Р
Е Ш Е
Н И Е
№17 18.01.2016 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
петнадесети декември две
хиляди и петнадесета година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен
секретар П.Г.,
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията докладчик
МАВРОДИЕВА
гражданско
дело № 78 по описа за 2015 година, за да постанови
решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от С.Н.Н. против Н.С.Н.
искове с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД и чл.88, ал.1, във вр. чл.55,
ал.1 и чл.57, ал.2 ЗЗД.
В исковата молба ищецът С.Н.
сочи, че на 08.11.1994г. между него, със съгласието на съпругата му Д.К.Н. и Н.С.Н.
бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане
и издръжка, обективиран в нотариален акт № 81, том 17, вх.рег.№ 4521, дело №
4679 от 1994г. По силата на този договор
ответникът получил собствеността върху следния недвижим имот: апартамент с
разположение север – юг, застроен върху 72.64 кв.м., намиращ се на 5 етаж, от
жилищния блок, находящ се в ***, срещу поето от него задължение да гледа и
издържа прехвърлителя – С.Н.Н. изразяващо се в: храна, облекло, осветление,
отопление, гледане при болест и немощ, давани лично от преобретателя или от
нарочно за това поставено лице, докато е жив, като му осигурява един спокоен
живот, такъв какъвто е водил до момента на прехвърлянето. Ищецът и съпругата му
си запазили вещното право на ползване върху имота. На 17.06.2010г. с договор за
покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 71, том 1, рег.1313,
дело 56/2010г. на нотариус Веселина Иванова, ответникът със съгласието на
съпругата си Т. Н. продал процесния имот на Д.Д.Ж. и Д.Г.Ж. за 21 116
евро, като заявил, че получил 17 116 евро, а остатъкът от 4 000
евро в срок до 30.12.2010г., която сума
била получена от ответника.
При сключване на договора за
покупко – продажба, ищецът и съпругата му Д.Н. подписали нотариално заверена
декларация, че се отказват от учреденото им вещно право на ползване на имота.
Ищецът твърди, че от самото сключване на договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка ответникът Н.Н. изцяло не
изпълнявал поетите с договора задължения към ищеца. Докато в началото неизпълнението можело да се приеме за
нормално, с оглед на възрастта на страните, 20 години по – късно следвало
ответникът да започне да полага грижи за ищеца в пълния обем изискуем от
договора – да му доставя ежедневно храна, да му прави покупки, да бъде
обслужван хигиенно, както той така и жилището, в което живеел, да го водят на
лекар – поне два пъти в месеца. Вместо това ответникът след продажбата на имота
рязко влошил отношенията си с ищеца, като от м. януари 2014г. престанал изцяло
да контактува с него и да го посещава, да се интересува от него и от
здравословното му състояние. Цялостното неизпълнение на поетите от ответника
задължения пораждало правото на ищеца да иска разваляне на договора. Кумулативно,
в случай на уважаване на първия иск, страните следвало да възстановят
положението от преди сключване на договора, като всяка върне на другата това,
което е получила. Тъй като недвижимия имот бил отчужден преди вписване на
исковата молба и връщането му било невъзможно, претендира връщане на
равностойността му към момента на отчуждаването – 21116 евро., с която
ответникът се е обогатил и която дължи на ищеца.В първото съдебно заседание на
06.10.2015г. ищецът прави изменение на иска и съдът го допуска: искът да се
осъди Н.С.Н. да заплати на С.Н.Н. сумата от 21116 евро да се счита предявен
като частичен от цялата сума от 34 000 евро, представляваща пазарната цена
на процесния имот към датата на отчуждаването.
Моли съда да постанови
съдебно решение, с което да развали сключения между ищеца и ответника на
08.11.1994г. договор за прехвърляне на недв. имот, срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в НА № 81, том 17, дело № 4679/1994г. по отношение на процесния недвижим имот. При
условията на кумулативност, като се вземе предвид, че процесния имот към
настоящия момент е отчужден моли да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 21116 евро, представляваща част от цялата сума от 34 000 евро
- пазарната цена на процесния имот към
датата на отчуждаването. Претендира за разноските и адв. хонорар за един
адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът Н.С.Н. взема становище, в което не оспорва твърденията на ищеца, че
на 08.11.1994г. между страните бил сключен договора за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, че изпълнявал договора, че на 17.06.2010г. по
желание на ищеца процесния имот бил продаден. Твърди, че идеята за продажба на
имота дошла от страна на ищеца, въпреки че до този момент имали прекрасни
семейни отношения, живеели заедно в едно домакинство, работили заедно. Вместо
изпълнение в натура на задълженията си, решили да му предаде парите от
продажбата. Така дал на ищеца необходимата престация вместо изпълнение на
сключения договор за издръжка и гледане. Твърди, че така реално нищо не
получил, а ищецът се обогатил за негова сметка, веднъж с грижите, които полагал
за него до 2010г. и втори път с цената на имота. През октомври 2014г. ищецът се
опитал да убие с нож брат му и упражнявал психически тормоз над майка му.
Впоследствие двамата били изгонени от семейното жилище - къща, находяща са на ***.
Агресията на ищеца се прехвърлила и върху съпругата на ответника и тъй като той
застанал на тяхна страна, отношенията му с ищеца се влошили.
Оспорва исковата молба
относно обстоятелството, че бил задължено към ищеца лице по договор за издръжка
и гледане, тъй като реално всичко получено от ищеца вече бил върнал в по –
голям обем. Оспорва твърдението на ищеца, че същият имал нужда от издръжка и
грижи, тъй като въпреки възрастта си не се нуждаел от грижи, бил в цветущо
здраве. Продължавал да работи във фирмата си, от която получавал добри доходи,
получавал и пенсия за старост и прослужено време, притежавал имущество от което
можел да получава доходи.
Поради изложеното моли да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските.
В първото съдебно заседание
добавя нови обстоятелства и прави възражение за фиктивност на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като сочи,
че свидетел е открил доказателства в тази насока, непосредствено преди съдебно
заседание. Съдът е приел възражението за разглеждане.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
Страните не спорят, че на 08.11.1994г. ищецът, в
качеството му на прехвърлител, със съгласието на съпругата си Д.К.Н., е сключил
с ответника, в качеството му на приобретател договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане върху недвижим имот – апартамент ***, със
застроена площ от 72.64 кв.м, намиращ се на 5 етаж,
от жилищния блок, находящ се в ***, състоящ се от две спални, кухня, дневна,
баня, клозет, антрета и балкони, при граници на апартамента от север – двор,
стълбище, от изток – стълбище и ап. на Г.С.Г., от юг – *** и ап. на Н.и М.Р.,
от запад – ап. на Н.и М.Р., заедно с избено
помещение №1 /едно/, при граници от север – двор, от изток – коридор, от юг –
мазе на Р.Т.Р., на запад – мазе на ДМЗ „Червено знаме“ С.З., мазе на С и
Т.К., заедно с 1.866% идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС и идеалните части от общите помещения, както и 1.866% идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавно място, в което е построен жилищния
блок, цялото дворно място от 2760/8280 кв.м., находящо се в ***, съставляващо
парцел IX
в кв.116, бл.3 по плана на града, а съгласно действащата кадастрална карта
на гр.С.З. представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68850.505.180.9.30, съгласно схема № *********-03.07.2015г. , издадена от
Служба геодезия, картография и кадастър – С.З., по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед 30005-51/24.06.2004г. на
изпълнителния директор на АК, с предназначение – жилище апартамент, находящ се
в гр.С.З., *** , находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850-505.180, срещу поето от ответника задължение да гледа и издържа
прехвърлителя – С.Н.Н., изразяващо се в: храна, облекло, осветление, отопление,
гледане при болест и немощ, давани лично от приобретателя или от нарочно за
това поставено лице, като ищецът и съпругата му са си запазили пожизнено вещното
право на ползване върху имота.
Между
страните не се спори, че на 17.06.2010г. процесното жилище е било продадено на Д.Д.Ж.
и Д.Г.Ж.. Покупко-продажбата е извършена при наличието на нотариално заверена
декларация от ищеца С.Н. и съпругата му Д.Н., в която двамата се отказват от
вещното право да ползват имота в полза на ответника Н.Н.. За покупко-продажбата
е съставен нотариален акт №71, том I, рег.№1313, дело №56 от 2010г. по описа на Нотариус
Веселина Иванова, рег.№089, с район на действие РС С.З.. Посочената в
нотариалния акт продажна цена е в общ размер от 21 116 евро, от които
17 116 евро, платени при продажбата на имота, а остатъкът от продажната
цена, възлизащ на 4 000 евро, е уговорено да бъде изплатена в срок до
30.12.2010г.
От
представените и приети като писмени доказателства по делото – извлечение от
банкова сметка ***, за периода 01.01.2010г. – 31.12.2012г. се установява, че на
17.06.2010г. (датата на продажбата на апартамента), ответникът е получил от
купувача Д.Ж. сумата от 30 000 евро, като за основание на плащането е
записано „покупка на недв.имот – *** С банков превод от 27.09.2010г.,
ответникът е получил от купувача Д.Ж. сумата от 4 000 евро, с основание
„доплащане на апартамент *** На датите, на които ответникът е получил
посочените суми, същият е превел по сметка на ищеца С.Н. сумите, както следва: на 17.06.2010г. -
30 000 евро и на 27.09.2010г. –
4 000 евро с посочено основание „дарение“.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка
Д.Н. – съпруга на ищеца и майка на ответника, се установява, че през
1994г. ищецът имал финансови
затруднения, тъй като дължал пари на съпруга на своя братовчедка. Месец, след
като ищецът трябвало да върне парите, се обадила братовчедка му. Свидетелката
говорила с нея и ѝ обещала, че ще предаде за обаждането на ищеца. След
разговор с братовчедка си, ищецът споделил със свидетелката Н., че съществува
реална опасност да им вземат жилището, тъй като не могат да върнат заема. Взели
решение да изпреварят кредитора, поради което ищеца и св. Н. прибрали ответника
Н.Н. за един ден от казармата в С.З., където към този момент се намирал за
отбиване на военната служба и двамата с ищеца сключили фиктивен договор за
издръжка и гледане. Свидетелката Н. установи, че единствената цел на ищеца била
да запази апартамента за семейството си, като го прехвърли на сина си. Според
свидетелката ищецът се страхувал за имуществото си, поради което се наложило
много бързо да сключи този договор за издръжка и гледане. От показанията на
свидетелката се установи, че извършената през 2010г. продажба на апартамента
била по настояване ищеца, който имал желание да закупи апартамент, но ново
строителство, но нямал достатъчно средства за това. Свидетелката потвърди, че
парите от сделката били преведени още същия ден на ищеца, като ответникът
превел и още 10 000 евро на ищеца, тъй като парите от продажбата на
апартамента не били достатъчни за закупуването на новото жилище, находящо се в ***.
Свидетелката установи, че до 2014г. ответникът и ищецът били в нормални
отношения, работили заедно, ответникът предоставял средства на ищеца до
момента, в който ищецът започнал да се отнася лошо с ответника, искал да наръга
с нож другият син св.Н. и упражнил домашно насилие над нея, а двамата й сина я
подкрепили.
Свидетелят А.Н.
– син на ищеца и брат на ответника установява, че процесния договор за гледане
и издръжка бил сключен поради финансови проблеми и задължения на ищеца.
Свидетелят сочи, че уговорката между ищеца и ответника била жилището да се
прехвърли на ответника фиктивно, с цел
да не бъде взет имота от роднините му. Според свидетеля, ищецът не бил имал претенции
към ответника да го гледа и издържа от самото начало. Установява също, че
ответникът, след продажбата на процесния апартамент, дал на ищеца парите за
закупуване на друг имот. Свидетелят установи, че до началото на 2014г. ищецът и
ответникът били в нормални близки отношения, както и че са имали общ бизнес.
От
показанията на св.Р.К., сестра на ищеца се установява, че апартаментът на ***
бил продаден и бил купен нов, по-голям апартамент. Свидетелката знае, че
апартамента бил даден на Н. от баща му, но не знае по какъв начин. Установява,
че отношенията между страните са били добри, живели заедно в едно жилище, а от
известно време са влошени. Свидетелката
сочи, че отдавна не живее в гр.С.З. и няма преки наблюдения върху отношенията
между ищеца и ответника. Свидетелят Д.Я. – кум на ищеца, потвърди, че
отношенията между страните, съответно баща и син са обтегнати и не се разбират
от скоро. Виждал се често с ищеца, от година две, преди това рядко. Откакто
живее сам, ищеца ходел често в дома на свидетеля. Не му бил споделял да има
битови проблеми, такива неща ищеца не споделял. Сам се грижил за себе си, нямал
нужда от чужда помощ.
Съдът
намира, че показанията на двамата свидетели Н. и Н. са последователни и логични,
и отразяват техните непосредствени и лични възприятия относно спорните факти по
делото. Същите са от тесния семеен кръг на страните и имат преки впечатления от
техните отношения, поради което техните показания следва да бъдат кредитирани
от съда с доверие. Свидетелите Я. и св. К. установяват факти, които са
възприели от изявления на ищеца и нямат преки впечатления от отношенията между ответника
и ищеца. Първата свидетелка К. отдавна не живее в гр.С.З. и поддържа инцидентна
връзка с брат си, а вторият свидетел Я. поддържа връзка с ищеца и неговото
семейство едва в последните две години. Двамата свидетели на ищеца нямат лични
възприятия относно отношенията между страните, нямат наблюдения относно изпълнението на
поетите от ответника задължения за издръжка и гледане на ищеца.
От
представените и приети по делото писмени доказателства – писмо от адв. П.
Величков до ищеца, разписка от Д.С.Б., заповед за обезпечение от 12.12.1994г. и
справка от Служба по вписванията – С.З. по партидата на ищеца С.Н. се установява,
че ищецът е имал задължение по нотариално заверена разписка, което не е било
изпълнено до 28.08.1994г. Процесният договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт НА №81,
том XVII, вх.рег.№ 4521, дело №4679/1994г. е с дата 08.11.1994г.
На 19.12.1994г. по партидата на ищеца е вписана възбрана на апартамент на ***,
като за кредитор е вписан Д.С.Б., за длъжник – С.Н.Н.. Видно от ръкописна
разписка, издадена от кредитора Б. ищеца
е погасил дълга си към него на 11.01.1995г. като в разписката е отбелязано, че
сумата се дължи по нотариално заверена декларация от 28.07.1994г.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза, която е дала заключение
относно пазарната цена на недвижим имот – Апартамент № 49, находящ се в ***,
към 17.06.2010г. Според изготвеното експертно становище, пазарната цена на
процесния недвижим имот към 17.06.2010г. – датата на продажбата му на третите
лица, е в размер на 25 300 евро, а левовата му равностойност е 49 000 лв.
Експертното становище е компетентно изготвено, мотивирано, отговаря на
поставените въпроси и не е оспорено от страните, поради което съдът го
възприема.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните
правни изводи:
По приетото за
разглеждане възражение на ответника за фиктивност на договора за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, съдът намира, за
установено следното: Ответникът, чрез пълномощника си е направил това
възражение в първото по делото съдебно заседание, когато е било преклудирано
правото му да въвежда нови фактически твърдения за симулация на договора, чието
разваляне е предмет на иска. Ответникът като страна по договора не може да се
ползва от чл.147, ал.1 от ГПК, твърдейки, че едва в първото съдебно заседание
му е станало известно обстоятелството за симулация/фиктивност/ на договора. В
този смисъл това възражение на ответника, не следва да се разглежда, тъй като
правото му да въвежда нови твърдения и обстоятелства в първото съдебно
заседание е било преклудирано.
От друга страна, за да
е налице абсолютна симулация или да се признае нищожност на договора на това
основание е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 165, ал.2 от ГПК наличие на
обратно писмо, или изявление на другата страна пред държавен орган. В случая
писмени доказателства или изявления на другата страна пред държавен орган,
които да правят вероятно твърдението за фиктивност не са налице, поради което съдът
намира, че възражението за привидност в случая не е доказано.
Съгласно разпоредбата
на чл.87, ал.3 от ЗЗД развалянето на договор, с който се прехвърлят, признават
или прекратяват вещни права върху недвижим имот може да бъде извършено само по
съдебен ред. По делото се установи, а и страните не спорят, че ответникът и
ищецът, като баща и син са имали нормални, близки отношения помежду си до
2014г. Отношенията между двамата са се влошили по повод на инцидент между ищеца
и св. Н., както и поради конфликти в семейството на ищеца, между него и
съпругата му – Д.Н., при който синовете са застанали на страна на майка си.
Тези обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от представените нотариална
покана от 18.02.2014г. и отговор на
същата без дата. Вследствие на влошените отношения между ищеца и ответника, изпълнението
на задълженията по алеаторния договор е станало невъзможно. От друга страна по
делото не са представени доказателства от ответника, чиято е доказателствената
тежест, установяващи изпълнение от негова страна на задължението за издръжка и
гледане по договора.
В този смисъл, съдът
намира, че искът за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 08.11.1994г., с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен. Въпреки, че в текста на договора
обективиран в НА №81, том XVII,
вх.рег.№4521, дело №4679/1994г. не са включени задължения за осъществяване на
добри синовни отношения, по своя характер договора за издръжка и гледане предполага
наличието на такива, което е още едно основание да се признае иска за разваляне
на договора за издръжка и гледане за основателен.
По предявеният
кумулативно обективно съединен иск с правно основание чл. 88, ал.1, вр.чл.55,
ал.1 и чл.57, ал.2 от ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3201
лв., а в полза на ответника, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК – в размер на 1100
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
РАЗВАЛЯ сключения на 08.11.1994г. между С.Н.Н., ЕГН**********,***, от една страна в качеството му на прехвърлител
и Н.С.Н., ЕГН **********,*** от друга като преобретател, договор за прехвърляне
на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА №
81, том 17, вх.рег. №4521, дело № 4679/1994г. на Нотариуса при Старозагорския
районен съд, по силата на който Н.С. получава собствеността на следния недвижим
имот, а именно: апартамент ***, със застроена площ от 72.64 кв.м, намиращ се на 5 етаж, от жилищния блок,
находящ се в ***,състоящ се от две спални, кухня, дневна, баня, клозет, антрета
и балкони, при граници на апартамента от север – двор, стълбище, от изток –
стълбище и ап.на Г.С.Г., от юг – *** и ап. на Н.и М.Р., от запад – ап. на Н.и
М.Р., заедно с избено помещение №1 /едно/,
при граници от север – двор, от изток – коридор, от юг – мазе на Р.Т.Р., на
запад – мазе на ДМЗ „Червено знаме“ С.З., мазе на С и
Т.К., заедно с 1.866% идеални части от общите части на сградата съгласно чл.38 от ЗС и идеалните части от общите помещения, както и 1.866% идеални части от
отстъпеното право на строеж върху държавно място, в което е построен жилищния
блок, цялото дворно място от 2760/8280 кв.м., находящо се в ***, съставляващо
парцел IX, в кв.116, бл.3 по плана на града, а съгласно действащата кадастрална карта
на гр.С.З. представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
68850.505.180.9.30, съгласно схема № *********-03.07.2015г. , издадена от
Служба геодезия, картография и кадастър – С.З., по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със заповед 30005-51/24.06.2004г. на
изпълнителния директор на АК, с предназначение – жилище апартамент, находящ се
в гр.С.З., *** , находящ се в сграда № 9, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850-505.180 срещу поето от ответника задължение да гледа и издържа
прехвърлителя – С.Н.Н., изразяващо се в: храна, облекло, осветление, отопление,
гледане при болест и немощ, давани лично от приобретателя или от нарочно за
това поставено лице, докато е жив, като му осигурява един спокоен живот, такъв
какъвто е водил до момента, като прихвърлителят и съпругата му си запазват
вещното право на ползване върху прехвърления имот поради неизпълнение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н.
с п.а. против Н.С.Н. с п.а. иск да се осъди Н.С.Н. за заплати на ищеца сумата
от 21116 евро, предявен като частичен от цялата сума от 34 000 евро,
представляваща пазарната цена на процесния имот към датата на отчуждаването.
ОСЪЖДА Н.С.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати на С.Н.Н., ЕГН **********,***
сумата от 3201 /три хиляди двеста и един/ лв., представляващи
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Н.Н.,
ЕГН **********,*** да заплати Н.С.Н.,
ЕГН **********,*** сумата от 1100 /хиляда и сто/ лв., представляващи
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му му на страните,
пред Апелативен съд - Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: