Решение по дело №12420/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261180
Дата: 30 септември 2023 г.
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20191100112420
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 30.09.2023г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 12420 по описа за 2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на  В.Д.Н. с предявени против Варненски окръжен съд и Варненски апелативен съд осъдителни искове за заплащане в условията на солидарност на обезщетение за имуществени вреди от 30 000лв. и обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лв.

            Ищецът твърди, че претърпял вреди като последица от отказ с определение на Варненски окръжен съд да групира наказанията му по четири осъдителни присъди, а именно по НОХД № 282/2989г. по описа на ВВС, по НОХД № 61/1995г. по описа на ОС-Варна, по НОХД № 502/2005г. по описа на РС-Варна и по НОХД № 1987/2004г. по описа на ОС-Варна, което било потвърдено с определение на Варненски апелативен съд. Счита съдебните актове за неправилни, като постановени в нарушение на чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК и в противоречие с изискванията за пълно групиране  при най-благоприятен за осъдения начин, каквито са изискванията на т.9 от ППВС № 4/1965г. и ТР № 11/1987г., ОСНК на ВС. Освен неправилност поддържа с отказа за групиране, респ. приспадане изтърпяните части от включени в съвкупността наказания да са допринесли за изпълнение на наложено наказание над определения срок и размер. Неимуществените вреди се изразяват в депресия, недоспиване и психически тормоз, а имуществените вреди съставляват пропуснати ползи да реализира трудово възнаграждение за периода 02.05.2017г.-25.09.2019г., съизмеримо със средната за страната работна заплата. 

            Ответниците изразяват становище за неоснователност на претенциите по съображения подробно изложени в подадените писмени отговори.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

            Не е спорно, че по молба на ищеца е образувано ЧНД № 244/2017г. по описа на Варненски окръжен съд с искане за групиране по чл.25 НК на наказанията му наложени с три влезли в сила присъди, а именно НОХД № 282/1989г. на ВВС, НОХД № 502/2005г. на ВРС и НОХД № 1987/2004г. на ВОС.

Видно от представения протокол № 451/02.05.2017г. молбата е разгледана от състав на съда, в съответствие с реда предвиден в чл.306 НПК в открито съдебно заседание при участието на ищеца, негов служебен защитник и прокурор. В рамките на съдебното заседание, след изслушване на страните, съдът постановил определение, с което оставил молбата  без уважение.

Въз основа събраните данни съдът констатирал, че с присъда № 282/16.04.1991г. по НОХД № 282/1989г. на ВВС, влязла в сила на 11.06.1991г. за извършено деяние в периода 28.04.189г.-27.06.1989г. на ищеца е било наложено наказание с приложение на чл.23 НК от 3 години лишаване от свобода. Това наказание е изтърпял към 20.08.1992г., след предсрочно условно освобождаване с изпитателен срок от 6 месеца. С присъда № 43/09.08.1995г. по НОХД № 61/1995г. на ВОС, влязла в сила на 23.01.1996г. по реда на чл.23 НК, за  деяние извършено на 29.07.1994г., е било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от 12 години и задължително заселване за срок от две години. Приложена е разпоредбата на чл.2 НК. С присъда от 23.03.2005г. по НОХД № 502/2005г. на ВРС, влязла в сила на 23.03.2005г. по реда на чл.25 НК е било групирано наказанието 6 месеца лишаване от свобода, за деяние извършено на 04.05.1990г. с това наложено наказание с предходна присъда по НОХД № 61/1995г. на ВОС от 12 години лишаване от свобода  и задължително заселване за срок от две години. С присъда № 124/21.11.2005г. по НОХД № 1987/2004г. на ВОС, влязла в сила на 22.02.2007г., за 5 деяния, извършени в периода 26.04.2004г.-25.06.2004г., на основание чл.23, ал.1 НК му е било наложено наказание „доживотен затвор“. После с определение по ЧНД № 888/2007г.  на ВОС са били групирани наказанията по НОХД № 502/2005г. и по НОХД № 61/95г. с наложено най-тежкото от тях 12 години лишаване от свобода и задължително заселване за срок от 2 години, с приспадане изтърпяното от него. Със същото определение извън групирането е оставено наказанието „доживотен затвор“ по НОХД № 1987/2004г. по причина, че не попада в съвкупността, защото към момента на извършване на деянията 26.04.-2004г.-25.06.2004г. вече е имало влязла в сила присъда по НОХД № 61/1995г. Групираните наказания по двете присъди са били изтърпени към 16.04.2004г. Констатирано е още, че по-късно на 24.04.2011г. ищецът е извършил отново престъпление, за което с присъда № 134/06.03.2012г. по НОХД № 7489/2011г. на ВРС, влязла в сила на 30.07.2012г., е наложено  наказание лишаване от свобода за срок 1 година и 4 месеца. Въз основа тези обстоятелства съдът обосновал извод, че не е налице основание за групиране по отношение посочените от ищеца в молбата наказания по присъдите по НОХД № 282/1989г. на ВВС, НОХД № 502/2005г. на ВРС и НОХД № 1987/2004г. на ВОС, защото тези по първата и втората вече са били групирани по възможно най-благоприятния за него начин, а наказанието по присъдата по третото трябва да изтърпи отделно, защото деянието е било извършено след като е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 61/1995г.   Допълнителен аргумент за отхвърляне на молбата е това, че към 20.08.1992г. е изтърпял наказанието по присъдата по НОХД № 282/1989г., съответно към 16.04.2006г. изтърпял и групираните наказания по НОХД № 61/1995г. и НОХД № 502/2005г. В мотивите съдът е обсъдил и последното осъждане с присъда по НОХД № 7489/2011г., макар ищецът да не е искал неговото групиране, но е било поддържано от защитника му, че следва да бъде присъединено към изтърпяваното към този момент наказание по НОХД № 1987/2004г., като е посочил, че в приложение на чл.27 НК компетентен да се произнесе дали е налице основание за частично или пълно присъединяване е Варненски районен съд, който е постановил втората присъда.

Определението от 02.05.2017г. на ВОС е обжалвано от ищеца пред ВАС, който по образуваното ВЧНД № 193/2017г. с Решение № 183/13.07.2017г. го потвърдил с мотиви за неговата правилност и законосъобразност въз основа направени фактически и правни изводи, съвпадащи с тези на първоинстационния съд. Последното не подлежи на касационно обжалване, поради което определението на ВОС е влязло в сила на 13.07.2017г.

Претенциите на ищеца са основани на чл.49 ЗЗД за отговорност на държавата /чл.7 КРБ/ чрез ответните съдилища за вреди от постановените съдебни актове на правораздаващи в тях съдии, с които е отказано групиране на наказанията по няколко присъди с твърдението да са неправилни поради нарушение на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК. Съдът приема тази правна квалификация независимо от посоченото в уточнителна молба от 22.11.2021г. основание по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДВ, доколкото не съответства на фактическите обстоятелства, от които се поддържа да са настъпили вредите.

            Исковете са допустими с оглед формираната съдебна практика на ВКС /Решение № 110/14.06.2013г. по гр.д.№ 93/2012г.; Определение № 534/13.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4266/2019г., IV г.о.; Решение № 348/08.01.2018г. по гр.д.№ 495/2017г., IV г.о.; Определение № 189/17.08.2022г. по ч.гр.д.№ 2246/2022г., I г.о.; Решение от 07.07.2023г. по гр.д.№ 3192/2022г.,  ІІ г.о./, според която функционалният имунитет на магистратите по чл.132 КРБ изключва възможността да се ангажира личната им гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД при осъществяване на съдебната власт-за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, но не изключва възможността да се търси отговорност от съдилищата и другите органи на съдебната власт за противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди.

По същество са неоснователни.

Необходима предпоставка за отговорността на съдилищата по чл.49 ЗЗД е действията на съдиите, постановили съдебните актове, от които се твърди да произтичат вредите, да са противоправни по чл.45 ЗЗД.

Определението от 02.05.2017г., с което състав на Варненски окръжен съд е оставил без уважение молбата на ищеца за групиране на наказанията по няколко присъди е постановено в рамките на правораздавателните функции и по предвидения в закона процесуален ред. В решаващата си дейност е взел предвид доказателствата и установените факти, въз основа на които обосновал извод за  за неоснователност на искането с изложени конкретни и ясни мотиви защо не са налице условията по чл.25 вр. чл.23 НК. Правилността му е била подложена на проверка от състав на Варненски апелативен съд след упражнено право на жалба и по реда на предвидения в НПК инстанционен контрол, в резултат на която не е констатирано нарушение на процесуалния или материалния закон с достигане до същия правен извод, че не са налице предпоставките на НК за групиране. Поради изчерпване реда за обжалване определението на ВОС е влязло в сила и на основание чл.413, ал.1 НПК обвързва със задължителен характер всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани, включително настоящия съд.

Съгласно Решение № 50058/07.07.2023г. по гр.д.№ 3192/2022г. на ВКС, ІІ г.о., извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност от държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността /неправилността/ на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи, какъвто не е настоящия случай. Въпросът за групирането наказанията на ищеца по няколко присъди е разрешен с влязъл в сила съдебен акт и правилността му, разбирана като съответствие с материалния закон, не може да бъде оспорвана под формата на иск за вреди, защото противното би означавало неговото пререшаване, което по арг. от чл.413 НПК е недопустимо. Това изключва противоправност по чл.45 ЗЗД в действията на магистратите, обуславящо и липса на основание за отговорност на ответните съдилища по чл.49 ЗЗД.

Водим от горното съдът  

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Д.Н., ЕГН **********, с адрес Централен Софийски затвор, гр.София, бул.******, I-ва група, 7 килия, против  Варненски окръжен съд, гр.Варна, пл.Независимост № 2, и Варненски апелативен съд, гр.Варна, пл.Независимот № 2, искове с правно основание чл.49 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: