Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.09.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети април през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 12420 по описа за
2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на В.Д.Н. с предявени против Варненски
окръжен съд и Варненски апелативен съд осъдителни искове за заплащане в
условията на солидарност на обезщетение за имуществени вреди от 30 000лв.
и обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв.
Ищецът твърди, че претърпял вреди
като последица от отказ с определение на Варненски окръжен съд да групира
наказанията му по четири осъдителни присъди, а именно по НОХД № 282/2989г. по описа на
ВВС, по НОХД № 61/1995г. по описа на ОС-Варна, по НОХД № 502/2005г. по описа на
РС-Варна и по НОХД № 1987/2004г. по описа на ОС-Варна, което било потвърдено с
определение на Варненски апелативен съд. Счита съдебните актове за неправилни,
като постановени в нарушение на чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК и в
противоречие с изискванията за пълно групиране при най-благоприятен за осъдения начин,
каквито са изискванията на т.9 от ППВС № 4/1965г. и ТР № 11/1987г., ОСНК на ВС.
Освен неправилност поддържа с
отказа за групиране, респ. приспадане изтърпяните части от включени в
съвкупността наказания да са допринесли за изпълнение на наложено наказание над
определения срок и размер. Неимуществените вреди се
изразяват в депресия, недоспиване и психически тормоз, а имуществените вреди
съставляват пропуснати ползи да реализира трудово възнаграждение за периода
02.05.2017г.-25.09.2019г., съизмеримо със средната за страната работна
заплата.
Ответниците
изразяват становище за неоснователност на претенциите по съображения подробно
изложени в подадените писмени отговори.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира
следното:
Не е
спорно, че по молба на ищеца е образувано ЧНД № 244/2017г. по описа на
Варненски окръжен съд с искане за групиране по чл.25 НК на наказанията му
наложени с три влезли в сила присъди, а именно НОХД № 282/1989г. на ВВС, НОХД №
502/2005г. на ВРС и НОХД № 1987/2004г. на ВОС.
Видно от представения протокол №
451/02.05.2017г. молбата е разгледана от състав на съда, в съответствие с реда
предвиден в чл.306 НПК в открито съдебно заседание при участието на ищеца,
негов служебен защитник и прокурор. В рамките на съдебното заседание, след
изслушване на страните, съдът постановил определение, с което оставил
молбата без уважение.
Въз основа събраните данни съдът
констатирал, че с присъда № 282/16.04.1991г. по НОХД № 282/1989г. на ВВС,
влязла в сила на 11.06.1991г. за извършено деяние в периода
28.04.189г.-27.06.1989г. на ищеца е било наложено наказание с приложение на
чл.23 НК от 3 години лишаване от свобода. Това наказание е изтърпял към
20.08.1992г., след предсрочно условно освобождаване с изпитателен срок от 6
месеца. С присъда № 43/09.08.1995г. по НОХД № 61/1995г. на ВОС, влязла в сила
на 23.01.1996г. по реда на чл.23 НК, за деяние
извършено на 29.07.1994г., е било определено общо наказание лишаване от свобода
за срок от 12 години и задължително заселване за срок от две години. Приложена
е разпоредбата на чл.2 НК. С присъда от 23.03.2005г. по НОХД № 502/2005г. на
ВРС, влязла в сила на 23.03.2005г. по реда на чл.25 НК е било групирано
наказанието 6 месеца лишаване от свобода, за деяние извършено на 04.05.1990г. с
това наложено наказание с предходна присъда по НОХД № 61/1995г. на ВОС от 12
години лишаване от свобода и
задължително заселване за срок от две години. С присъда № 124/21.11.2005г. по
НОХД № 1987/2004г. на ВОС, влязла в сила на 22.02.2007г., за 5 деяния,
извършени в периода 26.04.2004г.-25.06.2004г., на основание чл.23, ал.1 НК му е
било наложено наказание „доживотен затвор“. После с определение по ЧНД №
888/2007г. на ВОС са били групирани
наказанията по НОХД № 502/2005г. и по НОХД № 61/95г. с наложено най-тежкото от
тях 12 години лишаване от свобода и задължително заселване за срок от 2 години,
с приспадане изтърпяното от него. Със същото определение извън групирането е
оставено наказанието „доживотен затвор“ по НОХД № 1987/2004г. по причина, че не
попада в съвкупността, защото към момента на извършване на деянията
26.04.-2004г.-25.06.2004г. вече е имало влязла в сила присъда по НОХД №
61/1995г. Групираните наказания по двете присъди са били изтърпени към
16.04.2004г. Констатирано е още, че по-късно на 24.04.2011г. ищецът е извършил
отново престъпление, за което с присъда № 134/06.03.2012г. по НОХД №
7489/2011г. на ВРС, влязла в сила на 30.07.2012г., е наложено наказание лишаване от свобода за срок 1
година и 4 месеца. Въз основа тези обстоятелства съдът обосновал извод, че не е
налице основание за групиране по отношение посочените от ищеца в молбата
наказания по присъдите по НОХД № 282/1989г. на ВВС, НОХД № 502/2005г. на ВРС и
НОХД № 1987/2004г. на ВОС, защото тези по първата и втората вече са били
групирани по възможно най-благоприятния за него начин, а наказанието по
присъдата по третото трябва да изтърпи отделно, защото деянието е било
извършено след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 61/1995г. Допълнителен
аргумент за отхвърляне на молбата е това, че към 20.08.1992г. е изтърпял
наказанието по присъдата по НОХД № 282/1989г., съответно към 16.04.2006г. изтърпял
и групираните наказания по НОХД № 61/1995г. и НОХД № 502/2005г. В мотивите
съдът е обсъдил и последното осъждане с присъда по НОХД № 7489/2011г., макар ищецът
да не е искал неговото групиране, но е било поддържано от защитника му, че
следва да бъде присъединено към изтърпяваното към този момент наказание по НОХД
№ 1987/2004г., като е посочил, че в приложение на чл.27 НК компетентен да се
произнесе дали е налице основание за частично или пълно присъединяване е
Варненски районен съд, който е постановил втората присъда.
Определението от 02.05.2017г. на
ВОС е обжалвано от ищеца пред ВАС, който по образуваното ВЧНД № 193/2017г. с
Решение № 183/13.07.2017г. го потвърдил с мотиви за неговата правилност и
законосъобразност въз основа направени фактически и правни изводи, съвпадащи с
тези на първоинстационния съд. Последното не подлежи на касационно обжалване,
поради което определението на ВОС е влязло в сила на 13.07.2017г.
Претенциите на ищеца са основани
на чл.49 ЗЗД за отговорност на държавата /чл.7 КРБ/ чрез ответните съдилища за
вреди от постановените съдебни актове на правораздаващи в тях съдии, с които е
отказано групиране на наказанията по няколко присъди с твърдението да са
неправилни поради нарушение на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК. Съдът приема тази
правна квалификация независимо от посоченото в уточнителна молба от
22.11.2021г. основание по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДВ, доколкото не съответства на
фактическите обстоятелства, от които се поддържа да са настъпили вредите.
Исковете
са допустими с оглед формираната съдебна практика на ВКС /Решение № 110/14.06.2013г. по гр.д.№ 93/2012г.; Определение
№ 534/13.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4266/2019г., IV г.о.; Решение № 348/08.01.2018г. по гр.д.№
495/2017г., IV г.о.; Определение №
189/17.08.2022г. по ч.гр.д.№ 2246/2022г., I г.о.; Решение от 07.07.2023г. по гр.д.№ 3192/2022г., ІІ г.о./, според която функционалният имунитет
на магистратите по чл.132 КРБ изключва възможността да се ангажира личната им гражданска
отговорност по чл.45 ЗЗД при осъществяване на съдебната власт-за техните
служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е
умишлено престъпление от общ характер, но не изключва възможността да се търси
отговорност от съдилищата и другите органи на съдебната власт за противоправни
действия и бездействия, от които са произтекли вреди.
По същество са неоснователни.
Необходима предпоставка за
отговорността на съдилищата по чл.49 ЗЗД е действията на съдиите, постановили
съдебните актове, от които се твърди да произтичат вредите, да са противоправни
по чл.45 ЗЗД.
Определението от 02.05.2017г., с
което състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищеца
за групиране на наказанията по няколко присъди е постановено в рамките на
правораздавателните функции и по предвидения в закона процесуален ред. В решаващата
си дейност е взел предвид доказателствата и установените факти, въз основа на
които обосновал извод за за
неоснователност на искането с изложени конкретни и ясни мотиви защо не са
налице условията по чл.25 вр. чл.23 НК. Правилността му е била подложена на
проверка от състав на Варненски апелативен съд след упражнено право на жалба и
по реда на предвидения в НПК инстанционен контрол, в резултат на която не е
констатирано нарушение на процесуалния или материалния закон с достигане до
същия правен извод, че не са налице предпоставките на НК за групиране. Поради
изчерпване реда за обжалване определението на ВОС е влязло в сила и на
основание чл.413, ал.1 НПК обвързва със задължителен характер всички
учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, включително настоящия
съд.
Съгласно Решение № 50058/07.07.2023г.
по гр.д.№ 3192/2022г. на ВКС, ІІ г.о., извън уредените в ЗОДОВ хипотези,
съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове,
когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е
отменен. Не може да се търси отговорност от държавата чрез съда за всеки влязъл
в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на
съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да
възникне основание за отговорност е необходимо противоправността /неправилността/
на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в
процесуалните закони способи, какъвто не е настоящия случай. Въпросът за
групирането наказанията на ищеца по няколко присъди е разрешен с влязъл в сила
съдебен акт и правилността му, разбирана като съответствие с материалния закон,
не може да бъде оспорвана под формата на иск за вреди, защото противното би
означавало неговото пререшаване, което по арг. от чл.413 НПК е недопустимо.
Това изключва противоправност по чл.45 ЗЗД в действията на магистратите,
обуславящо и липса на основание за отговорност на ответните съдилища по чл.49 ЗЗД.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от В.Д.Н., ЕГН **********, с адрес Централен Софийски затвор, гр.София, бул.******,
I-ва група, 7 килия, против Варненски окръжен съд, гр.Варна,
пл.Независимост № 2, и Варненски апелативен съд, гр.Варна, пл.Независимот № 2,
искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата
от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата
30 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: