Решение по дело №694/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720200694
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 424/28.06.                                      Година  2019                                     Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                              Втори наказателен състав На двадесет и шести юни                                                                                     Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                                            Председател: Петя Котева

                                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар Даниела Благоева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело      00694  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 18-1158-000394 от 02.03.2018 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” („ПП”)  към ОД МВР-Перник, с което на Н.М.Г., ЕГН ********** за извършени две нарушения на 14.01.2018 г. на км 19+200 на Автомагистрала № А-6, намиращ се на територията на община Перник, при управление на лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № *******са му наложени следните административни наказания:

1. глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.139, ал.5 от същия закон, с оглед чл. 10, ал.1, т.1 от Закона по пътищата (ЗП);

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

В жалбата си Н.М.Г. твърди, че не е извършил вменените му нарушения, като констатациите на наказващия орган не са доказани по категоричен начин. Моли НП да бъде отменено изцяло и поради нарушения на процесуалните правила, тъй като счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвид непосочване на обстоятелствата при които са извършени същите. Съдебното производство е разгледано в отсъствието на жалбоподателя, който не се е явил в съдебното заседание, за което е бил редовно призован в хипотезата на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 178, ал.2 от НПК.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна. 

От фактическа страна:

На 14.01.2018 г., в 10:30 часа по Автомагистрала № А-6 (с наименование към този момент  и „Люлин”) в посока от гр. София към гр. Дупница Н.М.Г. управлявал лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № *******. В района на км19+200, намиращ се на територията на община Перник, водачът бил спрян за проверка от свидетелите Ц.В.Б. и Р.П.Т., които изпълнявали служебните си задължения като мл. автоконтрольори в сектор „ПП” към ОД на МВР-Перник, свързани с контрол на правилата за движение по пътищата. Полицейските служители констатирали, че за конкретния автомобила няма заплатена винетна такса, тъй като не бил залепен валиден винетен стикер в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно средство, като водачът не представил и закупен такъв. От предоставените им документи за проверка контролните органи установили, че жалбоподателят не носи контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство

При така установеното от фактическа страна бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 0253888 от 14.01.2018 г., с който отговорността на Г. била ангажирана за нарушение по чл. 139, ал.5 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон. Водачът бланкетно оспорил направените констатации. 

В тридневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не депозирал допълнителни писмени  възражения срещу констатациите в акта.

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– началник на сектор „ПП”  към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН  приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Н.М.Г. за процесните две нарушения за които му наложил административни наказания както следва::

1. глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.139, ал.5 от същия закон, с оглед чл. 10, ал.1, т.1 от Закона по пътищата (ЗП);

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от ЗДвП за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

Процесното НП било връчено на жалбоподателя  на 25.02.2019 г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите като доказателства АУАН бл.№ 0253888 от 14.01.2018 г., заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на МВР и писмо изх. 11-00-32 от 27.05.2019 т. на Областно пътно управление Перник, установяващо, че км 19+200 на Автомагистрала „Струма” (с предишно наименование „Люлин”) попада на територията на Община Перник. Разпитани в хода на съдебното следствие актосъставителят Ц.В.Б. и свидетеля Р.П.Т., който е присъствал при установяване на нарушението, поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. Същите са категорични, че лекият автомобил е управляван от жалбоподателя и е бил спрян за проверка на посоченото в АУАН и в НП място от автомагистралата, като не е имало както залепен валиден винетен стикер на предното стъкло на превозното средство, така и че водачът не е разполагал със закупена винетка. Ц.Б. и Р.Т. дават подробни и кореспондиращи помежду си показания относно поведението на жалбоподателя при извършване на проверката, в хода на която същия не е възразил, че за участъка от пътя, на който е бил спрян, е следвало да има заплатена винетна такса, както и че не носи контролния талон към свидетелството за управление на пътното превозно средство. Съдът кредитира изцяло показанията на Ц. Б.Р.Т., тъй като лицата са имали непосредствени възприятия относно установените  факти, поради което ги прие като обективни и не постави под съмнение тяхната  достоверност.

От правна страна:

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. Актосъставителят Ц.В.Б. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник  и като такъв е овластен по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП:

Безспорно км19+200, намиращ се на територията на община Перник, където е констатирано нарушението е трасе на Автомагистрала № А-6 (автомагистрала „Струма” с предишно наименование „Люлин”), която фигурира в списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –винетна такса, поради което и за процесното място жалбоподателя като водач на пътно превозно средство е следвало да има заплатена винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Неизпълнението на това задължение има за последица нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Същевременно посочените в АУАН и в процесното НП факти са достатъчни, за да очертаят фактическия състав на вмененото нарушение, а именно: конкретизирано е, че се касае за автомагистрала, за ползването на която се е дължало заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, както и че водачът на превозното средство не е удостоверил изпълнението на това задължение. Ето защо и неоснователно е направеното възражение в жалбата за липса на ясно и точно описание в обжалваното НП на процесното нарушение, съобразно изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 139, ал.5 от ЗДвП, с оглед чл. 10, ал.1, т.1 от ЗП, е установена в разпоредбата на  чл. 179, ал.3 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г., действаща към датата на нарушението), която от своя страна диференцирана нейния размер (в четири отделни точки), в зависимост от вида, предназначението на пътното превозно средство, броят на пътниците и от допълнителни негови характеристики, при което  глобата варира от 300 до 3000 лв. В  процесното НП се съдържа индивидуализация на пътното превозно средство, явяваща се достатъчна от гледна точка възможността за законосъобразно прилагане на санкционната разпоредба. Безспорно е установено и в АУАН, и в НП категорията на пътното превозно средство –  лек автомобил, която обуславя приложението на съответния размер на наложената глоба по т.4 на чл. 179, ал.3 от ЗДвП, с оглед дадената легална дефиниция в § 6, т.12, б.„а” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, съгласно която автомобила е лек – при превоз на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8. Същевременно разпоредбата на чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 300 лева, обвързващо наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключващо възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, каквато е била и наложена на жалбоподателя.

Настоящият състав намира, че не се касае  за маловажен случай по смисъла на чл.  11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, поради което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като гореописаното нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид, поради което и правилно АНО не е приложил посочената хипотеза.

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното  НП в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП при управление на МПС водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. Безспорно е установено, с оглед свидетелските показания на Ц.В.Б. и Р.П.Т., че жалбоподателят не е носил контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство, поради което и законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за вмененото му нарушение. Обосновани възражения срещу тази констатация Г. не е направил, както при съставянето на АУАН, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства и с оглед доказателствената сила по смисъла на чл. 189, ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН, настоящият състав приема, че вмененото нарушение е действително извършено, поради което законосъобразно и обосновано жалбоподателя е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от ЗДвП се наказва с глоба в размер на 10 лева водач, който не носи определените документи – свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация. Това наказание е определено от закона в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и НП в тази му част следва да  бъде потвърдено.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1158-000394 от 02.03.2018 г. , издадено от С.Г.Л.– началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР-Перник, с което на Н.М.Г., ЕГН ********** за извършени две нарушения на 14.01.2018 г. на км 19+200 на Автомагистрала № А-6, намиращ се на територията на община Перник, при управление на лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ” с рег. № *******са му наложени следните административни наказания:

1. глоба в размер на 300 лв (триста лева) на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.139, ал.5 от същия закон, с оглед чл. 10, ал.1, т.1 от Закона по пътищата;

2. глоба в размер на 10 лв (десет лева) на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл.2-во от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

Председател: