наказателно производство и ангажирана ли е отговорността
на превозвача.
Според настоящия съдебен състав не се касае за нарушение,
което може да бъде определено като ,,маловажно" с оглед липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на административни нарушения от
този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на
ППС по пътищата с параметри надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по
изключение, само след издадено разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, което се
издава при определени условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за
определен маршрут, след заплащане на пътна такса. Всичко изложено мотивира съда
да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Г.П. е осъществявал движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за
движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респ. извънгабаритно по см.
на чл. 2 на наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване
на пътищата, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му по
административно-наказателен ред.
Санкционната разпоредба на чл. 53, ал.1 от Закона за
пътищата предвижда, че физическо лице, нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26,
ал. 1, т. 1, букви ,,в" и ,,г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41, се
наказва с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява
престъпление. В конкретния случай на жалбоподателя е наложена глоба в минимален
размер. Очевидно решението на административно-наказващият орган за налагане на
минимално по размер наказание е мотивирано от наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно нарушението е за първи път /констатация в
този смисъл е записана в НП/, веднага след констатиране на нарушението са
предприети действия в насока отстраняването му, в резултат на което дължимата
пътна такса е била заплатена. На фона на тези обстоятелства заплащането на
глоба в по-висок размер не би било оправдано.
Според настоящия съдебен състав, индивидуализацията на
наказанието е извършена законосъобразно - същото е съответно на характера и
тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесло за реализиране
целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 7095/21.12.2020 г. издадено от
Директор на Дирекция ,,Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция
"Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на жалбоподателя Г.К.П.,
с адрес: ***, с ЕГН: ********** е наложено, на основание чл. 53, ал. 1 от
Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗП административно наказание
„глоба“, в размер на 1 000,00 /хиляда
лева/, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр.
с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: