№ 15234
гр. С, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110152009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника Ж. М. Х., че дължи на ищеца следните суми, а
именно: 2 095,06 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 364,52 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2021 г. до 29.09.2023 г., 11,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 10.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,65 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 29.10.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56074/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответникът, като съсобственик на процесния имот с
аб. № ..., находящ се в гр. С..., било налице облигационно отношение, въз основа на договор
за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия,
като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Ж. М. Х., чрез назначения особен процесуален
представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който с който оспорва исковете по
основание и размер. Оспорва да е страна по облигационно правоотношение, въз основа на
което да е придобила качеството „потребител на топлинна енергия“. Посочва, че
доказателства за отправена покана от страна на ищеца не са ангажирани. Поддържа, че не са
не са предоставени изравнителни сметки, издадени от фирмата, която е определена за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които сметки да се
отнасят за процесния период, като липсват и доказателства и да са получени от ответницата.
Сочи, че ищецът не е извършвал дейността по разпределяне на топлинна енергия за
процесния период към конкретния имот, както и че по делото не е установено кое ангажира
ответника и адреса на имота със съответния абонатен номер посочен от ищеца за който се
1
твърди, че са налични задължения. Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч. гр. д. № 56074/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца
следните суми: сумата 2 095,07 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г. ведно със законната лихва за период
от 10.10.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 364,53 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2021г. до 29.09.2023г.; 11,84 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.09.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023г. до изплащане на вземането;
сумата от 2,65 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до
29.09.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, поради което в
изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
От приложения към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот
№... нот. дело №... се установява, че ответникът е придобил 1/2 идеални части от правото на
собственост върху недвижим имот - Апартамент ..., находящ се в гр. С.... По делото не са
представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи
разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.
Представено е заявление вх. №.../31.10.2012г. до „Т“ ЕАД, към което е приложен
протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С... в който е обективирано
взето решение за сключване договор с „Т“ ЕАД за извършване на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“, считано от м. 11.2012 г.
По делото са приети общи условия на "Т" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към
предмета на доказване по настоящия спор.
Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Сумите за топлинна
енергия са изчислени в съответствие с актуалната Наредба за топлоснабдяването, като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. Етажната собственост, в която се намира
топлоснабденият имот, е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т“ ЕАД. За процесния период ответницата не е осигурила достъп на фирмата за
ДР по време на годишните отчети. По данни на ФДР в имота има монтирани четири
отоплителни тела без монтирани топлоразпределители, като при монтажа на уреди през м.
04.2013г. ответницата отказала да смени уредите за дялово разпределение. В имота има
поставена щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебно ТЕ, отдадена
от щранга съгласно Наредбата за топлоснабдяване. По данни на фирмата за ДР в имота се
ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода разходът за топла вода се
изчислява съгласно чл. 69, ал. 2 от Наредбата. За процесния период количеството ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, е изичслено от ФДР по формула съгласно приложението
към чл. 61, т. 6.1.1 от Наредбата. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни
сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от
сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, ТЕ за
загряване на топла вода. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за
дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на
съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 4 215,37 лева. Вещото лице
е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е
преминал метрологична проверка.
От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че отразените в информационната система на ищеца дължими суми за главница
2
за топлинна енергия са размер на 4 213,81 лева, които са останали незаплатени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано
едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на
потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на
топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да
бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които
влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им
приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени
допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани
действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с
топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни
общи условия.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че
сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по
силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката,
собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия. Въз
основа на представените по делото описани по-горе писмени документи се установява, че
през процесния период ответникът е притежавал идеални части от собствеността върху
процесния топлоснабден имот. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът
има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър. Етажната собственост по
местонахождението на процесния имот е сключила договор с „Т“ ЕАД, за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
3
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ да
отопление на имот, ТЕ за подгряване на топла вода и ТЕ за сградна инсталация, като
стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 4 215,37 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите такси за извършваната
услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Въведените възражения от ответника чрез назначения особен представител срещу
основателността на исковете за главница са неоснователни. Претендираната в настоящото
производство главница за цена на предоставена топлинна енергия е за период след
01.05.2020г., т.е. приложими са ОУ на дружеството от 2016г., съгласно които падежът на
задължението за заплащане на дължими суми за топлинна енергия настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължат – това е и момента, в който потребителя
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение. От приетите съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния
период ищцовото дружество е извършвало дейност по разпределение на топлинна енергия за
топлодснабдения имот, като са изготвяни изравнителни сметки, отразени в счетоводството
на ищцовото дружество.
Предвид така изложените мотиви, съдът приема за доказан искът за главница за
топлинна енергия в размер на сумата от 2 095,06 лева. Доказан се явява и искът за главница
за дялово разпределение в размер на 11,84 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и
изпадането на ответника в забава - изтичането на срока за плащане на задълженията по
договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на претендираната главница обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата. От тук съдът
приема, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата
от 364,52 лева, мораторна лихва, начислена за периода 15.08.2021г. – 29.09.2023г. върху
дължимата цена на предоставена топлинна енергия следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на
цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за
изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на
задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). От тук съдът приема че искът с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата от 2,65 лева – начислена мораторна лихва
върху дължимата цена за дялово разпределение следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера
на уважените претенции. В случая направените от него разноски в заповедното
производство са в размер на 74,48 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете на
ищеца следва да се присъди сумата от 74,40 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 1 199,48 лева – платена държавна такса в исковото
производство, 400 лева – възнаграждение на особен представител, 300 лева – депозит за
СТЕ, 350 лева – депозит за ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата от 1 198,20 лева – разноски в исковото производство.
Ответникът е представляван от особен представител в настоящото производство и
заплащане на разноски в негова полза не се следва.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес: гр. С..., срещу Ж. М. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. С..., обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, находящ се в гр. С..., с абон. № ...: сумата от 2 095,06 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законната лихва за период от 10.10.2023г. до изплащане на вземането; сумата от 364,52 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021г. до 29.09.2023г.; сумата от 11,84
лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за период от
01.09.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 10.10.2023г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
56074/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с основание чл. 422
ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата 2,65 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.11.2020 г. до 29.09.2023 г. върху цена на извършена услуга дялово разпределение, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ж. М. Х., ЕГН: **********, да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 74,40 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата в размер на 1 198,20 лева, представляваща разноски в
исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5