Решение по дело №562/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262
Дата: 22 февруари 2018 г. (в сила от 22 февруари 2018 г.)
Съдия: Величка Асенова Цанова
Дело: 20181100200562
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Софияq22.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия,26-ти състав, в открито заседание на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА ЦАНОВА

             ЧЛЕНОВЕ:АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                                                            АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурор Николина А., като се запозна с докладваното от съдия Цанова н.ч. дело № 562  по описа за 2018 г.,  въз основа на доказателствата по делото

 

 

            Производството е по реда на чл.44 във вр. с чл.45 от ЗЕЕЗА.

            Делото е образувано пред СГС по повод Европейска заповед за арест,издадена на 19.01.2018 год. от Прокуратурата на гр.С.П.,Р.А.,по дело №4 St 5 /18 f за предаване на българския гражданин М.А.К. ,роден на *** ***,ЕГН ********** с оглед осъществяване на наказателно преследване от издаващата държава за престъпления по чл.127,128,ал.1,т.5,129,ал.1,т.1 и т.2,чл.130,ал.2,втори казус,12,трети казус,15 на НК на Р.А...

            В проведеното открито съдебно заседание на 15.02.2018 год. българския гражданин М.А.К. изразява съгласие за предаване на съдебните власти на Р.А..Не се отказва от принципа на особеността.Съгласието на исканото за предаване лице е обективирано в протокола,подписан от него и от защитникът му.

            Предвиденият в разпоредбата на чл.45,ал.2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на съгласието е изтекъл на 18.02.2018 год.,в който българския гражданин не е оттеглил изразеното съгласие,поради което и в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл.45,ал.3 от ЗЕЕЗА съдът приема,че са налице предпоставките за разглеждане на искането по същество.

            Същото е основателно.

В разглеждания случай са налице всички предпоставки ,визирани в ЗЕЕЗА,позволяващи изпълнението на ЕЗА,тъй като тя съдържа описание на фактите по разследваната дейност,която представлява престъпление-квалифицирана кражба чрез взлом в рамките на организирана престъпна група.Съдът намира,че за тези престъпления,за които се иска българския гражданин,се предвижда възможност да му бъде наложено наказание лишаване от свобода от 5 години.СГС приема,че деянията,за които е издадена заповедта,съставляват престъпление освен по австрийския, и по българския закон-видно от фактическото описание на престъпленията ,същите се подвеждат под състава на чл.321,ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл.195,ал.1,т.3 от НК.

На следващо място,на основание чл.36,ал.3 от ЗЕЕЗА не е нужно да се изследва въпроса за двойната наказуемост ,доколкото за престъпленията,за които се иска предаването на К. за съдене,фигурират в списъка на престъпленията,за които този въпрос е безпредметно да се изследва.

Представената за изпълнение европейска заповед за арест е издадена в писмена форма от компетентен орган на издаващата държава.

Самоличността на исканото лице е установена несъмнено.

ЕЗА е придружена с превод на български език.

На второ място,в производството по изпълнение на ЕЗА,освен обстоятелствата по чл.37 от ЗЕЕЗА,следва да се преценят и въпросите по чл.39 и чл.40 от Закона.Няма спор,че първата група обстоятелства са от категорията на абсолютните основания за отказ да се изпълни ЕЗА,а тези по чл.40 са факултативни основания за отказ.Очевидно е,че не е налице нито едно от абсолютните основания за отказ от изпълнение на ЕЗА,т.е. основания,при които съдът е длъжен да откаже изпълнението на ЕЗА-престъпленията,за които е издадена ЕЗА ,не са амнистирани в Република България и не попадат в нейната юрисдикция.К. не е осъден нито в България,нито в друга държава-членка на ЕС за същите престъпления,нито пък е малолетен.

Същевременно,според решаващият делото съд,не е налице и нито едно от останалите основания,визирани в чл.40 от ЗЕЕЗА,които дават право на решаващия  съд на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗА-престъплението не е подсъдно на български съд,не е извършено на територията на РБ,давностния срок за наказателно преследване не е изтекъл.За М.К. са предоставени гаранциите по чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА.

С оглед на горното съдът приема,че ЕЗА съдържа достатъчно информация за исканото лице и престъпленията,за които то се иска и отговаря на изискванията на чл.37 от ЗЕЕЗА,като не са налице пречките по чл.39 и факултативните основания за отказ по чл.40 от ЗЕЕЗА.

Така установените факти мотивират съдебния състав да приеме,че са налице предпоставките за допускане изпълнението на европейската заповед за арест,а лицето М.К. следва да бъде задържано до предаването му на австрийските власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.

Водим от горното и на основание чл.44,ал.7,пр.1 във вр. с чл.45,ал.2 от ЗЕЕЗА съдът    

 

                                                           Р Е Ш И :

 

            ПРЕДАВА българския гражданин М.А.К. с ЕГН ********** на компетентните власти на Р.А. с цел провеждане на наказателно преследване от издаващата държава за престъпления по чл.127,128,ал.1,т.5,129,ал.1,т.1 и т.2,чл.130,ал.2,втори казус,12,трети казус,15 на НК на Р.А.,по Европейска заповед за арест,издадена на 19.01.2018 год. от Прокуратурата на гр.С.П.,Р.А.,по дело №4 St 5 /18 f.

            ВЗЕМА спрямо М.А.К.  мярка за неотклонение „Задържане под стража” до фактическото му предаване на издаващата държава.

            Да се уведоми незабавно наблюдаващият орган за решението по ЕЗА.

Заверен препис от влязлото в сила решение да се изпрати незабавно на ВКП  и Министерство на правосъдието.

            Решението  е окончателно.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:1.                                         2.