Решение по дело №1401/2020 на Районен съд - Казанлък

                                      Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

                                      гр.Казанлък – 19.02.2021г.

 

                            В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

 

                                                          Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров – АНД № 1401/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-ва година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                    М     О     Т     И     В     И;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 43-0000488 от 11.11.2020г. на Директора на   РД ‘АА’ гр. Стара Загора с което са наложени административни наказания.

Недоволен от така наложените наказания останал жалб. А.Б.Д. който го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административни нарушения както и ,че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Редовно призован не се явява.Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетели,писмени и становището на явилата се страна и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2    от ЗАНН поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че на 11.09.2020г. около 14.00ч. в общ.М. в с.Б. като водач на товарен  автомобил марка ‘ЗИЛ’  с рег. № *** от категория N2G извършва превоз на товари за собствена сметка видно от превозен билет № 10003 от 11.09.2020г. и снети  сведения от водача по маршрут на движение с.Б. до с.К. като;

1.Водачът  не представя при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, с което виновно е нарушил чл.18 т.5 от наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

2.При извършване на превоз на товари за собствена сметка МПС-то не е обозначено с надпис Превоз за собствена сметка с което виновно е нарушил чл.19 ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

На основание чл.93 ал.1 т.1 от закона за автомобилните превози АНО,наложил административно наказание глоба в размер от  2000 лв., и на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози наложил също глоба в размер от 200 лв..

Описаната фактическа обстановка се установява отчасти от  показанията на св. Г. Н.  и от писмените доказателства по делото-  АУАН с бл.№ *** от 11.09.20г., превозен билет № ***г., контролен талон серия *** към превозен билети заповед № *** от 30.07.2020г..

Жалб. не сочи различна фактическа обстановка поради което и въз основа на  събраните гласни и писмени доказателствени средства съдът я намира за установена по несъмнен и безспорен начин.

Разпоредбата на чл.18 т.5 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. предвижда при извършване на превози на товари за собствена сметка водачът да  представя при поискване   от контролните органи  карта за квалификация на водача.

По делото не се събраха доказателства от които да се установяват жалб. да е представил такава карта включително и от показанията на св. Н. поради което съдът счита,че така описаното нарушение е установено по несъмнен и безспорен начин и не приема възраженията на жалб. изложени в жалбата му против наказателното постановление,    че не извършил административно нарушение.

Разпоредбата чл.19 ал.1 от същата Наредба предвижда при извършване на превоз за собствена сметка моторните превозни средства се обозначават с табели с надпис "Превоз за собствена сметка".

Според ал. 4 на същия законов текст,  не се обозначават с табели превозни средства при извършване на превоз за собствена сметка по пътища, които не са отворени за обществено ползване.

От гласните доказателствени средства в хода на съдебното заседание показанията на св. Н. се установява,че проверката е била осъществена на черен път в землището на с.Б..

Показанията на този свидетел се опровергават от приетото писмено доказателства- АУАН с бл. № 625406 от 11.09.20г. съставен по същото време и на същото място от инспектор при РУ-Казанлък и във който е посочено,че нарушението е било извършено по ТП-ІІІ-609 км.20+800 землище на с.Б. и който път е отворен за обществено ползване като третокласен път от Републиканската пътна мрежа преминаващ през областите С.З. и Г. с дължина от 86.9км., както и от посочения по-горе превозен билет в който е отразено,че превозваната дървесина  пътува до  Тир станция но в с.К.. 

Освен това св. Н. е и заинтересован свидетел предвид обстоятелството,че товарния автомобил  е собственост на фирмата в която той работи като отговорник по транспорта.

Предвид на това съдът не приема показанията на св. Недев в тази им част и не ги кредитира с доверие поради което не приема възражението на пълномощника на жалб.,че няма извършено административно нарушение което следва да бъде квалифицирано като такова по чл.19 ал.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

От извършената от съдът служебно проверка на обжалваното наказателно постановление се установи,че АНО е изпълнил само част от изискванията на чл.57 от ЗАНН.

Във АУАН и във издаденото въз основа на него наказателно постановление  АНО е приел,че при извършена проверка жалб. Д. не е представил при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача.

Административното наказание наложено на жалб. Д. ,АНО е определил на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

Разпоредбата на този законов текст задължава водачите на МПС които извършват превоз за собствена сметка да не извършват такъв превоз без документи които се изискват от Закон за автомобилните превози и подзаконовите актове по прилагането му .

Описаното в НП нарушение е НЕПРЕДСТАВЯНЕ  при поискване на карта за квалификация на водача.

Това нарушение АНО е следвало да санкционира на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози.

Жалб. действително не е имал такава карта но няма предявено обвинение за това / по посочените като снети в НП  обяснения от жалб./.

Предвид на това съдът приема възраженията на пълномощника му,че в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление АНО е посочил,че товарния автомобил се е движил по маршрут с.Борущица с. Крън.

В АУАН е посочен маршрут с.Б. - с.К., но според съдът това нарушение не е от категорията на съществените доколкото маршрута не е елемент от състава на нарушението по чл.19 ал.1 от Наредба № Н-8/27.06.2008г..

Санкцията по чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съда .

В горния смисъл жалбата се явява частично основателна и обжалваното наказателно постановление  следва да се измени.

В съдебното заседание пълномощника на жалб. направи искане за присъждане на разноски- адвокатски хонорар.

В ЗАНН няма изрична правна уредба как следва да се процедира ако обжалвания административен акт бъде частично отменен.

Предвид на това съдът счита,че с оглед препращащата норма на чл.144 от АПК следва да намерят приложение общите правила на чл.78  от ГПК.

В разпоредбата на чл.78 от ГПК е уреден принципът ,че страните имат право на разноски съразмерно уважената ,респективно отхвърлената част от искането.

АНО не е бил представляван от юрисконсулт или адвокат поради което по аргумент от чл.63 ал.5 от ЗАНН разноски не следва да му се присъдят.

Жалб. е доказал плащане от 300 лв. по приложен договор за правна защита и съдействие от 08.12.2020г., поради което по съразмерност и на основание чл.63 ал.3 вр. чл.144 от АПК вр. чл. 78 ал.1 от ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер от  273 лв..

 

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                           Р     Е     Ш     И    ;

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 0000488 от 11.11.2020г. на директора на РД „АА“ гр. Стара Загора като във частта му в която на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 лв. го отменя като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО  а във частта му в която на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер от 200 лв. го ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наложено на  А.Б.Д. *** с ЕГН **********.*** да заплати на А.Б.Д.  направените по делото разноски в размер от 273 лв..

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ ;