№ 955
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505677 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20019433/08.03.2022 г. по гр. д. № 62675/2020 г. по описа
на СРС, 166 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
Е. П. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 356,59 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.07.2016-30.04.2018 г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес гр. София, ул. ****, аб. № 37377, ведно със законната лихва от
23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 83,58
лева за периода от 15.09.2017 г. до 12.06.2020 г., сумата от 22,07 лева,
представляващи цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.03.2017 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. №
26224/2020 г. по описа на СРС, 66 състав и е отхвърлен искът с правно
1
основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение в размер на 5,49 лева за периода от
01.05.2017 г. до 12.06.2020 г.
Против решението в частта, с която е уважен предявения иск против Е.
П. П., е подадена въззивна жалба вх. № 25026983/30.03.2022 г., в която са
изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът посочва, че е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като на 08.02.2022 г., въпреки
своевременното му уведомяване на съда за здравословното състояние на
процесуалния представител, е допуснал разглеждане на делото в негово
отсъствие. Това представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 142 от
ГПК, с което е ограничено правото на защита на ответника. Освен това, не
бил взета факта, че не били наведени доводи относно това в какво качество
ищецът твърди, че ответникът дължи претендираните суми. Не били
представени и фактури, по които да се ориентира за основанието, на което се
претендират исковите суми. Посочва, че представеното извлечение от сметки
по месеци за процесния период било частен документ, изхождащ от
неизвестно лице/дружество без подпис, без печат и без и със съдържание за
някакви числа и документи, които нямат отношения към казуса. Нарушен бил
принципа на равнопоставеност на страните и правото на защита, тъй като не
били обсъдени изложените в отговора на исковата молба наравените искания
и възражения. Неправилно в съдебното решение бил обсъден Нотариален акт
№ 142, т. 1, рег. № 15155, тъй като той бил представен без да се посочи какви
обстоятелства ще бъдат установявани с него. Не било отложено и делото
въпреки уважителните причини за това. Ответникът не бил запознат и с
общите условия на дружеството, а не бил и уведомен от съда, че ще приеме,
че не се нуждае от доказване съдържанието им. Неправилно съдът
кредитирал и двете експертизи, които са оспорени от ответника. Вещите лица
работили по доказателства, които не са приети по делото. Не било посетено и
счетоводството на ищеца. Моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и делото да бъде върнато на друг състав или предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
25040496/20.05.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва
въззивната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за
2
въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 62675/2020 г. по описа на СРС, 166 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
против Е. П. П., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във
връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията
и договорите за установяване съществуването на парично задължение на
ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 26224/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. ****, аб. № 37377.
Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите
условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на
топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите
при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите
условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи
условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат
месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в
3
която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем
Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София,
ул. ****, аб. № 37377. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.
06.2016 г. - м. 04.2018 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия
на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в
общ размер на 356,59 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от
22,07 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 15.09.2017 г. ответникът е изпаднал в забава за
плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в
размер на 83,58 лева и 5,49 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума
за дялово разпределение за периода от 01.05.2017-12.06.2020 г. Твърди, че по
гр. д. № 26224/2020 г. по описа на СРС, 166 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Е. П. П., с
който оспорва исковата молба. Поддържа, че между страните няма
облигационно правоотношение – договор за продажба на топлинна енергия,
тъй като е следвало да има сключен писмен договор. Поддържа, че
облигационно правоотношение не може да възникне единствено по силата на
Общи условия. Поддържа, че не е налице предварително искане за
предоставяне на услуга, поради което и е налице нелоялна търговска
практика. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
26224/2020 г. по описа на СРС, 166 състав. По заявление от 23.06.2020 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, с която е разпоредено на Е. П. П. да заплати на
заявителя сумата от 356,59 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 83,58 лева за периода от 15.09.2017-12.06.2020
г, сумата от 22,07 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2017-30.06.2018 г., ведно със законната
4
лихва от 23.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва,
начислена върху вземането за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 5,49 лева за периода от 01.05.2017 – 12.06.2020 г. и направените в
заповедното производство разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел,
че ответникът П. е клиент на топлинна енергия, както и че от заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че до притежавания от него
имот е доставяна топлинна енергия на стойност 370,84 лева, от които
съдебно-счетоводната експертиза е установила, че е останала неплатена
сумата от 356,59 лева. Въз основа на установената главница е определен и
размерът на задължението за заплащане на обезщетение за забава, а искът за
заплащане на мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение е отхвърлен изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която по гр.д. № 26224/2020 г.
по описа на СРС, 166 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
5
чл. 410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок
и да има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и
претенцията да се основава на същото основание.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално
ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество.
От приетите по делото Нотариален акт № № 142, т. I, рег. № 15155, д. №
150/01.11.2000 г. на Нотариус Р. Б. и Удостоверение за наследници № 01888/25.11.2021
г., издадено от СО-район Изгрев се установява, че Е. П. П. е придобил правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент № 3, в бл. 59, ет. 1, ул. ****, ж.к.
Изток, гр. София. Установява се, че за имота има открита партида с № 37377, като със
заявление от Е. П. от 29.10.2014 г. е уведомил „Топлофикация София“ ЕАД, че
отоплителни тела в имота са спрени от сградната инсталация и няма да бъде ползвана
услугата топлоснабдяване. От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза
се установява, че сградата, в която се намира имотът, собственост на ответника е
топлоснабдена, но в апартамента петте отоплителни тела са демонтирани, което било
отразено в отчетните формуляри и през процесния период няма начислявана топлинна
енергия за отопление на топлинна енергия. Дадено е заключение въз основа на
направените отчети, че в процесния период е начислявана топлинна енергия за
подгряване на вода, съобразно реален отчет и за сградна инсталация.
6
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че въз основа на така
установените факти, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице
облигационно правоотношение, в чието съдържание е включено задължение за
доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определената цена. При
постановяване на решението си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е
достигнал до правилни фактически и правни изводи като е съобразил и
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС.
Неоснователен е доводът, че ищецът не е въвел твърдения, които да бъдат
установявани с приетия по делото нотариален акт. В исковата молба ищецът изрично е
посочил, че претендира исковите суми от ответника в качеството му на клиент на
топлинна енергия, какъвто е собственикът или титулярът на вещно право на ползване,
т.е. с представения нотариален акт установява именно твърдението, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна
енергия, като страна по него е Е. П..
Неоснователен е и доводът, че при постановяване на решението си
съдът се е позовал на общи условия, с чието съдържание ответникът не е
запознат и не е бил уведомен за това, че те се приемат с доклада по чл. 140 от
ГПК като безспорни. Като доказателства по делото са приети Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на дружеството и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, а предложените от клиентите и
приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в
писмени допълнителни споразумения. С тази специална норма се дерогира
приложението на разпоредбата на чл. 16 от Закона за задълженията и
договорите. Следователно и доколкото между страните се установява, че
съществува облигационно правоотношение между страните, както и не се
установява, че е налице прието предложение за специални условия,
7
представени от ответника в законоустановения срок, то приетите по делото
доказателства се явяват част от съдържанието на договора за продажба на
топлинна енергия относно топлоснабдения имот.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че приетите по делото
съдебно-технически експертизи не са изготвени въз основа на събраните по
делото доказателства. Вещите лица изрично са посочили доказателствата и
проверките, които са направили и въз основа на които основават изводите си,
като са изпълнили поставените задачи.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че е нарушено правото му на
защита, тъй като при провеждане на последното по делото съдебно заседание
не била съобразена невъзможността на процесуалния му представител да се
яви по здравословни причини.
С молба вх. № 25009137/08.02.2022 г. адв. Р. В., процесуален
представител на Е. П. П. е направил искане да бъде отложено насроченото за
08.02.2022 г. съдебно заседание като е представил лист за преглед на пациент
от 06.02.2022 г.
В проведеното на 08.02.2022 г. ответникът Е. П. не се е явил, като съдът
е докладвал постъпилата молба от процесуалния му представител и е приел,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и е дал ход на
устните състезания.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждане на делото. В
ал. 2, в редакцията й към датата на съдебното заседание, е предвидено, че
съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния
случай, първоинстанционният съд правилно е приел, че невъзможността на
адвоката да се яви в съдебно заседание, не е била пречка за даване ход на
делото, доколкото не са били представени доказателства, че невъзможност за
явяване е съществувала и за ответника.
Следва да се посочи, че не е налице и ограничаване на правото на
защита на ответника, доколкото в това последно по делото съдебно заседание
не са извършвани процесуални действия, които да са се отразили на
правилността на постановеното решение.
8
По изложените съображения и поради съвпадане на фактическите и
правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 166 състав
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК въззивника следва да бъде осъден
да заплати сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20019433/08.03.2022 г. по гр. д.
№ 62675/2020 г. по описа на СРС, 166 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Е. П. П., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. Изток, ул. **** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Красно село, ул. Ястребец № 23 сумата от 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“
ЕООД -трето лице помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9