№ 3725
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100501369 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12762 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 58428/2021 г. по описа на СРС,
24 с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Б., ЕГН **********, срещу
Е. Д. В., ЕГН **********, иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
вследствие на подаден сигнал № УРИ 785501-20/31.01.2018 г. от Е. Д. В. до Дирекция
„Вътрешна сигурност“ - МВР, който съдържал клеветнически твърдения, че П. И. Б. е
била с купена диплома за завършено средно образование, тъй като била завършила
само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго място, като на
подателя на сигнала не било известно да е завършила друго учебно заведение, които
твърдения се изразявали в изживяно унижение на честта и достойнството, уронване на
престижа в службата, засягане на личността и доброто име пред колегите и началника
на ищцата, ведно със законна лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно
изплащане.
Срещу постановеното съдебно решение е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ищеца П. И. Б. с излагане на доводи, че решението е неправилно и
необосновано; постановено в противоречие със събраните доказателства, в нарушение
на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Заявява, че неправилно съдът е приел за недоказана претенцията за понесени
1
неимуществени вреди в резултат на описаното неправомерно и противоправно
поведение съставляващо клевета. За неправилни и необосновани счита фактическите
констатации и правни изводи на първата инстанция, че поведението на ответницата
представлява правомерно такова по реализиране на гражданските й права да подава
сигнали до конкретната институция, а не невярно клеветническо твърдение, което
следва да бъде санкционирано. Изразеното становище ищецът сочи, че е доказано,
чрез събраните пред първата инстанция доказателства с показанията на свидетеля
АкИ. и от образуваната във връзка със сигнала преписка. Допълнително сочи, че
поведението на ответницата съставлява и злоупотреба с права, доколкото последната е
изложила факти в сигнала, с които е била предварително наясно, че са неистина.
Моли за отмяна на постановеното решение, като неправилно и за уважаване на
исковете като основателни и доказани. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника Е. Д. В., в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Заявява, че постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено. За преклудирани счита доводите на ищеца, че
поведението й съставлява злоупотреба с права, тъй като не са въведени своевременно
пред първата инстанция. Намира за правилни и съответни на закона и събраните по
делото доказателства фактическите констатации и правни изводи на СРС, че
поведението й не представлява разгласяване на неверни клеветнически твърдения, с
които е нанесла на ищцата описаните неимуществени вреди. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност на постановеното решение изложени във
въззивните жалби съдът намира следното:
Производството е образувано по предявен иск по чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева, ведно със законна
2
лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане, които са били причинени
вследствие на подаден сигнал от ответницата рег.№ УРИ 785501-20/31.01.2018г. до
Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, съдържащ неверни клеветнически твърдения,
които се изразяват в понесено унижение на честта и достойнството й, уронване на
престижа й в службата, засягане на личността и доброто й име пред колегите и
началника й.
С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения иск по чл.45 ЗЗД, като
е приел за недоказани поддържаните от ищцата твърдения, че поведението на
ответницата изразило се в „подаване на сигнал № УРИ 785501-20/31.01.2018 г. от Е. Д.
В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, в който е било посочено, че П. И. Б. е
била с купена диплома за завършено средно образование, тъй като била завършила
само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго място, като
подателя на сигнала е отбелязал, че не му е било известно ищцата да е завършила
друго учебно заведение“ не представлява неправомерно поведение, доколкото не
съставлява неверно клеветническо твърдение. Същото, според съда представлява
упражняване на конституционно право, залегнало в чл. 45 от КРБ, лицето да подава
жалби и сигнали до съответните компетентни органи.
Решението е неправилно в една част.
Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи
следното:
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. по гр. дело № 2/68 г. на Пленума
на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Направено е разграничение на
вредите на неимуществени и имуществени. При първия вид вреда пострадалият търпи
болки и страдания - физически и душевни. Това са вреди, които не са свързани със
засягане на определено имущество на пострадалия. Обезщетението за неимуществени
вреди трябва да възмезди доколкото е възможно страданието на пострадалия, тъй като
с разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая изложените от ищцата фактически и правни доводи сочат за
понесената от нея нематериална вреда във връзка с неправомерното поведение на
ответника, изразило се в подаден сигнал до нейните ръководители по служба в МВР, в
който са посочени неверни факти, които клеветят и позорят ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Разпоредбата урежда института на непозволеното
увреждане, изхождайки от общия облигационен принцип “не вреди другиму”.
Клеветнически твърдения са позорни обстоятелства - неприемливи от гледна
точка на общоприетите морални норми и от естество да предизвикат негативна
3
обществена оценка за лицето, за което се отнасят, същевременно и неверни.
Позорността е обективно качество на съответното обстоятелство и не зависи от
субективното отношение на лицето към казаното за него. Ако изнесеното
обстоятелство обективно не е позорно, без значение е дали ищецът се е почувствал
засегнат. Субективното мнение е оценките на факти не съставляват клеветнически
твърдения. Без значение също са целта и субективното намерение на автора на тези
твърдения, а от значение е само обективният им позорен характер и ако такъв е налице
- неверността им. Клеветата, обективирана в писмен документ, е налице тогава, когато
целта на създаването на този документ е именно да се наклевети адресата му - т.е.
позорните и неверни обстоятелства да станат достояние на трети лица. Обидата е
действие, което е от естество да засегне честта и достойнството на адресата й.
В случая описаните от ищцата в исковата молба твърдения касаят изявления на
ответницата за неверни факти, разгласяването на които тя твърди да са й причинили
неимуществени вреди. Същите са изложени от последната в подадения от нея сигнал
срещу ищцата във връзка със изразените твърдения, че дипломата на ищцата за
завършено средно образование е „купена“ и следва да бъде извършена проверка по
случая от нейните ръководители по служба заети в структурата на МВР, където към
този момент и двете насрещни страни са работели.
Подавайки сигнали, ответникът упражнява свое субективно право, а именно -
правото да се обърне към компетентните органи и да изложи обстоятелства, които са
му известни за извършване на проверка за извършено престъпление, друго
закононарушение или дисциплинарна простъпка. Носителят на едно субективно право
е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.
Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. То е
противоправно, ако се установи злоупотреба с права, т. е. когато правото се упражнява
с цел да бъдат увредени права и законни интереси на другиго и в противоречие с
интересите на обществото. В тези случаи може да бъде ангажирана деликтната
отговорност на подалия сигнала. При всички случаи обаче доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия (решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.
д. № 1243/2009 г., ВКС, IV г.о.). Подаването на жалба (сигнал) до съответния
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност -
гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат
обстоятелства, които са им известни (чл. 45-46 КРБ). Подателят на сигнала е
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.
Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) е налице само когато
жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава
жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес (решение
№ 53 от 04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г., ВКС, III г.о.).
4
Противно на изложените от първата инстанция фактически констатации и
правни изводи, въззивният съд намира, че ответницата е осъществила противоправно
деяние, изразяващо се в твърдяното разгласяване на клеветнически твърдения и обиди
спрямо ищцата.
Чрез представения по делото сигнал подаден на 31.01.2018 г. от ответницата до
МВР - Дирекция „Вътрешна сигурност с вх. № 010000000115, последната е посочила,
че служителката П. Б. била с „купена диплома за средно образование“, тъй като била
завършила само осми клас в село Долно Комарци и след това не е учила на друго
място, като подателя на сигнала е отбелязал, че не му е било известно ищцата да е
завършила друго учебно заведение.
Установено е, че към този момент ищцата е заемала длъжност „системен
оператор, той и секретар“ в сектор „Координация, административно и правно
обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна
дирекция на МВР – София.
Установено е, че в резултат на извършената проверка по образуваната преписка
УРИ № 785501-20/31.01.2018 г. е дадено становище, че изложените в сигнала факти са
неверни, доколкото било установено, че ищцата е завършила курса на Средно
професионално-техническо училище по текстил „Начо Иванов“ в гр. София, професия
„Оператор на предачни машини“ и е установена истинността на свидетелството за
зрелост и квалификация от учебното заведение, приложено към кадровото досие на
ищцата. С решение с рег. № 812100-4947/15.03.2018 г. е отхвърлено като
неоснователно твърдението в сигнала на ответницата, за което е било разпоредено да
се уведоми последната.
Същевременно, чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства от
показанията на свидетеля С.Х. АкИ. се установява, че ищцата е понесла
неимуществени вреди от проверката на истинността на дипломата й, изразили се в
притеснения и тревоги за сигнала и проверката, което продължило около шест, седем
месеца. Това и състояние свидетеля възприел лично като негативна промяна в
поведението, а причината за това самата ищца и споделила. Впоследствие свидетеля
възприел извършваната проверка служебно във връзка с изискването на информация за
истинността на дипломата от МОН.
Съответно, от показанията на разпитания по делото свидетел М.Г. се установява,
че ищцата и ответницата са в много лоши отношения от години, което е известно на
техните роднини и самата свидетелка е възприела лично.
При така установеното, съдът намира за доказани елементите на посочената по-
горе разпоредба на чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на ответницата по
посочения ред.
5
Изложените от ответницата в подадения сигнал факти, за това че дипломата на
ищцата е „купена“ са неверни, лъжливи /неистински/ и същите имат обективен
позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани, в случая ищцата.
Както бе посочено, позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име
на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал.
Същите, противно на изложените от СРС изводи, не представляват и не се изчерпват с
отправяне на искане до компетентен орган за извършване на проверка във връзка със
съмнение относно истинността на дипломата за завършено средно образование, а
съставляват клеветническо твърдение, че дипломата й е „купена“. Клеветата може да
бъде осъществена не само чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща
информация за съответно лице, но и когато неистинските и позорящи обстоятелства се
излагат като слух и съмнение /Решение 51/1980 г. по н.д. 26/1980 г., ВС, II НО/.
Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, подлежат на
проверка за вярност, като доказателствената тежест е на ответницата. Последната не е
доказала, поддържаното от нея, че дипломата на ищцата е „купена“. Вината на
ответницата се предполагала на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а оборването на
презумпцията е било в тежест на ответницата при условията на пълно обратно
доказване.
Както бе посочено, конституционно прокламирано право на гражданите е
правото им да подават сигнали до органите на държавната и местните власти /чл. 45 от
Конституцията/. С това право обаче не може да се злоупотребява /арг. от чл. 57, ал. 2 от
Конституцията/. Злоупотребата с право е институт на всички клонове на правото и при
установяване на такава съдът и другите държавни органи не следва да дават защита на
титуляра на правото /арг. от чл. 8, ал. 2, изр. 2 ЗЗД/. Следователно злоупотребата с
право, сама по себе си, представлявала противоправно поведение, което може да
доведе до деликтна отговорност. Подаването на сигнал с намерение да се увреди едно
лице е противоправно поведение, което може да доведе до деликтна отговорност. Това
следва от извлечения в доктрината и безспорен правен принцип за добросъвестност в
гражданския оборот /от разпоредбите на чл. 12 ЗЗД; чл. 63, ал. 1 ЗЗД; чл. 20 ЗЗД;
изрично прокламиран в някои чужди законодателства/, които изискват страните да
действат в оборота без намерение да увредят някого.
Поради това, че в подаването на сигнала от страна на ответницата ясно прозира
намерението й да вмени, а не просто да ревизира по пътя на контрола, противозаконно
действие – купуване на диплом за завършено образование, извършено от ищцата, като
същевременно не се установява такава, тоест вярност на изложеното в сигнала, ясно
проличавала насочеността на изказа в посока служебното положение на ищцата и
"злоупотреба с права" от страна на ответницата.
Освен това, както бе посочено, съдът не може да обоснове извод, че израза
6
„купена диплома“ в процесния сигнал представлява оценка и израз на свободната воля
на ответницата. Същият, както бе посочено съставлява неверно клеветническо
твърдение. За даването на мнения с оценъчен характер ВКС устойчиво приемал /така в
решение № 209 по гр. д. № 1747/2013 г., ІІІ г. о., и цитираните в него други съдебни
решения/, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал. 1
от Конституцията на РБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди
доброто име на другиго, тези твърдения и оценки могат да се разпространяват
свободно. Както бе посочено, според настоящия състав случая не попада в посочената
позволена от закона категория.
При съобразяване принципа за справедливост указан с разпоредбата на чл.52
ЗЗД, настоящият състав намира за справедливо обезщетение в размер на 2000.00 лв. за
понесените от ищцата неимуществени вреди изразили се в преживяно възмущение,
обида и унижение, психологически дискомфорт след сигнала на ответницата и
извършената проверка в службата. За разликата над посочената сума до предявения
размер 5000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази възрастта на ищцата към датата
на инцидента – 53 г., негативното отражение на последния върху нейното
здравословно състояние, обстоятелството, че неправомерното поведение спрямо нея е
било извършено на в службата й в структурите на МВР на публично място, както и че
същото не е причинило трайни негативни за здравословното й състояние последици.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, като предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД -по справедливост от съда.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесния деликт причинените на ищцата вреди са свързани
преди всичко с понесени от нея физически болки във връзка с емоционалното и
психическото й състояние, вследствие на описаното неправомерно поведение на
ответницата.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат в една част.
Постановеното от първата инстанция решение следва да бъде отменено като
неправилно в една част, на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
7
да бъдат присъдени разноски за първата инстанция в размер на 240 лв. и за въззивната
в размер на 100 лв.
На основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 858.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за
първата инстанция и 240.00 лв. за въззивната инстанция. За обосноваване на
последния посочен извод, настоящият състав намира възраженията на ищцата за
прекомерност на сторените от ответницата разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция за основателни. При съобразяване
постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския
съюз /с ретроактивно действие/, минималния размер на адвокатско възнаграждение по
Наредба № 1/2004 г., както и дадените разяснения с Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира че
договорения общ размер 1430.00 лв. е прекомерен с оглед извършените процесуални
действия пред въззивната инстанция и действителната правна и фактическа сложност
на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12762 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 58428/2021 г. по описа
на СРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от П.
И. Б., ЕГН **********, срещу Е. Д. В., ЕГН **********, иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 2000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на подаден сигнал № УРИ 785501-
20/31.01.2018 г. от Е. Д. В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, който съдържал
клеветнически твърдения, че П. И. Б. е била с купена диплома за завършено средно
образование, тъй като била завършила само осми клас в село Долно Комарци и след
това не е учила на друго място, като на подателя на сигнала не било известно да е
завършила друго учебно заведение, които твърдения се изразявали в изживяно
унижение на честта и достойнството, уронване на престижа в службата, засягане на
личността и доброто име пред колегите и началника на ищцата, ведно със законна
лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА Е. Д. В., ЕГН ********** да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 2000,00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на подаден сигнал №
УРИ 785501-20/31.01.2018 г. от Е. Д. В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР,
който съдържал клеветнически твърдения, че П. И. Б. е била с купена диплома за
завършено средно образование, тъй като била завършила само осми клас в село Долно
8
Комарци и след това не е учила на друго място, като на подателя на сигнала не било
известно да е завършила друго учебно заведение, които твърдения се изразявали в
изживяно унижение на честта и достойнството, уронване на престижа в службата,
засягане на личността и доброто име пред колегите и началника на ищцата, ведно със
законна лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12762 от 27.06.2024 г. по гр.д. № 58428/2021 г. по
описа на СРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения
от П. И. Б., ЕГН **********, срещу Е. Д. В., ЕГН **********, иск по чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 3000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на подаден сигнал № УРИ 785501-
20/31.01.2018 г. от Е. Д. В. до Дирекция „Вътрешна сигурност“ - МВР, който съдържал
клеветнически твърдения, че П. И. Б. е била с купена диплома за завършено средно
образование, тъй като била завършила само осми клас в село Долно Комарци и след
това не е учила на друго място, като на подателя на сигнала не било известно да е
завършила друго учебно заведение, които твърдения се изразявали в изживяно
унижение на честта и достойнството, уронване на престижа в службата, засягане на
личността и доброто име пред колегите и началника на ищцата, ведно със законна
лихва, считано от 31.01.2018 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА Е. Д. В., ЕГН ********** да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 240 лв. и
разноски за въззивната в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА П. И. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. Д. В., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК разноски в размер на 858.00 лв. за първата инстанция
и 240.00 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9